Отличиха с плакети, почетни грамоти бивши директори и педагози, черпиха гостите с уникалните за селото клин и гозби…
Дългогодишни преподаватели разказваха с умиление за прехода от тебешира през маркера до съвременните технологии
Пет поколения учители, ученици се събраха за 100-годишнината на СУ „Паисий Хилендарски“ в Абланица, община Хаджидимово. Вековният юбилей се превърна в истински празник за цялото село и дворът училището се изпълни със стотици местни жители, а сред официалните гости бяха началникът на кабинета на министъра на образованието – Наталия Михалевска, шефът на РУО Ивайло Златанов, директорът на дирекция „Образование на българи зад граница и училищна мрежа“ към МОН Борис Шейнин, представителите на местната изпълнителна и законодателна власт, на училища и Югозападния университет… Специално за случая бяха показани повече от впечатляващи изложби, проследяващи историята и развитието на образователната институция от полагането на основите през 1925 г. до наши дни. На входа на сградатa със снимки бе изобразена цифрата 100. Във фоайето на първия етаж пък посетителите можеха да видят фотографии на учителските колективи и директорите през годините. На корените, традициите и в същото време новите технологии акцентираха и два кабинета – единият на бъдещето, представляващ част от новия СТЕМ център по природни науки. Другият – „стая на спомените“, имаше множество албуми, а на интерактивна дъска течаха кадри от 100-г. училищен живот.
Имайки предвид, че СУ„ Паисий Хилендарски“ е единствената образователна институция в населеното място, то всички в Абланица са свързани с училището. Така, развълнувани, хората с трепет разглеждаха снимките и мнозина разпознаха самите себе си, свои близки, роднини, учили в различни випуски и се отдаваха на спомени.
Юбилеят бе изключително емоционален и за много бивши учители, посветили голяма част от живота си на своята професия. Влизайки, те се прегръщаха със своите колеги, разгръщаха архивите, а в очите на мнозина имаше сълзи.
Най-възрастният учител, който дойде подкрепян от сина си, бе 87-г. Никола Ташков, преподавал по изобразително изкуство и трудово обучение. Тук беше и Джемиле Амзова, която в продължение на 36 години е била учител по български и руски език. Сред нейните ученици са дъщеря й Юлвие Гърбева – настоящ учител по химия, и колежката й Недретка Панева – по физика. Най-младият член на колектива пък е тяхната ученичка Севдинас Шишкарева, която постъпва на работа в началото на тази учебна година като учител по английски език в начален етап. Към тях се присъедини и седмокласничката Силвет Асанова, и репортер на „Струма“ успя на направи историческа снимка на представители на 5-те поколения на СУ „Паисий Хилендарски“.
За задружността, значението на училището, свидетелстват и огромният труд на учители, ученици, родители, близки и роднини. Всички заедно успяха да направят внушително количество гозби, характерни за селото. Присъстващите имаха възможност да опитат сарми, пълнени чушки, многобройни месни и безмесни ястия, сладкиши. В етнографския кът на втория етаж осмокласнички, облечени в носии, презентираха уникалните за Абланица баници, наречени клинове. Впечатление направи, че вместо да стоят на телефоните си, тийнейджърките показаха как могат да тъкат на истински стан и разказаха, че клиновете в синия – огромни тави, са два вида – с картофи и сирене, и с ориз и месо. Техниката за приготвяне е изключително специфична, трудоемка, затова най-често с тази отговорност се заемат бабите в семействата, но те предават своите умения и на поколенията след тях.
А спомените и многобройните истории на поколенията следваха една след друга. Че е работил в общо 6 училища, като е започнал от Туховища, след това Слащен, Дебрен, Дъбица, Хвостене и в Абланица разказа Биниами Гаръп.
„Тук преподавах 20 години по биология, химия и география. Така да се каже, бях широк специалист. Бяха много хубави години. И да, имало е случаи да пиша двойки, но гледам, че сега мои ученици за зъболекари, лекари, учители и много се радвам“, сподели Б. Гаръп и допълни, че наред с възпитанието, максимата – „Добре, че ви писахме двойки, за да станете хора“, също е вярна.
40 години от живота си, от които 26 като директор, отдава на училището Мехмед Имамов, който се пенсионира миналата година. „Когато дойдох, заварих училището, колкото и грубо да звучи – като гробница, със старите печки, задимените стаи… През всички години приоритет ми беше рязкото подобряване на материалната база и мисля, че във всичките сгради, в който се обучават наши ученици, има много добри условия за качествен учебен процес. И това е най-важното, за което сме призвани – наистина да даваме качествено образование на нашите деца, за да не ни е срам, а да се гордеем с тях. И сега, ходейки по болници, виждам много наши ученици, реализирали се като лекари и в редица други сфери, и чувството е много приятно. Това, което мога да кажа, е, че всичко се постига с добър колектив. Може би и тук напипах точната „вакса“ – да сплотя колектива, да си повярват, че могат. Когато има вътрешни боричкания, неразбории, нещата не вървят. Но успях с моя характер нещата да се случват както съм желал. Важен аспект са и съвместната работа с другите институции – община, РУО, МОН… както и учителите да се усъвършенстват, затова и тук провеждахме много квалификации, защото учители не могат да стоят на едно ниво, трябва да се развиват, усъвършенстват, и настина го постигнехме“, коментира бившият директор и настоящ председател на Общинския съвет – Хаджидимово М. Имамов.
Че и той като всички гости е изненадан от училището, в което не е идвал от 7-8 години, призна и друг бивш директор – Юсеин Гърбев, управлявал образователната институция в периода 1991-95 г. Тогава /през учебната 1993/94 г./ училището придобива статут на средно общообразователно. За целта е предоставена построена от ТКЗС сграда, която педагогическият и помощен персонал с доброволен труд преустройват в училище.
„Токова чудо няма никъде, след мен колегите директори са направили много, много, а моето било нищо, а иначе за мен е нещо, защото по мое време училището стана средно. Спомените настина са много хубави“, заяви Ю. Гърбев. Той обърна внимание на демографската криза, като посочи, че е напуснал училището с 540 деца, сега са 280.
„Макар и по-бавно, тези процеси достигнаха и до Абланица. Дано да дойде време в селото отново да има много деца“, изрази надежда и пожела бившият директор.
За годините в училището, прехода от тебешира, през маркера и новите технологии разказа и дългогодишният учител по математика и физика Асим Имамов. „Всеки един период има своя чар. Нормално е човек да изпитва носталгия за времето на тебешира и изобщо. Откровено казано, не очаквах пенсионирането си с нетърпение, напротив. Това пораждаше в мен едно вълнение, защото бях наясно, че ще премина към другата фаза на своя живот“, призна А. Имамов.
Последва и тържествен педагогически съвет, който започна с приветствие от директора д-р Калинка Гайтанинчева, по повод 100 години светско образование в с. Абланица.
„От основаването си през 1925 г. до днес училището е изминало дълъг път, осеян с трудности и превъплъщения. В него са работили стотици учители, приели благородната мисия да даряват знания. Хиляди ученици са получили образованието си тук. Те винаги са търсили изява, стремели са се да бъдат по-знаещи и можещи. Повечето от тях са намерили реализация по професиите си“, каза д-р Гайтанинчева и очерта паметни години, съпътстващи историята на училище. Сред тях са 2013/2014 г., когато СУ „Паисий Хилендарски“ става средищно, а от учебната 2018/19 г. придобива статут на иновативно. Директорът обърна внимание и на използваните иновативни методи на преподаване и обучение, участие на учители в разработването на учебни програми по информационни технологии, биология, химия, и, не на последно място, успехите на учениците. За принос с плакети бяха отличени представители на институции, организации – партньори на училище. Признание заслужиха и Мехмед Имамов, Юсеин Гърбев, който преди 31 години гласува доверие на настоящата директорка и я назначава на работа. Посмъртно уважение и признателност бяха засвидетелствани и към първия учител, поставил основите – Тома Попов, първия местен учител – Адем Арнаудов, Димитър Аратинов – доказал на хората от селото, че образованието е ключът към успеха на техните деца, управлявалите училището Димитрия Мачева и Юрий Газиев.
С грамоти бяха отличени и всички присъстващи бивши учители, сред които Федя Хавальов, Исмет Арнаудов, Мария Башова, Юсуф Талип, Стоичка Кръстилова, Виолета Воденичарова, Садетин Газиев, Занко и Росица Чаушеви, Феим Атип…
На тържествения педагогически съвет бе представен и филм за училището и алманаха, посветен на юбилея. Не по-малко впечатляващ бе и последвалият концерт-спектакъл, а многолюдна публика окупира целия район около училището.
След националния химн, изпълнен на живо, бяха посрещнати българския трибагреник и училищното знаме. Също на живо ученици и учители изпълниха химна на СУ – Абланица по текст на директорката К. Гайтанинчева.
Пред микрофона застана и началникът на кабинета на министъра на образованието Наталия Михалевска.
По случай 100-годишния юбилей училището бе удостоено с президентския плакет „Св.св. Кирил и Методий“. Това е едно от най-високите отличия, връчвани от президента на Република България. То се присъжда като знак на признателност и уважение към личности, институции или организации с изключителен принос в областта на образованието, културата, науката и духовността.
На сцената се качиха и обичаната певица Мая Нешкова и композитора Кирил Икономов. Заедно с учителите, учениците и родителите изпълниха вечния хит „Честит рожден ден“. Финалът бе ознаменуван с торта, с фойерверки, заря в небето и пожелания СУ „Паисий Хилендарски“ да пребъде!
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
