Председателят на РС – Петрич Атанас Кобуров: Проектът на ВСС за реформа маргинализира основните съдилища, липсваше обществен дебат

Проектът на ВСС за съдебна реформа „Модел 4” предизвика разгорещени дискусии през последните дни на различни обществени форуми. Идeитe зa пpoмянa нa poдoвaтa пoдcъднocт, минаваща пpeз зaĸoнoви пpoмeни, както и тpaнcфopмaцията нa 55 paйoнни cъдилищa в тepитopиaлни oтдeлeния, срещна отпор на съдии, адвокати, нотариуси, общини, Министерство на правосъдието, както и от  ocнoвните пoлитичecĸи cили нa дeбaта в зaлa “Tъpжecтвeнa” на  Софийската съдебна палата. Защо моделът не бе възприет и на практика отхвърлен, потърсихме за коментар председателя на Районен съд – Петрич Атанас Кобуров.

– Гн Кобуров,  кое наложи изготвянето на радикален модел за промяна на съдебната карта и защо проектът на ВСС срещна такъв отпор?

– Безспорно е това, че е наложително провеждането на реформа на съдебната система, особено касаеща т.н. „съдебна карта“. Спорове по този въпрос няма. Демографският срив в страната, обезлюдяването на региони и пр. са обективни предпоставки за това броят на съдилищата, респективно съдиите, да бъде съобразен с тези нови обстоятелства, като естествената тенденция е към намаляване. Спорен е въпросът как да стане тази реформа. От чисто концептуално като идея, до възможност за практическото й прилагане. Различните варианти за реформа и най-вече как би се отразила тя в обществото, предпоставяха нуждата от предварителен сериозен дебат и детайлна оценка на въздействието. Ето защо за мен бе крайно изненадващо прекалено бързото вземане на решение от ВСС чрез  избора на така дискутирания напоследък  „Модел 4“.

Имаше ли предварително допитване до съдиите, тъй като моделът предвижда смяна на родовата подсъдност и трансформация на 55 районни съдилища в териториални отделения?

– Някъде и в ограничен кръг може и да е имало обсъждане. Но мащабно и всеобхватно такова, каквото се наблюдава в последните дни, категорично не е имало. Нито сред магистратската общност, нито с останалите колеги юристи, нито с представители на другите власти и обществеността. И това е един от съществените проблеми по начина на провеждане на реформата. Не може месеци след взето решение на ВСС за избор на „Модел 4”, т.е. постфактум  да се запознаваме с доклада, който дава параметри и обективна рамка на реформата, както и още по-късно да се провежда масов обществен дебат. За да го обясня по-образно на хората, все едно аз като съдия по  средата на съдебния процес да взема решение по спора, а след  това да продължа да събирам нови доказателства, да изслушвам становища и т.н.

–  Кои се оказаха плаващите пясъци предМодел 4”? Кои са недостатъците и позитивите за съдиите, от една страна, и за гражданите, от друга?

Много са. На първо място – даването на приоритет в реформата на решаване на вътрешни проблеми на съдебната система, като неравномерна натовареност, затлачени конкурси, специализиране и пр., а не много по-важното: създаване на предпоставки, при които обществото да има незатруднен,  а по-улеснен  достъп до правосъдие, както и  то да стане по-бързо и качествено.

Да се промени подсъдността на значим брой дела така, че те да се разглеждат като първа инстанция в Окръжен съд, т.е. в областния център, и да се каже, че това по никакъв начин не засяга гражданите, е „нонсенс“.

Да се преустановява дейността на най-значимите органи на държавност – съдилищата, без задълбочена оценка на въздействието, също.

Да се маргинализира дейността на основните съдилища в страната, така както предвижда Конституцията и Законът за съдебната власт, а именно районните –  също. И много, много други проблеми.

Все пак следва да се отчете, че дори и при реформата Районен съд – Петрич се запазва и даже нещо повече, предвижда се по нея  РС – Сандански да стане негово териториално отделение.

– Така е, действително. Но въпреки че съм административен ръководител на съд, за който се предвижда да бъде основен, а не отделение, имам сериозни резерви. Проблемите в този казус са два. На първо място, напълно се солидаризирам с мнението на кмета на община Сандански, Общински съвет – Сандански, адвокатите в града и др. относно това, че трите общини – Сандански, Струмяни и Кресна, се нуждаят от съд със самостоятелен статут, тъй като това е един красив и витален регион. И ги подкрепям категорично в това им становище.

Между другото, такова е положението в казуса с РС – Разлог. Но има и друг проблем, който досега се неглижира.

Не отговаря на истината твърдението, че съдилищата в Петрич и Сандански са с почти еднаква натовареност. Това не е така. За последната нормална година, тази преди пандемията /2019/ РС -Петрич имаше новообразувани с близо 1050 дела повече от РС -Сандански. Това е огромно разминаване на фона на мащабите на тези съдилища, при все че, обърнете внимание, в Сандански щатовете за съдии са 8, а в Петрич 7, а реално работещите съдии са по 5.  За 2020 г. и първите пет месеца на 2021 г. в РС – Петрич отново има с около 30-40 % повече дела от тези в Сандански. 

Още един пример, за да стане още по-ясно и базиран на доклада  ВСС по реформата.

За 2020 г. в РС – Петрич са били образувани 239 НОХД /т.е. тежките и сериозни наказателни/ дела, а в РС – Сандански – 113 НОХД. Същото е положението и с мерките за неотклонение. В Петрич са два пъти повече. Тоест, тази явно несправедлива и неравномерна натовареност на двете институции налага и предприемането на съответни мерки за преодоляването й. Но според мен това трябва да стане с вътрешни механизми на съдебната система – от ВСС по ЗСВ, а не чрез превръщането на РС – Сандански в отделение на РС – Петрич.

Каква роля изиграха протестите на адвокатите, включително и пред съда в Петрич, срещу игнорирането им от дебата по проекта?

– Важна и подобна на тази, която изиграха позициите на Министерство на правосъдието,  политическите партии, общините и местните власти, директорът на НИП, нотариалната камара, юристи и пр. Всички те бяха против избрания модел за реформа, като бяха изказани различни  и добре аргументирани позиции защо считат така.

Ролята е ясна – алармиране за множеството проблеми, които ще създаде, а не да реши практическото приложение на прословутия „Модел 4” на реформа.

По време на дебата, който се проведе през последните дни, стана ясно, че проектът на ВСС е с европейско финансиране за 6 млн. лв., и ако не бъде изпълнен, ще се връщат парите. Как ще се излезе от тази ситуация?

– Това е въпрос, който е изцяло в полето на Висшия съдебен съвет и от тяхната компетентност, поради което и не мога да взема отношение.

Изтече мандатът на председателя на Благоевградския окръжен съд и предстои избор за нов. Какви са предизвикателствата според Вас пред новия административен ръководител?

  • Който и да е новият председател на Окръжен съд – Благоевград, му пожелавам най-искрено и чистосърдечно успех. Предизвикателствата пред него са сериозни, тъй както и проблемите, пред които ще се изправи. Не е тайна, че съществува напрежение, което с такт и общо разбиране може да бъде потушено. Като административен ръководител на един от основните съдилища в Благоевградския съдебен регион заявявам, че всячески ще се опитам, макар и от дистанция,  да помагам с каквото мога на бъдещия председател независимо кой ще бъде той.  Така например във връзка с проведената миналия петък среща на петима членове на ВСС със съдии от нашия регион, при която се очертаха основните ни проблеми, разработвам един неголям пакет от мерки, своеобразен екшън план, чрез което поне може да се тръгне по трудния път на преодоляване на противоречията. Естествено, ръководството на ОС – Благоевград ще прецени дали ще го ползва, или не.

Адвокати протестираха срещу „Модел 4” пред РС – Петрич 

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *