Димитровден е голям празник в село Брежани, тъй като на този ден храмовия си празник чества една от най-старите църкви в община Симитли – „Св. Димитър“. По повод празника в църквата бе отслужена литургия, водена от отец Яне /сн. 1, 2/. Към обяд бе раздаден и курбан за здраве, който миряните да отнесат по домовете си.
В храма, за да запалят свещ, се събраха жители и гости на село Брежани, които спазваха всички въведени противоепидемични мерки.
Църквата „Св. Димитър“ в село Брежани е изградена през 1847 година. В две последователни години – 1912 и 1913, храмът е опожаряван, след което е възстановяван. В него и до днес се пазят икони от първата задруга на банските зографи, от беровските зографи, както и икони от руските зографи, рисували храм „Александър Невски” в София.
Преди няколко години по повод 170-ата годишнина от създаването на църквата започва ремонт на храма. Предприема се мащабна дарителска кампания. Със съдействието на кмета на община Симитли Апостол Апостолов от Дирекцията по вероизповедание отпускат 10 хиляди лева за ремонтни и строителни дейности.
Кметът на Брежани Благой Стефанов и добри строители от малкото населено място работят и ден, и нощ, за да могат да приключат дейностите за празника. При подготовката на северната стена за боядисване изпод мазилката започва да се появява стенопис на покровителя на храма – Свети Димитър. Според експерти това е стенопис от втория период на храма.
И в симитлийското село Сенокос отбелязаха храмовия празник на църквата „Св. Димитър“ /сн. 3, 4/. Храмът се намира точно до кметството в малкото населено място. В съседство се намира старият хан, запазен и до днес.
Вчера храмът посрещна миряните, а отец Яне отслужи литургия и благослови курбан, който дошлите да отнесат по домовете си. Кметът на село Мечкул Цветанка Илчова и председателят на Общински съвет – Симитли Вилимир Александров също бяха там, за да запалят свещ за здраве.
Църквата „Св. Димитър” в Сенокос е голяма и светла, а църковният двор със старите стрехи, дървени маси и пейки пази вековна история. Храмът в Сенокос е изграден през 1927 година, четиринадесет години след като е опожарена голямата църква на селото. Според предание, разказвано от по-възрастните жители на село Сенокос, под олтара на храма има тунели, където хората са се криели при нападения над малкото населено място.
ИВАН ИВАНОВ
