Популярният благоевградчанин Давид Манов отглежда 100 пчелни кошера в ранчо на 1 км от границата с Македония, признава: Медът е сред най-фалшифицираните продукти след алкохола и млечните, пазарите са пълни с ментета, а контрол няма, чиновниците в Агенцията по храните си стоят в канцелариите и си получават заплатите

Давид Манов, популярен сред приятелите си като бай Давидко, е от благоевградския квартал “Грамада”. През годините е работил в Месокомбината, в Текстила, бил е диспечер и миньор. През 1991 година отваря и разработва популярното заведение “При Моне” до IV ОУ, което по-късно оставя на синовете си. Вече 15 години е пчелар и има около 100 кошера. В китното си ранчо на 800 метра надморска височина, над благоевградското село Габрово, на километър от границата с Македония отглежда и 200 овошки и екзотични дръвчета като еводия, пауловния…
Репортер на “Струма” разговаря с Давид Манов в ранчото му. На входа ни посрещат кучетата Зина, кръстена на принцесата воин от “Междузвездни войни”, и Рошко.

– Бай Давидко, от колко години си пчелар?
– Пчеларствам вече 15 години. Отначало започнах с три кошера и постепенно се увеличиха. Учител ми бе Благой Грънчаров, доста известен пчелар. Дори от него взех рояците
– Като хоби ли започна?
– Започнах с презумцията, че ще дойде време, когато няма да мога да се занимавам с други работи и пчеларството да подпомага поминъка и пенсията ми. Пенсионер съм от 1995 година, бях в мината едно време.
– Как се установи на това приказно място тук, в Габрово?
– Първоначално имах пчелин в Долно Българчево. Стигнах някъде докъм 70 кошера. Там се получиха дрязги със съседите и започнах да си търся ново място. Така през 2007 година Благой Грънчаров ми каза за това място. Големият ми син много го хареса, набързо направихме пазарлъка и само за един ден пренесохме всичко, заградихме го. Построихме тази виличка и пристройка за работа и склад, казвам й пчеларникът. Постепенно кошерите станаха 100. Изкарвах много мед, но трета година вече е пълна скръб.
– В смъсъл, че добивът на мед пада?
– Много, много е слаб. Пчеларстването в днешно време е геройство, защото не може да си покриваме дори разходите. Дотам сме го докарали. Допитвам се с колеги и те казват: “Пчелите са гладни като вълци, а пенсията само за захар я даваме”. Ужас!
– Колко струва издръжката на един кошер?
– Пчеларството е скъпо хоби и не е за всеки. Не мога точно да определя колко са разходите, но има пролетно, лятно, зимно подхранване, да оставим труда и транспорта, виждате къде съм. Най-малко на пчелно семейство отиват 20-30 лв., отделно трябват и за лекарства.
– А по колко мед си добивал през годините и колко сега?
– Стигал съм докъм тон и триста, а сега количествата са символични.
– Двеста-триста килограма?
– Дори и толкова не мога да изкарам.
– На какво се дължи това?
– Просто природата се промени. Три години подред няма приток. За да има нектар, факторите са няколко: цъфтеж, влажност, температура. Тази година всичко това беше налице, но няма отделяне на нектар. Пролетта пусна малко от акацията, но падна мана, след това имаше малко от мащерката и ригана. Много, много е слабо.
– Битува мнение, че през последните години пчелите масово умират.
– Аз лично смятам, че масово навлязлата глобализация спомага за измирането на пчелите, не само отровите. С вноса на пчелни майки, с вноса на мед от Украйна, Китай… се вкарват най-различни патогени. Например нозематозата /б.р. паразитна болест при пчелите/ преди години я е нямало. Тя е привнесена. Същото е и с новата нозематоза – церана. Преди години пчеларите са нямали проблеми с отглеждането на пчелите, а сега при тази инвазия пчелите не са устойчиви и това е много сериозен проблем.
В разговора се включва и колегата пчелар на Давид Манов – Георги.
– Джиесемите и антените на мобилните оператори също много дезориентират пчелите…
Давид Манов: Не само това. При нозематозата пчелите излизат и не се връщат, при акара се получава същото.
– Има ли начин да се противодейства на тези заболявания?
– Опитваме се. Пробваме какво ли не, но все още няма ефикасен метод.
– При теб лично умират ли много пчели?
– Стигал съм до 30% смъртност, тази година е към 13%. Казват, че до 10% смъртност е нормално, но за мен не е.
– Казваш, че пчеларството е наука, непрекъснато трябва да четете, да сте в крак с новостите.
– Човек трябва непрекъснато да се учи, затова се събираме, обменяме опит, каним лектори. Аз лично на два пъти ходих по пчеларски програми в Турция. Те са много напред и там наистина има смисъл да отглеждаш пчели. Едно, че за разлика оттук държавата забранява внос на мед отвън, и второ – може да не ви се вярва, но килограм мед там тръгва от 50-60 лв. нагоре. Аз видях такъв, струващ над 120 лв. за килограм.
– А тук колко е?
– Тук реалната цена е 15 лв., но се продава за 10 лв. Говоря за нашия край. А иначе в Северна България се вадят големи количества. Хората обаче не знаят, че медът бива два вида – за пряка консумация и за индустрията и сладкарството. В Северна България се вади точно такъв мед от рапица, слънчоглед, който е за сладкарството. Докато нашият, билковият, е за пряка консумация. Бил съм свидетел как на пазара идват бусове от Пазарджик и откъде ли не със стекове, имитация на мед. Търговците го купуват за 5 лв., слагат го на масата, пишат “чист пчелен мед от Аврамови колиби”, “мед от мента” и каквото си искат и го продават за 10 лв. Изобщо след алкохола и млечните продукти медът е един от най-фалшифицираните продукти. Проблем е и китайският мед, който се прави във фабрики. Аз не знам точно какво му се преработва на меда, като той е природен продукт, а те го мешат, варят… Другият проблем е свързан с етикирането. Излезе закон, според който на меда трябва да е посочено откъде е. Аз такова нещо не съм видял в големите търговски вериги или където и да е – да пише медът е от Китай или от Украйна, а това трябва да се знае.
– А редно ли медът да се размесва с глюкоза, аз лично съм попадала на такъв?
– Разбира се, че не е редно. Нагоре правят още един номер. В Разград има завод за царевични пръчици. Отпадъчният продукт се казва изосуит – царевична глюкоза. На външен вид тя почти няма разлика с меда, дори и на гъстота. И директно слагат, бъркат, даже и пчелите подхранват.
– Няма ли някоя инстутуция, която осъществява контрол, да проверява качеството?
Георги: Има. Казва се Агенция по безопасност на храните, но те са заспали дълбок сън.
Давид Манов: Институциите не желаят да се занимават с тази работа. За тях е по-добре да си стоят по канцелариите и така да им минава времето. Говорих с един приятел от Агенцията по храните и го попитах: “Добре, защо не дойдете на пазара и да правите проверки?”. А той ми отговори: “За да дойда, трябва да съм пратен”. С две думи, не им се занимава – и да работят, и да не работят, заплатите им са едни и същи. Толкова ли е трудно да отидат на пазара и на случаен принцип да вземат проби с протокол да изследват. Така хем пари ще си съберат, хем и пазарът ще се изчисти.
– А как хората да разпознаят истинския от индустриалния мед, да не кажа ментето?
– Истинският мед се различава първо по аромата. Като отвориш буркана, трябва наистина да мирише на мед. Освен това по капачката трябва да има пъпчици. При опитване трябва да те хване за гърлото, защото съдържа киселини и те задират гърлото до такава степен, че се случва да ти залитне. Друго важно нещо е, че истинският мед не накъсва, като вдигнеш лъжицата, той се стеле надолу, без да се накъсва.
– Полезно ли е всеки ден да се яде мед и в какви количества?
– Полезно е. Правилото за консумация е грам на килограм. Медът не е домат или супа, да си ги ядеш ей така, а е по-специфичен. Като го хапнеш, трябва да го държиш в устата повече време, защото рецепторите под езика поемат най-бързо полезните вещества. Хубаво е да се взема разтворен в хладка вода.
– По кое време?
– По всяко време. Сутрин е най-добре с лъжичка под езика и веднага тръгва по кръвта, а вечер – разтворен във вода. Той действа успокоително, особено за хора, които не могат да заспят, защото мозъкът се храни с глюкоза.
– А има ли мед, който да е по-подходящ за деца, за възрастни, за кашлица?
– Няма такова разграничение. Единствено мановият мед не е препоръчителен за деца. За тях най-подходящ е по-светлият, по-лек мед. Като цяло при деца не трябва да се прекалява с меда, дори до 2-годишна възраст не трябва да се консумира, защото стомашният сок не може да го разгражда добре. Докато при нас, възрастните, пчелният мед се усвоява на 100%.
– А пчелният прашец за какво е полезен?
– Основно за повишаване на имунитета. Отделно действа на простата и повишаване на мъжкото самочувствие. Той съдържа цялата гама витамин В, магнезий, цинк, въобще много минерали. Започва се с чаена лъжичка. Разтваря се в кисело мляко или вода, като трябва да престои поне 12 часа, преди да се вземе. По-добре е да се приема с кисело мляко, защото самите ензими на млякото разтварят по-лесно протеините, които се съдържат в пчелния прашец. След това постепенно може да се увеличи приемът и да се стигне до една супена лъжица сутрин и вечер, с промеждутък задължително от 12 часа. Може да се взема непрекъснато до 2 месеца, след това трябва да се направи една почивка от месец и после пак да се продължи. Най-добре е да се приема точно този сезон, в началото на есента, за повишаване на имунитета.
– Това и за децата ли се отнася?
– Разбира се, но за тях консумацията е в по-малки количества – до една чаена лъжица.
Другото е, че пчелният прашец е алерген. Когато някой започва да го взема, трябва да пробва с много малко, да види дали няма да се получи алергична реакция, как ще му понесе. В същото време пчелният прашец е и единственият алерген, с който се лекува алергия, и особено пролетните.
– А как се добива пчелният прашец?
– Слагат се едни приспособления на входа на кошера и пчелите като минават той пада долу. След това самият прашец се изсушава, чисти се и се съхранява във фризер.
– Има ли фалшификати на пчелния прашец като при меда?
– Фалшификати няма, но съм бил свидетел да се продава и стар прашец. Той има трайност 7-8 месеца, максимум една година – от сезон до сезон. След това си губи качествата и хваща като ориза пеперудки, паяжини…
– Ще разясниш ли и за пчелния клей?
– Пчелният клей, или така нареченият прополис, е природен антибиотик. Той съдържа 6 вида антибиотик. При него най-важното е, че може да се взема постоянно, няма натрупване като друг антибиотик. Той е универсално лекарство, взема се за какво ли не, дори профилактично срещу заболявания от рак. В такива случаи се приема сутрин на гладно на топчета, колкото грахово зърно. Пчелният клей, прополисът /аз го правя на 30% разтвор/, е подходящ и за деца – на колкото годинки е детето, толкова капки. Например, ако детето е на една годинка, може да му се дава една капка, разтворена във вода или мляко.
– И по колко капки вземаш?
– И 30 да са, няма проблем. Като се взема прополис, се задържа в устата. Така първо се прави дезинфекция на устната кухина, след това тръгва надолу по гърлото, стига до стомаха, действа на всички органи. И срещу кариеси, пародонтоза… Може да се приема 2-3 пъти на ден, а при гастрит трябва да се взема на гладно. Ако спиртът те дразни, се правят зрънца, колкото грах, и сутрин се вземат на гладно. Гълта се с вода и след половин час се храниш.
– Каква е целта на новосъздаденото дружество “Пчела 2018 – Благоевград”, на което си председател?
– Да се събираме и да обменяме идеи, опит, да каним лектори, да провеждаме обучения, изложения. Да има някакъв колективен живот, да популяризираме употребата на пчелни продукти, на която сме на последно място в Европа, да обединим разпокъсания пчеларски сектор, и най-важното – да се опитаме да защитим нашия мед.
Георги:
– Както направиха в Странджа – четвъртата визитна картичка на България. По това ни разпознават в Европа. След филе “Елена”, суджука и розовото масло странджанският манов мед е защитено понятие в България. Ние имаме 4 защитени продукта, а в Италия те са над 280, плюс над 500 вина и напитки. Какво ни пречи да си направим югозападен рило-пирински пчелен мед?!
– Ранчото ти е много хубаво и поддържано. Освен пчелите с какво друго се занимаваш?
– С всичко. Ранчото е 6-7 декара, скромно. Отглеждам над 200 овошки, ябълки, праскови, сливи, круши, липи… Досега купувах фиданки, но вече се научих сам да ги присаждам.
– Имаш и доста екзотични дръвчета, цветя…
– Това отгоре е еводия – пчеларското дърво. Взех семената от Белград и ги посадих преди няколко години. А иначе в града има само две такива дръвчета, поне толкова съм виждал. Едното е на улицата под поликлиниката, а другото е пред моята къща в “Грамада”. Отдолу са магнолиите, два вида салвия – градински чай и страхотна подправка за риба и месо. Посадил съм и гинко билоба, годжи бери, а това тук е пауловния – най-бързорастящото дърво в света. Отдолу са парниците и градинката с домати, чушки, краставици, боб… Имам и две кучета – Зина, кръстена на принцесата воин от “Междузвездни войни”, и Рошко. Кокошките бяха 7, но кучето удуши едната и останаха 6. На тях съм изобретил специална хранилка от тръби. Аз съм си такъв, като нещо ме интересува, ровя, търся… Така питах “чичко Гугъл”, видях хранилката, модернизирах я и я пригодих за моя кокошарник.
– А преди да се отдадеш на пчелите и ранчото какво си работил?
– Бях диспечер в едно предприятие, работил съм в свинекомлекса, в Текстила, в мината в “Ораново” и след това частен бизнес, за което малко съжалявам, просто е неблагодарна работа.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *