Областният координатор на СБУ Б. Ичкова: За пръв път във вътрешните правила за заплатите в детските градини бе записано допълнително трудово възнаграждение от 300 лв. за 24 май и 200 лв. за 15 септември

Общински колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, с който се награжда браншовият КТД,  бе подписан миналата седмица в Благоевград. Както „Струма” писа, подписите си под него поставиха кметът Румен Томов, председателят на Общинския координационен съвет на СБУ Бонка Ичкова, Антон Драгоев в качеството на регионален председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Васил Мурджов, председател на Регионалния синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа”, и Методи Попов от страна на РУО Благоевград.

Разговаряме с Бонка Ичкова за постигнатите договорености в общинския КТД и други важни теми, като преходните остатъци, „акумулирани” в някои училища, трябва или не детските градини да преминат към делегирани бюджети и не на последно място идеята за мандатност, която разбуни духовете сред училищните директори.

– Госпожо Ичкова, кое е новото, постигнато с подписания общински колективен трудов договор?     

 – Бяха подписани и вътрешни правила за заплатата на работещите в детските градини. Така например един помощник-възпитател, който преди две години беше на минималната заплата, сега с организираните обучения и придобитите  квалификации взема 740 лв. Във вътрешните правила за заплатите в детските градини за пръв път бе записано допълнително трудово възнаграждение от 300 лв. за 24 май и 200 лв. за 15 септември, както и средствата за работа с уязвимите групи директно да се насочват към детската градина и да не са към общия бюджет 

Договорихме  и  надбавката над заплатата за класно ръководство от 46 лв. да е 50 лв., а в детските градини за водене на документация финансовата подкрепа от 22 лв. се увеличи на 25 лв. на месец. Помощник-възпитателите, които работят с деца със специални образователни потребности, ще получават 20 лв. допълнително, при 15 в браншовото КТД.

По отношение на стъпките за професионално-квалификационната степен настоявахме за по 5 лв. допълнително към заплатата за всяко придобито ПКС, но работодателите не се съгласиха. Те предложиха увеличение само за 1-во и 2-ро ПКС, като изтъкнаха аргумент, че така ще стимулират по-младите учители. Аз настоявах и за 3-то, понеже е най-скъпо. В крайна сметка постигнахме по-високи възнаграждения от по 50 лв. за всеки учител, придобил I, II и III професионално-квалификационна степен. Тук е важно да кажа, че всеки си плаща, за да се квалифицира

 – Разходите не се поемат от училището?

  – Много малко училища поемат разходите за ПКС-та на учителите. За община Благоевград това е само Езиковата гимназия и частично в някои години Математическата гимназия. Там бих казала, че наистина се оползотворяват средства в полза на учителите, двете училища нямат преходни остатъци. И да, издръжката им е по-ниска, но имат много по-големи разходи за профилите, които изискват значителен ресурс, още повече при деленето на учениците в групи.

 – Доколкото знам е имало искане да внесете предложение  детските градини също да преминат на делегирани бюджети?

 – Много съм раздвоена и колеблива по този въпрос. Може много да ми се обидят, но смятам, че директорите на детските градини не са готови да работят с бюджети. И от друго ме е страх, че ще настъпи голямо разделение. Една  учителка, работеща с по-малко деца, които обаче са от  социално уязвимите групи на какво основание ще получава по-малко заплащане.

 – Защото работи с по-малко деца.

 – Да, но те са много по-трудни. Тя работи с деца, които не владеят български език. Колко повече усилия тази колежка полага?

 – Споменавайки за преходните остатъци, Вие разполагате с информация за разходването на делегираните бюджети по училища.

 – Преходните остатъци, с изключение на 5-6 училища, ме изумяват. Разполагам с пълна справка и мога да кажа, че няколко училища са с преходни остатъци от по над 100 хил. лв. Това са публични средства, пари, спестени от хората в годините назад и не може директорът еднолично да решава как да ги изразходва. Затова предложих на кмета да прегледа преходните остатъци и да насочи усилията си към училища без такива.

 Болно ми е за едно училище на територията на община Благоевград – 9 ОУ. Това е едно прекрасно училище, още повече че е квартално, но са налице редица лобистки стечения на обстоятелствата, недалновидна политика на общинските съвети и администрации. В този смисъл съм радетел на идеята министерството да преосмисли политиката си за преходните остатъци.

  – В какъв размер трябва да е преходният остатък?

  – Не трябва да надвишава 4% от делегирания бюджет на съответното училище, което никак не е малко. Повече от очевидно е, че  100 хил. лв. са много над този процент. Несправедливостта е, че едно училища има нула, а друго огромен остатък от 200 или 100 хил. Просто от МОН трябва да стопират този процес и дадат възможност на общините да ги разпределят съобразно учебните заведения. Все пак  не говорим за частни фирми. Да си добър финансист, ръководител не означава да се спестява от хората. Тази логика не е нормална и е вид изкривяване.

 – А тези преходни остатъци от онлайн обучението и спестени средства от разходи, издръжка ли идват?

 – Не, тези преходни остатъци са в  годините, в едни и същи училища /засега няма да ги кажа, те си ги знаят, но на последващ етап ще ги обява/. Разбира се, сега се е икономисало още повече. И са ми необясними реакциите, когато министър Вълчев разпореди да се изплатят по 80 лв. на учителите за дежурствата  на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване, при положение че директорите получават много по-големи суми. И сега ще си позволя да кажа следното: смятам, че е грешка на държавата и не може директорите да са с отделни правила за  работни заплати от учителите, при положение че  месечните трудови възнаграждения са от същия този делегиран бюджет, на същата образователна институция. Тези заплащания не идват отделно, целево, но директорите вземат процент за всичко: организиране на изпити, обучения…

Аз не казвам, че един директор не трябва да е добре платен, но тази несъразмерност, това противопоставяне в едно и също учебно заведение дразни колегите. Друг факт, е че вместо да си дадат сметка, някои директори /не казвам всички / тормозят учителите и процедират по начина: „Аз казвам, аз реших!”, което провокира допълнително напрежение. Затова трябва да има мандатност за директорите. Тя е коректив за поведение на съответния ръководител.

 – Да, но директорите са на мнение, че предстоящата атестация също е коректив и е начин да се „отсеят” работещите, успешните от другите.

 – Да, но интересното е кой кого ще атестира, защото в България всеки е с някакви протекции.

 – Мислите, че атестирането няма да бъде обективно?

 – Точно така, няма да бъде обективно.

Вече е известно, че сме поискали за пореден път мандатност за директорите. Това не е необяснимо и всъщност е въз основа исканията на 95% от нашите членове. Притиснати сме и от Европейския съюз, защото единствената ръководна длъжност в целия ЕС без мандатност е директор на образователна институция в България. И тук става въпрос не за частния, а за обществения сектор, където всичко е финансирано с публични средства.

 – Каква трябва да е продължителността на мандата?

 – Според мен трябва да е минимум 5 години, да се направи атестиране и ако се справя добре, да се позволи на съответния директор да продължи още 5 години. След това нека да поработи като учител. После, ако иска, пак да му се даде има възможност да управлява училище. Просто трябва да бъде  юридически оформено, както е за ректор на университет.

В крайна сметка в дипломата на никой не пише, че е завършил за директор и не мога да разбера какъв е този ужас и страх.

 – От неофициални разговори  знам, че едно от притесненията на директори е какво ще се случи при изтичане на мандата 2-3 години преди пенсиониране. Този човек на улицата ли ще остане?

 – Предполагам, че ако се изработи такъв документ, ще има буфери за подобни случаи.

 – А при приключване мандата на директора, му ще бъде ли гарантирано учителско място?

 – Нали затова подписваме колективните договаряния, но кой има сигурно работно място и какво може да бъде гарантирано. Имаш ли заетост – работиш, нямаш ли, се предприема редукция. Това се отнася за всички. И аз съм била така. Една година не ми достигаха 5 или 6 часа, говоря за цялата година, и бях на редукция. Така че нищо на никой не е гарантирано.

При демографския срив в Благоевград първо „вълната мина”  през основните, после през средните училища. Много учители отидоха в други сфери, но не знам някой  директор да е излязъл от системата. Учениците може да намалеят от 1000 на 500, но заплатата на директора не мърда, най-много да се редуцира тази на зам. директора. Е, каква е логиката? Никаква. Но на всеки учител е редуцирана заплатата, ако не направи норма заетост, и то при условие, че има средства в съответното училище.

 – Смятате ли, че за заемането на длъжността директорът освен педагогическо трябва да има и допълнителен ценз като образователен мениджмънт например?

 – Не, това са излишни неща. Дипломи се раздават на килограм, висшето образование в моите очи е девалвирало. Факт е обаче,че преди имаше много по-стройни изисквания. Например, че не можеше човек с хуманитарно образование да оглавява професионална гимназия. Нямаше как да си директор на Механотехникума, без да си машинен инженер, на Електротехникума, ако не си електроинженер, на Гимназия по строителство, сега ПГСАГ…

 Сега подобно нещо няма, даже имаме два случая в Благоевград хора без никакъв учителски стаж да заемат директорски позиции. Визирам предишната директорка на Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград. Такъв е случаят в Спортния интернат. Как да ги премълчаваме тези неща, хората го виждат?

 – Ако бъде изработен държавен механизъм и се въведе мандатност, тя ще важи ли за настоящите директори или те ще са при заварено положение?

 – Не мога да гадая, но идеята е по принцип изобщо да се въведе мандатност, в противен случай ще има привилегировани. Въпросът е да има регулатор.     

 – Как бихте искали да завършим този разговор?

  – Сред директорите има много качествени и стойностни хора. Мога да кажа, че когато системите бяха затворени, но не и сградите /б.р. обучението в електронна среда от разстояние/ всички директори на училища в Благоевград, с изключение на един/ така се постараха, че  непедагогическият персонал да не пострада.

Имаме обаче една Професионална гимназия, където веднага се каза: „Пускай си отпуска и не ме интересува”. Ето, за това говоря! Вместо солидарност, се получават изкривявания. И пак ще подчертая, всички останали влязоха в положение на непедагогическите специалисти, още повече че заплатите им са осигурени от държавата. Достатъчно е обаче един да има и хора да плачат по телефона, че ги заплашват.

Затова  призовавам директорите към човещина и да не губят достойнство!  

Интервю на СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА 

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *