Вино, спа и древна история – това е визитката на Южна България, чиято мистика и силно енергийни знакови
места привличат десетки хиляди туристи през последните години. Регионът е сред най-бурно развиващи
те се в туристическо отношение заради уникалния климат, съчетаващ полъха от Средиземноморието със свежестта на планината. Богатствата и красотата му били оценени хилядолетия преди нас и неслучайно поречията на двете „артерии“ – реките Струма и Места, са пълни с история, предания и легенди.
КРЕСНЕНСКОТО ДЕФИЛЕ Е „ВХОДЪТ“ КЪМ САНДАНСКО-ПЕТРИЧКАТА КОТЛОВИНА,
най-крайната югозападната част на България. Още преди да излезете от него, спрете на Ощавските минерални бани. Водата в изворите е с постоянна температура от 38 градуса и помага за лечение на опорно-двигателния апарат и заболяванията на нервната система, както и за общо укрепване на организма.
На няколко километра на юг, при с. Влахи, до Кресна, е очарователният Влахински водопад. Височината му е 20-25 метра, водата пада отвесно и като се разбива в скала, образува малко езерце. Гледката на водопада отдолу е изумителна, а често там се провежда каньонинг – спускане с въжета под водната струя.
По на юг следва перлата на Югозапада
САНДАНСКИ – КУРОРТЪТ
С МЕЖДУНАРОДНА ИЗВЕСТНОСТ ЗА
БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕ.
Заради уникалния си климат градът е специализиран за лечение на белодробни заболявания и проблеми на горните дихателни пътища. В комбинация с лечебните свойства на шестте си минерални извора, Сандански е утвърден като най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа.
Безспорно градският парк „Св. Врач“ впечатлява туристите с над 160 вида растителност и възможности за релакс и развлечения. Той е един от най-големите в страната, простира се на площ от 344 декара от двете страни на река Санданска Бистрица и е единственият с пясъчни алеи. През 1991 година е провъзгласен за паметник на градинското парково изкуство.
Тук в центъра на града е вековният чинар в центъра на града, който е на над 550 г., нито епископската базилика край централната търговска улица. Тя е открита през 1989 г. от Владимир Петков при спасителни археологически разкопки. От сградата, която е била и седалище на епископа, е ставало и фактическото управление на града и прилежащия район по долината на Средна Струма.
Районът между Сандански и Петрич е известен от столетия с винопроизводството. Кервани с напитката на боговете тръгвали оттук във всички посоки на света.
САМО ТУК ВИРЕЕ ШИРОКАТА МЕЛНИШКА ЛОЗА, ВИНОТО ОТ НЕЯ БИЛО ЛЮБИМО НА ЧЪРЧИЛ И ТОЙ
ПОРЪЧВАЛ ВСЯКА ГОДИНА ПО 500 ЛИТРА
ЗА ИЗБАТА В ИМЕНИЕТО
СИ В МАРЛБОРО.
Славата на района се възражда с изградените през последните десетилетия нови модерни изби, които произвеждат уникални вина от стари местни и нови сортове. Мнозина местни производители предлагат продукцията си под общ етикет, превърнал се в символ на качество – мелнишко вино.
Мелник е най-малкият и живописен град в България, обявен за културно-исторически резерват, и впримчва в любовна връзка от пръв поглед. Странното усещане за вечност и постоянна изменчивост идва от „короната“ на Мелнишките пирамиди, обрамчващи като венец градчето. Те са част от Пирин планина, обхващат около 50 кв.км площ и са сред най-интересните скални образувания в България, като условно са разделени на три дяла – Роженски, Мелнишки и Кърлановски пирамиди. Легендите разказват, че в Мелник всеки род е имал собствена църква или параклис, затова храмовете са толкова много на толкова малка площ.
Митрополитската църква “Свети Николай Чудотворец” е построена през 1765 г. и била изписана от майстора Лазар Зограф Мелничанин. Църквата „Св. Антоний“ е паметник на културата с национално значение. По средата на храма има специална плоча с двуглавия орел на патриаршията, каквато има и в храма „Св. Георги“ в близкото село Златолист. Такива са поставяли само там, където лечебните свойства са особено силни. Навремето в църквата „Св. Антоний“ били лекувани душевноболните, доказателство за това са запазеният ствол с железни вериги, с които са връзвали буйстващите. Любопитно е, че това е единствената православна църква в България, която носи името на този светец, а в целия свят са само две, като другата е в Италия.
БОЛЯРСКА КЪЩА Е ЕДНА ОТ НАЙ-СТАРИТЕ СГРАДИ НА
БАЛКАНСКИЯ
ПОЛУОСТРОВ,
макар и частично запазена. През Късното Средновековие и Възраждането тя е била една от най-пищно обзаведените жилищни сгради в Мелник и района, с вътрешен двор с мраморни настилки, фонтани с мраморни статуи, зали и стаи с мозаечни подове, стенописи и прозорци с цветни стъкла.
Църквата “Света Варвара” е разположена под Кордопуловата къща и според предания е била семеен храм на фамилията, но от нея днес са запазени единствено стените и апсидата при олтарното пространство, където по-късно е направен отвор за палене на свещи. Кордопуловата къща е известна още като Цинцаровата и е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, запазена и до днес. Построена е с цел производство, съхранение и търговия на вино.В нея има експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с изложени в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино, а стенописите, резбите и стъклописи са изключително красиви.
На километър и половина над града по екопътека се стига до вдигнатата на недостъпно място църква „Св. Зона“. Тя е на 800 години и преди 4 г. бе възкресена буквално от руините. Храмът е част от някогашния манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зона”) и е един от най-ценните културно-исторически паметници в региона. Построена е в началото на XIII век по заповед на деспот Алексий Слав, чиято крепост също е сред забележителностите над Мелник.
ДО РОЖЕНСКИЯ
МАНАСТИР “СВЕТО РОЖДЕСТВО
БОГОРОДИЧНО”, КОЙТО Е ЕДИН ОТ
НАЙ-ДРЕВНИТЕ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ, СА ЕДВА 7 КМ,
които могат да се изминат пеша по екопътека или с кола по обиколен път. Манастирът датира от 890 г., а през 1973 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Поклонници от цял свят идват тук заради Чудотворната икона на Св. Богородица Портарница в манастирския храм.
Роженският манастир 
За силната лечебна енергия на храм „Св. Георги Победоносец“ в близкото село Златолист, свързана с пророчицата Преподобна Стойна, която живяла там до смъртта си през 1933 г., се разказват много легенди. До селото също има екопътека от Мелник. В двора на храма има около 1300-годишен чинар, за който има поверие, че болките на всеки, който застане до короната му, изчезват, а който се полюлее на люлката, завързана за клоните му, ще се радва на плодовитост и завидно здраве. Местни хора смятат, че мястото, където расте дървото, е единият от върховете на енергийния триъгълник – село Златолист, параклис „Св. Теодор Тирон“ в Рупите и село Катунци.
РУПИТЕ Е ЖИВОПИСНА МЕСТНОСТ, ОБВИТА В МИСТИЧЕН ОРЕОЛ ЗАРАДИ ИЗБОРА НА ПРОРОЧИЦАТА ВАНГА ДА ЖИВЕЕ ТАМ ДО СМЪРТТА СИ.
Разположена е по брега на р. Струма, в източното подножие на вулканичния хълм Кожух, само на 10 км от Петрич. Всяка година на 15 август, когато църквата отбелязва Успение Богородично, тук се провежда многолюден събор. Вълшебното място привлича хиляди туристи да се поклонят в храма „Св. Петка Българска“ с нестандартните икони, рисувани от проф. Светлин Русев.
За водата в минерални извори в района е доказано, че помага за лечение на проблеми на храносмилателната и ендокринната система, на опорно-двигателния апарат, неврологични и гинекологични увреждания, лекува и черен дроб, простата, бъбреци и кожни заболявания. Тя извира с температура до 75 градуса и в басейните и калните гьолове непрекъснато се контролира.
НА 2 КМ ОТ ХРАМА НА ВАНГА Е ТАЙНСТВЕНИЯТ АНТИЧЕН ГРАД ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА,
който си заслужава да включите във всяка туристическа програма, най-малкото защото тук всичко е оригинално, както са го оставили древните му обитатели. Археолози и историци само укрепват и запечатват разкритите находки, без нищо да дострояват, както се прави на други места.
За местоположението на Хераклея Синтика учени спорели повече от 100 г., докато се появява случайна находка през 2002 г., открита от доц. Георги Митрев, който попаднал на голям латински надпис. Става дума за писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права.
Сравняват Хераклея Синтика с Помпей или Филипи. Градът е основан в IV в. преди Христа. Изследователите предполагат, че основите му са положени по времето на Филип II, бащата на Александър Македонски. Оттам идва и името Хераклея, на героя Херакъл (Херкулес), смятан за основоположник на династията. Разкопките в района са усилени през последните години, предполага се, че градът е бил разположен на площ от около 10 кв.км, като до момента са разкрити голяма част от централния площад и околните райони.
ПЕТРИЧ Е ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ГРАДОВЕ ПО ДОЛИНАТА НА РЕКА СТРУМА,
в северното подножие на планината Беласица. Църквата “Успение Богородично” е построена през 1857 г. и е обявена за паметник на културата. Стенописите, иконите и иконостасът са дело на представителите на Дебърската художествена школа. През 1987 година иконостасът с всички икони, стенописите в наоса и покрива изгарят. По-късно храмът е основно обновен. Първоначално в църквата се служи на гръцки, а в двора е отворено гръцко училище. По-късно, през 1881 година, службата става двуезична – на гръцки и на български.
Къщата в Петрич, в която българската пророчица Ванга прекарва голяма част от живота си, от 2008 г. е превърната в музей, който е отворен за посетители без почивен ден.
Ако сте в района, посетете и Самуиловата крепост, която е един от най-големите символи на Първото българско царство, построена в периода 1009-1013 г. върху основите на тракийско и раннобългарско-славянско селище. Намира се на десния бряг на р. Струмешница, само на 5 км северно от с. Ключ и на 4 км от границата ни със Северна Македония. Крепостта е част от мащабна укрепителна система, която се простира на повече от 8 км по склоновете на планините Беласица и Огражден. Днес руините й се намират в пределите на Национален парк-музей “Самуилова крепост”, в който е издигнат внушителен паметник-мемориал на цар Самуил и неговата войска.
Самуиловата крепост е свързана с една от най-големите трагедии в историята на българската държава – пленяването и ослепяването на българската войска през 1014 г. от византийския император Василий II, получил прозвището Българоубиец.
Ако пък имате възможност да посетите района през есента, не пропускайте утвърдилия се през годините като изключително атрактивен Фестивал на кестена в с. Коларово, който се прави през октомври. За радост на организаторите той привлича вече туристи от цялата страна с атрактивната местна кухня и фолклор, а в множеството шатри всеки може да се наслади на вкусни, домашно приготвени от домакините в селата от Подгорието и Петрич местни гозби и напитки, както и всякакви изкушения с кестени.
