Refan-728×90-July-2019

Падна 50-годишната загадка на селфито, възпитаникът на АУБ Ал. Стойчев разби обратния алгоритъм

Селфи, стриймване на музика, най-обикновено телефонно обаждане… В основата на всичко това, което умее вашият смартфон, стои един сложен израз: „бързото преобразувание на Фурие“. На английски се съкращава като FFT. Такова е името на алгоритъма за цифрова обработка на сигнали. Комбинацията му с обратния алгоритъм превръща в реалност съвременната дигитална революция.

Но има едно „но“.

FFT е публикуван още през 1965 г., но обратният алгоритъм остава загадка за цели 50 години. Докато не го открива д-р Александър Стойчев – доцент по електронно и компютърно инженерство в Държавния университет на Айова, заедно с неговия докторант Владимир Сухой. Американски научни издания публикуваха тази новина миналата седмица, пише bg-voice.com.

За хората, които не прекарват деня си в сложни математически изчисления и компютърното инженерство не е основното им занимание, всичко това може да звучи много объркващо.

В математиката има много операции, които взаимно се допълват. Например събиране и изваждане или умножение и делене. В обработката на сигнали съществуват по-сложни операции, които работят с вектори, вместо с числа.

 „Ние открихме, че една от важните операции в тази научна област няма съответната обратна операция. Все едно, ако през последните 50 години съществуваше само събиране, ние открихме, че има нужда и от изваждане, и написахме алгоритъм, който да изчисли правилния резултат“, разказва Стойчев за Свободна Европа.

Това е решение на фундаментален проблем, който досега е затруднявал учените. В близък план се очаква да се актуализират лекциите и учебниците по цифрова обработка на сигнали. „От практическа гледна точка новият алгоритъм може да подобри работата на вече съществуващи приложения или да допринесе за създаването на съвсем нови“, коментира преподавателят. Споделя, че винаги е обичал да решава задачи и главоблъсканици. „Това ми доставя истинско удоволствие. В този случай вдъхновението дойде от четене на книги в подготовката на моите лекции. Тогава забелязах, че точно този алгоритъм не е описан никъде и бях заинтригуван“.

Стойчев разказва, че България винаги му е липсвала. Възпитаник е на Американския университет в България и много от техническите умения, които са му били необходими за това откритие, е научил там.

„Много научни открития стават по случайност, стига да си готов да забележиш нещо, което не си очаквал, и да не се страхуваш да последваш инстинкта си“.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *