Спирането на топлоелектрическата централа ще бъде бомба за икономиката на града ни и катастрофа за миньорския град – повече от 700 дупничани и 500 бобовдолци работят там, от Кюстендил са едва 100, затова би следвало да постъпят джентълменски и да отстъпят, категоричен е К. Костадинов
„Инвеститорите, които ще вложат средства в планирания нов Индустриален парк „Рила“, ще се ползват с най-различни блага, а кой измежду дупнишкия и кюстендилския проект ще бъде избран – това е политическо решение”, обяви председателят на Общинския съвет Костадин Костадинов.
Както „Струма“ вече писа, утре местният парламент ще се събере за извънредно заседание, на което трябва да разреши на кметството да кандидатства за финансиране. Общинските съветници трябва да дадат своето одобрение и за частичното изменение на Общия устройствен план, свързан с терена, на който ще бъде изградена новата индустриална зона.
„Ще предоставим на инвеститорите в индустриална зона „Рила“ край село Баланово 21 парцела. Те ще разполагат с топла вода от ТЕЦ „Бобов дол“ и високоскоростен интернет. Избрали сме парцели с обща площ от 176 декара, като ще има и възможност за разширяване. На 99% сме готови с документите, остават само няколко съгласувания и може да подадем проекта. Можем да кажем, че сме най-доброто място. Има достъп до АМ „Струма“, а както е известно, оттам ще мине бъдещият Коридор №8. Има и жп транспорт, ако бъдем одобрени за финансиране, ще изградим и маневрен коловоз на гарата. Пътен възел „Даскалово“ е точно на 17 минути път от мястото. Вече има проявен интерес от страна на инвеститори. Привлекли сме четирима, мога да разкрия, че двама от тях са местни. Имаме партньорство с община Бобов дол. Ако успеем и проектът се финансира от МРРБ, ще създадем дружество оператор, което ще се заеме с проекта и управлението“, коментира Костадин Костадинов на специална пресконференция.
Шефът на ОбС припомни още, че област Кюстендил е сред въглищните региони, за които е предвидено отпускането на средства по Програмата за справедлив преход. Той отново подчерта, че проектът на Дупница и Бобов дол ще трябва да се конкурира за финансиране с този на Кюстендил, който е сходен. От областния град вече са обявили, че са входирали своя проект.
„Парите за областта ги има, неизвестното в уравнението е къде ще бъдат насочени те. Нашата идея е, че ако се стигне до затваряне на ТЕЦ „Бобов дол“, тази зона ще компенсира икономическите последици от това. Спирането на централата ще бъде бомба за икономиката на Дупница и катастрофа за Бобов дол. Повече от 700 души от Дупница и 500 жители на Бобов дол работят в централата. От Кюстендил те са едва 100. Затова би следвало Кюстендил да постъпят джентълменски и да отстъпят. Да, разбирам, че те искат да се развиват, но това не може да стане за сметка за нас. Ние в момента се борим да разкъсаме, евентуално, „трупа” на ТЕЦ-а в Бобов дол. Надявам се предприятието да се трансформира и да не се стигне до затварянето“, добави К. Костадинов.
По думите му, от областния град дори не са обявили на каква стойност е техният проект за индустриална зона, която искат да правят в Жиленци. „Нашият проект е на стойност 21 милиона лева, като се надвишава лимитът по програмата, който е в размер на 20 млн. Ще се наложи общините да участват и със съфинансиране от около 5 милиона лева. Нямаме тези пари за съфинансирането, но поемаме политическата отговорност, за да се направи тази индустриална зона и за хората от нашия регион да има нови работни места“.
На въпроса дали шансовете на Кюстендил към момента не са по-добри поради големия брой одобрени и финансирани проекти там, за разлика от Дупница, председателят на Общинския съвет отговори:
„Вярвам, че ще спечелим това съревнование, което се оформи. Въпреки че в България класирането на проектите много пъти става по неясни критерии. Вярвам, че живеем в справедлива и правова държава. Категоричен съм, че икономиката на Дупница е по-мощна от тази на Кюстендил. Всяка седмица имаме заявка за интерес от инвеститор. През 2023 г. гласувахме 1 милион лева за изготвяне на проекти. С тези пари можеше да направим ремонт на водопроводи по няколко улици в селата. И на фона на това за Дупница държавата отпусна 0 лева…“.
Костадинов внесе яснота и относно това как ще бъдат класирани проектите за индустриални зони – чрез оценка и получаването на конкретен брой точки по разписани критерии:
„Точковата система не е напълно справедлива. Например дават се 15 точки, ако на място се предоставя високоскоростен интернет или вода. В Кюстендил ще има интернет, но ние можем да осигурим топла вода. Това обаче не ни носи допълнителни точки. Сред другите критерии са площта – да отговаря на условията за справедливия преход, а също така и да има партньори. Осигурили сме широк кръг от партньори от различни институции и центрове. Въпросът е политически. Затова призовавам областните структури на партиите и народните представители от областта да излязат с ясна позиция по темата и да обявят къде според тях трябва да се разположи индустриалната зона“, завърши шефът на дупнишкия парламент.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
