Преподавателят в ЮЗУ д-р Ева Жечева: Насилието в България остава заключено зад вратите на дома, интернатите не са места за „лоши” деца, а за деца, с които системите са се провалили

Ева Жечева е магистър по български език и история, доктор по теория на възпитанието и дидактика. Депутат от ОДС в 38-ото НС. Основател и първи председател на Държавната агенция за закрила на детето (2001-2002 г.), като през 2013 г. отново е избрана на този пост. В периода 2013-2016 г. ръководи най-големия проект в областта на деинституционализацията на грижата за децата, в резултат на който се закриват всичките 24 домове за деца с умствени и физически увреждания. Лицензиран медиатор. Хоноруван преподавател в ЮЗУ „Н. Рилски“, факултет „Педагогика”. От 2006 г. е част от екипа на омбудсмана. От 2017 г. досега оглавява Дирекция „Права на детето“.

„У нас се смята, че някои форми на агресия в семейството са нормални – казва в интервю за „24 часа” експертът в областта на защита на детските права Ева Жечева. – Със стар закон не можем да предложим възстановително правосъдие. Социалните мрежи трябва да носят отговорност в борбата срещу насилието. В България липсват специализирани услуги, които да подкрепят социализацията на подрастващи, скарани със закона”.

– Госпожо Жечева, свидетели сме на поредния жесток случай на насилие над дете – пребито от баща си момче в Габрово. Какво трябва да се направи в този случай и достатъчно ли е настаняването в приемно семейство, каквото е поискало самото момче?

– Случаите на домашно насилие нарастват, но тенденциите са за по-голяма разпознаваемост на проблема, особено когато става дума за деца, по-голяма чувствителност и по-бърза реакция на институциите. По-малкото разкрити случаи обаче показват, че насилието остава заключено зад вратите на дома. Изследванията показват, че у нас се смята, че някои форми на агресия са нормални в семейството и голяма част от проблемите в него, които се разрешават с насилие, трябва да си останат в рамките му. Всеки от нас може би познава семейства, в които често се използват насилствени методи, цинизми, вулгаризми и обиди спрямо детето. А в обществената среда, в която детето расте, учи се и се развива, насилието блика отвсякъде – от игрите, от медиите, от рекламите, тъй че трудно можем да говорим за ефективна превенция. Факторите, които водят до насилие в семейството, са много – бедност, алкохолизъм, психически разстройства, безработица, криминогенни прояви. Това са все неща, за които семейството не се подкрепя за разрешаването им. И всичко това рефлектира върху най-уязвимите – децата.

Случаят в Габрово, в който насилието е стигнало такава форма, която повече не може да се скрие, показва, че някой възрастен покрай детето не си е свършил работата. Съсед, роднина, учител, социален работник, които са чували или виждали различни форми на насилието над детето, но са си мълчали заради обществената стигма, че „това е проблем на семейството”. Никой не си задава въпроса как едно дете расте с насилие, какво се случва в душата му. Сега приемното семейство трябва да лекува детската душа, а дали самото семейство е готово за това. Да, вярна е констатацията на Националната асоциация по приемна грижа, че всяко трето дете, изведено от семейството си и настанено в приемна грижа, е жертва на насилие, но това изисква висок професионализъм на приемното семейство, за да се справи с проблемите на детето. Затова са нужни и специалисти около детето – психолози, травма терапевти, детски психиатри. Питам се бащата ще бъде ли насочен към ползване на специални услуги за насилници и има ли достъп до такива в Габрово, и това е отделно от досъдебното производство, което вярвам, че е образувано. Много въпроси, на които всекидневно трябва да търсим отговори, но не след поредното пребито дете. Координация между институциите, бързина на действията, подкрепа за семействата при отглеждане на децата, особено за рискови семейства – млади семейства, такива, в които имат болни, с психически разстройства, със зависимости, алкохол, маргинализирани общности.

Социалната работа е основата на всяка добра превенция. Чувствителността на системите – образованието, където детето учи и където то може би понякога ходи със синини или охлузвания, личният лекар, който трябва да разпознава формите на домашно насилие и който трябва да сигнализира за това. Забрана на телесното наказание в България. Има начини, стига да искаме да работим в защита на най-добрия интерес на детето. Защитата от насилие не е просто морал, а фундаментално задължение на държавата и обществото като цяло. Необходими са последователни политики за ранно идентифициране на риска, интервенция, ефективна закрила и устойчива междуинституционална координация. Трябва да възприемем борбата с насилието като споделена ценност на обществото.

– Как се решава кога институцията да е интернат и кога – приемно семейство? Последните деца побойници на столичния пл. „Славейков”. Агресивното дете от случая в Лом например е пратено в интернат, там само за лоши деца ли е и няма ли да станат още по-лоши?

– Това са мерки, които се прилагат по различни закони – настаняването в приемно семейство е мярка за закрила по Закона за закрила на детето, а настаняването в специализиран интернат е мярка по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, закон от 1958 година. Когато системите не могат да се справят с проблемите около едно дете, то се изпраща в място, в което се настанява с възпитателна мярка, като се ограничава неговото движение и свобода. Обикновено престоят, определен от съда, е три години.

Това са места, в които възпитателните и социалните мерки отдавна не работят, те не са ефективни и не отговарят на съвременните потребности на децата. Това не са места за „лоши“ деца, а за деца, с които системите са се провалили в своята работа. Финансирането на тези институции е спрямо броя на настанените деца, сградите са огромни, амортизирани, екипите са ограничени. Останали са три такива места за „лоши деца”, което на практика означава, че едно дете от Смолян може да се изпрати в Тутракан, връзката с родителите се прекъсва, децата няма при кого да отидат дори през ваканциите и така се озлобяват още повече. Социално-педагогическата работа с тях не води до почти никакви резултати.

От друга страна, всички знаем, че децата са жертви на средата, в която живеят. Извеждат се от нея, но след това се връщат в същата среда и кръгът отново се завърта. За тях са необходими комплекс от интегрирани услуги от възстановителното правосъдие, които ние не можем да им предложим. Голяма част от тези деца стават клиенти на съдебната система и след навършване на 18 години.

– Все по-често взеха да стават черните хроники с агресия между деца. Какво пропускаме като общество да направим? Пък и какви мерки могат да се вземат срещу т.нар. локали?

 – Не е достатъчно обаче да регистрираме случая на насилие и агресия, важно е да предложим работещи мерки, да проследяваме случаите в тяхното развитие, как всяка институция и орган за закрила са работели в различни етапи. Зад всяко дете стои една история, история на неглижиране, на липса на грижи, на насилие и тормоз. Има деца, които са с различни форми на психическо страдание и то е останало неразпознато. Училището не е място, където децата се учат на емоционална интелигентност, те не могат да преработват чувствата си и агресията е първа симптоматична реакция в случай на спор. С израстването си децата стават по-уязвими към други форми на агресия, включително насилие, оказвано от връстници, дори и от приятели. Насилието продължава и в по-късния етап на юношеството, особено активни стават момичетата, които дори го считат за някаква форма на женственост и доказване.

Разбира се, особена роля играят социалните мрежи, които не само го отразяват, но и го мултиплицират. Понякога насилието и агресията е и модна тенденция, която се следва. Така се случва и с локалите. Те също са продукт на мрежите, един вид модели за следване. За членовете на локалите е важно да се докажат пред групата, като се държат нагло, удрят и бият, се издигат в йерархията на групата. Всички тези действия ги приемат като забавления и вид игри, които вдигат адреналина и са бягство от скуката. Те се идентифицират по един и същи начин и се опитват „да мразят” всички различни. По време на юношеството много белези стават повод за такова различие.

Психолозите твърдят, че тези деца и млади хора са зависими от екрана, от моделите, които се налагат като тип поведение. Тревожно е обаче, че голяма част от децата, станали жертва на локалите, не смеят да споделят от страх за ново нападение. И какво се случва? Намесва се местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Прилагат се различни мерки по закона, които обаче не са ефективни, те отдавна са изпразнени от съдържание. И започва работа на парче. Всяка институция планира свои мерки спрямо функциите, които има. Резултатите почти винаги са едни и същи: „Няма какво да направим, защото извършителите са деца”. Изобщо трябва ново законодателство, нови мерки и решения за обществена нетърпимост и за превенция. Отдавна е трябвало да се изгради нова система за децата в конфликт със закона, която да отговаря на международните стандарти за щадящо правосъдие, и да работим с мерките на възстановителното правосъдие. В България липсват инфраструктура и специализирани социални услуги, които подкрепят рехабилитацията и социализацията на децата в конфликт със закона.

– При случая на насилие от страна на локали над момчето в подлеза на Горна баня от полицията обясниха, че в повечето случаи са с вързани ръце заради остарялото законодателство. Вие сте в работната група по изработването на изцяло нов закон за детското правосъдие – кога можем наистина да очакваме да има такъв?

– С новото законодателство няма как да се преборят локалите, защото, докато то бъде прието, част от тях ще станат направо „национали”. Сега е необходимо да се действа с всички налични средства, с институции, работещи заедно, с включване на образователната система и правоохранителната система. Могат да бъдат предприети редица мерки, като се спазват особените правила за непълнолетни, а системата за закрила припознае децата под 14-годишна възраст като деца в риск. Но това е най-трудното, защото всички системи са изчерпали своя потенциал, те търсят пътя на промяната през новото законодателство. Това показва колко несъстоятелен е вече на обществените отношения ЗБППМН. Липсва изцяло контрол и наблюдение на изпълнението на мерките, напр. „непълнолетният да посещава определени места и заведения”, „да се среща и установява контакт с определени лица”. Често се прилага възпитателна мярка „поставяне под възпитателен надзор на родителите”, а доста често именно родителите са причина за поведението на детето – родителско нехайство, неглижиране, грешки във възпитанието, конфликти в семейството, неправилно общуване, изолация.

По данни на НСИ през 2024 г. местните комисии са наложили 7206 възпитателни мерки, в съответствие с чл. 13, ал. 1 от ЗБППМН на 5361 лица на възраст от 8 до 17 години за извършени от тях 5852 общественоопасни деяния. Най-често налаганите мерки са: предупреждение – 3323 (46.1%); поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател – 1464 възпитателни мерки (20.3%); поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, за засилени грижи – 1108 мерки (15.4%); задължаване да участва в консултации, обучения и програми – 485 мерки (6.7%); задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото – 266 мерки (3.7%).

Питам се как се измерва ефективността на мерките и какви са резултатите от тях? Наистина е сформирана междуведомствена работна група под ръководството на Министерството на правосъдието, която има за задача да извърши анализ на съществуващата нормативна уредба в областта на борбата с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, на международните стандарти и добрите практики и да предложи законодателни изменения. Тревогата ми е, че отново ще правим анализи, които са правени няколко пъти досега, и ще предлагаме законодателни промени, но на съществуващи актове. Не се говори за цялостна реформа в областта на детското правосъдие. Липсва концепция, визия за това, което искаме законово да уредим и какво искаме да се случи. Ние знаем ли къде искаме да отидем и каква система искаме да изградим за децата си? Няма как в сега действащите норми да бъде транспонирано щадящото правосъдие и то да стане достъпно, съобразено с възрастта, бързо, адаптирано и насочено към нуждите и правата на детето.

– Какво трябва да се промени в закона по отношение на детската престъпност – по-строги наказания, повече превенция или… Имате ли обратна връзка какво е предприето?

– Както вече посочих – трябва да се промени цялостно концепция за детско правосъдие. Такава система може да бъде изградена само върху превенцията, която е система от мерки за подкрепа. Още през 2011 г. Министерски съвет приема Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за деца, в която отбелязва, че „ международноправният стандарт за най-добрите интереси на детето като основополагащ принцип на системата за детско правосъдие задължава държавата към адекватно коригиране на поведението на дете в конфликт със закона“; „признава международноправните си задължения да гарантира на ангажираните държавни институции човешки, материален и финансов ресурс и ефективно действащи професионални стандарти, за да могат да осигурят своевременна и индивидуализирана високоспециализирана политика по предотвратяване и противодействие на поведенческото отклонение на децата в условия на междуинституционално сътрудничество“.

Тази политика трябва да се провежда в условия на обществено доверие и подкрепа. Досега практиката по въвеждането на международните правни стандарти по правосъдие спрямо детето поражда незадоволителни резултати, които не съдействат за качествена реформа на сектора за превенция и противодействие на поведенческите отклонения при децата, ориентирана към зачитане на техните права.

Сега в България действат концептуални несъвместими нормативни актове, изразяващи непримирими възгледи както за природата на отклоняващото се поведение на децата, така и за адекватните и предпочитани средства, и процедури по ограничаването им. Системите действат при недостиг на специализация, практиката по прилагането на действащите актове създава впечатление за произволност, липса на адекватна статистическа и аналитична информация, нарушения на междуинституционалната комуникация и сътрудничество с гражданския сектор.

В наскоро проведено изследване на правата на децата в наказателното правосъдие, в което участвах и аз, се направиха изводите, че действащото законодателство не предлага политическо решение и на конфликта между репресивната и закрилната функция на държавата, когато едно и също дете е едновременно жертва и извършител на общественоопасно деяние. Това фактически подкрепя консерватизма и репресивността на системата. Именно поради това ни е необходима ясна визия, така както се извърши реформата по деинституционализация на грижите за деца – с приета Национална стратегия, план за действие и ясна концепция. Сам по себе си този подход влияе и върху промяната на общественото мнение, променя стигмата нарушение – наказание. Необходими са още усилия, за да може правата, които сме признали, да стигнат до всяко конкретно дете, да му помогнат да живее по-добре и да израсне като пълноценна личност. Това ни определя и в какво общество живеем.

– От институцията на омбудсмана сигнализирате МОН за опасна компютърна игра, която стимулира употребата на кокаин сред децата и ги учи да са наркодилъри. Имате ли обратна връзка какво е предприето?

– По повод на тази особено опасна компютърна игра ние сигнализирахме Центъра за безопасен интернет и асоциация „Родители”. От центъра реагираха веднага, като информираха родителите, че са изпратили официално писмо към платформата Steam, през която децата свалят играта. Поискали са от екипа им да я ограничат за сваляне от деца и да сложат обозначение 18+. Играта Schedule няма PEGI рейтинг (Pan European Game Information) и затова е поискано от Steam да изискат от създателите да сложат рейтинг PEGI 18+, какъвто всяка игра по принцип трябва да има, за да бъде ясно за каква възраст е подходяща. Екипът на центъра се е свързал и с други центрове за безопасен интернет в Европа и е проверено какви са техните наблюдения върху играта, има ли сигнали и в други държави, има ли регистрирани проблеми. Важна препратка е направена към родителите, че това може да е добър повод за разговор с децата. Няма данни самото играене на подобна игра да води до директна употреба или разпространение на наркотици, но случаят е повод да се поговори с децата и да се разбере играят ли на тази и други неподходящи игри, да им се кажат рисковете и как да мислят критично.

Действия са предприети и от Министерството на образованието и науката, което с писмо ни информира, че е сформирана работна група, инициирана от СЕМ, с цел да се очертае рамка за единна политика по отношение на медийното потребление на децата в България.

– Тази тема отваря друга – за все по-засилващото се влияние на интернет върху децата – игри, социални мрежи, различни платформи. Има ли според Вас  вариант достъпът да бъде регулиран?

– Да, така е, предизвикателството пред всички нас е, че ние отглеждаме дигитални деца и трябва да бъдем готови за времето, в което те са в интернет. Както отбелязват и от Центъра за безопасен интернет, онлайн игрите имат и много позитиви – развиват стратегическо, критичното и творческото мислене, развиват у децата умения за сътрудничество и работа в екип и разрешаване на конфликти. Но винаги е добре да поговорим с децата и тийнейджърите кои игри харесват и защо, за ефектите от игрите и как да избират такива, които всъщност имат повече позитиви. Спокойният и неосъдителен подход към децата при такъв разговор е много по-резултатен и ще им даде пространство да споделят с родителите повече. Проблемът е, че всеки трети потребител на ТикТок е под 14 години, въпреки че можеш да се регистрираш на възраст над 13 години.

Спомняме си, че преди години компанията собственик беше глобена с милиони за събиране на лични данни на деца под 13 години. Особено тревожно явление е онлайн тормозът, който представлява използването на интернет за нанасяне на емоционална вреда върху други хора. Много често той бива използван от деца и тийнейджъри като начин да обидят, отмъстят или просто да се пошегуват с приятелите си.

Разбира се, че има достатъчно начини да бъде ограничено влизането на детето в опасни сайтове, и вярвам, че те са познати на съвременните родители, които искат да знаят какво прави детето им в интернет. Има издадени ръководства и семейни правила за балансирана употреба на интернет и дигитални устройства, как да не загубим детето си във виртуалния свят. Има издания за учители и специалисти, за деца, тийнейджъри и млади хора. Винаги може да се подаде сигнал за онлайн съдържание или поведение, което децата смятат за незаконно или вредно, на Горещата линия 124 123 или на SafeNet. Проблемът е, че тази линия и самият Център за безопасен интернет не се финансират от държавата, а това е гражданска инициатива. Държавата трябва да поеме отговорността за онлайн безопасността на децата и възможността им да сигнализират при вредно съдържание. Има над какво да се помисли. Социалните мрежи и онлайн платформите трябва да бъдат държани отговорни в борбата срещу насилието.

Технологичният сектор трябва проактивно, своевременно и ефективно да наблюдава и премахва речта, насаждаща омраза към пола, сексистко и съдържание, съдържащо насилие. Секторът също така трябва да засили сътрудничеството с правоприлагащите органи за адекватно справяне със случаите на онлайн насилие. Освен това трябва да предоставя ефективни ресурси за потребителите, за да разпознават и да предприемат действия срещу онлайн злоупотреби. Накратко, технологичните компании, онлайн платформите и социалните медии, включително порноплатформи, е необходимо да предприемат действия по отношение на повишена прозрачност и отчетност, по-бързо премахване на незаконно съдържание, безопасност и превенция, сигнализират специалистите.

– Депутатите гласуваха забраната само на еднократните вейпове, забранена бе и продажбата на енергийни напитки на деца, но никой не забрани разпространението им около училища. Как може да се оказва контрол върху разпространението им?

– Отново опираме до това какви мерки са разписани за контрол над използването на тези вейпове, енергийни напитки и всякакви други опасни за децата вещества. Всички твърдят, че мерките са достатъчни и на практика те трябва да работят. Дали глобите са ниски, или те не се потвърждават от съда. Продажбата на вейпове на непълнолетни и в момента е забранена в онлайн пространството и в търговските обекти. Търговските обекти подлежат на глоби, ако продават каквито и да било тютюневи и никотинови продукти на лица под 18 години. Строг контрол там е задължителен, но изглежда го няма. По данни на МВР се получават сигнали за нерегламентирана интернет търговия на неразрешени вещества, които се проверяват от служителите, които извършват мониторинг на интернет пространството. Когато се установи подобна дейност, се предприемат действия по премахване на тези продукти. Явно се премахват сайтове, свързани с противоправна търговска дейност, но на тяхно място се създават нови. Всички ставаме свидетели на полицейски акции. Явно трябва де се затварят обекти, в които е установена продажбата на тези продукти, които са забранени. Има и друга гледна точка, че строгият контрол за продажби и специалната оторизация за всяка електронна цигара, а не забраната им, могат да решат проблема.

Но, разбира се, най-важно е възпитанието и всичко започва оттам. Това ще бъде ли достатъчно, след като виждаме, че повече от година след забраната на продажбата на райски газ ефект няма – подобни балони все още се продават и са все по-популярни сред подрастващите? Много важни са инициативите на самите младежи, аз само за пример ще посоча проекта на ученици от Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“, разработен преди няколко години. Учениците са изследвали вредното влияние на енергийните напитки върху развиващите се организми на децата, изследвали са ръста на употребата в различни държави и сами са разработили законодателни промени за забраната продажбата на деца. С подкрепата на институцията на омбудсмана тези предложения, заедно с цялото изследване, бяха изпратени на народните представители и ето това е вече факт.

Все повече психолози, лекари и различни специалисти трябва да работят с младите хора и с родителите. Съветът на децата към Държавната агенция за закрила на детето също се включи в темата за вредата на тези вещества. Епизодично се включват в кампаниите популярни лица, но това остава частично и сякаш няма лидерство в този процес. Има стряскащи данни за употреба на райски газ, вейпове, дизайнерска дрога и всякакви бонбони и пакетчета, но те сякаш не се обявяват официално. Особено за употребата на алкохол сред децата под 13 години. Явно административният контрол не е достатъчен и вероятно има теч на информация от контролните органи към търговците.

– Нека да Ви питам и по две други теми – в момента се гледат промените в Закона за движение по пътищата – какво трябва да се разпише в тях за младите шофьори?

– Това е тема, която безспорно вълнува не само младите шофьори, но и обществеността. След толкова трагични инциденти на пътя, загинали деца и млади хора винаги се започват отново дебатите какви трябва да са изискванията. Аз не мога да дам много иновативни предложения, но за мен най-важно е добрата подготовка на младия шофьор, да имат реални часове на полигон, както градско и извънградско кормуване. Подготовката да бъдеш отговорен на пътя трябва да започва в училище, не само като пешеходец, но и като шофьор. Може би трябва да се въведе първа временна книжка, която да бъде за определен период. Специалистите отбелязват, че е „необходим безкомпромисен шофьорски курс, тежък изпит и жесток контрол на пътя“.

– След по-честите инциденти с тротинетки, особено сред децата, много кметове заговориха за забраната им, как трябва да се регулира карането на такива от подрастващи?

– Липсата на велоалеи принуждава велосипедистите да карат по тротоарите, между колите и в движението. Същото е и с тротинетките, може би трябва да има забранени участъци, в които да се движат с този тип превозно средство, да са забранени околовръстни пътища, натоварени булеварди, както и да има възрастови ограничения за ползването им. Особено опасни са тези превозни средства през нощта. Все още виждаме родители и възрастни, които возят децата си на електрически тротинетки. Отговорността е на всички нас.