От две години санданското село Храсна гасне без жители, но има пощенски код и ЕКАТЕ, и храм, който веднъж годишно събира разселилите се из цяла България издънки на местните родове

Санданското село Храсна е едно от 170-те населени места в България, в които няма нито един постоянен жител. Последните жители го напуснали през 2018 година и отишли да живеят при децата си в Казанлък.

Селото има ЕКАТЕ – 77414, и пощенски код, макар че от много години никой не пише писма и не получава. Някога, през миналия век, в селото са живели около 500 души, днес само храм “Свети Харалампий” стои изправен, добре подържан и приютява веднъж годишно християни, които са се разселили в цяла България. Няма жива душа, но в селото витае духът на силните хора с корени от Храсна.

Един от тях е Иван Льондов, който от години живее в Сандански и се радва на четири внучета. Той работи като охранител на някогашната резиденция на бившия Първи Тодор Живков, която според него е изоставена, с рушащи се тавани. Затворена е през март и едва ли ще отвори вече врати по думите му. Такова е и село Храсна. Най-хубавите детски години на Льондов са преминали в това село високо в планината.

– Г-н Льондов, представете се на нашите читатели!

– Роден съм на 12.06.1956 г. в село Горно Спанчево. В Храсна съм живял до завършване на основно училище – 8 клас. От 1-и до 4-и клас учих в Храсна, после – до 7 клас в село Бельово, а 8 клас завърших в село Ковачево.

В Храсна в една стая учехме всички деца от 1-и до 4-и клас. По-големите показваха на по-малките. Първокласници се учеха са четат по време на час, а по-големите решаваха задачи, така беше тогава. След 4-и клас тръгнах на училище в съседното село Бельово. Всеки ден изминавахме по 3 км в двете посоки – няма дъжд, няма сняг. Всеки божи ден, без неделя. Тъпкали сме сняг до кръста, затова и станахме калени българи и от нищо не се плашим. Като се връщахме от училище, нямаше игри, почивка, отивахме направо на нивите с тютюна.

През 1971 г. заминах да уча в София, а родителите ми се преселиха в село Левуново. След завършване на Техникума по текстил „Начо Иванов” в София и казармата започнах работа в ЗПМ – Сандански. Ожених се, създадох семейство. Имам 2 дъщери, които ме дариха с двама внуци и две внучки.

Живея в Сандански. Пенсионер съм и работя като охранител в комплекс „Свети Врач” в село Поленица, бившата Татова резиденция.

– Какво за тебе е село Храсна?

– Нещо много важно. Там ми е минало детството и затова, след като се пенсионирах, през две седмици се качвам на джипа си – моята “Лада Нива”, и отивам там, при спомените ми от детството. Правя го редовно въпреки 5-те километра лош черен път.

Някога в с. Храсна са живели около 500 души, във всяко семейство е имало по 4 деца. Селото е отдалечено, високо в планината и хората в търсене на препитание започнали да се изселват, да търсят поминък из България. Разселили в Русе, София, Казанлък… но никой не е забравил корените си. Кой може да забрави родното си село? Всяка година в неделята на първата седмица от септември правим курбан и селото живва. От Русе идват по 30-ина души. Изминават стотици километри, за да се докоснат до корените си. Идват с децата и внуците. Идват храсналии от цяла България.

С общи усилия ремонтирахме храма и се гордеем с това. Той е строен преди 106 години. Кипарисите пред него са на същата възраст, подарени от антонски монаси. За курбана се събираме по 200-300 души, все издънки на местни родове. С даренията за курбана правим търг. Събирал съм по 3000 лв. Парите отиваха за храма, който беше с рухнал покрив и щеше да се затрие, ако не бяхме подели инициативата. И всичко това от продажбата на кърпи, чорапи, картофи, олио и какво ли не. Така се събират пари за храма, който ни събира всяка година. Село няма, но дух има…

– Какво чувствате, като гледате паянтовите къщи, разбитите врати…?

– Чувствам се зле. Най се ядосвам, като дойда и видя някоя стара къща разбита. Какво ще вземат от изоставена от години къща? Ако търсят храна – няма, и имане няма. Преди няколко месеца, при поредното ми идване, видях изкъртени от пантите врати на стари къщи, вътре всичко изтърбушено. Тук няма да дойде някой специално да краде. Наблизо има ферма и пастирите тарашат и чупят всичко. Храсна има и кметски наместник, който отговаря и за още едно село. Какво ли работи в селото тоя човек, като няма жива душа, само диви животни. Все се надявам някой наследник на храсналийски род да се върне и да построи къща за гости – ей така, за любители на дивата природа, но до селото се стига само с джип по черен път. И това е пречка.  

– Няма ли богати и известни хора от Храсна, които да помагат финансово или пък да построят някакви туристически обекти, за да се върне животът в селото?

– Ирен Онтева, моделката, е от Храсна. Нейният баща почина млад, беше писател. Тя идваше в селото на празниците, даже участваше в търговете и купуваше някои неща, за да подпомогне ремонта на черквата. Имаме дребни бизнесмени, които живеят в Сандански, но не им зная имената. Тук е родена и бившата директорка на някогашния Пионерски дом в Сандански Славка Чергова. Нейна е идеята да се продават на търг даровете, за да съберем пари за храма.

Но най-важното е първо да се направи хубав път и след това може да дойдат и инвеститори, защото през зимата селото е недостъпно.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *