През 1890 година в Мелнишко според турски статистики добиваното грозде – черно и пелин, било към 8 милиона оки, виното пътувало за Будапеща, Виена, Дубровник, Венеция…

Най-малкият град в страната Мелник все още блести със славата си на център на духовност, просвещение, а и като център на регион с добре развито лозарство. Божествената напитка – виното, произведено в някогашната Мелнишка кааза (околия), включваща административните територии на сегашните общини Сандански, Струмяни и Кресна, е намирало много добър пазар у нас, но и в Европа. Васил Кънчов, Емануил Васкидович и други учени, просветители и пътешественици съобщават, че мелнишкото вино е развеселявало в празненства и без празненства в Будапеща, Виена, Дубровник, Венеция и други градове в Европа. В по-близки географски очертания пък това е ставало в Сяр (Серес), Негрита, Драма, Струмица, Кавала, Горна Джумая (Благоевград), Мехомия (Разлог), Банско.

И така е било от векове. Потвърждават го някогашни, а и сега съществуващи винарски изби в Мелник, Хърсово… Безспорно най-известната винарска изба в Мелник в ония години е била тази в Кордопуловата къща. Сега къщата като архитектурен шедьовър е голяма атракция за туристи. Обявена е за паметник на културата. Сградата е строена през 1754 година от гърка Манолис Кордопулис.

В описание на енциклопедия „Пирински край” Кордопуловата къща се приема за раннобуржоазна постройка. Същественото в нея е и че е приспособена и за винарски нужди, като е създадена и винарско-стопанска част. Тази част се състои от приземие в западната й част на 2 нива и още едно в източната. В тези приземия се е складирало гроздето и се е обработвало във вино. Виното пък се е съхранявало във вкопани тунели в земната част откъм близкия брегови скат, в който се влиза директно от къщата. Там е била изградена също и двуетажна винарска изба, която е със собствена вентилационна и водоснабдителна система. Вината в нея са опазвани до добро узряване от 2 и повече години. В избите могат да се поберат до 300 тона вино, а най-голямата бъчва побира повече от 12 тона. Според Богдан Филов, посетил къщата през лятото на 1916 година, най-голямата бъчва в избата е събирала 240 товара грозде (по 100 оки), или около 30 тона.

Винарни в града е имало и други, като от значение според Васил Кънчов към края на 19 век са били 19. Всички са били вкопани в земята, за да се осигури добро узряване на еликсира при постоянна естествена температура.

Мелнишкият район се е очертавал от много векове като лозаро-винарски, като това е осигурявало доходи на много от жителите на района, работещи в собствени лозя, или наемници от едри лозари – собственици. Със свой принос в развитието на лозарството и винопроизводството е бил и близкият Роженски манастир с многото си имоти. Основният отглеждан сорт лоза в миналото е бил сега известният „Широка мелнишка”, който според някои краеведи се е бил наричал и „Червена манастирска пясъчница”, като това име идвало от предпочитанието на този сорт да вирее на по-песъчливи почви, каквито не липсват в региона.

Не е известно откога Мелник и Мелнишко се вписват в голямото лозарство и винопроизводство, но ако се съди по открити из антични обекти оброчни плочки на бога на веселието и виното Дионис и монети с гроздове, то това ще е от поне 20 века, а защо не и от по-рано, когато е опитомявана преди около 9000 години дивата лоза „Винифера”.

Много ценна информация за лозарството и виното в Мелнишка кааза от 19 век дава Васил Кънчов в капиталния си труд „Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница”.

„Главното занятие на мелничани /разбирай населението от района/ – пише той – е винарството. Лозарството, пръснато на големи хълмове, дава черно грозде, от което се прави силно вино. Лозята се работят добре и виното се приготвя старателно. Винените изби са тунелнообразно изкопани в глинести стени и съдържат добър хлад. Виното се държи в големи бъчви и сякогаш – самоток. Преточва се често и на втората година става добро за пиене. В някои къщи правят от засушено грозде вина, които са възблаги и траят много години, и могат смело да съперничат на европейските от подобен род”.

Васил Кънчов се е погрижил да представи информация и за добивите на грозде и вино към 1890 година в Мелнишко. Според турски статистики в Мелнишко лозя са били отглеждани върху 13 600 дюлюма (декара) площ. Добиваното грозде е възлизало на около 600 оки от дюлюм (ока – 1,225 кг). Общо добиваното грозде – черно и пелин отива към 8 милиона оки и повечето от него е преработвано във вино. Според Васил Кънчов като втори център за добив на грозде и вино в Мелнишкия регион е бил Кресненският.

Ето как описва Кресненското винарство и лозарство Васил Кънчов: „Кресненското вино се добива в селата на Кресна планина /Кресненски пролом/. То е бяло или ясно червено. Отличава се по своята пивкост и прекрасен букет. Това вино, ако се правеше по-хубаво и се харчеше на втората или третата година след събирането на гроздето, би било най-хубавото сред македонските вина. То се харчи изключително в Разлог, Банско и Горна Джумая”.

Васил Кънчов се е постарал да опише и с какво се занимават селяните на Кресна (да поясним, реч е за село Стара Кресна, а не за гр. Кресна, тъй като тогава такова селище не е имало, а Кресна е Стара Кресна от 1978 година). Лозята са били засаждани изключително из малкото земя из стрънините на Кресненски пролом на вкопани в тях тераси и подзидани с камъни, за да се запазва земята, като край много от тези лозя е имало изби и зимници на лозарите.

За кресненското лозарство и винарство пише и Стефан Карчев, участник в Кресненско-Разложкото въстание като секретар на главния войвода Стоян Карастоилов, който след раняване в сражение се преселва във Ветрен, Пазарджишко, и учителства в Славовица, където 8 години ученик, а впоследствие и приятел му е министър-председателят на България Александър Стамболийски. В писанията си той сочи водите на р. Струма като воден път, използван за пренасяне на товари дървен материал със салове. Кресничани били по негово време опитни лозари и от тях и той се поучил и във Ветрен се заел пък да учи ветренци на по-добро лозарство и как да опазват гроздето си от болести и неприятели. Това показвал практически, като в кофа правел бордолезов разтвор от вар и син камък и с метла го ръсел по лозите, тъй като по това време из тези земи лозарската пръскачка не е била известна.

Лозарството и винарството в Кресненско е било най-добре развито в землищата на селата Влахи, Ощава, Кресна, Сенокос и Мечкул. Лозята на жителите на Влахи и Ощава са били край Струма след Кресненския пролом и из деретата в ниските хълмове на Пирин планина, които били с добра слънчева показност и защитени от север от студени ветрове от високи хълмове. Лозарите  от Стара Кресна, Сенокос и Мечкул пък отглеждали лозята си най-вече из стръмните на пролома тераси, които били облъчвани от голяма слънчева грейка, което способствало за узряването на гроздето. Малко по-широки земи за лозарство е имало в местността Раец, където лозя има и днес.

Описание за лозарството в Кресненско дава в историческия си труд „Мечкул” и Йосиф Димитров. Днес „старите лозя” – пише той – надвиснали над Струма, са само една легенда, една слава на нашите деди и прадеди, производители на кехлибарено грозде. И сега стърчат каменни стени на терасите и на останките от зидове на някогашните изби и зимници до тях, в които са пълнени бъчви с до 5 тона вино. И сега възрастни хора си спомнят какво веселие е било на гроздобер и за големите празници в местността Кръсто, които не минавали без вино и печени на ръжен овце, кози, телета.

За подобни празници – събори по гроздобер, се говори и в други селища. Близо до сегашния град Кресна има и местност, казваща се Касапницата. Там също са се пекли на ръжен животни и това е ставало точно на гроздобер, тъй като тогава идвали на гости на лозарите от Влахи и Ощава много купувачи на грозде от Крупник, Разлог, Банско и други места.

Любопитен факт е, че 1901 г. някои от избите в Кресненския пролом са били използвани от войводите Яне Сандански и Христо Чернопеев за укриване на пленените Елена Стоун и сподвижничката й Екатерина Цилка по време на нашумялата афера „Мис Стоун”, която приключва с откуп от 14 500 турски лири (равни на над 100 кг злато), като в една от избите-колиби се ражда и дъщеричката Елен на Цилка.

Да се върнем към Мелник във времето на 19 век. Лозарството е било добре развито, както и винарството, но този отрасъл е бил вече във владение на чорбаджии и гърци. При гроздобер те наемали голяма част от населението, а други пък им работили и като ратаи. Любопитна случка откриваме в спомените на войводата Андон Янев-Кьосето, в запис на Боян Мирчев. С цел да се подпомогне Организацията (ВМРО), Яне Сандански определил на гръцките чорбаджии 200 лири помощ. Но те не я давали. Питал го Кьсето взел ли е парите, но Яне му казал все, че не дават. „И ти, цял войвода, не можеш да се справиш?” – пак го питал. И Яне все казвал, че не може, та града ли да запали. Тогава Кьосето предложил съвет, който се и изпълнил. Чрез местните чети забранил на населението от Мелник и района да се включва в беритбата и пренасянето на гроздето, а пък на идващи наемници от Неврокопско да се устроят засади в Пирин планина и да бъдат връщани. Така и станало. Гроздето узряло, взело и да презрява и да се разваля. Чорбаджиите събрали едва към 20 процента от реколтата. Отишли при Яне и му казали, че искат да си изплатят 200-те лири, та мирлък да е. Да, но Яне им казал, че вече лирите са станали 400…

Мелнишкото лозарство търпи добро развитие и през 20 век и най-вече по време на кооперираното лозарство. След освобождението от турско робство хората открили, че добър път може да се окаже кооперативното отглеждане но лозята. В 1932 година пък в Мелник се учредява и първата в Мелнишко и в цялата Югозападна България кооперация „Мелнишка лоза”.

Към по-добър път на лозарството търси възможности и Георги Корчев от Стара Кресна, който преди Освобождението е бил пунктов отговорник на ВМОРО в Горноджумайско след излизането в нелегалност на Сава Михайлов, като е поддържал кръчма за прикритие. В пенсионни години живее в родното си село и там учи хората на лозарство и овощарство, тъй като тази култура, носела някога блага за селото, била позабравена поради появила се филоксера, която унищожила много от лозята. Сам той създал 2 дка лозов масив и се опитвал с помощта на областното ръководство в Горна Джумая и разни министерства да осигури лозови фиданки за засаждане.

Безспорно изключителна роля в мелнишкото лозарство оказва по време на създадените в региона кооперативи и изградената в Сандански Комплексно-опитна станция за южни култури. Тук със заслуга е нейният директор Яне Атанасов от Симитли, който успява да подобри селективно стария сорт „Широка мелнишка” и да модифицира нови сортове, сред които и „Мелник 55”, както и да доразвие самородния кресненски сорт „Керацуда” и да създаде хубави десертни сортове.

В годините на демократични промени голяма част от лозята в Мелник са подложени на самоунищожение. Произвежданото грозде е в пъти по-малко от някога, вината нямат славата на някогашните. Няколко винарни в Дамяница, Хърсово и други места се опитват да припомнят за стара слава. Но проблем си остава увеличението на площите с лозя и ще тръгне ли вино от региона отново из Унгария, Австрия, Италия и други страни.

БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

2 Коментара

  1. Чудните пясъчни мелове!

    Божествени природни условия!
    Това е райската земя – България!
    Всичко което ражда прекрасната българска земя е Божествено – чисто, вкусно, сладко…

    УДОВОЛСТВИЕ за тялото и душата – това дава храната от българската земя!

    И вижте чудните мелнишки изби – издълбани в пясъчни мелове, няма скали, само блестящ пясък, но тунелите НЕ СЕ срутват, това е изумителната енергийност съчетание на земните и космически сили, и тук по българските земи!

    И въпреки, че след умишленото заразяване с филоксерата – истиският БЪЛГАРСКИ мелнишки сорт лозя изчезва, НО дори подмяната му с американски сортове лозя, днес дава добри резултати!
    Факт.

    И всичко това благодарение на Божествените природни УСЛОВИЯ на прекрасната ни България!
    —–

    Пък американската посланичка ще ни пее Вазовото стихотворение “Де е България”?!

    🙂

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *