Отличникът на випуск 2017 на ЮЗУ – Благоевград, психологът Л. Димитрова: Българинът обича децата си, но не уважава тяхното мнение, и точно там най-често се крие проблемът

24-годишният психолог Любомира Димитрова е дъщеря на спешния лекар д-р Снежана Милушева, която работи във филиалите в Благоевград и в Петрич. Тя е наследила от майка си ученолюбието, за изминалите 8 месеца е прочела 74 книги, води си записки и още в ранна младежка възраст е осъзнала необходимостта със своите професионални знания да оказва помощ на хората, обича да се грижи и за животните.
Любомира е пълен отличник на випуск 2017 на Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград, магистър по юридическа психология, в момента й предстои сертифициране в психотерапевтичната компетентност с фокус върху детската психотерапия. Тя надгражда в момента своите знания и се усъвършенства професионално в Института по позитивна психотерапия в София.
Разговаряме с Любомира за вижданията й за живота, как трябва да контролираме емоциите си и да възпитаваме децата си…

– Любомира, защо избра тази професия?
– Психотерапията се изучава извън университетските заведения и е личен избор на завършилите психология, социални дейности или медицина. Психологът консултира, оказва помощ в кризисна ситуация, при проблем, но психотерапевтът вече провежда по-дълготрайно лечение с психотерапевтични техники и методики, без да използва лекарства.

НАПРИМЕР В ДНЕШНО ВРЕМЕ МНОГО ЧЕСТО ХОРА В МЛАДА ВЪЗРАСТ ИЗПАДАТ В ДЕПРЕСИВНИ СЪСТОЯНИЯ, ТРЕВОЖНОСТ, ПАНИЧЕСКИ АТАКИ.

Първите им оплаквания са изпотяване и силен тремор, учестена сърдечна дейност, задушаване, много често си мислят, че умират. Това са хора, които дълго време са търпели и в тях се е натрупало напрежение и стрес, правили са се на силни. При тях след лекарски прегледи и изследвания се установява, че нямат здравословен проблем и оплакванията им са на нервна почва. Прави ми впечатление, че все по-често спада възрастовата граница при такива случаи. Наблюденията ми са, че явлението засяга много ученици, може би от разминаването на техните желания и амбициите на родителите им или в желанието си да постигнат много неща на момента. Обикновено близките не разбират какво се случва с подрастващия, много често реакцията е “престани да се лигавиш, стегни се…”. Първите оплаквания от тревожни разстройства са основание да се помисли какво се случва с човешката психика, там е разковничето – където е проблемът, там е и решението…
Всичко започва от детството, още първият миг след раждането, първата прегръдка на майката оставят отпечатък. Всеки родител трябва да знае как да възпитава детето си в критични ситуации. Често тези деца, които се отглеждат от бабите си, защото родителите им са гастарбайтери, за да им подсигурят добър живот, се чувстват изоставени и това за тях е дълбока травма. Необходимо е, преди да заминат, родителите да проведат консултации с психолог, за да може детето да бъде подготвено за тази ситуация и да преживее по-леко раздялата. Няма нищо по-страшно от тъжните детски очи, тази душевна травма остава за цял живот, дори да не плаче детето, тъгата си личи в неговото поведение. Често тези деца започват да се оплакват от болки в корема или главоболие, може дори да вдигнат температура, това е реакция… Психическият тормоз или заплаха са най-страшното, трябва да се поговори и да се обясни, а не да се крещи с размахване на пръст, защото това рефлектира върху психиката на детето. Много по-лесно е да му отнемеш нещо, отколкото да седнеш да поговориш, и да не го възпитаваш на агресия.

МНОГО СЕМЕЙСТВА КРЕЩЯТ ПОМЕЖДУ СИ И ТОГАВА ДЕТЕТО КОПИРА ТАЗИ АТМОСФЕРА – СЛУЧАИТЕ НА ПОСЯГАНЕ.

– С какъв друг проблем се срещат децата в сегашната социална среда?
– Много голяма част от родителите си “купуват” спокойствие, слагайки таблет в ръцете на 3-4- годишни деца, които в днешно време сякаш се раждат със знания как да използват информационните технологии. Разбира се, техническият прогрес е нещо чудесно, но е добре, когато се използва в позитивна посока, когато го внедрим в образованието, в продуктивна страна. Наистина добре е детето да чете електронна книга, да научава и да надгражда своите знания, но не е редно телефоните да изместват общуването в семейството. Изключително важно за децата е общуването в семейството, например всяка седмица фамилията да се събира на обща трапеза, семейството да излиза на пикник сред природата със свои приятели, тогава детето получава усещане за общност и се чувства обичано и разбрано, не се чувства изолирано. Вероятността дете, отглеждано в сплотено семейство, да тръгне към зависимост с опиатни вещества или алкохол е много по-малка. Когато в семейството се чувства неразбрано, тогава то търси настрани, в някаква социална група, свои близки, най-често сред свои връстници. Детето търси подкрепа, без да осъзнава опасността. Нека не забравяме, че групата на наркозависимите е една от най-силните, защото точно там те се подкрепят един друг, обединени в своето разочарование от липсата на общуване и разбиране в семейството, и отивайки в една такава група, подрастващият се чувства приет и обгрижван. Там намират това, което не са успели да намерят под покрива на собствения си дом… В тези групи те усещат земята като свой общ дом и много е труден пътят обратно, но искам ясно да уточня, че не е невъзможен, свързан с много усилия от страна на най-близките хора от фамилията. Нека не забравяме че наркозависимостта остсвя много поражения на физическото здраве, крие огромен риск от СПИН и други инфекции.

Моят фокус на работа са деца и подрастващи, затова апелирам родителите да контактуват с децата си. Подрастващите, особено тийнейджърите, трябва да знаят, че винаги по всяка една тема могат да разговарят открито със своето семейство и да получат разбиране, да им споделят всичко, което им се е случило. Необходимо е взаимно доверие между родителите и децата. Критиката трябва да бъде под формата на съвет, градивна и неосъдителна… Много родители си мислят, че знаят кое ще направи децата им щастливи, а всъщност не е така. Едно дете може да има много разнородни таланти, и то трябва да бъде подкрепено. Например детето обича да рисува, но родителите не подкрепят това негово желание, а го записват на допълнителни уроци по математика или друг изучаван предмет, най-често чужд език. Те го записват, за да постигне добър успех по предмет, който не го влече, и това вече е свръхусилие за него. Хубаво е да се знае език, но детето трябва само да има желание. Не говоря за това, че учениците трябва да имат познания по всяка една наука, но да се развиват заложбите, които ги интересуват. Защото се стига до това то да изучава предмет не по свой избор, а защото родителят така е решил. Някой път децата предприемат действия напук, защото не са разбрани от своите близки, тогава се стига и до постъпки в разрез със закона.
– През последните 5 години зачестиха случаите на учащи, най-често момичета, които посягат на живота си, като умишлено поглъщат свръхдоза медикаменти, защо вземат тези крайни решения?
– Точно тогава, когато един човек не е разбран, предприема такива действия.

САМОУБИЙСТВАТА
НАЙ-ЧЕСТО СА НА БАЗА НЕРАЗБИРАНЕ И ТОВА Е ЕДИН ЗОВ ЗА ПОМОЩ.

Тийнейджърите обикновено го правят с цел да предизвикат внимание или да накажат някого, често след скандал. Тези, които казват открито своето мнение, не стигат до самоубийство, но около 84% от посегналите на живота си умишлено по данни на СЗО са случаите, които са планирани. Затова превенцията е изключително важна и родителите трябва да познават добре детето си, не просто да му натрапват своите разбирания, а да знаят какво го интересува и привлича.
Българинът обича децата си, но не ги уважава, и точно там най-често се крие проблемът. Не зачитайки мнението на децата си, много често родителите чрез децата си искат да сбъднат своите мечти и да покрият тези критерии. Те забравят, че детето е личност и индивидуалност, която има своето право да избира. Всеки родител обича детето си, но го изразява по различен начин – има хора, които са по-затворени… Важно е да се уважават нещата, които са мили за едно дете, защото има и т.нар. “отровно” родителство, често несъзнателно, което те са получили същото от своите родители. Един пример: родител, който неглижира любимия анимационен герой, после неглижира и любимите му певци, а после и избор на партньор в живота, и тогава детето се чувства контролирано цял живот. И тук искам да посоча, че децата, колкото и да са малки, слушат коментарите на техните родители, както и на своите връстници.
– Защо хората се притесняват да ходят на психолог и психотерапевт?
– Искам да поясня, че психологът и психотерапевтът работят с пациенти със запазено психическо здраве, ако има отклонение, те се лекуват медикаментозно от психиатър. Много често панически атаки се случват при хора на отговорни постове, както и такива, които са свръхамбициозни, които искат навсякъде да са лидери и да правят добро впечатление и на работното си място, и вкъщи. От това “преработване” се получава професионално и емоционално прегаряне, известно като бърнаут ефект.
И накрая искам да апелирам: общувайте в семейството, защото така се постига хармония и радост в живота, правете добро и имайте доверие един към друг. Благодаря на моята майка д-р Снежана Милушева, леля ми д-р Мария Милушева и баба ми, дългогодишен учител в Петрич, Лоза Милушева за възпитанието, обичта и подкрепата, с която ме дариха.
Разговаря СЛАВА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *