Конкретният повод за тези писания е едно интервю на новия главен архитект на Благоевград във в-к „Стандарт” от миналия месец, което аз едва онзи ден видях във Фейсбук. Това интервю е за плановете за развитие на Благоевград и в него се говори за: „Благоевград – столица на Балканите“, „С колело на море: най-дългата велоалея на Балканите: от София до Солун (300 км)“ или „Благоевград – символ на успешен растеж и просперитет в Европа“.
Не знам за вас, но когато аз чуя подобни неща, реакцията ми винаги е с оттенък на сериозна доза недоверие и склонност за автоматично отхвърляне. И като добавим и другите идеи от интервюто за „изграждането на нов индустриален парк“, „създаване на бизнес акселератор“, „нов университет“, „бизнес акселератор за селата, въвеждане на регенеративно и биоземеделие“, „курорт с нови хотели и вили в близост до Картала“ и „създаване на Балкански център за развитие“, недоверието ми само се засилва. Нямам нищо против планирането за по-добро бъдеще, но определено имам проблем с планиране, подвластно повече на желанието за красива и ефектна фразеология и по-малко на реалността.
Конкретният повод обаче е без значение, понеже мислите, които това интервю отприщи, бяха почнали да се зараждат у мен много по-рано. И тези мисли са свързани с въпроса от заглавието на това мое писание – ЗАЩО НИ Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА СМЕ ПО-СКРОМНИ. Защо не можем да се отървем от това желание – винаги, когато градим планове, да ги украсяваме с големите, грандиозни и красиво звучащи думи. Как беше онази поговорка: „Голям залък хапни, голяма дума не казвай”. Мъдри хора са били предците ни.
Помня как през 2018 година градът ни бе обзет от археологично-туристическа треска. Причината – при строежа на магистралата бяха открити останки от древно селище, за което се предполага, че е част от древната Скаптопара. Заваляха искания за преместване на трасето на магистралата, за да се запазят уникалните според ентусиастите археологически паметници, свидетели на славната ни история. Заговори се за развитие на архитектурен туризъм и привличане на гости от страната и чужбина. Бе организирано обществено обсъждане, на което някои оратори съвсем сериозно говореха за използването на разкопките като бъдещ център за развитие на мащабен туризъм. Не бяха рядкост сравненията с археологическите забележителности в Гърция. Хората явно не осъзнават, че туристите ходят в Атина и Рим не само за да гледат изровени зидове, а най-вече и преди всичко заради наличието на богатата писана история, създадена от хората, живели някога около тези зидове. Когато идете на старата агора в Атина и видите останките от основите на Стоа Пойкиле (Шарената колонада), те сами по себе си не са кой знае каква гледка. Истинската си стойност получават от факта, че именно тук основателят на стоицизма, прочутият Зенон от Китион, е изнасял философските си беседи преди цели 2300 години. И името Стоа е дало името на философията – стоицизъм. Порутени стени и тревясало място в единия край на агората сами по себе си не биха привлекли вниманието на никого. Само че това са останките от затворническата килия, където патриархът на западната философия Сократ е прекарал последните дни от живота си и където е изпил отровата. Едва показващи се от земята каменни основи в малък и тих градски парк в Атина не биха заинтригували никого, ако не ни бе известно, че именно на това място през 387 пр.н.е. великият Платон основава своята философска школа, смятана за първия университет на Запада. Мястото е било кръстено на името на древен атински герой – Академус, и оттам идва днешното име Академия, обозначаващо средище за наука.
Когато посетите величествения Римски форум, може да застанете точно на мястото, където Брут е пронизал Цезар, а последният промълвил известните думи: „Et tu, Brute?“ („И ти ли, Бруте?“). Пак там може да видите останките от рострата (ораторската трибуна), на която по заповед на Марк Антоний били заковани отрязаните ръце и главата на Цицерон – „за назидание на всички римляни, за да ги гледат и да помнят, че силата на оръжията надделява над силата на словото“.
Много от най-ценното, което Древна Гърция и Рим са дали на света, не е материално, а духовно, и то щеше да остане дори всички тези археологически останки да ги нямаше. Без историческо писмено наследство останки от зидове и стени сами по себе си имат много малка стойност. Археологията е най-ценна за изучаването на далечните периоди от историята, когато все още няма писменост и развит обществен живот. Защото те са единственият източник за информация за тези периоди. А в случая със Скаптопара ние говорим за селище от 3 век от нашата ера. И от него е останал един-единствен писмен документ – Скаптопаренският надпис от 238 г., който е просто едно прошение до римския император. Всъщност ние дори не сме абсолютно сигурни, че тези разкопки са наистина старата Скаптопара. Мисля, може спокойно да се каже, че едно такова селище не може и няма как да предизвика какъвто й да е осезаем туристически интерес.
И с това не искам да обидя Скаптопара или Благоевград. Аз съм роден и израснал тук. Но ИСТИНСКИ ЗНАЧИМИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ МЕСТА, ТЕЗИ, КОИТО С ОСНОВАНИЕ ПРЕДИЗВИКВАТ СЕРИОЗЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПРИТОК НА ХОРА, СА МАЛКО. Те са изключения. И не е обидно да се признае, че разкопките край Благоевград не са такова изключение. А тези, които настояват, че въпреки това много хора ще дойдат да видят древната Скаптопара, бих искал да попитам: Вие посещавали ли сте Музея на неолитните жилища в Стара Загора? Защото това е една наистина световнозначима археологична находка, намираща се в България. И въобще колко човека знаят, че това са едни от най-старите останки от неолитни жилища в Европа и света? Аз също не знаех и нямаше и да знам, ако преди много години професори от Американския университет не ме бяха помолили да ги заведа. Нямате си представа колко време се мотахме из Стара Загора, докато ги намерим. Дори местните не знаеха за съществуването им. А когато все пак накрая ги открихме (в двора на болницата са), по лицето на момичето в музея, което ни посрещна, се четеше искрена изненада. Излишно е да ви казвам, че нямаше опашка от туристи. Нито един даже нямаше.
След натиск от обществеността част от древната Скаптопара все пак е запазена и обособена като туристически обект, който в момента се намира до самата магистрала. В репортаж на NOVA ТВ от 19 декември 2020 се казва, че „за последната година няма данни нито един турист да е посетил обекта“.
Друга идея, която по-наскоро разбуни духовете в града, бяха амбициозните планове и намерения на общината за мащабни промени в парк Бачиново, закрития плувен басейн и Аквапарка. Отново на преден план бяха изведени амбиции за създаването на нещо, което да „постави Благоевград на туристическата карта на България“. В проекта за развитие на комплекса, разработен от общината, четем: „Модерен термален и воден комплекс без аналог в България“. За закрития басейн пък се казва: „Проектиране и строеж на нова, модерна, високоенергийна сграда, помещаваща в себе си закрит плувен басейн, мултифункционален спа център, кафе, ресторант и помещения за други съпътстващи дейности“. За пример се дават спа комплекси от страни като Австрия, САЩ, Франция и Холандия. Нерде Ямбол – нерде Стамбул?
Общината в крайна сметка се отказа от проекта за спа центъра, което, убеден съм, е правилното решение. Истината е, че известно време
БЛАГОЕВГРАД ИМАШЕ МОДЕРЕН АКВАПАРК, НО СЕ ОКАЗА, ЧЕ ГРАДЪТ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗДЪРЖА ТАКЪВ ПАРК.
Защото с всичките басейни, водни пързалки и изкуствени вълни това бе едно доста скъпо удоволствие и явно Благоевград не е достатъчно голям и богат град, за да си го позволим. И е излишно и глупаво да обвиняваме други, че са „ни отнели Аквапарка“, когато истината е, че всички ние сме отговорни за това паркът да не може да продължи да съществува в онзи си вид. И вместо да мислим за пореден модерен комплекс, може би ще е по-разумно да се създаде нещо по-скромно, което няма да е на европейско и световно равнище, но ще отговаря на възможностите на хората, живеещи тук. Пък когато/ако някой ден градът се разрасне и замогне, тогава вече може да се мисли за по-модерни и скъпи удоволствия.
Що се отнася до идеите за парк Бачиново, би ми се искало и там да бъдат обуздани мераците за мащабни и иновативни проекти. Паркът и в това си състояние е едно от най-хубавите неща в града ни и лично аз се притеснявам, че една радикална промяна може да направи повече беля, отколкото да подобри нещата. Ако се направи втора пътека (пешеходна) към езерото, вървяща долу покрай реката, това би облекчило трафика по съществуващата алея, на която в пикови часове често възникват конфликтни ситуации между пешеходци и колоездачи. ПОДОБРЯВАНЕ НА ПОДДРЪЖКАТА НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО ВМЕСТО ОПИТИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ НЕЩА Е МОЖЕ БИ ПО-РАЗУМНОТО НАСОЧВАНЕ НА СРЕДСТВА И УСИЛИЯ.
Ще е полезно за всички нас, които живеем в Благоевград, да приемем факта, че в момента градът ни е в незавидна ситуация. Различни проучвания ни отреждат последни места в класациите за икономическото състояние на градовете в България. Много е важно обаче да разберем, че вината и отговорността за това положение носим всички ние, гражданите на Благоевград. Управници и управлявани заедно. Древният китайски философ Менций казва: „Злото и Доброто в живота ни не са неща, независещи от нас самите“ („Менций“ 2А, гл. 4). И от нас всички зависи да променим положението към по-добро. Но аз твърдо вярвам, че това няма да стане с грандиозни планове и красиво звучащи фрази, а със скучни, ежедневни, малки усилия на всеки един от нас във всеки един ден от всяка една година.
НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ГРАДА СИ ПО-ЧИСТ, ПО-УЮТЕН, ПО-КРАСИВ И ПО-ПРИВЛЕКАТЕЛЕН
за нас самите и за гостите на града. Ние сме тези, които можем да помогнем и за икономическото съживяване и развитие на града – като някои сред нас са по-инициативни и предприемчиви, а пък други сме по-съвестни и отговорни на работните си места. Управниците горе може да помогнат или да попречат, но в крайна сметка основната отговорност лежи у нас – гражданите на Благоевград. Дори само заради факта, че ние сме тези, които избираме управниците си. И затова ние сме тези, които в крайна сметка ще успеем или не да променим към по-добро положението на Благоевград. Ако повечето от нас са отговорни и се трудим съвестно, ако избираме можещи и почтени управници, ако проявяваме нетърпимост към нещата, които ни дразнят, и участваме с активни действия /а не само с гневни постове във Фейсбук/ в тяхното премахване, то тогава нещата в града ни могат да започнат да се подобряват. Леко и с малки стъпки, но неумолимо и в правилната посока. Процесът ще е досадно дълъг, а постиженията ще идват бавно и трудно. Но постигнатият напредък ще е истински, а не само рекламен лозунг. Е, най-вероятно никога няма да станем нито столица на Балканите, нито символ на просперитет в Европа, но това не е и нужно. Достатъчно ще е, ако просто успеем да направим Благоевград едно по-приятно място за живеене, с възможности за работа и отдих, в което всички ние и гостите на града да се чувстваме добре. Амин, дай Боже!
П.С. След като приключих писането на този материал, разбрах, че новият главен архитект с грандиозните планове за развитието на Благоевград като балканска столица и символ на Европа е бил уволнен от кмета. Надявам се, че това е знак за намерението на общината да търси реалистичност и прагматичност вместо красиви думи и грандомански намерения.
Арх. Шумков бе отстранен от поста главен архитект на Благоевград на 14 март, но малко преди това в „Стандарт” излезе негово интервю, което е провокирало коментара на благоевградчанина Иво Станоев. Затова го публикуваме
Арх. Шумков: Благоевград може да стане столица на Балканите
– Арх. Шумков, Вашата биография е впечатляваща, защо и как решихте да работите именно за Благоевград?
– Избрах да работя тук, защото вярвам в потенциала на Благоевград, във възможностите да се развива и да се превърне в един от най-важните и иновативни градове на Балканите. Благодарен съм на кмета Илко Стоянов и неговия екип, че ми дадоха възможността да приложа своите умения, знания и визия в техния град. Дори и да съм работил по глобални проекти и инициативи по целия свят, това е първата възможност, която получавам да помогна директно с пряко положително въздействие върху живота на десетки хиляди настоящи жители в община Благоевград и на поколенията, които идват.
България трябва да има балансирано развитие между провинцията, големите градове и столицата. Преди работех в национален мащаб, а по-късно и в София, а сега бих искал да помогна и за развитието на Благоевград. Той е добре позициониран: близо е до София и нейното международно летище, близо е до Солун с неговото пристанище, близо е до планините Рила и Пирин, с отлични възможности за спорт и туризъм. Това е чудесно място за въвеждане на нови решения и начини на живот, които по-късно могат да бъдат положителен пример и да се разпространят. Целта ми е и да превърнем Благоевград в пример за това как други градове в България и по света могат да преодолеят своите предизвикателства и да процъфтяват.
– Каква е цялостната Ви визия за развитие на общината?
– Бих казал, че още е малко рано да имам цялостна визия за развитието на града, но мога да спомена някои идеи, по които вече работим. В този смисъл благосъстоянието на народа ни е нашият най-голям приоритет. С екипа ни в общината работим, за да създадем качествени пространства и добри условия за работа и растеж, които да помогнат на хората, за да живеят по по-добър начин. Когато мислим за развитието на града, трябва да мислим възможно най-дългосрочно. Трябва да вземем решения, които ще позволят възможно най-доброто бъдеще за хората и нашия дом – Земята.
Истинският двигател на един град е неговата икономика. Енергията за градското развитие идва от хората и ресурсите му, така че трябва да привличаме както чуждестранни, така и национални инвестиции във всички сектори на икономиката. Трябва да намерим начини да създадем по-високоплатени работни места чрез създаване и разрастване на местни предприятия и привличане на глобални компании. Някои наши инициативи в тази посока са изграждането на нов индустриален парк, създаване на бизнес акселератор и развитие на туристическата индустрия.
Благоевградската област може да бъде много по-интегрирана с икономиката на София, както и на Гърция и Македония. Ние сме само на един час път и бихме могли да предложим отлични възможности за компании, които биха искали да имат база тук – по-ниски разноски и по-добро качество на живот. Някои от технологичните компании например биха могли да намерят квалифициран персонал и да открият офиси тук. Трябва да привлечем и развием нови индустрии и бизнеси, които имат висока добавена стойност.
Благоевград има уникална възможност да доразвие своята туристическа индустрия. Парковете, ски туризмът, минералните води, археологическите обекти и т.н. могат да бъдат използвани по-пълноценно. Ще работим както за обновяване и активиране на съществуващите обекти, така и за разработване на нови такива.
Ангажираността на общността е в основата на нашата работа. Бихме искали гражданите да участват активно във вземането на решения в града. По този начин те самите имат възможност да се включат и допринесат за развитието на града. Затова сме ангажирани с местни обществени групи, университети, НПО и професионални организации, които имат интерес от просперитета на града. Също така планираме да създадем някои образователни инициативи, които да помогнат и обединят местната общност.
– Зелената система на един град е може би едно от най-важните неща, за които трябва да се работи. Сякаш през последните години в градовете има силно застрояване. Как може да бъде намерен балансът?
– Парковете, градините и реките наистина са едно от най-важните неща в нашите градове. Запазването им трябва да бъде приоритет, тъй като то има пряко въздействие върху нашето здраве. За съжаление предишните администрации в голяма степен не са запазили зелените площи и са позволили части от тях да бъдат продадени на частни собственици и застроени от тях. Има и някои несъответствия при приложението на действащия общ устройствен план, където е било позволено строителство в парковете.
Сега работим по цялостно проучване на зелената система в Благоевград. Оказва се, че градът разполага с приблизително 1,3 млн. кв.м зелени площи, или около 19 кв.м на жител, което го прави един от най-зелените градове в България. Целта ни е да обновим парковете Бачиново, Ловен дом и градската градина. Бих искал също да разширим нашата интервенция по поречието на река Бистрица с линеен парк в целия град, за да стигнем чак до бъдещия парк на река Струма. В идеалния случай всеки човек би имал достъп до парк в рамките на 5 минути пеша от дома си.
В същото време бихме искали да осигурим достъп до НП „Рила“ и ски зоната на Картала. Можем да създадем курорт с нови хотели и вили в близост до Картала. Гледките там са зашеметяващи, а ски пистите са сред най-добрите в страната, с най-дългата ски писта от 5 км. Местата предлагат отлични възможности за туризъм и планинско колоездене.
– Благоевград е университетски град, в който живеят и учат студенти от цял свят. Вашата визия – какво още трябва да се направи, за да приемете града като свой втори дом?
– За да направим един град свой втори дом, трябва да се влюбим в него. Затова нашата работа е да направим града едно от най-добрите места за работа по отношение на възможности за работа и качество на живот. Спомням си от живота си във Флоренция, Барселона, Бостън и Ню Йорк, че много студенти харесват живота в града и се установяват там, след като завършат. Това може да е едно от решенията на демографската криза в Благоевград.
Трябва да свържем по-добре университетите със създаването на работни места. Студентите и преподавателите могат да създават бизнес, който да развива местната икономика и да създава заетост. Академичните изследвания могат да доведат до нови продукти и услуги, които могат да бъдат превърнати в компании с висока добавена стойност.
Мисля, че Благоевград трябва да привлече нов университет, който да има технически фокус. Той ще бъде свързан с индустриалната зона и бизнес акселератора. Имаме нужда от нови умения за бъдещето, които инвеститорите и работодателите търсят. Университетите трябва да обучават студенти със знания и умения за професиите, които съществуват сега, но и за тези на бъдещето, много от които все още не са създадени. Следователно те трябва да направят повече изследвания и иновации, които да допринесат за бъдещето на човечеството.
– Какво е Вашето отношение към придвижването в градовете с алтернативни превозни средства, т.е. различни от автомобили, и има ли достатъчно подходящи условия за това?
– Аз съм голям привърженик на ходенето, колоезденето и обществения транспорт като начини за придвижване. Мисля, че трябва да се освободим от пагубната ни зависимост от колите. Ако разработим качествено градско пространство с мрежи от пешеходни и велоалеи, повече хора ще започнат да пътуват без автомобили. Споделените коли също са добра алтернатива, когато общественият транспорт не е наличен за пътувания на дълги разстояния. В Благоевград ще направим нови обществени паркинги в централната градска част, за да могат хората да оставят колите си и да ходят пеша навсякъде.
Една от инициативите ми е да направим най-дългата велоалея на Балканите – от София до Солун, през Благоевград и други градове. По този начин хората могат да отидат до морето с велосипед и да се насладят на красива природа, села и градове по пътя. Надявам се да намерим подходящата подкрепа от държавната администрация и хората, за да стане това реалност.
– Когато говорим за развитие на една община, сякаш селата остават някъде встрани. Как мислите, че могат да се развият, така че да получите цяла система?
– За да развием нашите села, трябва да променим нашето мислене за това какво представлява качеството на живот. Често пъти селата имат по-добри условия за живот от градовете, като например достъп до природата, чист въздух, гледки, достъпност и пространство. За съжаление държавата инвестира ресурсите си основно в столицата и големите градове, но не е направила почти нищо през последните десетилетия за развитието на малките градове и селата. Често пъти им липсва основна инфраструктура – като пътища, питейна вода, канализация, пречиствателни станции и понякога дори електричество. Затова трябва да бъде наш приоритет да им помогнем и изградим по-добре.
Миналата година разработих стратегия за възраждане на селата, която се надявам да приложа в нашия регион. Можем например да направим бизнес акселератор за селата и да създадем данъчни стимули. Можем да въведем регенеративно и биоземеделие и да продаваме храната им на фермерските пазари в градовете. Агротуризмът и къщите за гости могат да бъдат добър начин за привличане на посетители и създаване на работа за местните хора. Възстановяването на социалната инфраструктура и местните общности остава един от най-големите приоритети, които биха подобрили качеството на живот в селата. Вярвам, че хората в селата могат да направят останалото, тъй като са устойчиви, предприемчиви и обичат земята си.
– Благоевград е на стратегическо място, като се има предвид близостта до държави като Гърция, Македония и Сърбия – как могат да се извлекат дивиденти от това?
– Когато за първи път дойдох тук, ми хрумна идеята Благоевград да стане столица на Балканите. Предложих на кмета инициативата за създаване на Балкански център за развитие, който да се базира в Благоевград. Балканите отдавна са символ на разделението, дори за него има и термин – „балканизация“ в други езици. Надяваме се, че можем да променим тази парадигма и да създадем стабилно сътрудничество, което да превърне Балканите в символ на съюз и обединение вместо на вътрешна борба. Надявам се, че националното правителство ще подкрепи тази идея и ще помогне за да се реализира.
Мечтая Благоевград и България да се превърнат в символ на успешен растеж и просперитет в Европа. Те могат да бъде модел за това как един град и държава могат да активират своята енергия и ресурси, за да се превърнат в прекрасно място за живот, обучение и работа. Ще направя всичко възможно това да се случи.
