С приближаването на България към еврозоната, все повече държавата следи с внимание цените на основните стоки в магазините. Най-голямо нарастване на цените се наблюдава при черешите. Това обяви в ефира на „Здравей, България“ председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Владимир Иванов. Вчера от НАП съобщиха, че само за периода между 3-17 юни някои стоки, например млечните продукти, са поскъпнали с между 5 и 25%. Има и продукти, сред които някои видове минерална вода, които са поскъпнали с 40%. Иванов допълва, че в момента пазарът на едро е стабилен.
„Ние даваме информация за средните цени на едро по тържищата. Средната цена на черешите към 19 юни отива към 10 лева. Но има за 20, 15, 13”, заяви Владимир Иванов.
Цената в магазина зависи и от качество и други фактори.
„В момента пазарът на едро е абсолютно стабилен”, заяви Иванов. „Много е трудно да се каже кое е нормалната надценка. За един разходите за дистрибуция са едни, за друг нормата на печалба. В крайна сметка пазарът казва къде става сблъсъкът. Естествено надценки от 80-100% не са оправдани”, коментира Иванов.
Той показа и други примери. При ориза от 20 май досега има 3 стотинки изменение, брашното – 2 стотинки, при олиото – 9 стотинки нагоре.
„Не е нормално да видим повече от 1-2 процента изменение в крайния продукт. Сега колегите са направили своето изследване. Гражданите гледат. Виждаме определени проявления в определени магазини. Контролните органи са на линия”, коментира Иванов.
„Има пазарни места в София, които имат плюс 20%. Това си е просто висока норма на печалба. Не дават по-добра услуга. Въпреки всичко там има определено търсене. В крайна сметка ние правим избора къде и как за пазаруваме. Вчера видях краставици на 7 лева при положение, че те на едро са под 2 лева”, обясни Иванов.
По данни на комисията цената на кашкавала от миналата година насам е нараснала със 7%, а на сиренето се е запазила.
„Пазарът няма пощада. Има много мощна ценова конкуренция. Най-лошият ефект е, че се стига до предлагане на лошо качество”, каза Иванов.
Същевременно в кулоарите на НС и депутатите коментираха доклада на НАП и заключенията от него, направиха и предложения.
„Да има повече конкуренция чрез прозрачност, това е най-силното лекарство. В момента няма място в интернет, в което да видиш кое колко струва във веригите, има ли промоция, няма ли”, заяви Мартин Димитров. „В момента, в който се създаде национална база данни и всеки може да види колко струват основните продукти във веригите, това води до конкуренция”, заяви депутатът Мартин Димитров.
Това предложение беше коментирано в предаването „Твоят ден” от икономистите Румен Гълъбинов и Васил Караиванов.
„Когато потребителят е информиран, има достатъчно информация къде може да си купи една стока и за цените, на които да я купи, съвсем естествено е той да избере мястото с най-ниската цена. Необходимостта от тази информация да я имаш веднага и на момента, ти дава предимство пред търговеца. Необходим е достъпът до такава информация на потребителите, за да бъде поведението им по-рационално”, заяви Васил Караиванов.
Румен Гълъбинов даде пример как има сайтове, в които можеш да сравниш цените на колите, на апартаментите и др.
„Не знам дали държавата е способна да го направи или пак частна инициатива, за да могат да се сравняват тези цени. Но преди всичко съм съгласен, че ни трябва повече конкуренция. Българската икономика”, каза Румен Гълъбинов.
Еврото не е причината за поскъпването, смята Васил Караиванов. „Цените винаги се движат нагоре и така ще бъде. Търси се удобното извинение – дали ще бъде еврото, конфликтът в Украйна, конфликтът в Близкия изток или друга причина. Като цяло търговците търсят да увеличат цените. Инфлацията не спира от само себе си, отнема време. Необходима е промяна на поведението на потребителите – да избират колко, откъде и на каква цена да купуват”, каза Караиванов.
„Ние сме във взаимодействие с всички останали страни. Вътрешни фактори за повишение няма. По-скоро има очаквания за външни фактори. Ако вземем Глобалния индекс на храните от май 2024 до 2025 г. има повишение на този индекс с 6%. Тоест глобално се вдигат цените на храните. Защото населението на земята се увеличава и има нужда от все повече и повече страни. И военните конфликти имат влияние. Митата от САЩ”, коментира Румен Гълъбинов.
