Оперният певец, ресторантьор, търговец и хотелиер Иван Божков: Тъжно е, че в Дупница има 52 автокъщи и само една книжарница

Иван Иванов Божков е роден през 1978 г. в град Кюстендил. Заедно с баща си – актьора Иван Божков, заминава в Германия и там завършва основното си образование. След това се връща в България и в Русе завършва Музикалното училище, след това и Музикалната академия в София, специалност “Оперно пеене”. Иван Божков е лирико-драматичен тенор и кариерата му започва в Русенската опера, работи в оперни театри в България и по света, участва в много оперни спектакли като “Тоска” от Джакомо Пучини, “Аида” от Джузепе Верди, “Трубадур” от Джузепе Верди, “Травиата” и много други. Живее със съпругата си Даниела в Северна Ирландия, но се връщат в България.
В момента Иван Божков не се занимава с оперно изкуство, но развива бизнес в сферата на търговията в Дупница и хотелиерството в Сапарева баня. Баща е на три деца. Има дъщеря от първия си брак и двама синове. С оперния певец Иван Божков разговаряме за изкуството, бизнеса и кулинарията.

-Г-н Божков, Вие сте син на известния актьор Иван Божков, завършили сте основното си образование в Германия. Как протече животът Ви след това?
– Родът на баща ми Божкови е от село Крайници. Моята баба Радка Божкова е била народна певица, от нея ми е афинитетът към музиката, а съм израснал с баща си и по-голяма част от детството ми е преминало в театъра. Участвал съм в театрални пиеси и оттук идва и любовта ми към изкуството. Баща ми беше противник на комунизма и това го застрашаваше да отиде в лагер в Белене. Поради тази причина ние с него заминахме с влак за Източен Берлин в края на режима. Там през подземните тунели преминахме в Западен Берлин, където ни чакаше негов приятел. Първо бяхме в Берлин, след това в Брауншвайг и се установихме в Хамелн. Когато отидохме в Германия, първо ми направиха впечатление пълните магазини с разнообразни хранителни стоки, магазините с модерни уреди, тъкмо бяха излезли и компактдисковете, не бяхме виждали нещо подобно… Видяхме, че германците живеят свободно, бяха добре облечени, с високи заплати. Тогава аз и баща ми разбрахме в каква мизерия сме живеели българите по времето на социализма, защото това, което видяхме в Германия, го нямаше в България. Там завърших основното си образование, отначало ми беше трудно, докато свикна с обстановката и със съучениците си. Германчетата все още ги възпитават, че са по-горе от всички други и са много жестоки към чужденците. Трябваше да съм много силен психически, за да издържа. Класната ми, която беше германка, ми каза: “Просто бъди във всичко по-добър от тях и тогава няма да ти се подиграват!”. И така аз започнах да се старая във всичко. Изкарвах по- добри оценки по немски от самите тях, започнах да тренирам плуване и спечелих златен медал.

– Вие сте лирико-драматичен тенор и съдбата Ви дава нелеката задача да поемете по пътя на оперното изкуство?
– Да. През 1994 г. с баща ми се върнахме в Русе. Там ми прослуша гласа един от най-големите музикални педагози и ми каза, че този глас не трябва да се хаби. Завърших Музикалното училище в Русе, а след това Музикалната академия в София. Започнах работа в Русенската опера, след това пях на много места.
– С оперния певец Орлин Горанов сте пеели пред 45 000 зрители в Испания, сред зрителите е бил кралят Хуан Карлос. Разкажете за Вашите турнета по света?
– Участвал съм в повечето международни оперни фестивали, като тези на остров Родос, или летния в Палма де Майорка. Да, на един от големите ни концерти сред зрителите беше и кралят на Испания Хуан Карлос, а до него в ложата беше и Симеон Сакскобургготски. Един от интересните моменти беше, че от 30 години в България не беше представяна класиката “Кармина Борана”. Ние я представихме от Русенската опера в едномесечно турне в цяла Западна Европа. Имам много случки. Аз обичам да нося много бижута, пръстени… Веднъж на едно представление на операта “Тоска” от Джакомо Пучини бях облечен в расо. Преди да изляза на сцената, не забелязах, че не съм си свалил пръстените. Тогава набързо пръстените ги сложих между дланите си, но накрая на представлението аз трябваше да кажа “Осанна” и в този момент вдигнах ръцете си, и пръстените се разпиляха в първите два реда сред публиката. Винаги има гафове в представленията на живо.

