Президентският медалист на АУБ Рошел Канагасабей от Шри Ланка: В Благоевград видях за пръв път сняг и цял ден се учих да ходя по него, влюбих се в баницата ви, но не знам как я пиете тази боза

Рошел Канагасабей е четвърта година студент в Американския университет в Благоевград в неделя ще се дипломира със специалност „Политически науки и международни отношения” и подспециалност „История”.
Роден е в град Батикалоа на източния бряг на Шри Ланка през 1996 г., в разгара на гражданската война. Баща му е директор на гимназия, а майка му е преподавател в колеж за обучение на учители. Има по-голям брат, който е инженер в Коломбо. За себе си казва, че обича да пътува със семейството си, да открива нови места, често такива, които не са твърде туристически и които го потапят в местната култура.
Тази година Рошел получи най-високото отличие на АУБ – стана президентският медалист за 2018 г. заради изключително високия си успех и активна извънучебна социална дейност.

 

 

– Рошел, целият ти живот е минал във война – нещо, което не е познато на връстниците ти в университета, както и на повечето българи. Какво е войната през погледа на един млад човек като теб, по какъв начин промени живота ти?

– Войната е брутална. Войната е мъчителна. Тези две твърдения обобщават моя опит. Гражданската война в Шри Ланка се води от 1983 до 2009 година. Бях в 9-и клас, когато войната свърши. Макар че бях малък, все още си спомням ужасите на войната, постоянния страх и емоционалното вцепенение, причинено от нея. Родителите ми направиха всичко възможно да ме предпазят от ужасите на войната. Но въпреки това съм свидетел на някои от най-ужасните й аспекти. Казвам „емоционално вцепенение” поради високата смъртност и ежедневното страдание, претърпяно от хората. Това се беше превърнало в рутина и с течение на времето създаде чувството на емоционално вцепенение. Но въпреки всички жестокости видях надежда. Надежда под формата на единство. Повечето хора започнаха да си помагат. Това единство, което се породи от войната, продължава и сега. До този момент все още смятам, че съм много щастлив, че бях в състояние да оцелея във войната и след това продължих без големи последици.
Военните действия в Шри Ланка продължават до днес и вече са на религиозна основа. Явно народът ти сам не може да се справи със ситуацията. Има ли изход, трябва ли да се намеси външна сила, или смяташ, че образованите хора от твоето поколение могат сами да се справят?
– Много жалко е, че войните в Шри Ланка са водени на етническа основа. Съседите и приятелите, които живееха мирно от векове, се обърнаха един срещу друг и това предизвика широко насилие. Войните, последвали падането на Югославия, са много подобни на случая в Шри Ланка. Казвайки това, аз силно вярвам, че зависи от нас, сегашното поколение, да доведем до значителни промени в нагласите на хората. Скоро след края на гражданската война участвах в организация, известна като “Шри Ланка се обединява”. Това е движение за надежда и помирение. То събра младежи от всички части на острова, от четирите основни религии (будизма, хиндуизма, християнството и исляма) и от четирите основни етноси (синхали, тамили, мюсюлмани и бургери). Резултатът от конференциите беше изграждането на връзки. Младежите на север, предимно тамили, получиха платформа, за да се свързват с младежи, живеещи в районите на юг, където основното население е синхали. Тя им вдъхваше чувство за общност. Като част от това движение аз силно вярвам, че у сегашното поколение съществува потенциал за намаляване на напрежението в Шри Ланка. Мога само да се надявам, че младежта ще бъде по-активна в постигането на положителна промяна за по-добра, свободна нация.
– Как попадна в Американския университет в Благоевград, откъде разбра за него и не те ли изплаши разстоянието до България?
– Това често е първият въпрос, който ми задават. Преди АУБ учих в Американския колеж в Коломбо, Шри Ланка. Това е liberal arts университет, който е свързан с Broward College във Флорида. Завърших двугодишното си образование там и реших да разширя хоризонта си. За разлика от много от моите връстници, аз не исках да отида в САЩ. Вместо това исках да придобия културен опит, който да е на достъпна цена. Започнах да търся в интернет и открих няколко възможности в Париж, Дубай и Кайро. Но университетът в България изпъкваше. В Шри Ланка рядко се чува за Балканите и това ми даде допълнителен стимул да избера България. Отначало бях много притеснен. До ден-днешен все още не съм срещал сънародник от Шри Ланка в България. Обикновено пътуваме до държави, в които има диаспора. Но аз вярвам, че това беше предизвикателство, което смело посрещнах. Никога не съм съжалявал за това си решение и за опита, който натрупах в България.
– Беше ли идвал преди това в Европа?
– Не, за първи посетих и България, и Европа.
Какво преживя за пръв път в Благоевград?
Много неща. На върха на този списък е да видя сняг. Шри Ланка е тропически остров и там няма сняг, да не говорим за различни сезони. Това се случи през последната седмица на класовете през есента на 2016 г., когато започна да вали сняг в Благоевград. Трябва да питате приятелите ми колко бях развълнуван. Прекарах целия ден, учейки се как да ходя по снега и как да правя снежен човек. О, и научих, че съм много добър в игрите със снежни топки. Другото ми преживяване беше да опитам баница и боза. Мога спокойно да кажа, че обичам баница, но мразя боза. И още – опитах ракия с приятели. Казаха ми, че изобщо не е силна. Когато я вкусих, започнах да кашлям и очите ми се насълзиха. Като цяло имам много преживявания, като походи в Рила планина, посещения на почти всички части на България и др.
– По време на следването ти всяко лято се връщаше в родината, разкажи с какво се занимаваше там.
– Да, връщах се у дома през лятото. Тъй като исках да придобия практически опит в сферата си на обучение (политически науки и международни отношения), направих стаж в няколко посолства и комисии. Освен това бях доброволец в организации, за да работя със затворници и деца от улицата. Това е моят начин да се отблагодаря на родината си за това, което е направила, за да ме развие.
– На кого се обади първо, след като получи най-високото отличие в университета – президентския медал?
Бих се обадил на родителите си, но щеше да е полунощ у дома. Не исках да ги стресна, събуждайки ги по това време на нощта. Казах им на следващия ден и те наистина бяха щастливи и горди с мен. Честно казано, аз съм им много благодарен. Станах това, което съм, заради тях. Но веднага щом получих наградата, наистина бях смаян от многото поздравления, които получих от моите приятели, служителите, студентите и преподавателите в университета. За мен АУБ е моето семейство, далеч от дома. Това, че всички живеем на едно място, създава истинска общност. Не казвам, че познавам всички. Но познавам повечето. Дали ще бъде просто с кимване или с усмивка, или разговор с много близък приятел – аз съм много благодарен за това, че мога да разчитам на помощ и подкрепа от толкова много хора
– Ще дойде ли семейството ти на дипломирането ти?
– За съжаление не. За да получат визата си, трябва да пътуват до Индия – единственото българско посолство в Южна Азия се намира в Ню Делхи.
– Изборът ти на специалности в АУБ видимо е свързан с желанието ти другата седмица да се върнеш обратно и да работиш в Шри Ланка. Как виждаш бъдещето си? Какво от България би искал да пренесеш в родината си?
– В обозримо бъдеще искам да завърша магистърската си програма по изучаване на конфликт и мир в университета в Коломбо. Освен това се надявам да работя за неправителствена организация или институция, част от ООН, за да придобия трудов стаж. Дългосрочната ми цел е да служа на Шри Ланка като дипломатически служител. Освен това искам да работя с маргинализираната общност по света. Винаги съм мечтал да работя в Африка и Близкия изток. Надявам се, че това ще се сбъдне. Научих доста неща от България и надеждата ми е, че ще мога да започна процеса на създаване на положително въздействие в Шри Ланка чрез знанията, които получих тук.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *