Топ теми

Пенсионираната акушерка с 38 г. стаж от Овчарци Сп. Пиперкова: Децата са богатството, не луксът, сега младите раждат по едно и му се тресат, майки, баби, лели…

Родените извън България деца от началото на прехода, който продължава 32 години, вече са близо 400 000. Това показват последните данни на НСИ, информационната система ГРАО и на различни граждански организации.В световните класации България се води като страната, загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена досега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическия и политически преход с демографския такъв, пише BG VOICE.Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-и век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

До 2018 година родените извън България деца са били 299 481. Те са се появили на бял свят между 1990 и 2018 година. Година по-късно в ГРАО влизат за регистриране още 32 000 деца. Данни за изминалата година все още се очакват.Близо половината деца са родени в Турция, още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония. Страните със силно застъпена българска диаспора също подпомагат значително статистиката. Така близо 200 000 българчета са родени в САЩ, Великобритания и Германия.

Забелязва се тенденцията в страни като Испания и Гърция, които са имали много новородени българчета, да изостават. Пикът е основно в Германия и Великобритания. След Брекзит обаче се очаква тези данни да се променят..

Защо раждаемостта в България пада, какви са причините младите семейства да имат преобладаващо само по едно дете и как е било някога, репортер на „Струма” разговаря с пенсионираната акушерка от село Овчарци, община Сапарева баня, Спаска Пиперкова. Тя е на 65 г. и има 38 години професионален стаж зад гърба си.

 – Г-жо Пиперкова, работили сте 38 г. като акушерка преди пенсионирането. Колко деца са се родили в ръцете Ви за тези години?

– Много са. Израждала съм две поколения майки. Имало е случаи, когато някоя родилка ми каже: „Моята майка ми е казвала,че ти си била на раждането ми, сега ще изродиш и моето дете!”. При такива случаи ми става мило и драго на душата, че са ме запомнили. По груби сметки в ръцете ми за тези години са проплакали най-малко 3000 бебета. Когато започнах работа като акушерка през 1978 г., на година се раждаха по 1200 деца. Сега едва по 200 бебета на година.

– Каква е причината за драстичното намаление на раждаемостта?

– Сегашните родители създават само по едно дете. Искат всичко да е осигурено за децата им. Някои вместо деца предпочитат да отглеждат кучета и не раждат. Сегашните родилки са капризни, искат всичко да е лукс. Като млада акушерка съм ставала свидетел как докарват с линейката майка, родила на полето, а детето й право и здраво. Сега раждат по едно дете и му се тресат всички – баби, лели… Децата са смисълът на живота, а не луксът… Преди години се раждаха по 2-3 деца в семейство. За трето дете държавата даваше някакви пари на семействата. Затова имаше и прираст на населението. Сега получават по 45 лв. майчински, а и работа няма… Емиграцията също повлия на раждаемостта. Младите избягаха в чужбина, там раждат децата си и остават да живеят. Няма неотгледано дете, къде по-бедно, къде по-богато…

– Имали ли сте случай в своята практика, който да се е запечатал като спомен за цял живот?

– В момента не мога да се сетя нещо конкретно. Една жена от Дупница беше забременяла ин витро след няколко неуспешни опита. Износваше близнаци. Влизам в стаята, тя плачеше и ми поиска една цигара с думите: “И този път няма да стане. Дай да изпуша една цигара”. Вместо на по цигара я заведох при бременна жена в съседна стая, която 9 месеца бе на легло в отделението и роди здраво бебе. Тя се успокои, отказа се от цигарата и износи до края двете близначета, които се родиха живи и здрави. При друг случай родилка, забременяла ин витро, роди близнаци, след време дойде да ражда отново, но бебето бе заченато по естествен път. Спомням си, че при мен ражда първото си дете бившата щефка на културата в общината Таня Камбурова. Тогава в отделението бяха 4 служителки на общината, чакащи за раждане… Имало е безсънни нощи, трудни моменти, но аз се чувствам щастлива, че съм участвала в израждането на нови животи.

– Имате ли деца, внуци?

– Имам две дъщери, но нито една не наследи професията ми. Едната е инженер и работи във фармацевтично предприятие в Дупница, а другата в Агенцията за социално подпомагане в Бобов дол. Имам три внучки и един внук. Щастлива баба съм. Внуците ти дават сила и те зареждат с енергия.

– Участвали ли сте в израждането на някое от внучетата?

– И четирите се родиха в отделението, където работя, но проявих смелост само да изродя последната внучка, за другите ме беше страх да не припадна от вълнение. Аз съм много чувствителна натура. Две от внучкише ми ще са абитуриентки тези дни. Учат в Механотехникума в Дупница. Аз правя сладките за гостите, приготвям мезета…

– Разкажете нещо за себе си?

– Аз се чудя как оцелях през годините. Още когато съм се родила, майка ми и баща ми не са ме искали. Аз съм третото дете в семейството, имам още две сестри. Те си мечтали аз да съм момче, но съдбата е решила друго. Родила съм се в Сапарева баня. Някога е имало родилен дом в грачето. Майки ми и баща ми си тръгнали от родилното пеша до Овчарци, носейки ме на ръце. Стигнали до един дол и решили да ме хвърлят, но се сетили, че вече съм записана в родилното и ще ги държат отговорни за тази постъпка. Занесли ме вкъщи, а сестрите ми са доста по-големи от мен, едната с 11 г., другата с 9 г. Те не са се срамували, че имат сестричка. Но така се случи в живота, че сестрите ми се омъжиха на други места, а аз останах при родителите ми и се грижех до последно за тях. Майка ми ми се изповяда след години и ми се извини.

Съпугът ми изгоря на 37 г. в тогавашното ХФК. Аз останах с две деца на ръце. Работех като акушерка, но обработвах нивите, пасях кравите на татко, за да има за децата. По едно време се цаних да работя в кухня и ходех на работа и в родилното отделение. Така отгледах децата, изучих ги, задомиха се и ме дариха с четири внучета. Така мина животът ми – само в работа.

– Как минава един твой пенсионерски ден?

– Дворът на къщата ми е около 1,5 дка. Обработвам земята, засаждам зеленчуци, боб, картофи… Сега идвам от градина на полето. Засадих около половин декар боб и реших да си почина, та поседнах на кафенце. Като отморя, ще отида да правя сладки за гостите за абитуриентките. Обичам земята. Израснала съм с нея. Не вярвах, че след такива перипетии в живота ще дочакам да изпратя внучки абитуриентки. Щастлива съм, доживях…

Докато се ориентираме към финал на разговора, две от внучките й пристигнаха с автомобил да вземат баба си от кафенето и да я закарат вкъщи…

Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *