Историята на Зунилда Даниела Арая Вега започва от далечните земи на Чили и стига чак до Перник. Преди година тя решава да последва сърцето си и заедно със своя съпруг се премества в България. Решението й е продиктувано не само от любовта, но и от желанието й да изгради стабилен дом за себе си и бъдещето си семейство.
Любовта между Зунилда и нейния съпруг започва преди пет години в Чили, където той работи. Съдбата ги среща по време на забавно извънработно събитие, което поставя началото на тяхната съвместна история. След няколко години връзка в латиноамериканската държава двамата вземат смелото решение да се преместят и оженят в България, по-точно в Перник. Те избират родината на съпруга й за свое постоянно място за съвместен живот, за да бъдат близо до семейството му.
Преместването в нова страна не е лесно, но Зунилда описва българите като топлосърдечни и готови да помогнат. Една от големите й трудности е адаптацията към местната култура и език, но тя открива подкрепа в колегите, сред които бързо успява да намери и приятели. Сред тях е и Таня Теофилова, която е живяла дълги години в Испания и веднага открива общ език със Зунилда. Двете стават много близки, а Таня винаги й помага в комуникацията с клиентите и колегите.
Благодарение на дългогодишния си опит в обслужването на клиенти, натрупан в Чили, Зунилда започва работа в голяма хранителна верига в миньорския град. В продължение на цели 18 години тя е част от екипа на супермаркет в родината си, където се грижи за подреждането и представянето на продукти в отдел „Млечни храни“ – работа, която й харесва и й носи удовлетворение.
„Харесва ми да общувам и говоря с клиентите. Много се радвам, когато идват при мен и ме заговарят на испански, защото наистина успявам да им бъда полезна“, споделя тя.
Зунилда е щастлива, че въпреки краткото време, откакто е в България, е успяла да намери стойностни приятели, с които споделя свободното си време. Тя с интерес изучава българските традиции и обичаи и с удоволствие приготвя традиционни ястия за празниците, с които успява приятно да изненада както съпруга си, така и новите си приятели.
„В Чили ядем много месо по празниците – основно телешко, така че по нищо не отстъпваме на българската кухня“, споделя тя.
Таня, с която работят заедно, я описва и като прекрасна сладкарка. Сладките й печива винаги успяват да зарадват близките и приятелите й.
„Истина е, че в почивните си дни уча по няколко часа български език, а след това правя торти“, казва с усмивка Зунилда.
За чилийката приятелствата и подкрепящата среда, които е открила в екипа, са едни от най-ценните неща. Зунилда е щастлива, че има възможност не само да усъвършенства уменията си и да се развива професионално, тъй като лесно намира баланс между работа и личен живот, а често нарича работното си място свой втори дом, защото се чувства приета и ценена от колегите и ръководителите си.
