Петричанката Л. Костова: За мен футболът не е бизнес или работа, събуждам се и лягам да спя, мислейки за топката

Няма друга жена футболист в Екстракласа с богато минало като Лиляна Костова. Играла е футбол в седем държави, общува на шест езика, но се чувства най-добре… в Полша. 32-годишната българка от Петрич, след като напусна „Медик Конин“ и се раздели с Полша за 2.5 г., този сезон се завърна и подписа договор с отбора на „Чарни Сосновец“. Костова даде обширно интервю за Laczynaspilka.pl.
– Правилно ли беше решението за връщане в Полша?

– Да, разбира се. Радвам се, че се върнах. Предполагам си личи.

– Вижда се, че сте от друга класа, правите разлика на терена, просто играете с топката…

– Защото ми е забавно и се наслаждавам. Иначе защо правиш това? Често казвам на по-младите играчи, че топката трябва да бъде за тях любов, за която трябва да се грижиш и да се грижиш. Живея за футбола. Събуждам се и лягам да спя, мислейки за топката.

– Бихте ли решили да се прехвърлите в Сосновец, ако не беше поканата на Анна Шиманска, която познавате от времето в Конин?

– Не. Познавам я отдавна, знам какъв човек е и че мога да й се доверя. Тя ми каза да дойда, че искат да се борят за титлата в първенството и това ми беше достатъчно. Не трябваше да ме убеждава дълго, но всичко отне  известно време, защото предишният ми клуб не искаше да ме пусне веднага. Когато най-накрая уредих делата си, веднага се свързах с Аня и дойдох в Полша.

– Имахте ли други предложения?

– Разбира се, включително от Италия. Имам и сега. Но когато имам предвид една цел и настроя съзнанието си към нещо, нищо друго не ме интересува. Сега тази цел е да спечеля полското първенство с „Чарни“.

– Играейки в „Медик“ през 2016-2018 г., бяхте изключителна фигура в Екстралигата, след завръщането си в Полша отново станахте звезда. Какво прави страната ни толкова добра за вас?

– Полската лига ми изглежда перфектна, защото не е агресивна. Аз съм техничен играч, не ми харесва, когато стане твърде трудно на терена. Мога да се впиша добре в моя стил на игра. Освен това тук просто се чувствам добре. И когато се чувствам добре, също играя добре. Психическият комфорт е много важен за мен. За да се представяте силно на терена, първо трябва да сте щастливи извън него. Аз не бях щастлива в Италия и затова просто играх зле.

– Какво не ви хареса в Италия? Играли сте в добри клубове като „Верона“ и „Фиорентина“…

– Не беше моето място на Земята, там не се чувствах добре. Специфичен свят, различен манталитет, малко липса на професионализъм. Два пъти се контузих и все пак трябваше да играя. Претърпях нараняване на тибиалната връзка, която трябва да се регенерира след адекватна почивка. Плаках, но трябваше да тренирам. Загубих няколко месеца. Накрая си събрах багажа и се прибрах.

– Не сте ли имали проблеми?

– Не, прекратих договора с „Фиорентина“ по взаимно съгласие и се разделих с този клуб в добри отношения. Но никога не бих се върнала в Италия.

– От „Фиорентина“ отидохте в Унгария. Това добър ход ли беше?

– Отначало мислех така. Но започна да липсва комуникация между мен и треньора. В Унгария играех повече в защита, отколкото в атака, не ми хареса.

– С вашите умения и опит можете лесно да играете в по-добра лига, в по-силен клуб. Никога ли не сте имали възможност да преминете в голям отбор?

– Самата аз съм мислила многократно за това. Но ще повторя това, което вече споменах, за мен най-важното е да се чувствам добре на дадено място. Парите и репутацията или историята на клуба нямат значение. Ходя навсякъде, където ме искат, и съм там, където се чувствам добре. За мен футболът не е бизнес или работа. Правя го, защото го обичам. Разбира се, би било забавно да се пробвам в голям клуб, но ми е било писано друго.

– Да не би причините да са от здравословен характер? През есента бяхте най-добрият играч в Екстралига, но през цялото време се борехте с различни проблеми, които едва ли някой страничен човек знае?

– Вече съм на възраст (смее се). Боря се с различни болки, които започнаха със старта на пандемията през март, когато все още играех в Унгария. Тогава тренирах много усилено и отслабнах много. Ако не беше физиотерапевтът Мариуш от Центъра за лечение на болка в Ополе, не знам дали бих могла да играя. Ходя там редовно и това ме вдига на крака. Може би затова съм предпазлива да отида в голям клуб. Имайки предвид здравословните ми проблеми, малко се страхувам от подобна крачка.

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *