Потомък на известния род Шущаркови от Ковачевица обиколи света със съпругата си за 3 г. и 8 месеца, венчават се на о. Фиджи в гръцка православна църква

Дали се смятаме за успели?… Не знам друг човек да е достигнал до противоположната точка на глобуса, на 180-ия меридиан, остров Фиджи, само на стоп – по земя и вода, без нито един полет“, казва Маргарита. Тя и съпругът й Цветин Шущарков не определят експедицията си като подвиг. Изминали са 100 000 км на стоп, през 30 държави, оставайки за по-кратко или по-дълго във всяка от тях, в едно пътешествие, продължило 3 години и 8 месеца… С желанието и мечтата да опознаят света, да се гмурнат в местната култура на всяка страна, племе или общност и да поживеят така, както искат. И все пак, страшничко е, признават и двамата. Имало е места, на които не са знаели какво ги дебне буквално на всеки метър. Това е един екстремен начин на пътуване, като спиш на палатка и нонстоп си сред местните. Но това е и много силен начин на изживяване на света в пряко взаимодействие с местните хора. Точно този начин на пътуване е за Шущаркови – много голям генератор на приключения. „Коренно различно е да се бухнеш в дълбоките води на света без никакъв план и изцяло да си изложен на рисковете на климат, среща с непознати местни култури“, коментира Цветин пред „Труд“. По пътя си двамата са се натъквали на какви ли не опасности. Пътували са през пустинята в Белуджистан в Пакистан – една от най-страшните терористични сепаратистки зони на земята. Минали са по най-екстремния път на земята – магистралата Каракорум, определена като Осмото чудо на света, където на всяка крачка ги дебне опасност от свлачища и терористи. Замръквали са на 5000 м надморска височина с височинна болест.Цветин е преболедувал тежко малария на Соломоновите острови, без никаква адекватна медицинска помощ наблизо. Били са в компанията на два тигъра в джунглите в Индия и Малайзия. Оцелели са сред племена, живеещи както човечеството е живяло в зората си, далече от всякаква цивилизация и съответно от всякаква полиция или друга защита. В Папуа Нова Гвинея, една абсолютно непристъпна държава без почти никакъв туризъм, буквално са оцелявали в продължение на 2 месеца. Преживели са и страховита морска тихоокеанска буря в Японско море на борда на една от яхтите, които стопират…

Най-страшното преживяване? О, те са толкова много… Цветин се сеща как в националния парк Реджаджи в Индия виждат, че всички хотели са заградени с 5-метрови телени огради. Докато разпъват палатката, два огромни диви слона минават на 15 м от тях. А после, в какофонията от силни звуци в джунглата различават стъпките на някакво голямо животно. Цветин излиза от палатката и вижда светещите очи на тигър. „Въоръжени“ единствено с кухненско ножче с 5-сантиметрово острие, двамата прекарват нощта будни и се молят звярът да не реши да провери какво има в палатката…

Цветин е инженер, потомък на рода Шущаркови от енигматичното гоцеделчевско село Ковачевица. До 18-ата си година живее в Казанлък, после се премества в София. Маги е коренячка софиянка. Завършила е биология в Испания, където живеят с Цветин 5 години. Обикалят и цяла Западна Европа. После живеят 3 години в Китай, където изучават бойни изкуства и преподават английски. Със спестените пари пътуват, но по стандартния начин, с осигурен транспорт и нощувки. Пътешестват до Шри Ланка, Непал, до Сирия преди войната. Срещат пътешественици, които пътуват без план и без да са си определили срок за връщане, кой пеша, кой с колело, мотоциклет или на стоп. Тези необикновени хора ги вдъхновяват да предприемат подобно пътуване, за което разбират, че не се изисква голям финансов ресурс.

Решението да тръгнат на стоп идва в една прекрасна априлска утрин през 2015-та. Понеже знаят, че ако някъде някой дълго време не ги качи на стоп, ще трябва да изминават километри пеша, вземат в раниците си най-необходимото – малка палатка, газово котлонче, канче за варене на вода и няколко ката дрехи. А също и стар фотоапарат.

Първата кола стопират пред дома си

Тръгват от Турция с желанието да се потопят в атмосферата на древните пътешественици, без всякакви мобилни средства – телефон, таблет, лаптоп. Без никакъв план. И без нарочно да го планират, се озовават на Пътя на коприната, после на Пътя на подправките – древните маршрути, по които са се движили кервани с търговци. Правят си и блог Magic Kervan („Вълшебният керван“), който оставят на майката на Маги да го поддържа, докато пътешестват.

От Турция продължават в Иран, Пакистан и Индия, като изминават Пътя на коприната между Европа и Азия по земя. В Индия пътешестват половин година. След това тръгват по Пътя на подправките, през Югоизточна Азия. Преминават през целия Индонезийски архипелаг, от остров на остров, до Молукските острови, наречени Островите на подправките – сега част от Индонезия.

Третата година от пътуването им е изцяло в Тихия океан в регионите на Меланезия и Микронезия, отново от остров на остров. Там им хрумва идеята да стопират лодки, яхти и всякакви други плавателни съдове. На остров Фиджи, който е адски отдалечен, достигат с яхта, която стопират на Соломоновите острови. „Шегувахме се, че сме се превърнали в пирати из океаните и южните морета“, смее се Маги.

На остров Фиджи се венчават. С изненада откриват, че там, „на другия край на земята“, има гръцка православна църква – насред фиджийците, които са меланезийски народ, но християнизирани. Първоначално решават да доброволстват в едно сиропиталище и така се запознават с гръцките свещеници, а те им предлагат да минат и през църковен брак. От Фиджи решават да се върнат в любимата си Азия също на стоп с една лодка. Няколко месеца прекосяват Тихия океан, докато стигнат до Япония и Южна Корея. Оттам продължават на стоп по земя. Четвъртата година от пътешествието е под наслов „По стъпките на прабългарите“. Преминават през Монголия, Сибир и тръгват по номадския миграционен път, по който според историците се е осъществила миграцията на степните народи от Централна Азия към Европа. В това число и на прабългарите. От Казахстан продължават през Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан. Пресичат Каспийско море, а оттам по Кавказието минават през Азербайджан, Грузия и Армения и се връщат обратно през Турция.

Тъй като тръгват без никакви мобилни устройства, по пътя се отбиват в компютърни клубове, откъдето изпращат снимки от стария си фотоапарат и пътеписи, които майката на Маги качва в блога „Вълшебният керван“.

Не са плащали изобщо за нощувки,

спали са или в палатката, или са ги приютявали хора в домовете си, в местни храмове. Единствените им разходи са били за визи и храна. „Двамата сме вегетарианци и не сме особено претенциозни към храната. Ядяхме в крайпътни заведения или сами си готвехме на газовото котлонче. Излизаше ни по 300 до 400 лева месечно, общо за двамата. И по този минималистичен начин се чувствахме много добре. Не сме се лишавали, не сме гладували. Бяхме напълно задоволени, тъй като чувствахме, че напълно живеем в мечтата си “, споделя с вълнение Маги. „Тръгнахме без спонсор, но затова пък имахме невероятни срещи. Все се намираше по някой благодетел да ни дари скромни суми, равняващи се на 10-20 лева. Особено във втората част от пътуването, когато спестяванията ни критично намаляха и направо свършиха, с тези малки дарения и помощи успявахме да поддържаме пътуването ни до края“, допълва дамата.

Завръщат се през декември 2018-та и почти през цялата 2019-та си седят вкъщи, да се нарадват на роднините и приятелите, да се заредят от родния въздух. Постепенно се ражда идеята за следващата експедиция – „Африка, мама“, както се шегуват, и през ноември 2019-та заминават. Заради проблемите в Сирия и Ирак не могат да измислят сухоземен маршрут, затова летят със самолет до Израел. Оттам отиват в Йордания, Египет и постепенно се спускат до Судан и Етиопия, където ги сварва пандемията през март. Тъкмо се канят да влизат в Кения… Зарязват всичко и с първия възможен полет се прибират през Турция до България.

Принудителния си престой Маги и Цветин са оползотворили, като написват книгата „Палецът на свободата“. Наричат я така, защото за тях точно вдигнатият за стоп палец им дава свободата да обиколят света. Книгата излезе наскоро в издателство „Сиела“ и отразява предимно първата част от пътешествието им – Иран, Индия и Пакистан. Вече работят по втората си 

книга. Този екстремен начин на пътуване, с живот нонстоп сред местните хора, изцяло промени нашите възгледи, концепции, стереотипи за живота. Чакаме да отшуми коронакризата, за да тръгнем отново на път“, категорични са двамата.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *