Н. Катранджиева навръх 100-г. си юбилей: Вкараха ме в затвора бременна в 5-ия месец, защото татко беше партизанин, биха ме много и пометнах, там изгубих първата си рожба

„Кога минаха тези години, не ги усетих. Пак дойде рожен ден, пак дойде рожден ден, и кога станаха толкова, не разбрах“, с тези думи ни посрещна най-възрастният жител на община Разлог баба Надежда Катранджиева, която завчера навърши 100 години. Тя е единствената столетничка в рода и се радва на 4 деца, 9 внуци, 13 правнуци и 5 праправнуци.

Въпреки завидните си години баба Надежда е с изключително бистър ум и разказва в детайли за живота си. Не се оплаква, въпреки трудностите, които е преживяла, въпреки гоненията на семейството й заради партизанската дейност на нейния баща Костадин Катранджиев. Тежи й единствено това, че вече не може да работи активно, не може да отиде на полето, където, споделя тя, са били най-хубавите й години. Работила в местен магазин, но го напуснала и цял живот изкарала на полето сред природата.

„На полето ми беше по-хубаво. Магазина го напуснах. Чувствах се като затворник там, а на полето чист въздух, кога се смеем, кога се скараме… но беше много хубаво. Песни, работа и денят мине. Няма от какво да се оплача, всичко си имах, тичах, работех, не търсех нищо от хората, а и тук, в Бачево, бяхме ябанджии, нямахме си род, защото сме от Годлево, нямаше на кого да разчитам. Ходех на работа по цял ден, вечер се прибера, на прасето трябва да сложиш, на овцете, да сготвиш за тайфата (семейството) и денят е минал. Така минаха и годините, не ги усетих. Най-трудните ми години бяха, когато бяха малки децата. Нямах свекърва и разчитах на мама, но и тя имаше деца за гледане и трябваше да се справям сама. Като израснаха, вече стана по-лесно. Започнаха да ми помагат и на полето, и вкъщи, много ме слушаха, а на днешната младеж хич не й се работи”, разказва с носталгия за миналото и с укор към настоящето баба Надежда.

Един цял век, преживян от една крехка, но работлива и всеотдайна жена, която никога не е позволила отчаянието да я обземе. Като дъщеря на партизанин, тя е изпитала бича на гоненията. Затваряна и бита, разпитвана и мачкана, но успяла да запази борбения си дух, да съхрани добротата в себе си. През сълзи и с много мъка разказва за многократните обиски в дома им, за задържането й и загубата на първото си дете. Всичко това заради партизанската дейност на баща й, за когото въпреки всичко тя говори с голяма обич и уважение. И до днес негов портрет се намира над леглото на баба Надежда.

„Много добър човек беше баща ми. Когато бях на 16 години, го арестуваха. Тежки години бяха, тежък живот е живял баща ми – да се крият като животни в планината. Много пъти са идвали да го търсят вкъщи, били са ни, но не сме го издали. Ние не знаехме къде се крие, но и да знаехме, пак нямаше да кажем. Как ще предадеш собствения си татко? Аз също съм била в затвора. Бях бременна, когато ме затвориха, някъде в 5-6-и месец. Много ме биха там и пометнах, изгубих първата си рожба. Това може би ги изплаши и ме освободиха. Бях пребита от бой. Всичко ме болеше – ръце, кръст, крака, но човешкото тяло е едно чудо – възстанових се и пак започнах да работя”, разказва и до днес с треперещ глас от преживяното баба Надежда.

Дали е простила, дали е забравила и как е преодоляла всичко това, само тази невероятна столетница знае, но е живяла достойно и според заветите на баща си – да бъде добър човек, да уважава хората, да помага на всеки в нужда.

С болка баба Надежда си спомня и за далечната 1943 година и избитите на Бельов баир 16 мъже, всичките нейни приятели и познати. Определя годината като най-тежка и кървава в целия си живот. Първите години след 44-та година определя като мизерни заради ограбената България. Доволна е, че днес не се избиват хора безнаказано.

Въпреки тежките години баба Надежда успява да се образова и да се научи на четмо и писмо. Учила е до трето отделение в Килийното училище в Бачево. В моминските си години една година е посещавала и Стопанското училище в Банско, където ги учили да готвят, да шият на машина и да кроят. Втората година затворили баща й и тя прекъснала. Когато се прибрал, искал тя да се върне и да завърши втората година, но баба Надежда отказала.

„Моите дружчи (приятелки) се изжения (ожениха), пък аз ще отида да уча… Ти знаеш ли, че няма ергени за мен тук, всички се ожениха, останаха 5-6 човека, все по-възрастни от мен“, така му отговорих на тате и не се върнах в училище”, разказва жената.

Увлекателни и невероятни са разказите на баба Надежда Катранджиева, живяла цял един век. Тя е истинска енциклопедия, жив разказвач на най-новата ни история, един извор за живота, за патилата, за надеждите и за вярата за по-добро бъдеще на един изтормозен народ.

Каква е рецептата за дълголетие, и тя не може да каже. Живее спокойни старини в родната си къща в Бачево, а за нея се грижи Янка Велинова, секретар на местното читалище и съпруга на един от внуците на баба Надежда.

Тази година тя с усмивка посрещна всички, които я уважиха за 100-годишния й юбилей и я изненадаха с торти, сладки и плодове.

Временно изпълняващият длъжността кмет на община Разлог Венцислав Гърменов също посети единствената столетница в района и я поздрави лично за юбилея. Той поднесе и букет цветя на внучката й Янка Велинова с благодарности за грижите й към баба Надежда.

 ЯНА ЙОРДАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *