HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Преди 70 г. хиляди милиционери, агенти и сътрудници на ДС завардват Пирин планина и разгромяват 6-и пирински отряд /бандата на Герасим Тодоров/ – най-мощното формирование срещу комунистическия режим в България

Три юбилейни годишнини маркират знаково тази година събитията в Пиринския край, свързани с борбите за освобождение, включително и с тоталитарната комунистическа власт след 1944 година. Преди 140 години /1878/ хайдушката Пирин планина събира из пазвите си все що има войводи и чети и ги вдига на бунт срещу решенията на Берлинския конгрес, който оставя тези земи отново под властта на султаните. Този бунт в националната ни история сега е известен като Кресненско-Разложкото въстание, тъй като първата му искра пламва в с. Кресна /днес Стара Кресна/.

Само 25 години са изминали от Кресненско-Разложкото въстание и хайдушката планина пак е с нов герой – този път с комити от ВМОРО, водени от Яне Сандански и други войводи пак в борба за освобождение, като този път върхът е Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

Години след това планината продължава да се пълни с комити, наричани горяни. На бунт се вдигат борци за правда и справедлив живот, но вече не срещу турци тирани, а срещу един режим, наложен на страната под диктовката на Съветския съюз, режим тоталитарен, еднопартиен, комунистически. Из горите на Пирин излизат поборници от Влахи, Ощава, Горна Градешница, Гара Пирин /сега гр. Кресна/, Брежани, Мечкул, Сенокос… Това става през 1947-1948 година, 70 години след Кресненско-Разложкото въстание, 25 години от Илинденско-Преображенското.

70 години изминаха от ликвидирането на пиринските комити. Началото на този бунт поставя Герасим Тодоров от Влахи. Цялата истина за този пирински бунт все още не е разкрита. Знае се, че в периода 1947-1948 година в много области из страната действа и въоръжена съпротива срещу комунистическата власт под формата и на четнически формирования. Такова четническо формирование в Пиринския край е известното като „Бандата на Герасим Тодоров”. То особено много се разраства в края на 1947 г. и началото на 1948 година. Комунистическата пропаганда не пропуска да лепне на участниците епитетите „жалки предатели”, „закоравели англо-американски агенти”, „фашисти”, „жалки терористи”, „не човеци, а изроди” и други подобни.

Но така ли е? Нима е възможно такива „жалки” хора да станат почти пълновластни господари на хайдушката Пирин, всявайки омраза и страх сред комунистическите власти в региона? Че са човеци, а не изроди, може да се открие и в писание на писателя Костадин Кюлюмов, но като се чете и между редовете. Самият Кюлюмов, който е участник и един от ръководителите на операцията по разгромяването на новото революционно движение, написа:

„През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше териториите на бившата Санданска /Светиврачка/ околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше се в Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско – оттатък Пирин и част от Горноджумайска /Благоевградска/ околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територия, в която почти бе ликвидирана народната власт.

Всъщност съпротивата срещу народната власт в Пиринско започва още през 1946-1947 година чрез изразяване на несъгласия с много решения, взети от тогавашните местни органи на Отечествения фронт, организация, работеща под пълния диктат на Българската комунистическа партия /БКП/, но намира израз като организирано движение през 1947 година. В основата на оказваната съпротива стоят най-вече местните дружби на БЗНС във Влахи, Ощава, Стара Кресна и други селища, които скоро преминават в опозиция към БЗНС с главен секретар Никола Петков.

Началото на въоръжената съпротива поставя през месец май Герасим Тодор от Влахи – махала Косовец/. Поема той из пиринските потайности и постепенно към него започват да се присъединяват синове и потомци на хората от времето на бунтовете от 1878 и 1903 година. През пролетта на 1948 година новото горянско движение вече е един мощен отряд, който приема името Шести пирински отряд с войвода Герасим Тодоров. Този отряд е подпомаган от стотици ятаци из всички селища на Пиринсия край, към него се присъединяват и военни от бившата царска армия на България, от бивши политици, адвокати и други сторонници за свобода от София, Дупница и други селища на страната.

Така известната народна власт под егидата на Отечествения фронт всячески се опитва да омаловажи това горянско-комитско движение, да го криминализира. За целта се използват медии, киното и всякакви възможни форми на внушения на населението. Това се прави и с филма „Глутницата”, в който дейностите на четата са представени най-изопачено – благородното дело на комитета се свежда до криминални деяния на нехранимайковци.

Известно възкръсване на истината идва след 1990 година във времето на демократичните промени. Като един втори Солженицин писателят Крум Монев, който е участник в четата и лежи много години из затворите, в своята трилогия „Македония, моята опора” описва участието си в четата, нейната дейност и се спира подробно на живота на осъдените из затворите в София, Благоевград, Сливен, Шумен, Варна и контрационния лагер на остров Белене.

След 1990 година се откриват възможности и за надникване из тайните архиви на бившата Държавна сигурност и от това се възползва адвокат Любен Ризов /потомък на участника в четата Мирчо Ризов/. С използване на документи той написва книгата „Истината за Герасим Тодоров и неговата група – Влахи 1948”, отпечатана през 2002 година. Още по-пълно документално изложение на фактите представя историкът Веселин Ангелов с книгата си „Отличен българин с име Герасим” от 2001 година. Крум Монев пък успява да събере и биографични данни за участниците и ги представя в книгата си „Зловещата 1948 година за Пиринска Македония”.

Кой е водачът на пиринските комити Герасим Тодоров Николов? Завършил е гимназия в Свети Врач /Сандански/. След отбиване на военната си служба работи като горски надзирател, охранявайки района на с. Ощава. По време на Втората световна война се занимава с лесостроителство като ръководител на държавен разсадник в Беломорието. Известен е като радетел на кооперативното дело и служи като чиновник в трудово-горска кооперация във Влахи. Проявява се като обединител на местните младежи и по време на тоталитарното комунистическо управление застава на опозиционни позиции и те се оказват главната причина да бъде преследван и да поеме пътя към своята голгота.

Защо Герасим Тодоров поема по стъпките на предшественика му Яне Сандански /роден във Влахи/? Това се узнава и от негово писмо до комунистите във Влахи, което се съхранява в централния архив на МВР в личното му дело под №11502, лист 21. В него пише /със съкращения/: „Аз напуснах семейство, роднини, приятели и родно село, скитам се немил-недраг по балкана, гладувайки и мизерувайки само и само да си спася живота от някои личности, с които вие започнахте да тормозите и семейството ми, бутайки посред нощ прозорци и хвърляйки пясък по тях, хлопайки по вратите… Вие впрочем надминахте фашисткия режим… С каквато мярка мерите, с такава ще ви мера. Моето семейство е едно а вашите са много. Млада невеста на пазар не се води и комита в сграда не стои. С приятел се среща, но не му гостува… По-добре славна смърт, отколкото позорен живот…”.

Герасим Тодоров е в горите на Пирин. Скоро към него се присъединяват съмишленици и съидейници, недоволни от комунистическия режим. Недоволни са, че се вземат месо, вълна, жито като нарядни доставки, а платове, обувки и някои колониални стоки, които са в оскъдица, се раздават чрез комитетите на Отечествения фронт и отиват най-вече до членовете на БКП. Не се дава право на съществуване на опозиционните партии, разрушават се патриархалните основи на селищата.

Пред журналиста Михаил Дувбалаков /впоследствие участник в четата/ Герасим Тодоров споделя: „Недоволни поборници има толкова много, че скоро ще бъдем дружина. Трудно ще бъде само с оръжието…”. Негов четник пък споделя: „Ясно разбрах борбата – организиране на масова съпротива срещу ОФ, който взема задължително нарядни стоки и ги изпраща за Русия или за партизаните в Гърция…”.

На какво са се надявали комитите на Герасим Тодоров? В онова време на 1947-1948 година много се е вярвало на Англия и САЩ, че те скоро ще смажат Съветския съюз и ще освободят от този гнет и България и в това отношение подкрепата на новото четническо движение може да им се окаже от голяма полза. С такава увереност в очаквани събития към Герасим Тодоров се присъединяват Солун Ташев, Андрея Спасов, Лазар Цирков, Иван Танцев, Илия Бояджиев, Тодор Секулов, Георги Дафов, Асен Михайлов и десетки още борци.

Новото комитско движение из Пирин планина разтревожва воденото от Антон Югов тогавашно министерство на вътрешните работи и за смазването му то планира специална операция под кодово наименование „Елен”. В нея се включват главно милиционерски части от София, Дупница, Кюстендил, Перник и други райони. Те осъществяват пълна блокада на селищата, най-вече в Кресненско. Всички живеещи в стотиците махали на селата Влахи, Ощава, Стара Кресна, Мечкул, Брежани и други са принудени да ги напуснат и временно да се настанят при техни близки или по разпореждане на властите в други къщи и при това с домашните им животни. Из целия Пирински край през тъмните часове на денонощието не се разрешава никакво движение на хора, а през деня само до осъществяване на най-необходимите покупки от магазини. Милиционерските части обграждат долини и ридове, пътища и пътеки, като целта е комитите да нямат никакъв достъп с други хора, да се прекъсне снабдяването им с храна и така да се започне унищожението на цялата групировка, което се и случва.

За унищожаването на комитите е изработен подробен план от областното управление на МВР в Горна Джумая. Планът е подробен за всяко село и махала, долина и рид. Взводове от по около 40 милиционери се разпределят по райони. Такива има за района на Сенокос и Езерец, за махала Клетище, за местността Баба, за шосето за с. Плоски. Два взвода се настаняват по р. Санданска Бистрица до Попина лъка, два взвода охраняват пътя за Влахи от Гара Пирин, други взводове са по пътя в м. Света Петка, още за района на Ощава, за Влахи, за Горна Градешница, за махала Полена и на още други места.

Всички действия по операцията се ръководят от общо ръководство. Помощ на въоръжените групировки оказват и местните структури на управление, охрана и власт. В помощ са привлечени верни хора, познаващи добре местности, пътища и пътеки, домовете на комитите и други места, където биха могли да се укриват. Под контрол са всички близки, семействата им и приятели на комитите с цел да се установят евентуални връзки и така по-лесно да бъдат заловени.

Операцията, в която участват поне десет пъти повече милиционери, войници, агенти… срещу далеч по-малобройната чета на комитите, която при това и не е добре въоръжена и от дни не е снабдявана с храни, довежда до успех на организаторите й. И така се стига до ликвидирането на съпротивителното движение в Пиринско, чието продължение е съдебен процес. Като преди него заловени комити са убити и без съд и присъда.

И „В името на народа на Народна република България” съдът постановява: … Осъжда на смърт чрез обесване 10 души, други на доживотен затвор, и то при строг тъмничен режим, а много получават присъди от 10 до 15 години затвор. Осъдени са и не само участници в четата, а и техни ятаци и помагачи. Такива големи присъди получват помагачите, предали на комитите няколко чифта гумени цървули, няколко метра някакъв плат или десетина кутии цигари. Съдът се оказва много жесток, правната защита на съдените е сведена до символично присъствие и всичко това се прави най-вече за сплашване и изкореняване на всякаква свободна мисъл и действие за в бъдеще.

В секретен архивен документ №83 на Държавна сигурност са поместени и кратки биографични дани за лицата, които са осъдени в този процес по Закона за защита на народната власт. В него е отбелязано: „Осъдени на смърт чрез обесване: офицер от запаса полковник Стойне Бачийски от София, Асен Михайлов от с. Ощава, Илия Чопев от Ощава, Димитър Павлов /адвокат/ от Дупница, Георги Туполигов от Голешево, Смилен Гаргов от Джигурово, доктор Петър Митов от Гара Пирин, Андрея Спасов от Влахи, Янчо Иванов от Гара Пирин.

Нататък в списъка се зареждат 40 доживотни присъди и още много със срок от 10 до 15 години строг тъмничен затвор.

Участникът в четата и излежал много години из затворите Крум Монев в книгата си „Македония, моята опора”, пише: „И така съдебният процес-фарс стигна до финал, ролите в онази чудовищна драма са изиграни с поразителна точност и педантичност, с чудовищна вещина… Чрез този процес-фарс всички прекрачихме онзи страшен праг, зад който се намира царството на мрак и безнадеждността, царството на човешкото безправие…”.

Не се стига обаче до осъждане на войводата на четата Герасим Тодоров. Не дочаква той да бъде заловен от милиционерските части. На 30 март 1948 година, пребивавайки в една плевня в махала Въчковци, той взривява бомба под себе си, тъй като знае, че нищо добро не го очаква от комунистическото правосъдие. Самоубива се, а разкъсаното му тяло, простреляно, макар и мъртво, с куршуми от открилите го милиционери е изложено на показ на централния площад на с. Гара Пирин /днешна Кресна/ за поругаване и сплашване на населението. Нечути остават исканията на майка му да й дадат тялото му да го погребе по християнската традиция. Не й е позволено и сега още не се знае къде са заровени от комунистическите агенти тленните му останки, като същата съдба имат още 7 души, убити още преди да се произнесе така нареченият Народен съд.

Сега, когато са минали 70 години от онази героична епопея, в която комити отново са потърсили горите на Пирин планина, истината още не е съвсем напълно изяснена. Но времената са други и подвигът на вдигналите се на бунт за правда, свобода и човешки ценности из Пирин вече започва да намира своето почтително признание. В тяхна памет и почит са издигнати паметници. Специален паметник има във Влахи, който стои редом до този на Яне Сандански. Паметник има и в Ощава. Село Илинденци с паметник е почело и своя герой Георги Сучев, самоубил се на 18 години. Паметен знак стои и на централния площад „Кресненско въстание” в Кресна.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *