Председателят на сдружение „Дупница спорт“, общинският съветник Г. Наумов: Ние, младите, сме тези, които трябва да дадем имидж на града ни, който заслужава, да действаме, а не само да даваме акъл в мрежата

Георги Василев Наумов е роден на 13 септември 1983 г. в град Кюстендил. Завършил е НСА „Васил Левски“  – София, специалност „Учител по физическо възпитание“, в момента завършва второ висше образование, магистърска степен „Стратагическо ръководство на сигурността и отбраната“, във Военна академия „Георги С. Раковски“ в столицата. От няколко години живее със съпругата си в Дупница. Г. Наумов е първи мандат общински съветник и секретар на Комисията по спорт, туризъм и младежки дейности в Общински съвет – Дупница. Работи като консултант по сигурността в София.

– Г-н Наумов, Вие сте председател на сдружение „Дупница спорт“ и заедно със сребърния медалист по класическа борба в категория до 82 кг на България Даниел Александров сте негови учредители. Кое Ви провокира да учредите това сдружение и кои са приоритетите, за които ще работите в бъдеще?

– Сдружението „Дупница спорт“ учредихме аз и Даниел Александров и заслугата гост на събитието да бъде Армен Назарян е изцяло на Даниел Александров. Знаете, че той е един от най-добрите ни борци в момента. Другите членове на сдружението са Янек Кючуков – член на УС, Василена Николова – секретар, и Владимир Божилов – юрист, член на УС. Едно от първите неща, които ще направим с това сдружение, е да възродим коледния турнир по борба. Мечтаем местните момчета да носят медали за родните клубове! Направихме това сдружение, защото искаме да сме полезни за спорта, за образованието, изцяло за града ни. Направили сме си един календар, който искаме да изпълним. Освен турнира по борба искаме да направим една аматьорска футболна лига заедно с общината. Да направим един детски празник следващото лято, на който да има много спортни игри, да има бягане, ходене, ориентираме. Една програма подготвяме, която искаме да тръгне по училищата в община Дупница, която да даде добрия пример на децата.

– Афинитетът Ви към футбола не е случаен. Дълги години сте тренирали футбол във ФК „Велбъжд“ – Кюстендил, обичате и борбата. С какви спомени сте от детските и юношеските си години?

– Баща ми е от Кюстендил, а майка ми е от Дупница. Роден съм в Кюстендил и там живях до 12 клас, но летата си прекарвах при баба и дядо в Дупница. Обичам футбола още от малък и като повечето деца съм играл вкъщи, на импровизирани игрища. Децата знаят, футболът е най-обичаният спорт. Тренирал съм във ФК „Велбъжд“  -Кюстендил, Георги Петров-Стареца ми беше треньор. Имам само хубави спомени. Играех ляво крило. Два пъти съм гостувал в Дупница, играл съм с ФК „Марек“ и ФК „Химик“. Загубихме и двата мача, но като цяло Дупница винаги е бил градът, който съм си обичал и съм искал да си живея тук. Всички мои приятели тренираха борба. В Кюстендил базата на борците е много хубава, с голям басейн, олимпийски размери, зала за фитнес. И лятото ходех с тях на тренировки. След това, като учих в НСА „Васил Левски“, също тренирах борба. Борбата е хубав спорт, който възпитава децата на трудолюбие и дисциплина.

– Преди да учите в НСА, сте учили в Учителския институт „Свети Иван Рилски“ в Дупница, но не сте го завършили, защото го затварят. Според Вас има ли нужда община Дупница от висше учебно заведение?

– Аз исках да дойда в Дупница и тук да уча специалност „Хладилна техника“ в Механотехникума“, но моите родители не ме пуснаха, защото съм бил още малък. Завърших средното си образование в Кюстендил, специалност „Радиотехника и телевизия“. След като завърших средното си образование, дойдох в Дупница и се записах в Учителския институт „Свети Иван Рилски“, който за съжаление, преди да го затворят, го преместиха в Благоевград, а после го затвориха окончателно. Не ми се пътуваше до гр. Благоевград. Сега твърдо смятам, че не трябва да има в никой малък град висше учебно заведение. Не трябва да отваряме повече университети, а трябва да се наблегне на качеството на образованието. Искаме във всеки град да има висше учебно заведение и го гледаме като доход, а трябва да се обръща внимание на студентите като знания, като практика, като опит.

– Има ли нужда от реформа образователната система в България? Какво Ви е мнението за т.нар. дистанционно обучение?

– Реформа би трябвало да има дори във висшите училища. Реформа трябва да има във всички етажи на образованието. Дистанционното обучение помага на доста хора в този момент. Особено в една такава криза като с Ковид-19. Помага и на доста хора, които са на възраст и работят. Да, не е така ползотворно като обучението в редовна форма, но дистанционната затова е направена, за да помага в дадени ситуации на хора, които имат нужда от това.

– Имали ли сте възможност да работите като учител по физическо възпитание?

– Не, само стажове съм имал като учител. Работил съм с деца. Единият ми държавен изпит в НСА „Васил Левски“ беше в клас като преподавател. Това, което ми направи впечатление, е, че базата на училищата е много занижена и не навсякъде може да се практикува спорт. А едно дете има нужда да се запознае със спорта още от ранна възраст, защото го развива.

– В момента завършвате висшето си образование – магистърска степен във Военна академия „Георги С. Раковски“ в София. Според Вас трябва ли да се върне наборната военна служба и има ли нужда от реформа Българската армия?

– Според мен трябва да се върне наборната военна служба, но да има поне шест месеца казарма. Но не знам дали държавата ще може финансово да си го позволи, защото всички поделения, казарми, всичко е безвъзвратно закрито.

– Вие имате прекрасно семейство. Как се запознахте със съпругата си и каква е рецептата за щастлив семеен живот?

– Запознах се със съпругата ми в Дупница. Три месеца след нашето запознанство сключихме брак. Имам прекрасно семейство, на което искам да благодаря, че са до мен и ме подкрепят във всеки един момент. Имаме син на 8 години и през ноември месец чакаме дъщеричка. Приятелството е на първо място, една добра дума. Любовта, уважението, приятелството… Човека до тебе трябва да го почиташ и уважаваш.

– Кои са любимите Ви ястия, които приготвяте у дома?

– Много обичаме сладкишите. Съпругата ми прави разкошни торти, а аз й помагам. Много са ястията, традиционните български, които правим. Моето любимо ястие е пълнени сушени чушки с боб.

– Имали сте възможност да посетите Франция, Испания… С какви впечатления сте от тези държави и по какво си приличаме ние, българите, с тях?

– От моето семейство само аз живея в България, всички живеят в чужбина. Ходили сме във Франция, Испания, Гърция, Италия… Не съм обиколил много държави, но това, което съм видял… особено образователната система в Испания ми е направила много добро впечатление като учебни бази. Училищата са на много високо ниво. Надявам се някой ден да го постигнем и тук, в България. Българите си имаме наш манталитет. Много топли хора сме, другите не са. Всяка нация си има и плюсове, и минуси, но и в Гърция, и в Италия, и в Испания има хубави ястия. Особено гърците с музиката си и с начина на живот са пословични.

– Вие сте първи мандат общински съветник от гражданската квота на ПП ГЕРБ в Общински съвет – Дупница. Кое Ви провокира да влезете в политиката и какво желаете да промените в община Дупница?

– Провокира ме това, че ние, младото поколение, поначало сме свикнали да стоим в мрежата и да даваме акъл: това не ни харесва, друго не ни харесва… Аз реших да опитам да бъда полезен с каквото мога. И аз, и Даниел Александров обичаме спорта, обичаме образованието и искаме да сме полезни в тези две посоки. Искаме да се разбере, че спортът и образованието вървят ръка за ръка. Спортът не пречи на образованието, точно обратното, всеки един спортист знае, че се изисква образованието да ти върви, а не да се оставя настрани. Спортистите са хора, които се борят да завършат и образованието си, да се развиват и точно това им е дал спортът. Да се бориш, да се развиваш във всяка една сфера, в която си започнал.

– Секретар сте на Комисията по спорт, туризъм и младежки дейности в Общински съвет – Дупница. Какво трябва да се направи още в община Дупница за развитието на спортните клубове?

– В последните години община Дупница прави доста за спорта. Имаме спортни клубове на световно ниво, като СК по таекуон-до „Гладиатор“. Имаме национални състезатели. Също така волейболът е на високо ниво, развиваме школата. Тенис на маса, СК по кикбокс „Патриот“, само адмирации за този клуб, защото те възродиха кикбокса в Дупница, отборна купа спечелиха. Само адмирации към спортните клубове в нашия град. Именно те ни амбицираха да бъдем част от този процес, защото има още какво да се желае от държавата, общината и бизнеса като подкрепа към клубовете. Благодарни сме на много хора, така че, като направим прозрачна помощта и всичко да е отчетно, всичко да стига до хората, мисля, че ще се получат нещата още по-добре.

– Като млад човек, свързан с политиката, как оценявате политическата обстановка в страната? Докъде ще достигнат антиправителствените протести в България?

– Винаги, когато хората искат да кажат нещо, трябва мирно да се протестира, да излязат на улицата и да искат от управляващите, които и да са те, да ги чуят, да има диалог. Но в момента малко протестите са изкривени, защото има и външна намеса, има и други фактори. Така че не виждам алтернативата, която се предлага на тези хора. За мен не е проблем да се изчака да дойдат изборите. Вече две служебни правителства са правили избори, които не са били избори, правени от хората на ПП ГЕРБ, и пак са спечелени. Моето желание е да няма насилие, да има конструктивен диалог и да се търси едно бъдеще за България, което да удовлетворява хората, всички нас, младите.

– Бившият втори в ПП ГЕРБ и бивш вътрешен министър на България Цветан Цветанов в неделя учреди партията си „Републиканци за България“. Как ще коментирате това събитие?

– Не съм запознат с този проект. За мен е напълно излишен и ще се въздържа от коментар. Аз съм привърженик на това, че всеки, който има безкористни цели и желае да помага на хората, рано или късно е възнаграден. Така че ще видим какво ще стане.

– В партията на Цветанов влизат и водещи политически фигури от ГЕРБ. Това как ще се отрази на предстоящите парламентарни избори през 2021 г.?

– ПП ГЕРБ е показала, че хората, които не са работили безкористно за българския народ, си тръгват. Това е единствена партия, която е показала, че няма незаменими хора.

– Как се виждате след 10 години?

– Първо, си пожелавам след 10 години да съм родител на две деца, които да са горди с баща си. Да съм завършил висшето си образование, защото искам да специализирам още едно висше образование в НСА „Васил Левски“. А също така тези неща, които ги правим с Даниел Александров за развитието на спорта в Дупница, да станат, да работим с младите и да помогнем с каквото можем.

– Как виждате община Дупница след 10 години?

– Аз съм много положително настроен и мисля, че нещата ще вървят към по-добро. Дупница е един прекрасен град, на който ние, младите, трябва да дадем имидж, който му подобава. От нас зависи, не може да чакаме и да искаме, трябва да работим в тази насока. Да бъдем полезни с каквото и колкото можем община Дупница да стане мястото, в което искаме децата ни да растат.

Разговаря НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *