Перничанинът Иво Йолов: от съветник на ректора на ЮЗУ проф. Чимев до работодател на 147 американци, бизнесимперия с 3 компании, 18 собствени билдинги и къща с ограда, боядисана в цветовете на българския флаг

Иво Йолов е роден в Перник. Учи 2 години в ЮЗУ, където е съветник на ректора проф. Чимев, после се прехвърля в Софийския университет и там учи история и журналистика. Преди 20 години заминава за Америка и в момента е крупен бизнесмен там с близо 150 работници и впечатляваща недвиджима собственост.

Иво, как се стигна до заминаването ти в САЩ?

– След като завърших висшето си образование, така и не се върнах в Перник. Бях в конфронтация с кмета Андрей Андреев от БСП, публично критикувах начина му на управление и ясно си давах сметка, че в родния град трудно ще намеря работа. Останах в София и там се заех с организиране на конкурси – „Най-българският певец“, „Политик на света“ и други. „Най-българският певец“ се излъчваше по Нова тв, спечелиха го Стефка Съботинова първата година, после Валя Балканска, Васил Найденов… Около „Политик на света“ контактувах с американското посолство. Искахме да обявим за такъв египетския президент Хосни Мубарк. Влязох във връзки с неговото обкръжение, той се съгласи да приеме наградата, предстоеше ми пътуване до Египет, когато ме извикаха от Външно министерство и ме попитаха:

Ти не знаеш ли, че той е диктатор?”.

Толкова по въпроса с номинацията. При подготовката на конкурсите се свързахме с бившия американски посланик Ричард Майлс, поканихме го за жури в друг формат – „Балканският принос към световното изкуство“, въобще натрупах сериозни познанства и в един момент реших да замина за Америка. Направих го с третата виза.

– Защо третата?

– Ами първите 2, които бяха едногодишни, така и не ги използвах. Третия път от посолството обаче ми казаха – ако и сега не тръгнеш, четвърти шанс няма да имаш. Беше в началото на 2000 г., тогава визата се вадеше много трудно, но в САЩ беше спокойно за бизнес, много българи идваха тук за 6 месеца, правеха бързи пари за един апартамент и се връщаха в България. Други така и не се върнаха. Когато тръгнах, направих го с идеята да остана в Америка една седмица, колкото да я поразгледам.

И едната седмица станаха 20 години

Там при познат ли замина?

– Не, В САЩ нямах познати. От България бях контактувал главно с фондации, организации, с посолството, но нищо по-конкретно. Ей така си тръгнах. Кацнах в Ню Йорк и ме обраха – ама абсолютно всичко ми взеха, багаж, пари, всичко, останах с дрехите на гърба си. Трябваше да търся вариант за оцеляване. Нямаше опция да го направя в посолството, защото

в България планирахме среща с Ясер Арафат и американците се разсърдиха

Затова се обърнах към един французин – Лес Милър, мисионер на Баптистката църква в Алабама, с когото се бях запознал. Наложи се да му се обадя. Казах му: „Обраха ме, ще дойда пред къщата ти и ще стоя там, докато не ме назначиш на работа“. И той ме прие.

  • Значи ръка ти подадоха баптистите?
  • Да. Баптистката църква е доста богата, защото всяка седмица членовете й дават по 10% от приходите си за издръжката й. А Баптистката църква в Алабама е нещо много авторитетно. Алабама е южен щат, където хората са втори по бедност след Мисисипи и там всяка седмица представител на Баптистката църква излиза по телевизията и казва на хората какво трябва да правят. Църквата е толкова силна в Алабама, колкото са мормоните в щата Юта – направи ли ти впечатление, че по време на световната криза в Юта имаше най-малко съкращения, просто защото църквата ги забрани. Алабама обаче е нещо уникално и е голямата ми слабост. Ако някога имам деца, първото ми дете ще го кръстя Даниел или Даниела – на майка ми, а

второто ми дете ще е Алабам или Алабама.

  • Какво работи при баптистите?
  • При Лес Милър първо бях работник, после се занимавах с поддръжка, после станах супервайзър, накрая оперативен мениджър. Лес ми помогна първо да си извадя работна виза, а после подаде и документите ми за зелена карта. Това беше единственият вариант да останеш легално в САЩ. Другият начин е фиктивен брак с американец, а последният – да се оплачеш, че си изтезаван и измъчван от българските власти, но третият начин е най-несигурен, защото България е в ЕС, а САЩ не разглеждат такива случаи от жители на европейски държави.

Докато работеше за Лес Милър, стана ли член на Баптистката църква?

– Не.

Има 3 неща, които никога няма да сменя – името, пола и религията си

Първо ми е дадено от родителите ми, второто е от Бог, а третото е в сърцето ми.

  • Как се разви после животът ти?
  • 2 години работих за Лес. Тогава изненадващо с мен се свърза един мениджър от Амстердам. Консултантската фирма, в която работи, има като клиент една голяма верига хранителни магазини и им трябваше представител, който да ходи по магазините и да гледа дали не се вършат сделки под масата, дали някой нещо не е счупил…

Приех работата и станах Фигаро тук-Фигаро там

Получавах директен мейл от Амстердам и на другия ден трябваше да съм в някъде си, и обикновено това някъде беше на стотици километри разстояние. Заплащането беше добро, но при този начин на живот нито приятели можеш да намериш, нито семейство да завъртиш. Въпреки това останах с тях няколко години, а ползата бе, че отношенията ми с Държавния департамент започнаха да се затоплят. И оттам в един прекрасен ден ме поканиха да им стана контрактор – имаха образователна програма за пропагандиране начина на живот в САЩ и трябваше да го правя пред млади хора. Продължих да пътувам. В Азия съм обиколил 12 държави, в Монголия успях да се снимам в комплекса на любимия си исторически герой Чингиз Хан. 10 години бях с тях и този период свърши с втория злополучен мандат на Обама.

  • Защо злополучен?
  • Аз много го уважавам и му давам голям кредит за предотвратяване на световната икономическа криза по време на първия му мандат, макар че той принтира огромно количество пари, които после целият свят започна да връща. Но имаше и кофти решения. При избирането му за втори път начело на САЩ аз бях в Китай, в резиденцията на най-богатия китаец, разположена на едно островче насред една мръсна река. Имаше и други бизнесмени, с които домакинът си бе организирал делова среща. Тогава влязоха и му казаха, че Обама пак е спечелил Белия дом. Тъй като от цялата група единствено аз бях с американски паспорт, домакинът се обърна към мен и ми предложи да вдигна тост. Е – вдигнах го. Казах, че това е

прекрасна новина за Китай и лоша новина за САЩ,

защото по време на първия мандат на Обама беше узаконено преместването на много фабрики от САЩ в Китай, а китайците изкупиха страшно много неща в Америка, включително и Националната баскетболна лига. Повтарям – аз за Обама имам добро мнение, но не и за допуснатата от него инвазия на китайците. Макар че, ще направя една вметка, Китай далеч не е комунистическата страна, както я представят в България, там правителсгтвото се опитва да балансира и го прави много успешно, за разлика от българското правителство. Та това беше тостът ми. Върнах се и ме освободиха от работа. Цяла седмица се ядосвах какъв глупак съм, после си викам – ще бъдеш още по-голям глупак, ако не започнеш собствен бизнес с контактите, които имаш в Америка.

  • И се насочи към…

– Започнах с консултантска фирма, после направих компания за камериери, постепенно станах и собственик на 18 сгради. Разбира се, това не ми попречи 11 години да живея в една барака. И държа да отбележа, че всяка година при мен идваха по 1000-2000 студенти и никой от тях не можеше да повярва, че живея така. Никой обаче не си и помисли, че съм луд, всички разбраха, че

бунгалото е моят стил, моята душевност

То беше в един беден квартал, на границата между къщите на белите и тези на черните. Ние бяхме най-бедна част на белите и полицията непрекъснато беше при нас, ама не понеже имаше работа, а понеже нямаше и й е скучно. През цялото време аз живеех на 20 км от моите имоти и се чувствах щастлив. И ако не беше майка, сигурно още щях да си живея там. Тя от Перник обаче всеки ден ми натякваше, че трябва да си намеря по-нормална къща, и накрая се предадох. През 2016 г. си купих една много хубава къща и сега живея в нея, а майка най-после се успокои.

  • Закъса ли бизнесът ти тази година заради пандемията?

– Не, макар че в САЩ стана страшно. Мениджърите ми не са на заплата, а на процент, защото това ги мотивира да работят, а не да чакат датата за заплата. Главният ми мениджър има 220 000 долара годишен приход, а ако беше на заплата, нямаше да е с повече от 65 000 долара. Брат ми е доктор в Германия и ми казва – много му плащаш. Да, но 2 месеца в началото на коронакризата нито той, нито аз взехме пари. Успях с помощта на една програма да запазя работата на всичките си 147 служители. По тази програма, ако един работодател не уволни нито един от работниците си,

държавата поема 100% от заплатите им за 4 месеца

Това обаче беше нож с две остриета, защото в един момент тръгна бизнесът и никой не искаше да работи. Ние обаче започнахме и до 15 ноември направихме много добри пари, колкото за цялата минала година.

  • Каква е ситуацията в САЩ по отношение на коронавируса?
  • Трагична. Вирусът дойде и доказа, че трябва огромна реформа в системата на американското здравеопазване. То се състои главно от частни здравни заведения и минимален брой такива, които са за ветерани или се издържат от фондации и са за бедни. Всичко друго са частници. И те са превърнали

американската болница в една инквизиция, където единствената мисъл е как да те одерат жив

Давам пример. На 18 март, дни преди да затворят границата, се върнах от Мексико и ме заболя гърбът. Казах си – ще си ползвам здравната застраховка, която хич не е малка. Обадих се в застрахотвателната компания с молба да ми предложат рускоговорящ лекар, те пък ме насочиха към българин. Отидох, човекът ми направи изследване с рентген и ултразвук, взе ми кръв и урина и накрая получих сметка от 5000 долара. Оказа се, че болницата не ми е признала застраховката. Платих си ги, какво да правя, но веднага след това прекратих здравната си застраховка и си купих нова от 1 януари с фиксиране на услугите. Ти представяш ли си 5000 долара за такова рутинно изследване? Във Филаделфия това щеше да ми струва 800 долара, но тук всеки щат си има собствени правила и закони. Друг пример – един човек на 80 години беше останал в американска болница 60 дни и след изписването си получи сметка за 1 800 000 долара! Болниците ни са Светата инквизиция, в която от Ковид умряха 300 000 души. И не защото няма лекари или техника, напротив, има много добри лекари, отлична техника, но американското здравеопазване не беше готово за падемията. А самите лекари колкото са добри, толкова са и алчни. Брат ми като ортопед в Германия получава около 88 000 евро годишно, а тук един негов колега взема от 300 000 до 500 000 долара на година. Въобще няма място за сравнение, при това сравняваме с Германия, за България просто не ми се мисли. И не става въпрос само за болниците – във фармацевтиката е същото положение. Опитаха се да надуят цените и

американците се принудиха да ходят в Мексико и Канада да си купуват лекарства

Тръмп обаче им оряза квитанциите и сега се очаква цените много да паднат. Той се опита да усмири ненормалността на здравеопазването, но не му стигна времето. Направи все пак нещо – издаде указ, с който задължи болниците при приемане на пациента първо да му кажат колко ще му струва услугата, а не, както досега, да му пращат сметката постфактум. Преди Тръмп да се намеси в оправяне бакиите на здравеопазването, бях стигнал до положение да си мисля дали не трябва да си внасям здравни осигуровки и в България. И опитът му да бръкне в порочната система на здравеопазването ме накара и сега да гласувам за него.

А с пандемията сме много зле. Справаме се катастрофално лошо

Една Русия показа всъщност на света какво е дисциплина. И то с прости мерки – отчитат реално колко са заболелите, активираха армията и предприеха изолиране на цели райони. Освен това там всички вярват, макар и да не си го признават, че вирусът е изпуснат от военна лаборатория.

  • Ти какво мислиш за коронавируса?

– За военната лаборатория и аз го вярвам, но минах през много периоди, в които бях объркан. Ту бях във фаза да вярвам на маските, ту не вярвах, че те ще ни защитят. Един мой приятел на 39 г. от България обаче умря от коронавирус и вече ми спряха тия съмнения. А и американците напоследък са много дисциплинирани. Живея в Пенсилвания и мога да заявя, че над 95 % от хората ходят навсякъде с маски. Щатът е решил така и всички го изпълняват безпрекословно,

без да умуват трябва или не трябва

Е, има го и страхът от огромните глоби, които се налагат за неизпълнение на разпоредените мерки. Вчера ходих в любимото си кафене и видях табелка на вратата „Вземи и си иди“, и вътре нямаше един седнал посетител. Вечерта отидох в едно от любимите ми ресторантчета, където на масата бях сам, а човек имаше чак през 2 празни маси от мен. В големите магазини ти дават безплатна маска, ако нямаш, всичко е спокойно и никой не драматизира ситуацията. А като гледам в България, е тотално неспазване на всякакви мерки. Това казах и на майка ми, която непрекъснато ме кара да се върна в България, тук да изкараме кризата. Казвам й: „Аз на едно място не мога да стоя, ще изляза навън, няма начин да не се заразя, както всички се размотават без маски, после у дома и теб ще заразя и край“. Притеснението ми е, че

ако умра, няма на кого да оставя империята си, защото още не съм създал семейство

Да, всичко ще остане за племенниците, но ми се ще да имам мои деца.

– А работиш ли по въпроса?

– В момента не. С последната ми приятелка Таня се разделихме преди година. Тя е страхотна красавица и далечна роднина на мексиканеца Карлос Слим. Той бе обявен за най-богатия човек в света от Форбс през 2010- 2013 г. със състояние, възлизащо на над 90 милиарда американски долара, бивш авантюрист, сега собственик на огромна империя, в която е и „Ню Йорк Таймс“. Нямам обаче бизнес с него. А с Таня нещата просто не се получиха.

Жена ми ще е българка и при първото си връщане в България ще се огледам

Аз съм патриот – чета български вестници, интересувам се какво става у нас, макар че тук не общувам с много българи, защото в чужбина ние сме индивидуалисти. Има български заведения, но не ходя много в тях. Мислех да купя двете сгради на една българска църква тук, която фалира, но се отказах и сградите станаха собственост на африканска църква.

За кога да предупредим момите, че се връщаш в България да търсиш булка?

– Нека да отшуми този ад с коронавируса.

Иначе често ли си идваш?

– Да, този януари бях в България. Посрещнах 2020 г. в Будапеща, дойдох до Перник, а после заминах за Мексико.

2021 г. къде ще я посрещнеш?

– Мисля да е на Карибите. Имам един приятел в Джамайка с хубава къща, но съм му казал, че искам домашно посрещане, не по заведения, защото там са големи разбойници. Поставил съм и условие в компанията да няма жени, които ще искат да се сближават с мен. Колкото по-заможен става човек, толкова по-внимателен трябва да бъде за контактите си.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Сашо

    Струма,тоя пернишки тарикат е пълен боклук,и лъжец. Лъже децата които ходят на студентски бригади в САЩ. Никакъв работодател не е,а свързва студенти с работодатели,като прибира половината от от почасовото възнаграждение на работника,тоест заради това че е свързал студент с работодател му взима половината заплата. Патологичен лъжец,и изключително неприятен и антипатичен е на живо.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *