Заплатите в България са малки и така е от години, така хората се държат под контрол. Пускат им разни промоции и нещо допълнително, колкото да замажат очите, но това не е нормално общуване с народа
Тук имам много приятели и ми е добре с тези хора, но ме нервира този хаос, в който всеки си прави каквото си иска
Той е на 60 години и 24 от тях живее в Благоевград. Роден е на 27 октомври 1964 година близо до Загреб. Има сестра, която живее и работи в родината им и брат, който отдавна живее в Германия. Томислав Ойван идва тук през януари 2001 г. като текстилен инженер. Работи към италианска фирма, но постепенно този бизнес запада, защото текстилът се изнася на Изток, където има по-евтина работна ръка, и той търси варианти да се преквалифицира. Сега работи за една софийска фирма, където прави ВиК инсталации и подово отопление. Всеки ден пътува до София и вечер се връща в Благоевград.
„Сутрин в 6,30, когато тръгвам към столицата, е река от автомобили”, споделя Томислав. „Хората намират там по-платена работа и трафикът е голям. Повече се изморявам от пътя, не толкова от работата, и едва чакам да дойде събота и неделя, за да разтоваря”. Остава да живее в Благоевград, защото тук среща Пламена, с която по-късно се разделят, но запазват приятелски отношения заради отговорността при отглеждане и възпитание на сина им Лукас, който вече е на 13 години и е шести клас в Седмо училище. „Като малък искаше да плува, да играе футбол, да кара колело, ходеше и на народни танци, от 4 години тренира баскетбол в Интерната, нищо не съм му забранявал и аз заедно с него спортувам. Той сам избира заниманията си, аз го подкрепям. Когато имаш родители, на колкото и години да станеш, още си дете. Аз загубих родителите си през 2017 година и тогава престанах да се чувствм дете. Нямаше вече кой да ме нарича сине!”.
Научих, че в Загреб има музей на разделените хора, където оставят някаква скъпа вещ, когато са били заедно.Томислав каза, че не е влизал в този музей, но се сети за едно плато в стария град зад черквата, където има голяма ограда с много катинари по нея, но не знае дали двойките отиват там, когато сключват брак, или когато се разделят. Музеят на разбитите сърца се ражда след една раздяла на основателя му Дражен Грубишич с неговата любима Олинка. Когато решават, че няма да продължат да бъдат заедно, пред тях се изправя един въпрос: кой ще запази плюшеното зайче? Зайчето е мил спомен от връзката им, но като всяко нещо от приключила любов, вече няма място на рафтовете в дома нито на единия, нито на другия. Тогава се появява идеята за Музея на разбитите връзки. Той е причудлива колекция от предмети от цял свят и всеки от тях е част от една отминала любов. Не самите предмети трогват историите, с които са свързани. Питам Томислав кога се разделят хората. Той споделя, че „факторите са най-различни, но според мен влияят много и социалните мрежи. Пишеш си с различни хора и понякога може да си намериш и друг партньор чрез тях… Според българските закони детето остава при майката, но аз активно участвам във възпитанието и развитието на Лукас. Уча го на всичко, което смятам, че е важно за едно дете, казвам му да се учи от чуждите грешки, споделям с него моя личен опит, но той сега е в пубертета и иска да взима самостоятелни решения. Въпреки това много разговарям с него, защото животът е най-добрият учител. Било ми е добре, но съм бил и в трудни ситуации. Децата искат да са себе си, особено в тази емоционална възраст, но наистина трябват много разговори, за да предпазиш сина си от отровите, които дебнат зад всеки ъгъл в обществото ни, и виждам, че Лукас приема съветите ми, мисли за тези увлечения и се пази. Разбира се, само Бог знае колко може да се опази. Човек не усеща колко бързо минава времето,” споделя Томислав. „Животът между Загреб и Благоевград е различен и едновременно еднакъв. Трудно се живее вече навсякъде. Всички посткомунистически страни живеят почти еднакво. Зависи от стандарта, който на места е по-висок и заплатите са по-високи, но и цените са високи. В България стандартът е по-нисък и заплатите са по-малки, но пък цените са високи. С една дума, хората почти навсякъде живеят еднакво. И в Загреб, както и тук, има много богати, но се срещат и хора, които ровят по боклуците, търсят дрехи, обувки, храна, продават пластмасови шишета в големите вериги магазини, за да оцелеят”.
Питам го защо от Хърватия започна стачката срещу високите цени в големите вериги магазини?
„Откакто еврото влезе в родината ми, стана нещо страшно”,разказва Томислав”. Цените се вдигнаха драстично. Вашите политици говорят, че Хърватия е просперирала страна, след като прие еврото, че стандартът се е повишил… Не знам какви интереси имат от тези приказки, но знам, че хората патят много. Аз бях свидетел на втория ден след Нова година, когато еврото влезе в живота ни. Това се случи на 1 януари 2023 година. На втория ден влязох в една хърватска верига магазини, търсих един продукт, който винаги е бил на рафтовете, но тогава не го намерих. Разбрах от продавачката, че са го прибрали в склада, защото цената му ще се вдига. И така цените отидоха до небето. Хлябът поскъпна между 55 и 60 процента, за другите продукти няма да ви говоря. И горивото е по-скъпо от това в България. Всичко поскъпна – продуктите, услугите, всичко, и хората най-накрая се събудиха. Според мен веднага след влизане на еврото в живота на дадена страна правителството трябва да гласува закон, според който цените не трябва да се вдигат 6 месеца и след това повече няма кой да ги пипне, защото хората ще бъдат осведомени, а сега стачкуват, защото всеки ден цените се вдигат без контрол. Бойкотът започна от Хърватия преди три седмици в един петък, когато хората направиха първата стачка, но какво стана. В четвъртък магазините са били толкова натоварени, че печалбата им е била 40 процента повече от обичайното. Всичко това няма голям ефект. Моите роднини например са ходили на пазар в Словения, до там са 30 км и някои от стоките са по-евтини. Следващия петък стачката е била малко по-ефективна. Почти всички магазини са били блокирани и на бензиностанциите е имало по-малко потребители. Говори се, че по-нататък ще има едноседмична стачка. Не знам доколко ще успеят, не съм сигурен дали ще издържат 7 дни без пазар. И тука цените отиват много нагоре, така че аз със сигурност няма да вляза в магазините в дните, когато е обявена подобна мярка от хората в България. Често ходя на пазар в Делчево. Там едно от най-хубавите масла например е наполовината на цената в Благоевград. Защо са тези разлики, никой не разбира. И затова правителството трябва да направи нещо за народа, да го защити от спекулата.
– Политиците казват, че не са високи цените, малки са покупателните способности на хората.
– Тогава защо заплатите в Германия са толкова високи, опонира Томислав, а цените на всичките им продукти са по-ниски не само от България, но и от Хърватия и от други страни. Заплатите в България са малки и така е от години, така хората се държат под контрол. Пускат им разни промоции и нещо допълнително, колкото да замажат очите, но това не е нормално общуване с народа. Важно е политиците да знаят, че има активно гражданско общество, с което да се съобразяват, а не да приемаме всичко, което ни поднасят безрезервно”.
Питам го колко струва едно пътуване до Загреб?
– Пътувам обикновено с кола и един резервоар дизел, или 70 литра бензин стигат от Благоевград до Загреб. До там са 870 км и когато границите не се натоварени, се стига за 8 часа и половина. Има пътни такси, които оскъпяват пътуването, но почти всичко е магистрала и лесно се кара. Всички забележителности съм показал на моя син в Загреб, който е много красив град. Някои му казват „Малката Виена”. Нашият театър е направен по проекта на Виенската опера, която е много по-голяма, разбира се. Интересен е старият град, където е черквата „Свети Марко” с хърватския герб на покрива.Там се намира парламентът и президентските офиси. Интересна е кулата Лотршчак , която датира от ХIII век и е построена, за да охранява южната порта на градската стена на Градец. Над 100 години всеки ден точно в 12 часа от нея се чуват оръдейни гърмежи. Малко е стряскащо, защото не всеки път очаквате кога ще стане 12 часа. Близо до Загреб, на 25 км, е и ски зоната, където се провежда световната купа за мъже и жени „Снежната Кралица”. Има хижи и частни хотели с домашна кухня. Гледката е неповторима. Били сме на плаж на Адриетическо море. Прекрасно е, но е много скъпо. Черно море ми е далече, а и водата ми се струва замърсена, затова когато съм тук, ходя на Бяло море. Природата в България е много красива и обичам да ходя на планина, на ски. Миналата година направихме преход до Седемте Рилски езера и пак ще ходим, само да се затопли времето. Предпочитам ските пред лодките. Лукас вече 4-та година кара ски с мен. В Сандански го научих да плува, а в Загреб да кара кънки.
Родителите и детето трябва да са приятели, но трябва да има и респект. Възпитанието на едно дете не е лесна работа. Те се учат в семейството, но и навън, в детските градини, в училището. Някои родители не обръщат много внимание на децата си и ги оставят да си правят каквото си искат. Децата се учат от личния пример на родителите и предават едно на друго нещата, които научават и гледат – като диалектни говори, груби думи, псувни… Моят баща много си играеше с мен, с брат ми и сестра ми. Аз правих същото с моя син, когато беше по-малък. В игрите му винаги имаше много смях. Аз го правя, без да искам, но се сещам, че е наследствено, събуждаха се спомени от моето детство. Сигурно и Лукас ще прави същото с неговите деца. Харесваха му тези игри – гъделичкане, скачане, борба и т.н. Всяко дете трябва да е инвестиция и да влагате в него своето време и средства. Новите деца са деца на света. Държавите в Европейсксия съюз нямат граници и всички деца искат да учат навън.Това вече е нещо нормално. И в Благоевград, и в Хърватска пращат децата да учат навън. Всеки родител преценява добра, или лоша е образователната система, но повечето деца не се връщат.Търсят по-добър вариант за живеене. Учи в Германия, но вижда, че Америка му дава повече пари за същата работа и отива там. Някои се връщат за кратко и пак отиват в чужбина да работят”.
Преди години Томислав ми беше разказвал за техническия музей на Никола Тесла, който се намира в центъра на Загреб и където може да се научи всичко за технологичното развитие и неговото влияние върху живота ни в миналото и днес.
„Там могат да се видят ретро автомобили, самолети, първите жп локомотиви”, разказва той. „Има и рудник под земята, който може да се разгледа, и една зала, където могат да се видят някои изобретения на Тесла и как Майкъл Фарадей е правил експерименти с 20 000 волта. Във фарадеевата клетка се пуска силен ток и нищо не се случва на хората, които влизат в нея.Това е известно правило във физиката”.
Питам го за музея на махмурлука в Загреб, който е единствен в света, за който е чувал, но не е влизал в него. Знае, че там могат да се видят най-смешните истории и предмети, с които хората се събуждат след пиене“. Това е и мотото на мястото, създадено от студент от Загреб. Разказа ми за музея на илюзиите, където в продължение на 14 години е направен цял град с влакчета. „Там всичко изглежда естествено – планини със ски писти и скиори, тунели, релси, влакчета се разминават. Виждат се гръмотевици, валежи, светлинни ефекти през деня и през нощта… нещо прекрасно е за деца и за възрастни. Там съм водил сина си три пъти и много е впечатлен, но това са само макети, които могат да се наблюдават, без да се доближаваш до тях. В средата на залата позволяват да управляваш дистанционно някои от влаковите линии.
Около Загреб има малки, живописни местенца, например град Крапина, където има минерални извори и басейни. Градчето е разположено в хълмистата местност Загоре и е отдалечен на 55 км от столицата на Хърватия. Вараждин е бароков град, където, колкото и да ви е чудно, там се намира едно от най-красивите гробища в Европа и туристите задължително отиват да го видят. По възвишенията има дворци от синята кръв. Около баира има дупка и не е достъпно. Има мостче, което се спуска, за да се преминава от едно място на друго, като във филмите, които сме гледали.Такива дворци има в Австрия, Германия, нали Хърватска беше под австро-унгарска власт преди време. През 1987 година в Загреб имаше универсиада – студентски олимпийски игри и край река Сава са направени много центрове и има езеро, което се казва Ярун и е определяно от местните като морето на Загреб. Там има възможност за гребане, за тичане, за каране на колело, хубави паркове и заведения, дискотеки и през уикенда хората отиват там, за да се отпуснат и да релаксират.
Ocвeн тoвa Зaгpeб e oтличнa oтпpaвнa тoчĸa зa мнoгo eднoднeвни eĸcĸypзии -до Πлитвичĸите eзepa, до eзepoтo Блeд – бижуто на Словения, село Kyмpoвeц, разположено на словенско-хърватската граница и известно като родно място на Йосип Броз Тито. Интepecнитe мecтa зa пoceщeниe ca нaиcтинa мнoгo!
В Благоевград имам много приятели и ми е добре с тези хора, но винаги малко ме нервира този хаос, в който всеки си прави каквото си иска. Паркира си колата където иска, спира където иска, без да се съобразява с другия човек. И ако помолиш да мръдне с колата малко напред, защото няма да можеш да излезеш от паркинга, той ти казва: „Ти знаеш ли кой съм аз, какви ми ги говориш”… Помолил си, вижда, че има място, ще се изместиш и готово, защо са нужни разправии, но тук те са ежедневие. Не че няма закони, но няма кой да ги спазва, а да не говорим за контрол – няма никакъв. Но и егото си не можем да надскочим”.
Питам го дали работата, която упражнява в момента, е по-платена в Загреб и Томислав отговори да, но как ще остави детето си. „Това дете обича еднакво и майка си, и мен. Той обича много Загреб и обича да живее там, но когато порасне, ако избере хърватски университет, ще напусна Благоевград и ще му осигуря условията, от които има нужда. Но той трябва да реши сам какво иска да учи и как да се развива”.
Поговорихме си и за изкуствения интелект. Томислав каза, че не се страхува от него, но малко е резервиран. „Преди един месец бях командировка в Първомай, до Пловдив, където правихме отоплението на офиси”, разказва той. „Там има около 250 метра дълго хале и около 20 метра високо, където американска фирма инвестира в части и роботи за медицински операции. Не може всеки да влиза в това хале. Допускат се само специалисти и всичко трябва да е стерилно. Правят още едно такова хале. Все още не можем да си представим с какви бързи темпове се развиват технологиите и колко бързо се променя животът ни”.
Светът стана достъпен за всеки и от разказа на Томислав разбирам,че навсякъде има привлекателни кътчета, където можеш да прекараш добре, стига да имаш морала да бъдеш добър с човека до теб и уважителен към нуждите на другите. Нито на Земята, нито във Вселената сме сами. И не е нужно да усложняваме живота си, като хабим време за негативни емоции. Важно е да се събираме с обич и да се разделяме с уважение, защото никой не знае какво ни очаква утрешния ден. Веднъж попитах феномена Мария Стоянова какъв е смисълът на емоциите в живота ни? А тя ми отговори: „Те имат водеща роля в развитието. Емоцията е единственото чудо, дадено от Бога или природата, което подчинява човека на стойностите си, които са способни да елиминират разума в определени моменти. Под влияние на емоцията човек обича, страда и полудява”. А дали емоцията може да ни накара да се вгледаме в себе си, да стопираме определен негативизъм, за да продължим в друга посока, по-полезна за нас самите? Отговорът беше: „Обикновено емоционалните крайности заслепяват хората, а разумът е това, което би трябвало да ни кара да се вглеждаме в себе си. Емоцията сама по себе си е желание за полет, чудо, сила за живот, но разумът е това, което кара хората да стоят здраво на земята”.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
