Последният майстор на самари в Пиринско, 85-г. Иван Досев, върти теслата в гаражната си работилница, сред клиентите му стопани от цялата страна, Гърция, Македония

Иван Досев-Самарджията е на 85 години. Макар и на достолепна възраст, той продължава да се занимава с един от редките заняти – да прави самари за коне и магарета. Работилницата му е в гараж в кв. „Еленово“ в Благоевград. На външната врата е залепил лист хартия, на който са изписани на ръка мобилният и стационарният му телефон. Макар „рекламата“ да е семпла, то клиентелата му е сериозна. Защото е един от малцината останали майстори на самари в Пиринско. Търсят го не само от региона и страната, но и от Гърция и Македония.

–  Бай Иване, откога се занимаваш с този занаят?

–  Започнах да правя самари през 1969 г. Дотогава бях трупчия в балкана, работих към Горското в село Добро поле. 10 години сяках трупи, но се наложи да дойда в Благоевград, защото закриха училището в с. Марулево. Дъщерята беше във втори клас и в 6 отделения имаше 4-ма ученици. 20 години правих самари към кооперация „Единство“. Към нея имаше сладкари, стъклари, но се намери един директор да ни закрие дюкяните, които бяха на зеленчуковия пазар. И ни принудиха да напуснем доброволно. Тогава бях на 50 години и отидох да работя като дърводелец в тотото. Аз не съм по професия дърводелец, но отидох при директора и му казах, че не ме е страх и мога всичко да работя. Той ме взе и там изкарах 10 г., докато се пенсионирам. Бях по поддръжката заедно с един ел. техник, заварчик и строител.

– Какво се случи след пенсионирането?

– Започнах да правя самари в гаража. Имам клиенти от Петрич и Сандански, от Гърция, от Македония.

– Как се прави един самар?

– Необходимо е твърдо дърво – ясен, габер, дъб, орех, само да не е чам. За стелата – седлото, трябва обработена кожа, слама, одеяло. Като събереш всичко това, става самар.

– Различни ли са размерите на самарите?

– Различни са. Като вземам поръчки по телефона, пояснявам на хората откъде да вземат мяра. Мери се гърбът на коня, или ако има стар самар – от него се взима мярката. Ако самарът не е по мярка, се връща за поправка. От санданското село Пирин ми докараха три-четири самара, които след това връщаха няколко пъти, докато ги погодим.

– Колко струва един самар?

– От 100 до 150 лв. Според размерите на добитъка. Самарите за магаретата са малки и те са по 100-120 лв. Работя с материали на клиента. Донасят дървото, кожата. Сега имам за поправка самар, който съм правил преди години, но се е счупил, защото конят паднал и се е търкалял в гората.

– Какви са твоите клиенти?

– Основно се занимават със селско стопанство и с добив на дърва в гората. Още има хора в селата Церово и Осеново, които садят тютюн, който прекарват с коне.

– Коя е била най-голямата ти поръчка?

– За три-четири години направих по поръчка около 60 самара на клиент, който вози туристи на коне в Сапарева баня. С Анжело работя повече от 20 години, много хубав и честен човек.

– А гърците и македонците как научиха за теб?

– Започнах да изкарвам на пазара по един самар за продажба и за реклама. Така разбраха за мене, взехме си координатите и започнах да работя с тях.

– С какви сечива работиш?

– Най- добрият инструмент ми е теслата. Това ми е най-голямата техника.

– А как се научи на този занаят?

– Първо ходих в Сандански в Промкомбината. Една седмица изкарах, да видя как се правят самари. Горе-долу съм самоук. Защото занаят за една седмица не се учи. Първо в занаята си чирак, но минеш ли 17 години, не те взимат. Щом не си учил до това време – не ставаш. Три години си чирак, още три калфа, след това полагаш изпит. Едно време много се държеше на това и не можеш да вземеш майсторско свидетелство, ако не издържиш държавния изпит. Едва след това закачаш свидетелството на дюкяна и работиш. Аз изкарах 20 г. в дюкяна на зеленчуковия пазар, самари правихме най-вече за ТКЗС-та. Работил съм много за хора от Симитли. Повечето предпочитаха да купуват от нас, защото бяхме към държавна кооперация и издавахме фактури, и всичко се отчиташе.

– А правиш ли проби на самарите? Трудно ли ги понасят конете?

– Разбира се. Аз съм израснал с конете. Много рядко да има лош кон, който да те ухапе или да те ритне. Качиш ли се на самара, хванеш ли му юздата, нема къде да иде. Аз съм бил в АПК-то и подковач на коне. Имаше и много лоши коне, които не даваха да ги подковеш. Завалях ги на земята, връзвахме го, изправяме крака нагоре и ги подковавах. Но конят е сприхав. Виж, волът може половин ден да лежи и да си трае. А конете не понасят някой да ги натиска, свободолюбиви са и като почнат да ритат, някой може да издъхне. И хамути съм правил. За всичко съм самоук.

– Все от някого си се научил, нали казват, че занаят се краде?

– Аз съм краднал. При всеки занаятчия, при когото съм ходил, първо ще си направим хубав моабет, а след това, докато той работи, на мен очите ми са все в него. След някой ден започвам да прилагам това, което съм видял. Имах мерак, а някои работи ми се наложиха да правя. Така стана с подковаването. Направя на някого самар, но човекът е дошъл отдалече с коня си – от Фролош, от Църварица.

Като съм готов, въздъхне и рече: „Ех, майсторе, добре направихме самара. Ама кажи къде да си подкова коня, че не мога да го върна бос?“. А аз няколко пъти казвах: „Не знам, не знам“, защото двамата стари подковачи, които познавах, бяха си отишли от тоя свят. И един ден спрях да викам „не знам“, престраших се и започнах и аз да кова подкови на конете… и това ми стана допълнителен занаят. Работил съм много неща.

– В гората ли ти беше най-добре?

– Не. Там трудът беше безмилостно труден. Можеше трупите да те утрепят по всяко време. Като работим на лош терен, трупите са се наваляли и при влажно време и мокър сняг има риск една да тръгне и всички по нея да повлече. Затова сме гледали много да се пазим. Имаше колеги, които пострадаха и доста време бяха в болнични.

– Имал ли си трудови злополуки?

– Никога. 10 г. съм водил бригада от трупчии, но никой не е пострадал. Винаги предупреждавах момчетата първо да пазят себе си, друго да не ги интересува.

– А познаваш ли други самарджии?

– Не. Никой не е останал.

– Ти си нещо като „монополист“ в занаята, без конкуренция.

– Ами щом имам клиенти от Троян, Берковица, Врачанско, това показва, че самарджии няма. Не знам дали в Гоцеделчевския район не е останал някой. От Сандански и Петрич всички идват при мене. Кираджии ме търсят, които имат коне в гората.

– Ами значи трябва да си богат, нали?

– Ха-ха, много. Когато започнах да правя за пръв път самари, в дюкяна стоеше ценоразписът на предишния майстор. Един самар се правеше за два работни дни – за 16 часа. Плащаха ми „много“ – по 1,80 лв. на ден, или 3,60 лв. за двата дни. Аз работих за 40 лв. месечна заплата на държавната работа.

– А сега как е, стигат ли парите?

– Слава богу, стигат ми. Пенсия взимам, а и в село Марулево имам градина, овошки, лозе. Вода имам, ток имам, всичко си произвеждам – зеленчуци, картофи, и почти нищо не купувам. На 7 км е оттук, за 10-15 минути отивам и си пълня кошницата, вместо да се редя по магазините. Аз съм на този принцип – да си изкарам, а не да купувам. Другият ми принцип е никога да не връщам клиенти. Дали ще дойде късно вечерта, от Кадийца са идвали в 12 часа през нощта, или рано сутринта – никога не съм казвал „От ми идвате сега?”. Щом е дошъл, никого не връщам. Знаят ми телефона, звънят ми, а аз може да обядвам, но оставям лъжицата и ставам.

– Трудът краси ли човека?

– Слушай, мен ме крепи трудът. Аз спокойно си изкарвам тук. Чак-чук с тесличката – мине ми денят. Утре пак. Нямам навика да ида в кафенето и да седя до обед, а следобед – пак.

– Има ли кой да наследи занаята ти?

– Не, не се намери някой, който да захване този занят. Никой не е проявил желание да го науча. Навремето имах 4 шевни машини и едната я подарих на едни сираци. Викам на внуците да вземат трите, които останаха, и да ги поправят. Но това не ги влече.

– Пожелавам ти още дълго да практикуваш този стар занаят, който е на изчезване.

– Дано. Аз винаги живея с надеждата. По-малко правя сметка колко ще припечеля, повече гледам да работя.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *