Повече от 150 светини свидетелстват за християнството в Симитлийско вече 15 века

Древният живот в сегашната територия на община Симитли е засвидетелстван, макар и с руини, от много селищни, крепостни, а и други находки. По-известни останки са локализирани при селата Полето /м. Керемидарницата/, Крупник /м. Градището/, Брежани /м. Равен/, Ораново /м. Духарци/, гр. Симитли /м. Драчевица/. Открити са и останки от антични римски вили, бани, локализиран е трако-римският път по долината на Струма от Солун за Придунавието, западно от село Полето.

          Десетки базилики в Пиринския край потвърждават, че християнството като религия се е появило към 4-5 век. Не е останала встрани от този процес и географската територия на община Симитли. Това потвърждават и останки от древни църкви. Известни са останките от антична църква в м. Драмче, намиращи се югозападно от махала Реката на село Градево, която по вид се определя като еднокорабна, едноабсидна базилика и е съществувала вероятно и през Средновековието, а от 1973 година е обявена за паметник на културата. Древни църкви /в останки/ е имало и източно от махала Мечкарци и махала Баатурци при село Полето. При църквата в Баатурци надписът на една каменна плоча с надпис гласи: „Агалони тихон” /На добър път/. Антични църкви вероятно е имало и на много други места, някои от които ще да са били в селищата, а други при некрополи, каквито са установени на някои места.

СРЕДНОВЕКОВИЕТО РАЗГАРЯ ХРИСТОВАТА ВЯРА С МИТРОПОЛИЯ В КРУПНИК, МАНАСТИРИ, ЦЪРКВИ И МНОГО ОБРОЧИЩА

          Симитлийският край не е лишен и от поселищен живот, както и от християнски светини и по време на Средновековието преди поробването от османските нашественици, което тук се приема, че ще да е станало 1371 година след битката при Черномен. Християнизацията  на страната официално се приема, че започва от 864 година при цар Борис I, когато се въвежда и единна църковна организация. Като центрове на духовен, културен и просветен живот се явяват манастирите., каквито е имало и в Симитлийско. Поне за това свидетелства името Манастирище /Цръквище/, при село Полето. Свети места на християнската вяра били известни още преди турското робство. Средновековни църкви от това време е имало край Долно Осеново, Тросково /махала Качулска/, Градево /махала Драмче/, Крупник /на около 600 м източно от селото/, която по вид е определена към триконохалните сгради и която по-късно приема ролята на епископска.

КРУПНИШКА ЕПАРХИЯ. КРУПНИШКИТЕ ЕПИСКОПИ – ЩЕДРИ ДАРИТЕЛИ, СТРОИТЕЛИ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛИ НА ЦЪРКВИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

          Приема се, че село Крупник е изпълнявало някога значима роля сред селищата в Среднострумието и е било с градска уредба. Най-вероятното му име ще да е било Крупа. Към 12 век селището вече е било и седалище на митрополия – Крупнишка. Приема се, че нейни основатели са били цар Иван Асен II и първият му болярин – брат му Александър.

          Случаят има и предистория. По време на поход на цар Асен I по долината на Струма към Солун той оставил двамата си невръстни синове Иван и Асен в Крупник в дома на местния свещеник, тъй като по време на похода не са били изключени и тревожни изненади. Когато двамата му синове поемат управлението на държавата, те също предприели поход по долината на Струма в 1235 година и си припомнили за свещеника, който се грижел за тях. В знак на благодарност църквата му била обявена за епископска и така било създадено Крупнишкото епископство и Крупа – Крупник, се превърнал в духовен, просветен и културен център за почти цялото Пострумие.

Не са известни имената на всички крупнишки епископи, но са известни с благочестивите си дела Яков I, Йоасаф, Яков II, които били щедри покровители и допринесли много за строеж на църкви в много селища, укрепване на стари църкви, а записани са и като възстановители на Рилския манастир.

Крупнишката епархия е съществувала до към 16 век. С нея свързва голяма част от летописа си и епископската църква „Св. Троица”.

МАНАСТИРСКИ СВЕТИ ОБИТАЛИЩА И ЦЪРКВИ ПО ВРЕМЕ НА РОБСТВОТО

Някои най-вероятно са съществували и преди нахлуването на турските нашественици. Местността Манастирището в село Полето недвусмислено подсказва с името си за някогашно наличие на манастир. При прокопаване на напоителен канал са открити основи на църква, строена с прочеви тухли в голям размер.

Стар манастир ще да е имало и в м. Градището в землището на Крупник. Останки от зидове, отнасящи се към Средновековието, има и в м. Манастирището, отстояща на 3 часа път в северна посока от Брежани и те недвусмислено подсказват наличие на манастир, който според местни разкази се е наричал „Св. Тодор”.

Не е известно колко са  били манастирските обитатели в землищните граници на община Симитли през Средновековието и по време на турското робство, но безспорно с най-голяма значимост ще да е бил Тросковският манастир с име „Свети Архангел Михаил”. Намирал се в горното течение на р. Стара Река, известна още като Вранещица и Железнишка. Бледи останки напомнят сега за съществуването му. В продължение на много векове тази обител е изпълнявала ролята на център на духовност и просвещение, а и на земеделска и животновъдна дейност в Симитлийско и съседни райони.

Публикация за манастира се открива от 1856 година от тогавашния му игумен отец Серафим в „Цариградски вестник”. Поместената информация е много ценна, защото препраща времето на създаването на манастира към цар Иван Асен II. Манастирът често е изпитвал трагичната съдба на разрушаване и на възкръсване. При едно от възкръсванията му е открита в една от стените му плоча с надпис „Сей обител созидатся от Йоана Асеня II. Бол. Храм святаго Михаила”. Разрушаван е бил и до основи и близо 4 века е загубил влиянието си. През 1847 година е въстановен от Златко Юрук и съпругата му баба Кита. На специална плоча са описани местата на влияние и владеене на имоти на манастира. Свързан е и с борбите за национално освобождение, като често гости тук са били Яне Сандански, Сава Михайлов и други дейци от ВМОРО.

МАНАСТИРСКАТА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ”

В градежа на манастирската църква на Тросковския манастир „Св. Архангел Михаил”, повтаряща името на манастира, се разграничават пет строителни периода:

I-XIII – XIV век; II – 1847 г.; III – 1906 г.; IV – 50-те години на 20 век и V – в годините на промени и началото на 21 век. От времето на първоначалното й изграждане са запазени трите абсиди. Средновековният строеж е позапазен при северната и при южната стена. В притвора има участъци от подовата настилка на изчезнала по-стара църква. Вторият възстановителен период е от 1847 година и съвпада с възстановяването и на манастира.

Църквата е пострадала при Кресненското /Крупнишко/ земетресение от 1904 година. Надпис, стоящ отвън на абсидата от 1906 г., съобщава, че е бил извършен ремонт за отстраняване на щетите от земетресението, като тогава се изгражда и камбанария.

Тросковският манастир и църквата му „Св. Архангел Михаил” са забележителни паметници на средновековната и възрожденската култова архитектура, допринесли много за опазване на националната свяст в Среднострумието и за борбите за национално освобождение. Освен сигурно обиталище на Яне Сандански и други дейци на ВМОРО, има предание, че манастирът е бил посещаван и от Апостола на свободата Васил Левски, за което има и народна песен, възкресена в пеене от народната певица Павлина Теова.

ИЗЧЕЗНАЛИ И ДЕЙСТВАЩИ ЦЪРКВИ И ДРУГИ СВЕТИ ОБИТЕЛИ ОТ ВРЕМЕТО НА РОБСТВО И ПРОЦЕСА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

ЦЪРКВИ ОТ 18-19 ВЕК И ПО-РАНО

В началото на 17 век Мечкул е добре развито селище, а това се потвърждава и от факта, че вече си има и своя църква, изградена след султанско разрешение. Построена е била високо в Пирин планина, за да не бъде спохождана от разбойници. Разполагала е с трем, камбанария, майстори на длетото и четката са я били добре изографисали.

Но дошло време и поотесняла църквата и в Мечкул се строи нов молитвен дом – църквата „Св. Илия”. Строят го майстори от Малешевско от 1805 г. 1836 година тремът на църквата се оглася от ученици – открива се килийно училище. Сградата на църквата е висока 8 м, добре оформена архитектурно, с добре фигурирана външна каменна зидария. Все пак не е пожалена от огън – турски войници я опожаряват при бягството си при Балканската война. Имала е хубав иконостас, дело на майстори от Дебърската художествена школа.

Молитвен дом за жителите на някогашните села Тросково и Докатичево, освен църквата „Св. Архангел Михаил” при Тросковския манастир, е служила църквата „Света Неделя”. Изградена е край пътя за Симитли сред Влахина планина. По вида си е трикорабна псевдобазилика. Не е известна годината на изграждането, но известно е, че 1866 г. е разполагана с добре изработени иконостас, венчилка и царски двери от неизвестни майстори. В годините на робството е давала подслон и на училището в Тросково.

С две стари църкви е задоволявало религиозните си нужди населението на Сушица. Оскъдни са за тях данните за времето на изграждането им, но известно е, че върху основите на едната църква по-късно е вдигнато селското училище, а над основите на другата – новата църква /1909 г./ „Света Троица”, която е била опожарена през Балканската война от турски войници. Новата църква е в централната част на селото, има кубе, вградена камбанария, иконостас и просторно дворно място.

От опазена летописна книга се узнава, че Горно Ораново е с църква „Св. Архангел Михаил” от 1848 година. Строена е със султански ферман. Сградата е разрушена при Кресненското земетресение 1904 г. чрез волни помощи на миряните е възстановена и осветена от владиката Прокопий. През 1930 г. в близост на църквата е изградена църковна къща, ремонти са извършвани през 1935 г. От втората половина на 20 век в нея не се водят служби, а част от имуществото й е пренесено в църквата в Симитли.

През 1847-1848 г. в центъра на Сърбиново /Брежани/ е изградена църквата „Св. Димитър Солунски”. Това удостоверява надпис върху строителен камък. Осветена е от гръцкия владика Матей. През 1969 година голямо наводнение отнася сградата на училището и учебните занимания се водят в църковния трем.  Два пъти е опожарявана от турски войници. Възстановена е през 1925 година с ново освещаване от митрополит Макарий. От 1933 г. е с нов трем  и камбанария.  

Знакови за Градево са годините 1847 с изграждането на църква „Св. Пророк Илия”, намираща се в центъра на селото и 1861 г. с построяването на църква „Св. Никола” в махала Овнарска. Двете са обявени 1974 г. за паметници на културата. „Св. Пророк Илия” е камерна трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон. Пред олтарната й част стоят на иконостас 36 икони. Иконостасът й е изпълнен с позлатена ажурна резба. Иконите по царския ред са от 1849 г. На специални табла са изписани осем сцени от Шестоднева.

Интериорът на другата църква „Св. Никола” е оформен към края на 19 век. Иконостасът е дело на майстори от Банската художествена школа.

От 1874 година с църква с име „Св. Пророк Илия” е и Горна Железница – централната махала на общо 35-те махали на село Железница. Не е известна в първоначален вид, а причината е, че е опожарявана от турски войници. Изографисана е след възстановяването й 1905 г., а от 1976 г. е обявена за паметник на културата.

Не е пожалена от опожаряване от турски войници и построената през 1864 г. църква „Св.св. Кирил и Методий” в Сенокос, в която в 1864 г. е настанено и училището. Възстановена е 1927-1928 година.

От 1892 г. Мечкул е с църква „Св. св. Петър и Павел”. Иконостасът й е дело на молера Михалко Голев от Банско.

20-И И ПЪРВИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА 21-ВИ ВЕК С ДЕСЕТКИ НОВИ ЦЪРКВИ, ПАРАКЛИСИ И ДРУГИ ДУХОВНИ СВЕТИНИ

Църква „Рождество Богородично” в Симитли се откроява от другите християнски култови обекти в Симитлийско и това идва от предназначението й да служи като храм-паметник в памет на загиналите войници от 7-ма Рилска дивизия през Балканските и Първата световна война. Намира се в източната част  на града, близо до жп линията, на място, подарено от турчин, и то с искането му да бъде построена на него църква.

Строителството й е осъществено 1929 г., а всепразничното й освещаване е на 13.10. същата година. Службата е водена от митрополит Макарий. Църквата е трикорабна псевдобазилика с притвор и камбанария. От 1990 г. е с кръщелно помещение, а десет години по-рано /1984 г./ към нея е открита трапезария. От 2004 г. е с нова пристройка /притвор/ пред входа с две пангелии. Откъм северната й част е изграден параклис, който служи и за кръщавки.

В близо вече стогодишния си летопис църквата е много често подлагана на ремонти и благоустроявания. Иконостасът й е без резба. На царския ред стоят 10 икони, 11 са на празничния ред, а на апостолския ред пък са 17. Стенописи е сътворила четката на Никола Господинов от София. Архиерейският трон е с резби. В началото на втората световна война към църквата действа дамски хор с ръководител Анна Амати. Композиционно църквата е вплетена с архитектурно издържан войнишки паметник в дворната й част.

Втори по значимост духовен паметник в Симитлийско от по-ново време е църква „Св. Архангел Михаил” в Крупник. След вековете на историческа слава и като център на митрополия, Крупник преживява и много години без християнски молитвен дом, а причината е, че в селото се заселват турци. След Балканската война турците забягват и започва заселване от Сърбиново, Мечкул и други околни села, наследявайки турските поземлени и други имоти. Появили се и нужди от черкуване, каквито са осъществявани в частни къщи и в стая на училището. Доброто решение идва 1935 г. с изграждането на църква с име „Св. Архангел Михаил”, която външно има вид на ротонда. Размерите й са 20х12 м, а на височина с купола достига 14 м, изографисана е през периода 1971-1974 г. от група молери, водени от Пантелей Сеферов от София. На купола е изографисана сцената „Господ Вседържител”. Иконостасът е изпълнен с различни животински и растителни мотиви.

През 20 век и най-вече през последните му две десетилетия с църкви и параклиси се сдобиват почти всички селища в Симитлийско. От 1994 г. с църква „Преподобна Петка” е Полена, Черниче е с църква „Св. Георги Победоносец” от 1986 г., осветена 1987 г. е съхраняваща костица на Свети Трифон, патрона на Винената партия. От 1995 г. село Полето е с нова църква „Св.св. Кирил и Методий”, от 2000 г., пък Железница е с църква „Св. Харалампий”.

ОБРОЧИЩАТА – МЯСТО ЗА ПРАЗНИЧНОСТ И УПОВАНИЕ ВЪВ ВЯРАТА ХРИСТОВА

Без претенции за изчерпателност, но в Симитлийско има над 30 оброчища. Оброчище – това е подкръст, култово място за изпълнение на колективен оброк. Почти всички оброчища са от незнайно време на обявяване, но по всяка вероятност някои са и още отпреди времето на робството. Повечето са с имена  „Св. Илия”, „Св. Димитър”, „Св. Петка”, „Св. Марина”, „Св. Мина”, но има и безименни. Почти всички са във вакъвски /неприкосновени/ места и най-често при многовековни дървета.

ПАРАКЛИСИТЕ – НОВИ СВЕТИ МЕСТА

Броят на 30-те оброчища почти се припокрива и с изградени параклиси. Това са култови сгради, изградени най-вече от местни инициативни комитети или от преуспяващи бизнесмени. Обикновено са строени на местата на оброчищата и в тях се водят, макар и рядко, служби, а най-често се използват за сбирки по селища, родове или махали, каквито са се правили и в годините на робството, а и преди, и след тях. Обикновено параклисите повтарят имената на оброчищата.

Трудно е да се представят дори и в телеграмно описание светите места с посвещение на християнската религия в Симитлийско. В продължение на много векове, а и сега още повече те са с ролята на крепители на дух и святост и са превърнали Православната църква в институция на добродетели в Симитлийско.

И така вече от над 15 века.

БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *