Обраха дома на Кристина Патрашкова

Кристина Патрашкова едва ли ще запомни с добро тазгодишната си почивка на морето. Причината обаче няма нищо общо с престоя ѝ по крайбрежната ивица, а със завръщането ѝ в София, където я чака неприятна изненада.

Журналистката сподели в социалната мрежа, че докато е почивала в другия край на България заедно със своя съпруг, крадци са нахлули в дома им, намиращ се на третия етаж на сграда в старата част на столичния квартал “Лозенец”, и са извършили обир.

Според някой медии неизвестните към момента престъпници са влезли в апартамента с помощта на въжета и куки, като са успели да заглушат алармената система на жилището.

Самата Патрашкова сподели за неприятната случка в социалните мрежи.

За пореден път домът ми стана обект на нагъл обир. Дързък, брутален, безцеремонен. Загубите са големи, но дори това не е най-важното. Замислям се за демоните в човешката душа, за греха и опрощението. Почти се връщам към “Братя Карамазови” – за стремежа към извисеното и вечното дърпане към ниското.

Въобще в главата ми се въртят нерадостни мисли за човешката същност. Наистина ли всички борещи се за справедливост са с чисти помисли или издигат лозунги, зад които прикриват мизерната си менталност? Основателни ли са претенциите ни за честност, след като злото надделява в душата ти? Имаме ли основание за висши идеали, в които не вярваме?

Ще кажете, че става дума за бандити и маргинали? А не е ли далавераджийското мислено широко разпространено? Просто си задавам въпроси какви са претенциите ни и какви сме самите ние. Дали не крещим за справедливост на площада, но сме готови да влезем в чужд дом, защото сме тарикати, които могат да приберат нещо, за което не сме положили и минимално усилие. Дали не се нервираме, че ни е отнет шансът да прецакаме другия.

Май е редно да се взрем в самите себе си. Да си признаем мизерните помисли и действия и след това да изискваме от другите. Не само от хората от властта, но и от хората до нас.
Накратко – престъпление и наказание. Тези неща никой не ги разбира по-добро от Достоевски“, пише тя само няколко часа след грабежа.


Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *