От туристическата маркировка в Пирин планина ти иде само да заплачеш, НП „Пирин” плаща заплати на 70 чиновници, но няма кой да подмени табелите

Маркирането на туристическите маршрути и пътеки в Пирин планина и поставянето на информационни туристически табели е основно задължение на дирекция НП „Пирин“ и отчасти на туристическите дружества към БТС, тъй като само по този начин паркът може да отговори на основните цели, които има – „да се съхрани и покаже природното богатство чрез привличане на повече наши и чуждестранни туристи. И точно тук се губи ключът от бараката, защото чиновническотобезхаберие отдавна не иска да види истината за безобразната вертикална и туристическа маркировка.
 Съдейки по плачевното й състояние, става ясно, че само с размяна на преписки нещата няма да станат по-добри, а обратното. И доказателството е фактът, че до днес нито една от посочените две институции не си е давала изобщо зор поне да провери на място в какво състояние е въпросната маркировка, защо е на такъв хал и как ще изглежда ситуацията през следващите години, ако чиновниците от Министерството на туризма и дирекция Национален парк „Пирин“ – Банско продължават да нямат никаква перспективна визия за развитието на планинския туризъм, и ако овреме не си свалят розовите очила, за да видят, че разликата между туристическа маркировка у нас и тази в Европа е светлинни години.
   Ако не стане това, с всяка година туристите, които искат да видят красотата на Пирин, ще намаляват и ще дойде ден, когато не само чуждестранни, но няма да има в Пирин планина и български.


ЕДНО НА ТЕОРИЯ,  ДРУГО НА ПРАКТИКА

В наредбата на БТС за туристическата маркировка надълго и нашироко е описано каква трябва да бъде тя, къде и защо трябва да бъде поставена, за какво служи и т.н.
На хартия всичко о’кей. Само че в наредбата авторите й не са записали каква отговорност трябва да носят виновните за нейното плачевно състояние.
Пирин е най-красивата планина на България, затова туристите са възмутени от занемарената от години вертикална и хоризонтална туристическа маркировка. Повече от половината тенекиени жълти указателни табели изобщо ги няма, а тези, които случайно са останали тук-там, са с изтрита или невярна информация, счупени, катурнати настрани, паднали на земята или просто съжалително подпрени на някой камък.
Ето вижте сами, уважаеми читатели, в какво мизерно състояние е вертикалната туристическа маркировка в Северен Пирин – най-посещаваната част от планината.
Снимките, които показвам, са безспорното доказателство, че чиновниците от дирекция „Национален парк „Пирин“ – Банско изобщо не са си свършили работата

В СЯНКАТА НА ИСТИНАТА
Проблемът  с жълтите указателни табели не е нито от вчера, нито от преди година или две, тъй като на същия хал е и т.нар. цветна хоризонтална туристическа маркировка. И за нея обаче „паркаджиите“ си имат дежурното от години наред oпpaвдaние –  липса на cpeдcтвa, липса нa доброволци, които да маркират туристическите маршрути, лошото време,  ланшния сняг и за каквото още се сетите -оправдания, които и пет пари не струват, както се казва, защото изобщо не решават проблема, а напротив – затлачват го все повече и повече.
Познавам много добре Пирин планина и твърдя, че ако тук-там все още има по нещо останало като следа  от туристическа маркировка, то може да се види само по пътеките, които свързват една хижа с друга. Всички останали дестинации до знакови и често посещавани от туристите  върхове, езера, циркуси и водопади в Пирин  са „маркирани“ с поставени от тях „пирамидки“ от камъни. Това е истината, която е време да я видят и чиновниците от дирекция „Национален парк „Пирин“.
И за да не останете, уважаеми читатели, с убеждението, че се заяждам с паркаджиите, каня директора или който и да е от неговите „експерти“ да каже кога за последно са полагали хоризонтална или са виждали вертикална туристическа маркировка от хижа „Тевно езеро“ до върховете Каменица, Яловарника, Зъба,  Куклите, Момин двор, от хижа „Безбог“ до Кременските езера, до вр. Дженгал, до Десилишките  и Плешите езера, за х. „Демяница“ през връх Голям Полежан и Газейския циркус например.
       

Ако им е трудно да си спомнят, нека кажат поне виждал ли е някой от тях през изминалите 30-40 години изобщо някаква туристическа маркировка от х. „Вихрен“ до Влахинските езера, до хижа „Яворов“ през циркуса Каменитица, от х.”Вихрен“ до върховете Дончови караули, Кутела, Палашица или Църномогилски чал?
Много зле е положението с туристическата маркировка и в района на х.”Демяница“. Ако не са пирамидките от камъни, поставени от туристите, е невъзможно човек да уцели пътеката от хижа „Демяница“ за Къркъмските езера, до красивите Типицки езера, които са невероятно преживяване за очите на всеки, който ги види. От двайсетина години обрасла в бурени и без каквато и да е маркировка е и някогашната туристическа пътека до Газейските езера например, в които се оглеждат страховитите зъбери на върховете Голяма и  Малка Стража.
Примери от този род може да посочи всеки, който обича планината и който като мен се ядосва всяка година, че държавата плаща заплати на 60-70 чиновници от НП „Пирин“.


ЗА ДА НЕ ЯДЕМ ДО БЕЗКРАЙНОСТ ЖАБИТЕ
Ако министърът на туризма Марияна НИКОЛОВА, директорът на НП „Пирин“ Росен Баненски и председателят на БТС доц. д-р Венци Росманов бъдат попитани трябва ли България да развива планинския туризъм, както го правят много страни по света, всеки от тях със сигурност ще отговори, че трябва. Да, така, но след като държавата дава вид, че иска това да стане, защо тези хора, които са с власт и с правомощията да го направят, не започнат от най-елементарното за развитието на планинския туризъм – пълната подмяна и актуализация на туристическата маркировка – вертикална или хоризонтална, и туристическата информация, която години наред също е в плачевно състояние.
Едва ли някой се съмнява, че Пирин и Рила са планините, посещавани от стотици туристи, но те не идват тук, за да ядат боб или леща на цена 5 лв., да пият бира за 3 лв. или да ядат мекици и пържени яйца за по 1.50 лв. всяко, а за да видят и да се насладят на сътвореното от природата. Как обаче да стигнат до всичките тези красоти, за които са чели или слушали отзиви от свои близки и приятели, след като чиновниците от дирекцията на НП „Пирин“ и БТС не са поставили нито една указателна табела или знак, които да покажат на туристите посоката, която да следват? Да не говорим пък за туристическа информация, изписана на английски, френски или немски език, например.
Питам, защото маркираните с „пирамидки“ от камъни пътеки не е държавна политика в областта на туризма. Тя е авариен изход, мълчалив вопъл срещу безхаберието на чиновниците. Защото ако ги нямаше тези купчинки от камъни и тези указателни стрелки с червена боя или червен спрей, хиляди туристи никога нямаше да намерят пътеките към върховете Джано, Дженгал, Ченгел чал, Демир чал, Хлевен, Яловарника и Зъба и т.н.
         Тази  туристическа маркировка /пирамидките от  камъни/ е най-видимото доказателство, че чиновниците от дирекция НП „Пирин” продължават да  разчитат на старото правило, че когато няма риба, и жабите минават за такава.
За да не ядем обаче до безкрайност жабите, eдин oтнaчинитe е диpeĸцията на парка и БТС дa седнат и да ce paзбepaт пoмeждy cи ĸoй зa ĸoи чacти нa плaнинaтa oтгoвapя и как на практика „отговаря“? В противен случай ще продължим да си седим в блатото, принудени да слушаме крякането на тема „планински туризъм“ от жабите със заплата на държавни чиновници.
НЕЗНАНИЕТО КАТО ДОБРО ОПРАВДАНИЕ
        На мнозина от туристите сигурно е направило впечатление, че часовете за преход от една хижа до друга в Пирин планина, изписани на жълтите табелки, в 50-60 процента от случаите представляват абсолютно невярна информация и човек съвсем резонно се пита кои идиоти са я писали и дали някой от тях изобщо е минавал някога по съответния маршрут, за да провери дали е истина това, което е написано на жълтите указателни стрелки.
         На снимка №3 например на горната жълта указателна табелка е написано, че разстоянието от хижа „Демяница“ до х. „Вихрен“ се изминава за 2.30 часа. На бялата и по-стара табелка под нея пише нещо съвсем друго, че пътят до х. „Вихрен“ е 4 часа, и това е по-вярната информация, защото няма турист, който да не знае, че само до седловината Бъндеришка порта, която е посредата на маршрута, пътят се изминава за около 2.45 -3.00 часа.
За жалост такива щуротии администрацията на парка е написала и върху още много указателни табелки и това обстоятелство я задължава да обясни на туристите защо ги лъже – защото нейните чиновници  никога не са изминавали това разстояние, защото някой местен човек ги е излъгал или защото хич не ги е грижа колко „благословии“ по адрес на родните им майки ще получат от туристите, повярвали на всички техни глупости от този род.
КАКВО ПРЕДЛАГА НА ТУРИСТИТЕ НП “ПИРИН“
Честно казано – нищо! Общата площ на парка е над 403 000 декара. Най-голям по територия е парковият  район „Вихрен“, който /видно от сайта на НП/ се брои и за район с най-развитата туристическа мрежа.
Какво означава развита туристическа мрежа обаче не ми е ясно, защото в този  район, който ръководството на парка смята, че е нещо като визитната му картичка, няма нито една, повтарям – нито една тaбeла c инфoрмaция /например/ за нaдмoрcкaта виcoчинa и дължината на карстовия ръб Кончето, туристическа табела с информация за най-известния природен феномен в този район – циркуса Казана, или някаква указателна табелка към Влахинските езера и много красивия водопад под тях например. Такива „глезотии“ в НП „Пирин“ никога не е имало и няма да има, докато го управляват хора без визия за неговото развитие.
Ако се изкачите на най-високите върхове на Пирин, сред които и Кутела, Бански суходол, Баюви дупки, Муратов, Хвойнати, Гредаро, Синаница, Гергийца, Църномогилски чал, Палашица и т.н., ще бъде много наивно от ваша страна да очаквате, че ще видите триангулачен знак с обозначената на него височина на върха или някаква табела с GPS координати например.
Наивно ще бъде и да се надявате да видите в този парков район дори една най-обикновена дървена пейка, на която да може да поседнат възрастните туристи. Ето защо съм любопитен директорът на НП „Пирин“ да обясни на туристическата общност по какво съди, че парковият район „Вихрен“ е районът „с най-развита туристическа мрежа“, след като тук туристите не може да разберат не само къде започва или свършва границата на района, но и какво е най-характерното за него – като площ, средна надморска височина, върхове, циркуси и т.н. Ето защо твърдя, че твърдението „най-развита туристическа мрежа“ е някаква изкривено огледало, предназначено да скрива голата истината.
КАК СА ГО НАПРАВИЛИ  ДРУГИТЕ
        Ами как! Направили са го трайно, красиво и функционално, и това го знае всеки, който е имал възможност да види, лично или по телевизията например, качеството на туристическата маркировка и информация у нас и в страни като Австрия, Чехия, Италия, Испания, Швейцария, Хърватия и Черна гора, ако щете, където приходите от планински туризъм са стократно по-високи в сравнение с тези в България и където е невъзможно човек да се изгуби в планината, тъй като указателните и информационните туристически табели са повече, отколкото дърветата и камъните там.
Мои приятели, които миналото лято ходиха на планински туризъм в Австрия, бяха впечатлени от факта, че 90% от туристическите пътеки в Алпите например са по-добре маркирани и от най-добре боядисаните улици в България и престанеш ли да виждаш червената маркировка дори за 10 минути, значи не си на прав път и трябва да спреш. У нас такова нещо е невъзможно, тъй като и три часа да не виждаш туристическа маркировка, на никого от управата на парка не му пука дали ще стигнеш, или няма да стигнеш за където си тръгнал.
Вижте тези няколко впечатляващи примера на вертикална туристическа маркировка.
Предлагам ги не само на читателите, но и на Росен Баненски, директора на дирекция НП „Пирин“, защото човекът, а и тези, които са били директори  преди него, хал-хабер си нямат от разликата между туристическата маркировка „на запад“ и тази в Пирин планина
ИЗМЕРЕНИЯТА НА НЕЗНАНИЕТО
В официалния сайт на НП „Пирин“, като и в сайта на БТС, никъде няма приложение на електронна туристическа карта на Пирин планина например, което обстоятелство принуждава стотици български и чуждестранни туристи да питат защо е така? Въпросът е уместен, тъй като няма нищо по-лесно от това – дигитална карта на Пирин планина с нанесените в нея туристически пътеки до всички интересни места  да бъде инсталирана в сайта като приложение и всеки, който иска, да си я изтегли от там и да я ползва.
   Просто е, наистина, но някой трябва да знае как да го направи, а знаещи хора в дирекцията на НП „Пирин“, доколкото може да се съди от официалния сайт на парка, няма, което обстоятелство показва не само размера, но и цената на административното невежество.
Само за сведение на „експертите“ от парка ще кажа, че в България има два картни проекта. Не съм специалист и не мога да преценя кой от тези два проекта е най-точен и пълен откъм страна на въведени данни относно туристически маршрути в Пирин планина, но сигурно има хора, които може да дадат професионален съвет на директора на НП „Пирин“ коя от тези карти си струва да бъде инсталирана като приложение в официалния сайт на парка или да бъде посочен линк към нея, откъдето туристите лесно и бързо при нужда да я изтеглят и копират в своя смарт телефон или таблет.
Друго полезна улеснение за туристите може да бъдат т.нар. навигационни тракери, т.е. индивидуално създадени от туристите дигитални туристически маршрути, които проследяват целия маршрут, показват разстоянието и времето за изминаване, разликите във височините са чудесен планински водач, както при хубаво, така и в лошо време, и особено за места, където не съществува добра онлайн връзка, или за които места няма конвенционална туристическа маркировка.
           Този коментар може да бъде разширен и с още много други примери. Нека читателите да продължат темата с най-важния въпрос, на който трябва да отговори управата на НП „Пирин“ – така ли ще правим планински туризъм? Дължи го на всички нас, които обичат Пирин планина.

===============================================ГЕОРГИ БУЗОВ


Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

3 Коментара

  1. Кирил

    Чудесен коментар, но не ми се вярва нещо да се промени, защото картинката е на повече от 30-40 години. Дано началниците на НП”Пирин” да прочетат коментара и да видят истината.

    Отговор
  2. Антоанета

    Време беше някой да каже истината за туристическата маркировка. Според мен ситуацията е още по-трагична. Паркът отдавна не е национален парк, а национално пасище на крави и коне на неколцина частници. В събота по пътя за х.”Демяница” , например, се разхождаха около 50 крави и телета.

    Отговор
  3. Най-после истината

    Много хубаво написана статия. Професионален поглед върху проблемите и конкретно цитиране на виновниците.Тук не е мястото,но заплатите на тези чиновници са огромни.
    Адмирации за автора.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *