Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019

Президент, управляващи и опозиция се събудиха, така и не осъзнали вината за неадекватната си национална политика

В края на септември президент, управляващи и опозиция сякаш стреснати се събудиха от обичайната летаргия по националния въпрос. Причината? На 17 октомври предстои Европейски съвет, на който се очаква лидерите на страните членки да вземат решение за начало на преговори за членство на Македония и Албания в Европейския съюз (ЕС). Решението се взема с абсолютно мнозинство. Дори една държава да бъде против, то се блокира. Знаем само едно: Атина няма да спре Скопие, защото постигна своите цели в Преспанския договор (17 юни 2018 г.).

Точно обратно стоят нещата с нас. Инак нямаше три седмици преди 17 октомври политиците да се събудят без ясна позиция за членството на Северна Македония в ЕС.

Как стана? Пръв от политиците се „събуди“ президентът Радев. В средата на септември разговаря с българската част на съвместната комисия за изчистване въпросите между София и Скопие относно историко-културното наследство. Разбра: работата на комисията буксува, парализирана от спора за етническата принадлежност на лидера на ВМОРО Гоце Делчев. Въпреки автентичните документи, доказващи българския корен на великия революционер, по коминтерновски възпитаните скопски историци не се притесниха. За тях Гоце е македонец, както и Илинденското въстание македонско. Нищо че османските архиви сочат синхронно въстание на българите в Македония и Одринско.

НО КАК СЕ СТИГНА ДО БУКСУВАНЕТО?

През последните 3 години премиерът Борисов в контекста на фиктивното ни европредседателство фиксира външната си политика в Западните Балкани. Изживява се – до ден-днешен – като ментор на тамошните лидери. Това спомогна Вашингтон да ускори приемането на Скопие в НАТО, за да осуети руските енергийни проекти на Балканите. Дискретно „боцкани“ от стоманените дипломатически шпори на задокеанския Голям брат, премиерите Борисов и Заев ускориха подписването на нескопосания и във вреда на България Договор за добросъседство (1 август 2017 г.). Функционално импотентен, негово ядро бе решението за съвместна историко-образователна комисия със задача да „чисти“ десетилетните спорове между страната-потърпевш и страната-плагиат на културно-историческо наследство.

Комисията стартира май 2018 г., но резултатите от 8-те заседания бяха печално скромни. През август премиерът настоя до 15 октомври да се реши въпросът за Гоце Делчев, споровете за когото се оказаха препъникамък.

През втората декада на септември президентът Радев прие българската част от комисията. Това, което научи, на паник го „събуди“. На 18 септември, след поредно безплодно заседание, президентът даде ултиматум: ако до 17 октомври комисията реши “всички спорни въпроси, включително събития, личности, корекции на учебници, надписи в музеи и паметни плочи, плюс промяна в поведението на обществените медии“ – едва тогава „българското правителство може да продължи политиката на безусловна подкрепа за членството на Северна Македония в Европейския съюз”.

Ултиматумът на президента дефектира като бумеранг. В българо-македонския договор, за разлика от Преспанския, не само няма упоменати срокове, но нищо не се говори за корекции на учебници, надписи и пр. Точно обратно: пожелателните клаузи дават „законов шанс“ скопските историци да протакат. Това нервно отбеляза и вицепремиерът Каракачанов: „България трябва услужливо да тупа топката, а не да води разговори по същество“.

Събуден от кошмарната действителност след срещата с нашите членове в комисията, миналия петък (27 септември) президентът отправи покана към политическия „елит“ за консултации относно позицията ни в Брюксел на 17 октомври.

На 28 септември пръв реагира  вицепремиерът Кр. Каракачанов. Медиите тиражират острата му позиция относно приемането на Северна Македония в ЕС. Според него на този етап България „не трябва да дава зелена светлина за започване на преговори, докато не бъдат изчистени всички фалшификации от историята на българския народ в Македония”.

Повод за реакцията на вицепремиера бе интервю на македонския президент Стево Пендаровски за скопска медия. В него за пръв път държавник от такъв ранг призна, че Гоце е българин, но последвалото обяснение прозвуча нелепо и двусмислено.

На 29 септември Каракачанов втвърди тона. Категорично поиска: „Оценяваме, че Северна Македония не е направила достатъчно по изпълнение договора между двете държави, следователно няма да я подкрепим”. Финалът на изказването произведе „буря в чаша вода“: „Не обичам да поставям условия, но мисля, че това е фундамент. Ако не се постигне съгласие, моите колеги в парламента ще напуснат управлението. Нито един политик не си е позволил да прави компромис с фалшификацията на българска история. Не вярвам някой да обърне курса, това означава политическа катастрофа”.

Нервозната си активност русенският „войвода“ умело вписа в позната футболна максима: „Най-добрата защита е нападението“. С наглед лек, но съществен нюанс, прикриващ неудобни въпроси за личния му принос във възхвалата, която въздаде на впоследствие оказалия се безплоден и вреден за българския национален интерес договор. Но вината не бе само негова. Договорът бе „възхваляван до бога“ от всички: и управляващи, и опозиция. Дни преди да бъде подписан от премиера Борисов в Скопие, българският парламент единодушно го одобри.

На 30 септември на президентската покана,   

НА ЯВНО ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА НА „ДОНДУКОВ“2,

се отзоваха премиерът Борисов, външната министърка Ек. Захариева, вицепремиерът Каракачанов, ексвъншният „розов“ министър Кристиан Вигенин, депутати, плюс шефа на българската част на комисията доц. д-р Ангел Димитров, бивш посланик в Скопие.

След срещата премиерът коментира: “Членството на Северна Македония в ЕС е важно, но не може това да се случва за наша сметка, прекроявайки историята”. Но „успокои топката“: „Подкрепата на България за Северна Македония не е безусловна, но, от друга страна, ще се запише в историята с лошо, ако след като всички 27 страни са ги подкрепили, точно България ги е спряла”. Като призова комисията „да направи бързи срещи“, т.е. да ускори буксуването, заключи: „Нека [македонците] спрат да си играят с историята, миналото и да се концентрират върху бъдещето. Това бъдеще пряко ни интересува – да бъдем заедно в ЕС. Нашата позиция е изключително ясна – важно е да бъдат приети в ЕС, но и да разберат, че зависи от тях и че не може за наша сметка да стане това, прекроявайки историята”.

Бойната школовка на президента си пролича: “Трябва да се очертаят ЧЕРВЕНИТЕ ЛИНИИ. Европейската интеграция на Македония няма да бъде за сметка на употребата на българската история, език и идентичност като разменна монета. Трябва много ясно да се поставят открити условия предварително, а при неизпълнението им да може да не се дава ход на следващите етапи от преговорния процес“.

След срещата президентът обеща българското правителство да излезе с конкретни изисквания и критерии за Северна Македония, “които да защитят българския национален интерес”. Странно, защото мястото това да стане бе именно тази среща! Президентът не поиска София да блокира в Брюксел решението за насрочване дата за преговори за присъединяване на Северна Македония. Вместо това България трябва да създаде ясни крайни и междинни цели, които да обвърже с членството на Северна Македония в ЕС по време на самите преговори. Срещата при президента се оказа поредната зле подготвена сбирка, защото отложи формулирането на официалната позиция за евроинтеграцията на Северна Македония до края на седмицата (6 октомври).

КАК РЕАГИРА СКОПИЕ НА СОФИЙСКАТА „ПРОСЪНИЦА“?

Светкавично, в познатия витиеват опит за измъкване, с общи фрази, премиерът Заев, цитиран от агенциja МИА, заяви: „Може много бързо да се намерят решения на откритите въпроси, но части от историите на двете държави са обяснимо различни“. И ритна „топката на отговорността“ към София: „Не е достатъчно само нашата страна да има воля. Подобно нещо е необходимо и от България”.  Заевият изказ подсказа: Скопие залага на характерното за София малодушие и наивитет. Разчитащ на противоречивата отстъпчивост на българския премиер, Заев двусмислено рече: „Ние подписахме договор, с който приехме, че имаме обща история. Разбира се, че част от историята ни е отделна и в двете държави“. Относно работата на смесената комисия Заев иносказателно посочи, че разчита на обичайната липса на воля у българите: „Комисията е експертна и тя е създадена, за да дефинира нещата. Нашите призиви са да бъдат направени смели крачки, основани на фактите и истината. Призоваваме да се намери решение и не е достатъчно само нашата страна да има воля; подобно нещо е необходимо и от България“.

Това че Заев разчита България също „да заяви политическа воля за намиране на решение“, си бе тънка подигравка. Подсказваща: Скопие има увереност, че София няма да посмее да наложи вето в Брюксел. Анализът на новините, идещи от Скопие, го доказва. Скопската дипломация на широк фронт провежда срещи с влиятелни евроличности. На една от тях, пред конференция в Скопие, организирана съвместно с британския The Economist, в присъствието на евролидери като Мартин Шулц, на експремиера Ципрас и др., Заев умело разигра театрален етюд.

„Доколку Европскиот совет не одлучи (реши) позитивно и не даде почеток (начало) на преговори со Северна Македонија, ќе го казни (ще накаже) најдобриот пример од државите во регионот“, рече премиерот Зоран Заев на дискусијата на Самитот за Западен Балкан во организација на угледниот магазин „Економист“, што се одржува во Скопје“.

Софийският колега Борисов също успокои Заевия страх: „Нека приемем, че сме братски народи. Нека тази братоубийствена война не продължава от страна на пропагандата в Скопие. По-близък народ нямаме и ние да ги спрем за ЕС. В историята ще е записано, че когато всички европейски страни са ги подкрепили, България точно ги е спряла”. Но предупреди: “Никога не сме казвали, че безусловно подкрепяме членството на Северна Македония в ЕС. Позицията ни е ясна – важно е да бъдат приети в ЕС, но да разберат, че това зависи от тях и не може да стане за наша сметка, прекроявайки историята. След 17 октомври, когато в Брюксел ще е срещата за приемане на Северна Македония в ЕС, ще имаме 71 инструмента за спирането на пътя й към ЕС – това са отварянето и затварянето на преговорните глави”.

Премиерът обаче „пропусна“ да признае защо се стигна дотук: София няма ясна позиция в Брюксел. Именно непоследователността и отстъпчивостта й направи негоден главния инструмент за въздействие и контрол над Скопие – нескопосано съставения Договор от 1.08.2017 г. Стъкмен благодарение на ниското експертно ниво от наша страна. Година по-късно, когато Атина чрез Преспанския договор (17 юни 2018 г.) наложи железни правила на Скопие, разбрахме мизерността на договора със Скопие, накърняващ националния интерес. 

Как стана, та днес София трескаво търси изход? На вниманието на читателя представяме хронологичен „теч“ на събитията от 2017 г., разкриващ старателно прикривани причини за плачевното състояние на българо-македонските отношения. „Теч“, демаскиращ виновниците, един от които днес активно „си лепи“ перушината на общонационален „ястреб“, искайки да санкционираме Скопие в Брюксел.

НАШЕНСКИЯТ ОПТИМИЗЪМ НА „ПРАЗНАТА ЯСЛА“

релефно очерта още лято 2017-а обслужващия властимащите социолог Кънчо Стойчев. Визиращ подписания на 1 август Договор за добросъседство между София и Скопие, възторжено заключи: „Именно външната политика е големият успех на кабинета „Борисов 3“.

Социологът, чиято професия не толерира политически възхвали, бе надминат. Преди него „тежка оценка“ за историческия пробив в отношенията със Скопие даде вицепремиерът Каракачанов. На 2 август в Скопие, ден след подписа на договора, той сравни Борисов с Борис ІІІ (последният цар, наречен Освободител на Македония през Втората световна война). Е, историческата логика отрича „приноса“ на Кобурга. Няма как да наречеш Освободител държавник, временно „върнал“ (за 3 години!) територии с българско население в пределите на Третото Българско царство!

Сравнението на вицепремиера (Борис ІІІ – Борисов) пък бе още по-нелепо. Не мина и месец след „триумфалния подпис“ на 1 август 2017 г., когато неслучайни „изцепки“ на Зоран Заев доказаха: подписаният договор de facto не само не защити националните интереси, но подозрително вони на национално предателство. Национално, защото чрез договора София призна „македонскиот jaзик“, препотвърждавайки коминтерновското решение от 1935 г. да се създаде „македонски език“ на тогава изобретената „македонска нация“.

В това е фарсът на историята. Договорът, спешно подписан 2017-а в Скопие, de facto оневини предателството на Г. Димитров към македонските българи. За които Белград нареди през 1945 г. да се изобрети „македонски език“. Така нашенските евродемократи ни върнаха 56 години назад.

Вметка: На пленум на ЦК на БКП (март 1963 г.) Димитровската линия по македонския въпрос бе отречена от Тодор Живков. Декември 1966 г. в Белград директно, в прав текст заявява на Тито и Кръсте Цървенковски, тогавашния № 1 в Скопие. (От стенограмата на разговора: „Може ли нашият народ и нашата история без Климент Охридски, книжовника на нашата държава? Не може. Дайте да се разберем с вас за тая ваша измишльотина през средните векове съществувала македонска народност, която след това, през времето на Самуил, прераснала в македонска нация и македонска държава. За ваше сведение, през средните векове не е съществувала нито българска, нито сръбска, нито друга нация на Балканския полуостров. Те много по-късно се формират. Вие, македонските ръководители, трябва много добре да разберете, че ние, българите, няма да се откажем от нашата история. Мене 50 пъти да ме обесят, аз от историята на моя народ никога няма да се откажа“).

Да очакваш днес подобно заявление от български държавник с ампутирана национална съвест е абсурдно. Позволяват си го само Виктор Орбан и лидерите на Полша и Чехия. Не само това. Цитираното изказване на Т. Живков подсказва нелепостта на наложения днес термин „обща история“. За жалост негови знаменосци са гореспоменати държавници, един от които дипломиран специалист по Балканска история. Научно несъстоятелен термин и политически капан за политици. За каква „обща история“ става реч, когато турски и други документи говорят за Илинденско в Македония и Преображенско в Одринска Тракия общо въстание на българите. А на 9 август 2018 г. Зоран Заев каза: „Илинденското въстание е наше, македонско“. Може ли да имаме „обща история“ с етнос, липсващ като название преди 1944 г. в османски, гръцки, сръбски, руски и западни статистики и карти?! Всички говорят за българи в Македония, не за македонци като етнос!

Днес, половин век по-късно, подписвайки на 1 август 2017 г. договора, София de facto призна „македонския език”, като го равнопостави с българския в документ с международноправна стойност. Този връх на националния позор бе дело не само на управляващите псевдодесни и лъжепатриоти, но и на парламентарната опозиция. Текстът на договора единодушно се одобри на 27 юли 2017 г. от българския парламент. Пет дена преди в Скопие да се подпише от премиерите Борисов и Заев.

Стъкмено от невежи и продажни политици, националното предателство стигна своя апогей, когато София позволи да я натикат в

ТЕРМИНОЛОГИЧНИЯ КАПАН „ОБЩА ИСТОРИЯ“.

Публично пръв термина употреби на 20.06.2017 г. премиерът Заев при посещение в София. Тогава рече: „Премиерът Борисов ще посети Македония и ще посети паметника от нашата обща история“, визирайки този на Гоце Делчев пред църквата „Свети Спас“.

Но терминът присъства още в проектодоговора и намери място в преамбюла: „Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им“.

Логически капанът „обща история“ е свързан с лицемерните „съвместни чествания на общи исторически събития и личности“, споменати в договора (Член 8, ал. 3). 

В обръщение от 14 юни 2018 г. в македонския парламент по повод предстоящото подписване на Преспанския договор Заев доказа, че терминът „обща история“ е просто „дъвка“ за невежи: „Со решението го jакнеме идентитетот македонски. Македонски jазик, македонски народ… Стоиме исправени пред нашите гордости – пред Кирил и Методиj, Климент и Наум, пред Гоце Делчев. Нема веќе меѓународни договори во кои се избегнува македонскиот jазик“.

Шест месеца по-късно нов инцидент доказа, че Скопие не се отказва от присвоената българска Средновековна и Възрожденска история. Това доведе до задочен сблъсък между вицепремиера Каракачанов и премиера Заев. На 8.12.2018 г. Каракачанов заплаши Скопие, че няма да допусне страната да се присъедини към Европейския съюз, „ако продължават спекулациите по линия на общата история“. И постави конкретно условие на Скопие, за да получи българска подкрепа за ЕС: към Договора за добросъседство да бъде подписан анекс, според който „историята на днешна Македония е обща с тази на България до 1944 г”.

От „Пиротска“ 5 обаче тихомълком забравиха за анекса. Едва тези дни (нач. на октомври) Волен Сидеров предизборно отново повдигна въпроса за анекс, който да се приеме от Народното събрание.

ГРЪЦКАТА ПОЛИТИКА – ПРИМЕР ЗА ЗАВИЖДАНЕ

Само посветени в македонския въпрос, запознати с пълния текст на Преспанския договор, знаят защо българо-македонският договор е антибългарски.

Ето как тези дни „Свободна Европа“ коментира гръцката позиция: „Северна Македония има статут на кандидат за членство в ЕС от 2005 г., но досега началото на преговорите беше блокирано от Гърция заради нерешения спор за името на страната. След подписването на Преспанския договор през юни 2018 г. Гърция свали резервите към македонското членство в ЕС и НАТО и първа ратифицира протокола за присъединяването на Скопие към Северноатлантическия пакт“.

Да, защото гърците – преди и сега – не „цепят басма“ на Скопие. Дори Ципрас, „момчето на Сорос“, си позволи на 21 януари 2018 г., 4 месеца преди да подпише със Заев Преспанския договор, в интервю за неделното издание на атинския в. „Етнос“ да рече: „Македонска нация не съществува и никога не е имало!“. Според него „съседите ни нямат право да носят името на стара гръцка провинция. И е редно да си измислят ново име“. Ципрас обаче отиде на компромис. Прие в окончателното име да има „Македония“, но наложи зловредното за България название „Северна Македония“. Зловредно, защото географски включва и Пиринска Македония.

На 8 май т.г. Македонският научен институт (МНИ) поиска правителството в Скопие да признае конституционно наличието на българи в Северна Македония. „Искането за признаване на българска национална общност в Република Северна Македония трябва да бъде главното условие, което България трябва да постави на Скопие за членството за ЕС”.

Днес усещаме последиците от проиграния шанс, пропуснат в договора. Не успяхме да задължим

СКОПИЕ ДА ПРОМЕНИ КОНСТИТУЦИЯТА,

както успяха да сторят гърците, принудили чрез Преспанския договор Скопие да се откаже завинаги от кражба на елинско културно-историческо наследство. Или да демонтира паметниците на Филип ІІ и Александър Македонски в Северна Македония, или изричен надпис да сочи, че са част от гръцкото културно-историческо наследство. Когато на 11 януари 2019 г. македонският парламент промени Конституцията, на 25 януари гръцкият парламент ратифицира договора от Преспа. Пътят на Атина към НАТО формално бе открит, но Скопие „плати“ с цената на отказ веднъж и завинаги от кражбата на елинско историко-културно наследство.

Това нямаше как да постигне София с нескопосания договор от 1 август! Защото в него няма и намек за промяна в Конституцията. Няма и наложена забрана за кражба на история и култура. Няма признание за наличието на българи в Северна Македония. Защото не са упоменати в конституцията като етнос. По този ключов въпрос, повдигнат май т.г. от МНИ, парламентарно представените партии нищо не направиха. Общо предателство – общ позор.

Безотговорното поведение продължи и в начина на определяне състава на българската част от смесената комисия. С право вицепремиерът Каракачанов е недоволен от нейната работа. Но позволи на външния министър Захариева, очеваден профан в македонския въпрос, да определи състава на комисията, пренебрегвайки несъмнения експертен капацитет на Македонския научен институт!

По въпроса реагира МНИ. Уважаваната институция бе пренебрегната не само от Външно, но и от нейния хазяин на „Пиротска“ 5. „Договорът за добросъседство между България и Република Северна Македония не дава очакваните резултати – алармират от МНИ. – Мултидисциплинарната комисия по историческите и образователните въпроси също не постига резултат“. Според Трендафил Митев, зам. председател на института, най-доброто решение е [българската част от] комисията „да се оттегли от двустранните разговори и да се задейства членът от договора, който регламентира в рамките на година неговото действие да се преустанови. Необходим е нов договор, в който българските национални интереси да бъдат защитени. В противен случай ще попаднем в ситуация, в която в рамките на Европейския съюз България ще трябва да защитава своята идентичност от Република Северна Македония“.

От МНИ предложиха радикално решение, отразено в медиите: „Заради липсата на напредък в преговорите по спорните моменти от общата история от Македонския научен институт призоваха София да се оттегли от двустранните разговори в смесената комисия и да се пристъпи към преговори за изработването на нов договор за добросъседство със Скопие“.

Национално неадекватните ни държавници не проумяха: Скопие, макар с „гугукащ глас“, пее старата песен. Мълчащите фигури на двамата премиери, изправени пред паметниците на Светите Братя Кирил и Методий, цар Самуил, Гоце Делчев, Климент и Наум Охридски, не доказват „обща история“ между двете страни. Няма как да стане. Щом инак Зоран, симпатично усмихнатият приятел на нашия премиер, който на 1 август м.г. в Благоевград с Борисов поднесе венец на паметника на Гоце Делчев, 3 дена по-късно в Скопие заяви: „Илинденското въстание е македонско. Ако некой гражданин от България иска, нека да го чества“. На приятелския византийски шамар премиерът ни нервно реагира с битовизъм: „Всеки да си мери приказките“.

Абсолютно прав е видният македонски интелектуалец и журналист Владимир Перев от Прилеп, който в интервю за „Дневник“ (21.06.2019 г.) подчерта особеното място, което има в комисията спорът за най-великия македонски революционер. На въпрос

ЗАЩО ТОЧНО ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е В ЦЕНТЪРА НА ТАЗИ БИТКА

отговори: „Той може да е централна фигура в македонската история, но нима Скопие очаква, че би спрял да е важен и в българската? Да, той е крайъгълният камък за определение на македонското националноосвободително движение срещу Османската империя и ако не е [Гоце] с македонска национална идентичност, пропада цялата борба на ВМРО-ДПМНЕ като македонска организация. Истината излиза наяве, а българският характер на борбата остава незаличим. Но не е само това. В Скопие в по-тесни журналистически кръгове вече кръжат информации, че Македонската академия на науките и изкуствата, професорите от Историческия факултет и историците от Института по национална история вече са постигнали споразумение битката за Гоце да се спечели на всяка цена без оглед на жертвите, а след това македонската страна “елегантно” ще прояви “добра воля” и на българската страна ще им остави като “велики българи” – каквито и са – Тодор Александров, генерал Протогеров и Ванчо Михайлов“.

Че Гоце Делчев наистина се оказва ключова фигура, около която се спори в Комисията, потвърждава проф. Кирил Топалов, член на комисията. На 24 септември в телевизионно интервю разкри: „На последните две заседания работата на комисията забуксува. Първоначално колегите от Северна Македония се държаха кооперативно, благодарение на което се постигна напредък по теми като ролята на личностите на цар Самуил, Свети Климент и Свети Наум в общата ни история, но след това настъпи втвърдяване на позициите им заради въпроса за Гоце Делчев“.

Днес главен проблем пред София не е изпълнението на договора, и без това функционално парализиран. Главното предизвикателство е в дефицита на експертиза от българска страна. Делегацията ни включва не големи историци от ранга на академик Георги Марков и проф. Светлозар Елдъров, а полуисторици, полудипломати. Нявга на дипломатическа служба, обучени да отстъпват пред чужди претенции. По-лошо, някои от тях „дипломатически“ обслужват външнополитическия слугинаж на управляващите.

Какви са опциите пред уж събудените политици? Анекс, както предложи преди година ВМРО, а сетне забрави, а днес непредсказуемият Сидеров отново поиска! Щото договорът от 1 август не изисква промяна на македонската Конституция, както Преспанският я наложи. Времето до заседанието в Брюксел (17 октомври) „изтича“ през безхаберните пръсти на политиците. Днес, когато тече предизборна кампания, това прави трудно осъществимо изработването на обща националноотговорна позиция.

Трябва ли в Брюксел София да заеме твърда позиция, налагайки едногодишно „вето“, за да подскаже на Скопие, че времето на сърбо-македонизма е изтекло? Че Северна Македония няма място в ЕС, докато това уродливо явление е „черната къртица“ на скопската шовинистична доктрина. Владимир Перев каза защо е така. На въпрос „Какво смятате, че се е променило за тези почти две години от Договора за добросъседство в отношенията на двете страни?“ отговаря: „Аз лично смятам, че нищо не се е променило. Напротив, нещата изглеждат по-зле отпреди две години… Между македонските политици и историци властваше илюзията, че подписването на договора ще е само формално, а няма да се предприемат никакви действия. Че всичко ще остане същото, ама сме се договорили да бъдем приятели. Че всички ще могат да си позволят да си говорят, че българите са били татари, да ги върнем в Средна Азия и така нататък. Това говори за неспособността и нежеланието на хората в Северна Македония да се приобщят към едно ново положение, към една нова Европа. Илюзиите умират последни. Университетски професори, историци, но и политици говорят всеки ден в медиите, че не признават никакви споразумения нито с Гърция, нито с България. Не го казват обикновени хора, а хора на държавната прослойка. “Ние сме хора с титли и позиции в обществото”, казват, “Ще продължим да пишем и говорим, че сме античен народ, че Делчев е македонец, ако трябва, и античен. Ще пишем и ще възпитаваме младите поколения със силата, която сме получили с дипломите и позициите в обществото, пък накрая ще видим кой ще е победител”.

След горните думи е излишно да кажем повече. Древногръцкият философ Хераклит има подходяща за темата мисъл: „Правдата ще съумее да сложи ръка и върху ковачите на лъжи, и върху лъжесвидетелите“. Горепроследеният „теч“ на събитията подсказва управляващите „ковачи“, и наукоподобните „лъжесвидетели“.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *