Елиза Маджарска, ученичка от Разлог, е носител на световния рекорд в силовия трибой в дисциплината „мъртва тяга“ при девойките, която е една от трите основни дисциплини в силовия трибой заедно с клека и лежанката. При нея състезателят трябва да вдигне щанга от пода до изправено положение, като щангата остава пред тялото. Упражнението изисква изключителна сила в гърба, краката, седалището и захвата. Елиза вдигна впечатляващите 160 килограма по време на състезание в Горна Оряховица, като с това донесе нова гордост за родния спорт. За резултата от годините усилия, тренировки и себераздаване Елиза разказа пред bgdnes.
– Ели, поздравления за постигнатия световен рекорд. Как успя да вдигнеш тези 160 кг на „мъртва тяга“?
– Постигнах този рекорд благодарение на години постоянство, усилени тренировки и лишения. Всяка болка, която съм усетила в залата, и всичките пъти, в които съм предпочела да вдигам тежести, вместо да излизам навън, са си стрували заради мига на това постижение. Здрава психика, физическа сила и фокусиране върху целта е това, което ти е нужно за такова постижение. Както и вярата в собствените сили. След като вдигнах тези 160 кг, не можах да осъзная веднага какво се случва на платформата. Почувствах единствено несравнима еуфория. Щастлива съм, че всичко, през което минах, си е заслужавало.
– Какво те вдъхнови да започнеш да тренираш силов трибой?
– Началото бе поставено по време на карантината през 2020 г. заради Ковид-19. Всички фитнеси бяха затворени и баща ми реши да направи домашна зала за тренировки. Той има солиден опит като треньор и е първият човек, който ми показа основите в този спорт. Така се запалих по силовия трибой и след време започнах да тренирам сериозно във фитнесите. Първото ми състезание беше просто от любопитство, без почти никаква подготовка. С времето започнах да се занимавам професионално. Страстта на баща ми към този спорт беше предадена на мен. В началото не беше съгласен да тренирам сериозно, но впоследствие прие избора ми и ме подкрепи напълно.
– Как реагираха останалите ти близки, когато разбраха, че се насочваш към този спорт?
– Първоначално имаше притеснение и съпротива от всички мои роднини. Но с времето видяха колко сериозно приемам спорта и не се отказвам. В този момент всички започнаха да ме подкрепят и да помагат за развитието ми.
– Как преминава една твоя обичайна тренировъчна седмица?
– Тренирам от 4 до 5 пъти седмично, като съм си разпределила дните, в които да тренирам различни упражнения. Имам дни за клек, тяга, лежанка, помощни упражнения и само веднъж за трибой. Всяка тренировка продължава няколко часа, които са съпроводени от тежко физическо натоварване. След всяко посещение на фитнес залата обръщам голямо внимание на възстановяването.
– Как поддържаш концентрация и мотивация в трудни моменти?
– Напомням си защо съм започнала да тренирам и че няма връщане назад. Мисля през цялото време как да постигам целите си. Всеки ден си представям как поставям нов рекорд. Също така си водя дневник, в който да си излея мислите, когато минавам през труден период.
– Хората, които вдигат тежести във фитнесите, казват, че музиката им дава хъс. Какво обичаш да слушаш ти в залата?
– Най-често си пускам на слушалките да звучи рок или метъл. Тази музика ми влияе най-добре, а любимите ми групи са AC/DC и „Линкин Парк“. На 21 юли ще ходя на концерта на „Гънс енд роузес“ на националния стадион „Васил Левски“ и вече нямам търпение.
– Какъв хранителен и възстановителен режим спазваш, за да имаш такова здраво тяло?
– Храня се само с нужните за мен неща, които съдържат достатъчно протеин и ми дават енергия за тренировки. Сънят е много важно нещо и се опитвам да спя добре. За пълноценното възстановяване на мускулите правя упражнения за разтягане и ходя често на масажи. Към тях добавям и леки кардио сесии.
– Какви са следващите ти цели, които си поставяш?
– Искам да се състезавам на още по-високо ниво. Да вдигам още по-сериозни тежести и да подобря собствения си рекорд. Една от най-големите ми мечти е да представям България на най-високо ниво и да покажа какво могат младите спортисти в страната ни.
– Остава ти още една година, докато завършиш средно образование. Как успяваш да съчетаеш ученето с тренировките?
– Трудно, но винаги намирам начин да успея и да съм точна и в двете неща. С добра организация всичко се постига. Важно е да си поставиш приоритети и да използваш времето си разумно. Когато имаш цел, намираш начин да я постигнеш.
– С какво друго обичаш да се занимаваш извън залата?
– Освен да вдигам тежести, удоволствие ми доставя слушането на музика, четенето на книги, готвенето. Също така и времето, прекарано сред природата. Обичам и да помагам на други хора, които искат да започнат да тренират. Защото спортът е здраве.
– Какво искаш да кажеш на младите момичета, които се страхуват да започнат да тренират силови спортове?
– Не се страхувайте! Силата не прави жените по-малко женствени. Прави ги по-уверени. Всеки велик атлет започва от нулата. Важно е да вярвате в себе си и да сте постоянни в това, което обичате.
– Кой е най-важният урок, на който те е научил спортът?
– Постоянството побеждава всичко. Дори когато не виждаш веднага резултат, всяко малко усилие се трупа и трудът винаги се отблагодарява някой ден. Най-голямата сила е тази, която изграждаш вътре в себе си.