– Според Вас операта елитарно изкуство ли е и младите хора днес обичат ли да ходят на опера?
– Операта определено е елитарно изкуство, а за съжаление много рядко съм разговарял с млади хора, които ходят на опера. Това се дължи на цялостния интелектуален спад. Хората масово се интересуват от по-лесно смилаеми неща, като попфолк, екшън филми, дискотеки?
– Кое Ви провокира да се откажете от оперното изкуство?
– В момента, в който се замислих за семейство, реших да се откажа от операта, защото не може да създадеш здрави семейни отношения, когато отсъстваш заради турнетата в по-голяма част в годината. Върнах се в Дупница и трябваше с нещо да се занимавам и понеже обичам много да готвя, реших да открия ресторант, впоследствие и механа, и заведение за бързо хранене.
– Но пак заминавате в чужбина, този път в Ирландия. Какъв беше животът Ви там?
– Да, когато настъпи икономическата криза, затворих заведението в Дупница и със съпругата ми заминахме за Северна Ирландия. Това е много добре устроена държава, хората живеят в охолство, спокойни са, заплатите са високи. С жена ми бяхме на високи позиции и добре платени, така че се устроихме добре, имахме висок стандарт на живот, но ежедневието там е работа, семейство, вкъщи, пак работа, вкъщи, не отговаря на натурата ми.
– По какво си приличат и различават ирландците от нас, българите?
– Приличаме си по това, че и българите, и ирландците обичат да пият. Но ние, българите, сме на много по-високо интелектуално ниво от тях като нация.

– Научихте ли се да играете ирландски танци?
– Не, не се научих да играя ирландски танци, но затова пък научихме ирландците на български народни танци.
– Вие сте живели и в града на Робин Худ – Нотингам, Англия?
– Да. Там пак бях в хотелиерския бизнес, управител на хотел и заплащането ми беше много високо. Противно на очакванията, че англичаните са студени хора, аз видях едни топли и сърдечни хора, които са готови да помогнат.
– Връщате се в България и отново се захващате с бизнес. Според Вас има ли подходящи условия за развитието на бизнеса в България и в частност в Дупница и Сапарева баня?
– Завърнах се в България, защото аз обичам родината си. В България е много трудно да развиваш бизнес. С много борба съм постигал големи успехи, но съм и стигал много пъти дъното, работата е в това никога да не се отказваш, никога да не спираш да се бориш. Въпреки че се занимавам с търговия в Дупница, смятам, че условията за бизнес в момента в Сапарева баня са по-добри.
– Има ли достатъчно подготвени кадри в областта на туризма?
– В България определено няма подготвени кадри в сферата на туризма. Персоналът няма необходимата подготовка, не владее чужди езици, няма правилното отношение към клиентите.
-Ниската цена на труда в сферата на туризма ли е причината голяма част от завършилите тази специалност да сменят своето поприще, или да се реализират в чужбина?

– Да, това определено е ниското заплащане, а понякога и на самия персонал не се дава възможност да натрупа опит.
– Със съпругата си се запознавате на курорта Паничище. Разкажете за семейството си?
– Със съпругата ми Даниела Божкова, която е PR специалист, се запознахме преди години в едно заведение в курорта Паничище. А след няколко години направихме невероятна сватба. Бяхме поканили над 160 гости – роднини от цяла България и приятели от целия свят. Щастлив баща съм на три деца. Дъщеря от първия си брак, която живее в Холандия, и двама синове – Алек, който учи пиано, и Иван Младши, който тренира футбол. Със семейството си обичаме да пътуваме. Със съпругата ми ходихме на круиз по Средиземно море. В кораба имаше много и разнообразни нощни заведения, а на сутринта се събуждахме в различна страна. Обиколили сме Флоренция, Марсилия, Малта, Тунис, Палма де Майорка, остров Капри, Сицилия… Като почитател на изкуството за мен Флоренция беше уникално преживяване, там са струпани едни от най-големите творби на Ренесанса. Остров Капри приличаше на една красива приказка, изпълнена с романтика.

– Кой готви у дома?
– У дома готвя аз, а съпругата ми прави разкошни сладкиши, като чийзкейк, италиански торти…
– Кои са Ви любимите ястия, които приготвяте за семейството си?
– Обичам много средиземноморската кухня. Правя едни невероятни средиземноморски кюфтета, към тях прибавям гарнитура от цели препечени картофи със зехтин и розмарин. От френската кухня обичам да приготвям сьомга със сметана и бяло вино. От италианската правя невероятна лазаня с четири вида сирена и манатарки. От руската правя борш и пелмени. А също така обожавам българската традиционна кухня, като пълнени чушки, сарми, боб… Освен да готвя, обичам много да чета книги. Обожавам българската, руската и западната класика, а също така и съвременната българска литература. Имам богата библиотека у дома. За съжаление все по-малко хора четат книги. Тъжно е, че в Дупница има 52 автокъщи и само една книжарница, в която можеш да си купиш книги, а не само учебни помагала.
– Имате ли желание да заминете отново в чужбина?
– Не. Никога повече.
– Какво ще пожелаете на младите хора?
– Пожелавам на младите хора да сбъднат мечтите си, да преследват целите си и да се стремят да бъдат по-добри хора. Защото в този съвременен свят всичко стана меркантилно и все повече се мисли за пари, а забравяме човечността!
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

 

 

 

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *