Кресна изкла прасетата! Под тежка воня на разложена карантия подтичващи фигури в бели защитни костюми иззеха от дворовете 135 чувала свински дреболии и без изследване ги закопаха до с. Стара Кресна

Кресна посрещна сутринта екипите на Областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ в Благоевград със 135 заклани прасета и 135 черни полиетиленови чувала, пълни със свинска карантия. Рано сутринта градчето вече вонеше на разложено месо, защото някои от чувалите пазеха вътрешностите на избити още миналия петък прасета. Извън вонята, градът приличаше на космически космодрум, защото из всичките му части се забелязваха подтичващи фигури на мъже в бели скафандри и предпазни каски, разнасящи пръскачки. Зад всеки от тях имаше по 1-2-ма полицаи, макар че до намесата на последните не се стигна – жителите на общината спазиха поставения им от ветеринарите срок за умъртвяване на прасетата и не стигна до озаптяване на несъгласни със заповедта собственици на животни, насилствено извеждане на прасетата от кочините им и умъртвяването им с ток.

Процедурата на екипите ветеринари и общински служители отнемаше средно по половин час на двор. След предаване на чувала с карантията той се товареше в открита джипка, която следобед трябваше да извози кървавия си товар и да го загроби в яма край кресненското с. Стара Кресна.

Едва днес стана ясно, че свинските дреболии няма да бъдат изследвани, а директно ще се заравят в запълнена със слама дупка. После в двора на съответната къща, предала зловещия си товар, влизаше човек с пръскачка, който започваше обилно да пръска целия район около кочината. През това време служители от общината вписваха името на стопанина в специална тетрадка, за да му изплатят до края на седмицата помощта от 300 лв., която държавата дава за привеждане на стопанството в санитарни норми – навес над двора, където евентуално ще се отглежда бъдещото прасе, яма със слама в предната част, която да „улавя“ вирусите на африканска чума, ако евентуално е останал някой жив, и допълнителни пръскания.

Движението на екипите се координираше от зам. кмета на община Кресна Валентин Стоичков, който стоеше на площада пред кметството и разпределяше кой в коя посока да тръгне.

До днес още нямаше резултат от издирвателните мероприятия на полицията и местната администрация от коя кочина е заразеното с африканска чума прасе, чийто труп бе открит на 12 август в река Струма в покрайнините на Кресна и заради което бе разпоредено клането на 135-те животни в града, и още приблизително толкова в 11 села на общината и 5 населени места в съседната община Струмяни. Поради близостта на мястото, където било открито болното прасе – до къщата на една от най-старите търговки в Кресна Роза Десподова, баба на футболиста Кирил Десподов, част от съгражданите й подозираха, че прасето е умряло в нейна кочина, мнозинството обаче продължаваше да е на мнение, че е изхвърлено нарочно от някой багажник. За целта на свинската диверсия всички бяха единодушни – да бъде вкарана и Югозападна България в заподозряната национална конспирация за умишлено унищожаване на свинепроизводството в страната, за да се отвори пазар на скъпо вносно свинско месо.

В подкрепа на тази теза, която се върти в страната от началото на август, са и действията на ОДБХ, която даде препоръка до 26 август собствениците на прасета в цялата Благоевградска област да изколят прасетата с цел ликвидиране на опасността от разпространение на заболяването.

Вече бившите собственици на прасета в Кресна вчера изкараха цял ден на улицата в групички от по 2-3-ма, а разговорите им се въртяха все около акцията на ветеринарите и празните вече кочини.

„Накараха ме да убия здраво прасе, тъкмо беше почнало да наддава”, тюхкаше се Маринка Донева пред двама свои съседи, докато зад гърба й ветеринар обработваше с разтвор тясната циментова алея между къщата и двора, където предния ден мъжете от махалата заклали прасето й. „Взех го през март малко прасенце – 20 кила беше, миналите години хич не им случвах, все едни злояди бяха, но тази година ми се погоди много добро и баш него да заколя… По 2 пъти на ден с мешките му карах храна на гръб нагоре по планината, където го гледах, ядеше всичко, каквото му носех – краставици и домати, тикви, ябълки… Давах му от време на време и трици, но чувалът е 10 лв., а пенсията ми е 200 лв., не мога да отделям от нея и за храна на прасето. В тоя сезон такъв хубав апетит му се отвори и тъкмо беше наддало до малко над 100 килограма, му се радвах, че до декември ще надхвърли 200 и ще имаме и месце, и сланинка. Да, ама не дочака горкото края на годината. Като го заклахме, по него нямаше никаква сланина, само кожа и отдолу малко месце. Нарязах го и го прибрах във фризера. Казват, че трябвало в буркани да го сваря, ама на тази жега нека дойдат тези, дето дават такива препоръки, да затварят буркани, да видят как ще им гръмнат, защото през деня в Кресна е 40 градуса, буркан не може да изтрае на тази температура. Много разчитах на прасето, защото това ми е препитание от години, сега не знам как ще изкараме зимата“.

Пълна солидарност с Маринка демонстрира и Никола Драчев от отсрещната къща, който предишния ден също заклал прасето си. „Сякаш ръката ми отрязаха“, по мъжки сдържано описа мъката си човекът, който с мрачен поглед изпрати камионетката с чувалите с карантия, единият от които беше неговият.

„Аз прасе нямам, но като гледам как страдат съседите ми, съм на мнение, че това е пълен геноцид над българския народ“, обобщи пчеларят Страхил Гошев, който от стълбите пред пчеларското си магазинче под око наблюдаваше подтичващите край него мъже с бели защитни костюми и многобройните полицейски коли, които бяха паркирали из цялото градче.

„Помни ми думата и напиши, че тази година унищожиха свиневъдството, догодина ще изгорят пчелите. И ще ти кажа как ще стане – ще се появи някоя болна пчела над с. Стара Кресна и ще пуснат заповед да се изгорят всички кошери в общината, за да се спре заразата“, пророкува бай Страхил.

После разказа, че е на 85 години, от 13 г. гледа пчели и има 60 пчелни кошера, а сюжетът му за унищожаването на пчеларството не бил случаен – същата сутрин прочел във вестника, че е открита някаква страшна болест при пчелите. „Като ми вземат тях, аз за какво да живея – децата и внуците са в чужбина, само пчелите ме крепят на този свят, защото от тях си докарвам по някой лев над пенсията“, обобщи медарят и побърза да се прибере в магазинчето, за да не видим, че очите му са се насълзили.

В Кресна и на 10 км около града вече прасета няма. Вчера предписание за умъртвяване на домашните свине се появи и за Сандански, а шефът на ОДБХ д-р Михаил Бащавелов повтори призива си да бъдат изклани всички прасета в Благоевградска област до 26 август. Какво ще стане на 27 август, ако хората не откликнат на този призив, ветеринарите не можаха да кажат.

Независимо от това дали занапред в региона ще бъде локализирано още някое огнище на африканска чума, или не, националните микробиолози прогнозират, че България ще има проблеми с чумата поне още 5 г., дори и сегашният пик на африканска чума да бъде потушен, защото заразата може да се пренася от мухи и комари, а дори заболяло животно да остане живо, то продължава да носи вируса.

Сериозен проблем може да дойде и от фризерите, където хората масово пъхат месото – независимо дали е от болно или от здраво животно. Разфасованото месо остава заразно в хладилниците и на практика вирусът ще бъде унищожен чак при консервирането му в буркани в късна есен, когато температурата падне, и то ако месото е минало през предварителна топлинна обработка и поне двучасова стерилизация след това. Ако решат да го вадят пакет по пакет до следващата пролет и да го готвят след размразяване, на практика вирусът ще продължи да живее и да заразява ножа, с който се реже месото, дървената дъска, мушамата на масата, найлоновите пликове, по които е полепнала кръвта. Така много лесно болестта може да се лепне и на следващото прасе, ако домакинството се осмели да гледа ново догодина.

Факт е, че болестта се разпространява изключително бързо – в България африканската чума е регистрирана през август 2018 г. в с. Тутраканци, община Провадия, и до момента близо половината страна е осеяна с огнища.

Вирусът на африканската чума по свинете е безопасен за хората, но болното животно е по-податливо на различни болестотворни бактерии. Месото е по-оводнено, по-нетрайно.

По данни на Националния статистически институт средно всеки българин изяжда 10.5 кг свинско месо годишно без колбасите и каймата. До момента местното производство задоволяваше 37% от вътрешното търсене, като близо 2/5 вече са ликвидирани.

Предварителна прогноза на председателя на Българската агенция за безопасност на храните Дамян Илиев е, че щетите могат да достигнат до 2 млрд. лв. Ефектът в цените ще се усети след септември и в зимните месеци, тъй като през лятото консумацията на свинско месо е по-ниска заради сезона.

Министърът на земеделието Десислава Танева съобщи, че хората ще имат възможност отново да отглеждат свине шест месеца след овладяването на заразата, но никой не може да каже кога ще приключи кризата.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *