При Георги и Антон Хаджимаргаритови и Костадин Цветков работата върви по график. „Когато е жътва, нямаш работа при лозята, а сеитбата е веднага след гроздобера, двете стопанства ползват и обща техника, а свинефермата дава тор за нивите”, разказва агрономът, който отглежда и зеленчуци
Колкото и трудно да се случва у нас обединяването на земеделски производители, има вече добри примери. Един такъв пример за съдружаване от реалния живот в района на Петрич ви представяме сега. Всъщност, както ще разберете, става въпрос за сдружаване на съседско-приятелски начала.
Става дума за общото между дългогодишната фирма КОМ-Х, ферма „Синтика“ и ферма „Балдино“, които ги представя агроном Костадин Цветков по време на земеделския форум в Гоце Делчев. Стимулът да работят заедно е, че ресурсът, който ти (можеш да) стопанисваш, ми помага, както моят ресурс помага на твоя. Няма надпревара и съперничество между Хаджимаргаритови и Цветкови.
КОМ-Х е свинекомплекс, кланица и цех за производство на месни продукти. Освен че отглеждат прасета, изкупуват телета, пилета, овце и кози от района. Известни са в региона (и не само там) особено с варените меса в буркани, шунка, суджуци, кайма, месо разфасовано или цяло прасе. Съществуват от доста години, основател е Костадин Хаджимаргаритов, 76 г., който все още не се предава. Той все още е главното действащо лице в свинекомплекса. Двамата му синове – Георги и Антон, са поели останалата част. Единият повече контролира разфасоването, транжорната, приемането на продукцията и целия процес вътре. А другият е повече в търговската част, контакти с клиенти, дистрибуция.
Ако приемаме за правило в семейния агробизнес, че всяко следващо поколение надгражда, със сигурност бихме открили такива примери за Георги и Антон. Като създадената преди около година и половина ферма „Синтика“, която основават с още двама свои млади приятели, един от които е и агрономът Костадин Цветков.
Неслучайно е кръстена на Синтите – долината, която събира 7-те планини тук: Беласица, Пирин, Малешевска, Огражден, Славянка, Сингелица и Кожух, за да произвеждат най-традиционното – зърно. Отглеждат около 400 дка зърнено-житни култури, голяма част от които са за фуражи в свинефермата.
Като включим и лозето на Цветков с градини „Балдино“, внасяме още повече символика – четиримата приятели са производители на хляб и вино.
„Моят баща и техният баща са приятели от детство, по-големи са от мен“, разказва Костадин за Хаджимаргаритови. „Заедно решихме да направим нещо. Да сме малко по-независими. Моята специалност е свързана с това и решихме да затворим кръга, те отглеждат животни, помагам в производството на фуражите. Човек като има желание, намира начин“.
За Цветков работата в двете фирми се съчетава идеално. Сеитбата е веднага след гроздобера, след това виното се обработва, прибрано в избата. Февруари месец, ако се спази традицията, се започва зарязването. След това има манипулация на житото, а малко след това и по гроздето. Когато е жътва, нямаш работа при лозята, всъщност тогава гроздето зрее. След това идва време за гроздобер, за който се използва и помощна работна ръка. Всичко е по график.
Така, неформално обединени, двете стопанства ползват и обща техника за житото и в лозята, малък трактор и сеялки. 400 дка за зърнопроизводството са нищо, нямаш никаква натовареност на техниката, като почива, може да се обработва лозето, обяснява той.
Не сеят слънчоглед, тъй като летата тук са прекалено горещи, за сеитбооборот са се насочили към бобовите култури. Причината да не са ги посели досега е, че използват повече бели петна и са в очакване на окрупняване на блоковете.
На 400-те декара през отминалата 2022 г. бяха сели пшеница и тритикале, което е по-сухоустойчиво и невзискателно към почвите.
В техните условия зърното е с ниски добиви, особено когато липсват валежи през пролетта. От тритикалето обаче имат задоволителни резултати, ако пшеницата им е 200 кг/дка, от тритикалето е двойно повече, пък и сламата му е доста повече.
„Не сме слагали никакви торове, даже и органични, земята беше „новище“, така му викаме, за първа година. Не е гледана, затова е със запазено плодородие. С азотни торове ако почнеш, умира почвата и после постоянно трябва да я третираш“, уточнява агроном Цветков пред bgfermer.bg.
Вместо синтетични торове в стопанството ще наблегнат на органичните от свинекомплекса. „От земята ще взимаме храна за животните, от тях пък – тора, и така ще стане кръговратът”, акцентира Костадин Цветков. По думите му свинският тор има всички нужни елементи.
Като азотфиксираща култура са се насочили към фий в смес с овес, който вкарва азот по време на цъфтеж. От фия се добива също и доста слама. „Втората година ще насадим една част с азотфиксиращи култури и на другата година ще направим повторка с жито“, допълва той.
Костадин е трето поколение лозар. От баща си наследил 2 дка лозя, днес са около 35-40 дка. Градините „Балдино“ ги кръстил на дядо си, старият лозар. „Бил е агроном в АПК, нямам много щастието да съм общувал с него и да се уча, бил съм на 7 години, когато е починал“, посочва наследникът. „Обаче кръвта си остава. И любовта към земята. Закърмен съм със земята“, подчерта Костадин за детството си и това е стимулът му по-късно да следва растителна защита в Аграрния университет – Пловдив.
Сега младият лозар продължава да отглежда и поддържа старите местни сортове „Широка мелнишка” и малко късна „Петричка есен” – десертен. Винените сортове са на едно място. Десертните са 3 дка в с. Ръждак.
„Широка мелнишка” и късна „Петричка есен” са двата сорта, които са гледани от дедите ми и са районирани за Петричко-Сандански район. Долното течение на Струма, около Мелник, е лозарски район. „Широката мелнишка” е като бордото за Франция. Затова искам да запазя тези сортове, „Каберне” навсякъде по света можеш да пиеш и „Мерло“, обясни Костадин.
И защото разказът му ми звучи доста позитивен на фона на редовните протести на лозарите у нас, го попитах откъде според него идва недоволството на сектора, къде са трудностите, при тях има ли ги, няма ли ги и ако не – защо?
„Не се оценява районирането – отговаря той – не се оценява местният сорт, не му се дава значение.
„Широката мелнишка” и „Петричка есен” значително са намалели в региона, изкореняват се, презасаждат се с други, ашладисват се с друг сорт и се набляга на вносни сортове. Да, качеството им е много добро, в нашия район правим хубаво грозде, но къде е местната марка, етикет за района? И бялото вино „Керацуда”, марката на района на Кресна, е на поизчезване”, отговаря Цветков.
Второ, разпокъсано е лозарството, самите хора не могат да се организират. Трудно е за реализация при отсъствието на краен продукт под формата на марка вино, обединено от производители, такава форма трябва да се направи. Повечето са големи масиви, с големи изби, изкупуват, но на ниски цени.
Агрономът дава пример със себе си – миналата година, като му станало много качествено виното, задържал го е, за да дочака по-високата цена. „Като я смъкнат, аз си закупувам съдове и го съхранявам там, за да не го продавам на безценица. А много хора се принуждават за без пари да го продават. В тези съдове се съхранява една година, ако не можеш да го реализираш като вино, трябва да го свариш на ракия, което е незаконно.
Законът позволява от 1 тон грозде да можеш да произведеш за собствени нужди съответно количество ракия. Но и тук няма добра организация у нас. Законите си ги има, въпросът е хората да се организират така, че те да са му от полза, а не да се крият от тях”, разсъждава лозарят.
Цветков е обнадежден, че е възможно това да се случи у нас. Самият той отглежда и зеленчуци и редовно се свързва с други дребни производители от района, за да произвеждат и пласират по-чиста храна.
Също така тази година е дал половината от лозовите си насаждения под аренда – не срещу пари, а срещу продукция – на младо момче, да се учи на занаята и да го развива. „Той е на 30 години и голям мераклия, обработва ги и малко ми пада от работата, а пак лозята се гледат с любов“, разказва още Костадин. „И аз на 30 бях с такъв ентусиазъм като него. Опитваме се да направим нещо като изгубените кооперативи, но все още сме в зародиш“, казва агрономът.
