Планинският спасител, съдебен охранител в Благоевград, Павел Тодоров: Преди месец попаднах в гръмотевична буря на връх Вихрен, бяхме в светкавиците, под нас гърмеше, чувствах се като пеперуда в бетонобъркачка

Павел Тодоров е на 40 години, семеен, с едно дете. По образование е учител, завършил е Югозападния университет. По професия е съдебен охранител и от 15 години работи в благоевградския съд. От 20 години е доброволец в Планинския спасителен отряд в Благоевград. С него разговаряме за предизвикателствата в планината, пред които са изправени туристите и спасителите.

 – Павел, напоследък станаха доста инциденти, подготвени ли са туристите за планината?

В последно време се наблюдава едно възраждане на туризма. Много хора тръгват по планината, като някои знаят къде се намират и какво правят. Има и такива, които просто виждат, че времето е хубаво, и решават да се разходят. Инцидентите стават с хора, които не познават своите физически способности, както условията и маршрута, по който поемат. Последните два случая бяха свързани с едно момче, което нарани коляното си при преминаване на един не много труден маршрут, но каменист – през Бегов връх между Мальовица и Вазов, а другия с млад белгиец, който получи хипертонична криза над Рилския манастир – при връх Баучер при Овчарци. При първия случай момчето нямаше добра физическа кондиция, а при втория здравословен проблем, който тогава се е проявил.

Какви са първите действия, които трябва да предприеме човек, изпаднал в беда в планината?

Най-важното от всичко е да запази спокойствие и да анализира внимателно ситуацията. Ако се е загубил, трябва да обмисли къде се намира, къде за последно е видял маркировката и да се опита да се върне до нея. Ако е получил някаква физическа травма – изкълчване, навяхване, счупване, трябва да се опита да преодолее болката, да се свърже с телефон 112 или с някой, на когото има доверие, че ще предаде информацията, за да се направи контакт с Планинската спасителна служба. В някои случай човек може да си помогне и сам, както стана с момчето с хипертоничната криза. Когато колегите отидоха до него, той вече се беше успокоил и на бавен ход слезе до автомобила, който го транспортира по-надолу.

Сам ли е бил тогава?

С него бяха още две момичета от групата. Както беше и с другия белгиец, който пострада преди това, до когото също бе оставен придружител.

Защо тогава се заговори, че е бил изоставен от групата?

Тук е въпрос на детайлно познаване на ситуацията. Когато е станал случаят на Додов връх, времето се е влошило – имало е мъгла и вятър.

Ако групата е била разнородна за планина и е имала различен опит, да ги оставиш на билото да чакат 2-3 часа и повече, докато дойде спасителната група, може да се окаже рисково за всички. Затова да се даде крайна оценка дали са го изоставили, или не е трудно. Водачът е постъпил правилно, като е оставил човек, който да бъде до пострадалия, а другите е смъкнал до безопасно за тях място.

Кои са последните спасителни операции, в които сте участвал?

При спасяването на момчето, което беше с хипертонична криза на връх Баучер в района на Овчарци.

– За колко време стигнахте от Благоевград до мястото?

Направиха се 3 групи, които тръгнаха в различно време. Първите тръгнаха към 16.30 ч. и към 19 ч. бяха там. Проблемът идва от това, че планинските спасители са доброволци и излизането от работа, за да се включиш в една спасителна акция, е свързано с много формалности. Трябва да се говори с работодателя да те пусне. Дейността, която е извършваме, е високорискова и ако, не дай си Боже, нещо се случи с нас – нещастие, какъв е нашият статус? Ние сме получили трудова травма по време на работа или сме напуснали самоволно работното си място? Налага се или да си вземеш отпуск, или да имаш изрична уговорка с работодателя. Тези детайли, като освобождаването от работа за участие в спасителна акция трябва да се уточнят в Закона за доброволеца, който е вкаран в Народното събрание, но той още не е стигнал до разглеждане в пленарна зала. Това е много голям проблем, тъй като повечето от нас сме на твърдо работно време – от 8 до 17 часа, а нещастия стават по всяко време.

Какво те провокира да станеш планински спасител, откога се занимаваш с това?

Любовта към планината. Аз съм планински спасител от 20 години. И тогава, и сега в Благоевград нямаше планински спортен клуб. Начинът да опознаеш планината беше през Планинската спасителна служба, които подготвят кадрите. Виждаш планината, обикваш я и осъзнаваш, че не си сам, че има хора, на които разчиташ. Когато си подготвен, имаш знания и умения, можеш да помогнеш на другите.

Колко са доброволците в благоевградския планински спасителен отряд, с какви професии са?

Благоевградският спасителен отряд е от 23 човека, само началникът на отряда е щатен. Неговата работа е да поддържа 24-часово дежурство, да подготвя обучения и поддържа нивото на спасителите. Сред нас има всякакви хора, възрастовата група е от студенти до пенсионери. Има строители, банкови служители, лекарка.

Каква територия покрива благоевградският спасителен отряд?

Грубо казано, Западна Рила. Това е от Рилска река от върха Баучер, Жандармите, Рибни езера до края на Рила, където е разложкият отряд. Районът е голям, но не е много посещаван, с изключение на Рибни езера. Странно е, че в хижа „Македония“, която е уредена, с лесен достъп, няма голям наплив от туристи. Иначе ние граничим със самоковския и дупнишкия отряди и когато при тях се получи някакъв инцидент и имат нужда от помощ, ние се отзоваваме, респективно и те. Както беше с акцията при Додов връх, когато бяхме в готовност да помогнем на дупнишките колеги. При тях има голям туристически интерес заради Седемте рилски езера.

Кои са най-рисковите ситуации, в които си попадал в планината?

Тъй като се занимаваме с алпинизъм, каменопадите са сред най- опасните, защото става случайно и не зависи от тебе. Последно попаднах в гръмотевична буря на връх Вихрен преди месец. Тогава срещнах един турист, който се качваше за втори път на върха.

Какво беше изживяването?

Той горе-долу не разбра какво става, а на мен ми се бяха изправили косите от ужас, защото бях наясно какво се случва. Гърми под нас, ние сме в светкавиците и слизаме бързо надолу. Ще използвам сравнението на един френски пилот на делтапланер, който беше казал, че в един момент човек се чувства като пеперуда в бетонобъркачка или комар в прахосмукачка. Отвсякъде нещо идва и не знаеш какво става. Няма да забравя пращенето на пирамидата на връх Вихрен , целият бях настръхнал от статичното електричество, гърмеше, заваля градушка. Момчето нямаше почти никакъв опит, слизахме през снежни преспи. Но всичко мина благополучно.

Имал е късмет, че не е бил сам, но пак опираме до подготовката. Какво бихте посъветвали неопитните планинари?

Съветите са много и започват да се дават от времето на Алеко и на Вазов. Подценяването на планината, която я сравняваш с един парк, води до тези проблеми. Когато говориш на един турист, че задължително трябва да е подготвен с дрехи, храна, да познава обстановката, да бъде със зареден телефон, докато не му дойде до главата, не го осъзнава. За щастие, травми в планината стават много рядко, но стават и идват много бързо.

Имат ли вече застрахователна култура българските туристи?

Застраховка си правят хора, които ходят редовно в планината и знаят, че цената е пренебрежимо малка, сравнение с онази, която би платил при недобро стечение на обстоятелствата. Има и хора, които се застраховат с нагласата, че лошото бързо идва. Като цяло застраховането не е масова практика, виждаме го при наводненията, градушките, пожарите. Оправдаваме се с липсата на пари. Не мога да кажа дали цената на застраховката, около 30 лв., е ниска или висока, защото зависи от индивидуалните доходи. Ако за един това е цената на една вечеря, за друг е прехраната му за седмица.

Вярно ли е, че в планината се раждат големи приятелства?

Планината те среща с много, различни хора, с нестандартен начин на мислене и гледни точки. Имаш късмет да се запознаеш с невероятни хора и познанството с тях е голямо богатство. Имам няколко приятели от планината. Водачът, който ме е учил на планинизъм, е един от тях. Има хора, с които се виждам един – два пъти на определено място в планината, което ми доставя голямо удовлетворение, тъй като облагородявам познанията си.

Предаваш ли любовта към планината в семейството?

Имам един син, който не гори от желание да ходи в планината. Аз не го насилвам. Защото това, което е за мен предизвикателство и тръпка – да качиш върха, да видиш гледката, за него може да е досадно тъпкане на пътеките. За да не го намрази, се въздържам да го карам насила. Един-два пъти в годината ходим заедно. Като порасне, ще си прецени сам дали му харесва, или не.

Имаш ли време за планинските върхове в чужбина?

Отдавна не съм бил. Но има колеги планински спасители, които го правят. Един изкачи миналата година връх Монблан, сега се е насочил към първенеца на Европа – Елбрус, заедно с още един спасител и ги очакваме в края на септември да дойдат, да се похвалят и да разкажат. Стискаме палци да успеят.

 

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

loading...


 

Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *