Refan-728×90-July-2019

Председателят на „Обединен български пчеларски съюз“ инж. Михаил Михайлов: В Благоевградско тази година има добри добиви на мед, докато в другите райони спадът е до 40 процента

Сегашното изискване пчеларите да се осигуряват като земеделски производители, за да получават финансова подкрепа с европейски пари или от българската държава, блокира достъпа до субсидии на голяма част от стопаните. Инж. Михаил Михайлов, председател на „Обединен български пчеларски съюз“, обясни пред Агри.БГ някои от проблемите пред бранша. Сдруженията „Съюз на българските пчелари“ и „Обединен български пчеларски съюз“ внесоха в Министерството на земеделието декларация с исканията на бранша за подкрепа на пчеларството като важно направление в животновъдството. 

– Г-н Михайлов, бихте ли представили основните предложения, които представихте в министерството?

– Най-важното е ясно. Предстои България да формулира своята позиция за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) по отношение на пчеларството.

Другото ни предложение е да се провеждат ежегодни опреснителни курсове със земеделските производители – арендатори и други, които извършват пръскания на земеделските култури. Целта е да се намали броят на отровените пчелни семейства. 

На следващо място – това са ниските изкупни цени на пчелния мед и заплашителният внос евентуално при споразумение между ЕС и страни от Южна Америка – групата Меркосур. Тревогата ни е за тези 45 хил. тона безмитен внос пчелен мед. Продължава и вносът от Украйна и от Китай. Изкупните цени са другият много голям проблем наред с отравянията.

– От месеци пчелари поставят проблема, че за този сектор на практика няма субсидии, те не получават подкрепа и от европейските фондове. Какво трябва да се промени?

– Ние имаме конкретни предложения. Едното е за участието на пчеларите по програмите за финансиране. Имам предвид Националната програма по пчеларство и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Сега изискването е кандидатите задължително да бъдат самоосигуряващи се като земеделски стопани.

Малък брой пчелари имат достъп до европейски средства и ние искаме това да се промени, да стане както в други страни членки. Както е например в Полша. Там за собствениците до 80 пчелни семейства не се изисква да имат регистрация като земеделски стопани. Докато тук дори с 20 пчелни семейства се изисква и затова пчеларите не могат да станат бенефициенти.

– Защо това изискване за регистрация затруднява пчеларите?

– Те не желаят да се осигуряват от тази дейност. Голяма част от пчеларите са пенсионери, държавата ги осигурява. Защо е необходимо да има такова изискване към тях, такава пречка? Ефектът за хазната какъв ще бъде? А една огромна част от пчеларите години наред не участват дори по Националната програма по пчеларство само поради тази причина.

Освен това искаме пчеларите, бенефициенти по тези две програми, задължително да бъдат членове на пчеларски организации. Това също ще дисциплинира пчеларите и ще позволи на организациите да извършват дейността си с внесения членски внос. Но това са вътрешни неща.

Много от проблемите, които имаме, може да се решат със създаването на отделно звено – като дирекция „Пчеларство“ в министерството, за което преди две години кандидатствахме.

Ще подновим нашите искания, тъй като само по този начин ние можем да знаем към кого да се обърнем и да решаваме оперативно проблемите. Сега в дирекция „Животновъдство“ са всички въдства и пчеларството е на опашката. Даже не му се обръща достатъчно сериозно внимание. По-важни са другите неща. Ето, сега има африканска чума по свинете (АЧС). Винаги възникват причини, които загърбват пчеларството.

– Имате ресорен зам. министър, това не ви ли удовлетворява?

– Имаме зам. министър – доц. д-р Янко Иванов. Ние работим добре с този екип, с дирекция „Животновъдство“. Подкрепяме това, което направиха – подпомогнаха пчеларите, които са с голям брой отровени пчелни семейства, както и създаването на работна група по Наредба 13 за опазване на пчелите при провеждане на растителнозащитни мероприятия.

Така че има основания да ги подкрепим, но има и неща, които много бавно и трудно се решават. Административно или нямат достатъчен брой служители, или липсва знание за проблемите. Затова ползват нашите услуги в работни групи.

– Какви са впечатленията Ви от тазгодишната реколта пчелен мед?

– Не са доволни пчеларите. В сравнение с миналата година само в отделни региони, какъвто е Югозападният район – София, Благоевград, има малко по-добра продуктивност, малко по-високи добиви на пчелен мед. В много други райони добивите са под очакванията. На места има спад от 30-40% спрямо миналогодишния добив. Но това нещо ще бъде ясно, като получим данните от агростатистиката.

– Такива намаления с 30-40% как се отразяват върху общата картина на реколтата от пчелен мед през тази година?

– Годишно в страната се добиват 10-12 хил. тона пчелен мед. Трудно е да се каже какво е положението на национално равнище. Освен това някои пчелари все още вадят мед.  

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *