Председателят на ЛС “Синаница” Иван Димитров: Пожарът в Кресненския пролом прогони дивеча от ловните ни полета, за да спасим сезона, се договорихме с авджиите от Стара Кресна и Ощава да излизат на излети с колегите им от Кресна, Сливница и Горна Брезница

Иван Димитров е ловец от 15 години, втори мандат е предсе-дател на Ловно сдружение “Синаница” в Кресна, а от десетина години е председател и на дружинката в града. Голямата му грижа сега е как да спасят новия ловен сезон заради пораженията, които нанесе големият пожар в Кресненския пролом, засегнал много ловища. Пожарът почти е унищожил ловните полета на дружинките в Ощава и Стара Кресна и те не само засега, но и за много години напред няма да могат да развиват на ниво ловностопанска дейност. Задача на УС на сдружение “Синаница” е как да намери възможности за осъществяване на ловни излети на ловците от двете села.

– Г-н Димитров, повлия ли големият пожар в Кресненския пролом по някакъв начин на вас, ловците?

– Да, и то много. По информация на горските власти в районите на селата Ощава и Стара Кресна са унищожени от огнената стихия 19 000 дка общински горски територии и всичките те попадат в чертите на ловищата на местните дружинки. Голямата задача сега е как да намерим възможности да спасим ловния сезон за тези дружинки, в които членуват над 60 ловци. С председателите им Николай Михайлов – на дружинката в Ощава, и Петър Паскалев – на тази в Стара Кресна, сме се договорили, че другите 3 дружинки в Кресна, Сливница и Горна Брезница ще дават възможности при искане на ловци от двете села да участват в редовните им излети в техните ловни полета. Ще търсим и други възможности по някакъв начин да се завърне част от изпокрилия се вследствие на огъня дивеч поне в места, където има опазени укривалища.

– Какви могат да бъдат тези други възможности?

– Ами пожарът, колкото и да е бил жесток, не е по-силен от природата и тя си знае своето. Ще поникнат треви, ще се появят храсти и дървета и така ще се открият нови обиталища. А пък и на места са останали като островчета в море остатъци от неизгорели площи. Задачата е дружинките да продължават да разнасят концентрирани и други фуражи на места, където смятат, че има дивечово присъствие, да засаждат, както досега, дивечови ниви и така да примамват завръщането на дивеча.

– Накъде мислите, че е побягнал дивечът?

– Най-вероятно към ловищата на Сенокос и Мечкул, други към териториите на Горското стопанство в Кресна в Пирин планина, а може и в едродивечовото стопанство в околностите на бившето село Езерец, а и към западните части на НП “Пирин”.

– При гасенето на пожара включиха ли се ловци от сдружението?

– Нямам притеснение от отговора на този въпрос. От дружинката в Кресна се включи група, но вече когато пожарът навлизаше в ловните й полета в района на Влахи. Ловците от дружинките в Ощава и Стара Кресна пък редовно участваха във всичките дни, като се бореха заедно с огнеборците не само за защита на ловните си полета, но и за собствените си домове и имоти.

– Кои ловища са засегнати най-много?

– За дружинката в Стара Кресна това са ловищата над хълмистата тераса над Кресненския пролом, районът край р. Сенокоска, около бившата Кульова махала, към Хладката баня и надолу по Банско дере. Бог все пак е пожалил ловищата по част от стръмнините в Кресненския пролом и местността Раец. На ловците от Ощава обаче почти не им е останало място, из което да ходят с оръжие в ръце. Изгорени са ловищата им край р. Ощавска, Врялата баня, махала Миланчевци, Гъзеленска махала и други.

– В ловищата на дружинката в Кресна няма ли засегнати райони?

– Има, но те няма особено да повлияят на ловния сезон. Това касае местата по р. Криводолица, Почип, Дебел дъб, Рабишев андък. Но има и много опазени ловища, каквито са Шемето, Полена, Горна и Долна баба, Грънчар и други, та дружинката може да приема ловци от Ощава и от Стара Кресна.

– Какъв очакваш да е новият ловен сезон?

– Надявам се да е все пак сполучлив, независимо от случилото се бедствие. Основание за това ни дават откривани следи из ловищата в Пирин и Малешевска планина от дива свиня, които са в повече от други години.

– На какво предполагате се дължи това увеличение?

– Ами идва от това, че през този сезон имахме засети над 80 дка дивечови ниви в места, подходящи за диви прасета. В места на предполагаеми техни вървища пък редовно подхранваме с царевица и други фуражи, като част от тази дейност осъществяваме вече с автоматични хранилки. Не пропускаме да зареждаме със сол солищата, да поддържаме калищата. Увеличение на запасите от прасета имаме и от групата в Долна Градешница. Там по инициатива на ловеца Огнян Стоименов и с много негови грижи, а и на негови ловци приятели, беше изградено дивечово стопанство, от което през есента над 40 малки прасета с майките им бяха пуснати на свобода и сега са пораснали за отстрел, а пък които се опазят, ще имат задачата да увеличават популацията по естествения им ред. Още над 20 малки прасета са отгледани в дивечовото стопанство край учебния полигон за работа по дива свиня на гончета в м. Влашка чешма, дело на отговорника на полигона Димитър Христов.

– Имате ли ловна база?

– Да, но не е много. Имаме хижи в м. Грънчар и в м. Дивилово. Разполагаме и с четири заслона в различни райони на Пирин и Малешевска планина, а в м. Стара Моравка имаме и един прекрасен навес.

– Колко са ловците с редовни права?

– 340, но активни са някъде над 250.

– Проблеми с общината, Горското стопанство и други институции?

– Засега не.

– АМ “Струма” ще повлияе ли на ловните дейности в района?

– Разбира се, но смятам, че ще може да направим нещо с разбиране от институциите. Ще сигнализираме и поискаме подкрепа от Горското стопанство в Кресна, от ръководството на НП “Пирин” да ни компенсират с нови ловни територии из западния дял на Северен Пирин. Може да се помисли и за намаляване площите на едродивечовото стопанство в района на Езерец, което е взето под аренда.

– Ще си позволя да Ви попитам за Вашите ловни слуки.

– За хвалене няма място. По отношение на ловуване съм редови ловец. Мисля, че имам някъде към 20-ина отстреляни диви прасета. Така на година съм по едно, а в някоя и по две, и мисля, че е съвсем добре, но не подлежа на класация, че има и по-тънки специалисти в занаята.

– Как започнахте?

– Ами това беше преди 15 години, през 2002. След ловни курсове добих право да нося оръжие. Купих си едно ИЖ и си намерих  куче – Джина. Още през първата година имах шанс на       слука. Да си кажа право, аз и нямам много време за ловуване, пък не са ми малко и грижите по ръководенето на сдружението и на дружинката в Кресна.

– Тогава защо сте се хванали, както казва народът, с две дини под една мишница?

– Ами това е обществена работа и все някой трябва да я върши, не е леко, но правили са го и други преди мен, а други ще го правят и след мен.

– С контрола по лова как сте?

– Мисля, че напредваме. От говорене се забелязва преминаване и към действие, а за това думи на благодарност мога да изкажа на председателите на ловните дружинки и отговорника по лова в сдружението ни. Гледаме всичко да е в рамките на законовите разпоредби.

– Миналия сезон каква слука отчетохте?

– Някъде гоним 100 диви прасета, но по наличните запаси, уточнени чрез таксации, имаме право на отстрел и на повече.

– На отчетно годишно събрание не отчетохте никакъв отстрел на лисици, вълци, чакали и друг дивеч. Това да не би да ви е политика?

– Политика ли” В никакъв случай. На това събрание взехме решение в бъдеще да поощряваме всеки ловец, потвърдил с уши или нещо друго отстрелян такъв дивеч, като ще им заплащаме по 10, 20, 30 лева за отстреляни лисица, чакал и вълк.

– При това решение ще помогнете и на местните фермери по опазването на животните от хищници.

– Вярно е, ще помогнем, макар че не заслужават.

– Защо?

– Ами всяка година се договаряме с всеки фермер животновъд да връзва спънки на кучетата си, но не го правят и така унищожават много малки прасета и други по-дребни животни.

– С бракониерството как сте?

– То винаги е било проблем. Повече си говорим, по-малко неща правим. Но по-страшното е не ловуването в нередовни излети с пушки, а че има и ловуващи с примка. Почти навсякъде се поставят примки. Виждали сме и непроверявани примки с дни с хванати в тях прасета, вече умрели.

– Ако хванете някого, ще го съдите ли?

– Би трябвало. Ама сигурно не. То стигне ли се до съд, то ще се протака с години и накрая тези, които свидетелстват, може да станат и виновни.

– Нещо ново за сдружението в бъдеще?

– Ами не е съвсем ново, но ще водим пропаганда сред ловците да не стрелят по свиня майка, когато видят край нея малки прасета, като така ще се увеличава популацията в района. Това донякъде вече се спазва и като доказателство е, че повечето от отстреляните през миналата година прасета бяха мъжки.

Интервю на БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *