Премахването на татуировки по-опасно от поставянето им

От заплетени форми и загадъчни фигури до спортни, сексуални и фолклорни мотиви – татуировките са разнообразни и привлекателни за мнозина. Всеки 3-ти американец и всеки 7-ми европеец имат поне по една татуировка.
Малцина обаче знаят, че мастилото, използвано за направата на почти всички татуировки, не е създадено за приложение върху човешката кожа, а за нуждите на автомобилната и печатарската индустрии. Нито една държавна агенция не е издала официално одобрен списък с пигменти за подкожно приложение, а кожните усложнения след татуиране са чест кожен проблем.
Иглата на стандартните уреди за татуиране пробива кожата близо 100 пъти в секунда и доставя мастилото на дълбочина от 1,5-2 милиметра под епидермиса. Епидермисът непрекъснато се обновява и отлющва остарелите и ненужни повърхностни клетки. Ако мастилото попадне в епидермиса, то ще бъде напълно отделено от тялото за около 3 седмици. Затова иглата преминава през епидермиса до подлежащия дермис.
Болката от увреждане на тъканната цялост и засягане на повърхностните нерви активизира имунната система. Макрофагите, едни от защитните й клетки, разпознават мастилото като чуждо тяло и се опитват да го погълнат, обезвредят и изведат от тялото. Повечето макрофаги, погълнали мастилото, остават в дермиса и не могат да го напуснат, а непоетото от тях мастило се поема от фибробластите или засяда между колагеновите нишки в кожата.
Според германско изследване от 2009 г. (Experimental dermatology, 23.08.2009) 42 дни след поставяне на татуировка едва 68% от използваното мастило все още се намирало в татуировката. Останалото количество бавно се разнася из тялото от макрофагите. Чрез тях достига предимно в лимфните възли, които трайно биват боядисани в цвета на използваното мастило. Те обаче могат да заседнат и в тъканите на черния дроб, което повишава риска от обостряне на налични чернодробни нарушения.
В Европа има множество мастила, прилагани в студиата за татуиране – задължително е да се знае какво съдържат мастилата и да се избягват тези, включващи в състава си живак, олово, берилий, кадмий, арсеник и фталати. Именно заради тези отровни съединения премахването на татуировка от кожата може да бъде много по-опасно от поставянето й.
Според публикация в Journal of the American Academy of Dermatology от 2006 г. най-ефективната мярка за премахване на татуировки включва лазерно лъчение. То разтваря мастилото в подкожните слоеве и позволява очистването му. Това обаче създава възможността опасните химикали да навлязат и в кръвообръщението, което според авторите е по-честа причина за кръвни натравяния от самото поставяне на татуировка.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *