Топ теми

Превръщането на християнския шедьовър „Света София“ в джамия е знак за деградацията на светска Турция в ислямска република

На 14 юли гръцкият премиер Кириакос Мицотакис по повод решението на турския Върховен съд да удовлетвори искането на Ердоган за превръщане на храм-музей „Света София“ в Истанбул в действаща джамия, заяви: „Това решение със сигурност е болезнено за нас, но също така ни боли като граждани по света. Това не е гръцко-турски въпрос, а глобален. Това е универсален въпрос. С това решение Турция избира да разкъса връзките си със западния свят и неговите ценности. Тя изоставя културно направление от много векове, предпочитайки интроверсията, и се обвива с фалшива мантия на сила над слабостта си“. 

       Всъщност изразът „изоставя културно направление от много векове“ не е точен. Прогресивното „културно направление“ е от началото на 20-те години на ХХ век, когато геният на Ататюрк драматично промени към добро съдбата на турската нация.

       Историята с най-големия християнски храм в света „Света София“ е

ПОКАЗАТЕЛНА ЗА НЕГОВАТА УНИКАЛНОСТ. 

       От години турски шовинистично религиозни групи фанатично призовават да бъде превърнат музеят в действаща джамия, пренебрегвайки особеното минало на сградата. През 537 г. императорът на Източната Римска империя Юстиниян Велики освещава сградата. В продължение на близо хиляда години „Света София” (”Църква на светата Премъдрост Божия”) е християнска черква – чак до 1453 година, когато султан Мехмед ІІ Фатих завладява Константинопол и превръща храма в джамия. Твърди се, че именно там султанът лично произнася първата ислямска молитва. През следващите векове са достроени четири минарета, а куполът на сградата е издигнат допълнително до височина от 56 метра.

Близо 500 години сградата е молитвен дом на благочестивите мюсюлмани. През 1935 година основателят на турската република Мустафа Кемал Ататюрк превръща „Света София” в музей, за да покаже, че е решен да превърне страната в светска държава. Той ликвидира висшите религиозни и политически институции на исляма – халифата и султаната – и заявява, че ислямът е отчуждил турците от тяхната изконна идентичност. “В резултат на това турската нация заприлича на онези хора, които учат Корана наизуст, без да разбират и дума от него, а после стават сенилни” (умствено изкуфели – бел ред.)”, казва Ататюрк.

„Света София“ е един от символите на Истанбул и се посещава средно от 3.7 милиона души годишно. Включена е в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

ИСТОРИЯТА НА КАЗУСА „СВЕТА СОФИЯ“

       През март 2019 г. Ердоган заяви: “Ние ще можем да направим безплатен входа в “Света София”, но ние можем да направим не само това. След местните избори (май с.г.) ще върнем същинския статут на “Света София”. Какво означава това? Ще сменим статута й от музей на джамия. Сега Тръмп обявява, че Ерусалим е столица на Израел. Не е ли така? Признава израелски суверенитет над Голанските възвишения. Ще получите отговор от Турция”, се закани турският президент на митинг в Трабзон.

       На 7 януари 2018 г. на откриването на ремонтираната и реставрирана българска църква „Свети Стефан“ (Желязната църква) Ердоган деликатно прокара през темата за толерантността между религиите идеята, че Турция не е тази, за която я представят националистите в Европа. Тогава рече: „Днес отправяме към целия свят едно много важно послание – че Истанбул е толерантен център на различни религии и култури. За нас тези исторически и религиозни обекти имат много голямо значение“.

       Две години по-късно Ердоган доказа неискреността и лицемерието на клетвите за религиозна толерантност. На 29 май т.г. по време на поредната годишнина от османското завоевание на Цариград в „Света София” бяха четени откъси от Корана, което анализатори смятат за поредна крачка към завръщането на храма към статут на джамия.

Плановете на турските власти предизвикаха негодувание в целия не само християнски свят. Продължават изказвания на църковни йерарси и политици от различни страни в защита на древния християнски храм.

Провокацията стана в особен момент. „Дойче веле“: „Недоволството в Турция расте, доверието към Ердоган спада. В такъв момент турският президент редовно вади по някой нов политически коз. Дали затова не реши да превръща истанбулската “Света София” в джамия? Ислямистите в Турция отдавна настояват сградата отново да стане действаща джамия. А това, че Ердоган сега вероятно ще изпълни тяхното желание, показва, че неговият запас от политически трикове е почти изчерпан“. Ако “Света София” действително се превърне в джамия, „това ще е сигурен знак, че в Турция предстоят предсрочни избори“, прогнозира немският ежедневник Rheinische Post.

       През отминалите години ислямисткото правителство на Ердоган обяви множество бивши църкви в Турция за джамии. Но музейният статут на “Света София” остана недокоснат, макар сградата да бе използвана периодично и за мюсюлмански богослужения. Но позицията на Ердоган явно се е променила. В началото на юни т.г. различни медии информираха: той разпоредил да се проучи как може да се осъществи трансформацията. Необходимите стъпки щели да бъдат предприети през юли. Ако Турция обяви “Света София” за джамия, с това ще разгневи основно Гърция, за която сградата има голямо културно-историческо и религиозно значение.

       Както обичайно нашенските политически и духовни власти жалко се снишиха. „България няма основание да реагира на евентуалното решение на турските власти да променят статута на „Света София“ от музей на джамия, докато не се произнесе ЮНЕСКО“, обясни на 19 юни вицепремиерът Томислав Дончев по време на парламентарния контрол..

       Турският телевизионен канал CNN Turk съобщи, че на 2 юли Държавният съвет (название на Върховният съд) на Турция е обсъждал въпроса за евентуалната промяна на статута на храма „Света София”. Обсъждането на тази тема по сведения на журналистите е продължило едва 17 минути. Съобщава се, че решението на Държавния съвет ще бъде обнародвано в течение на близките 15 дни.

На 7 юли Държавният съвет на Турция постанови: „Статутът на „Света София” може да бъде променен с указ на президента“, съобщи гръцкото издание Оrthodox Times.

 Три дена по-късно това стана факт. В петък (10 юли) по време на традиционната петъчна молитва най-висшият административен съд в Турция (Държавният съвет) анулира постановление на правителството от 1934 г., което превръща “Света София” в музей. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подписа същия ден указ, според който обектът, построен през 537 г. като византийска катедрала, се очаква да отвори за молитви на мюсюлмани на 24 юли (петък!)“. С това президентът прехвърли „Света София“ към Дирекция по религиозните въпроси и за отварянето на храма за богослужения.

КАК РЕАГИРА СВЕТЪТ ЗА НОВИЯ СТАТУТ  

Европейската комисия плахо призова решението за статута на “Св. София” в Истанбул да не се използва за нагнетяване на напрежение между религиозните общности. Брюксел обаче не коментира досега по същество намерението на Турция да превърне храма в джамия. Говорителят на Еврокомисията заяви проформа: “Св. София” е символ на толерантността и на диалога, като не трябва да се използва, за да се нагнетява неразбирателство“.

       Особено остра бе реакцията на Руската православна църква. Митрополит Иларион, шеф на Синодалния отдел за външни църковни отношения на Московската патриаршия: „Жалко е, че политическата ситуация надделява над уважението към другите религиозни традиции. Преобразуването на „Света София“ в джамия е шамар в лицето, което турското ръководство е нанесло на Православната църква, на цялото световно християнство“.

В деня на решението (10 юли) ЮНЕСКО заяви, че започва ревизия на статуса на храма “Св. София” в Истанбул от страна на Комисията за световно наследство, след като малко по-рано президентът Реджеп Тайип Ердоган издаде указ, че вече е джамия. Същата вечер президентът заяви, че „това е суверенно право на страната му и че на 24 юли (петък) ще е първата молитва в сградата. “Св. София” ще остане отворена за мюсюлмани, християни и чуждестранни гости“. Неговият ключов съветник и говорител Ибрахим Калън увери, че вътре ще бъдат съхранени християнските икони и мозайки, а храмът ще е отворен за туристи, както други джамии в Истанбул и страната“.

Най-неадекватна бе реакцията на Светия синод на Българската православна църква. „От ТВ Европа, цитирайки началника на пресцентъра на Свещения синод на Българската патриаршия, съобщиха на 13 юли, че Българската патриаршия все още не е изготвила своята позиция по въпроса за незаконното решение на ислямския джихадист Ердоган да превърне „Света София“ в джамия. Това щяло да стане през следващите две седмици, чак когато синодът се събере на заседание. „Случващото се със „Света София“ предизвиква много скръб и тревога, и очакване за нещо недобро“ – заяви началникът на пресцентъра на синода Иконом Николай Георгиев.

Докато още в същия ден (а дори и месец преди това), когато „Света София“ бе поругана на 10 юли 2020 г., много предстоятели на поместни църкви, архиепископи и митрополити, световни организации, включително и много мюсюлмани, сред които мюфтии и депутати, президенти и министър-председатели на различни държави, се обявиха за запазване статута на „Света София“ и остро осъдиха позорното решение на Анкара, нашенските държавници жалко мълчаха.

След дъжд качулка – е казал народът. По повод изявлението, че синодът на БПЦ ще се произнесе по въпроса чак в края на юли, наши медии коментираха: „Така Българската патриаршия за пореден път изпусна златния шанс да докаже, че няма никакви зависимости от Москва или от болните амбиции на български политици с туркофилски наклонности. Иначе има претенции да е първородна дъщеря на Майката Църква. Първородната дъщеря застава до майка си, а БПЦ гузно се покри и се направи, че все едно нищо не е станало, докато през цялото това време тя се занимаваше с кокошкарски истории, които сринаха брутално нейния авторитет през последния един месец“.

Най-точна оценка на случващото се даде Сьонер Чагаптай, директор на програмата за изследване на Турция към Института за близкоизточна политика във Вашингтон: “Ердоган заля турското обществено пространство, образователна политика и правителство с вид консервативен ислям, а “Св. София” е венецът на религиозната му революция, която се развива в Турция от над 10 години. Както Ататюрк преди близо 100 години премахна джамията, за да подчертае своята светска революция и да извади религията от политиката, Ердоган прави сега точно обратното. Той превръща сградата отново в джамия, за да подчертае своята религиозна революция”.

ОТ СВЕТСКА КЪМ ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА

       Всъщност решението за „Света София“ бе финал на ретрограден (назадничав) процес на връщане назад към мрачното османско минало. Видя се още през 2013 година. За едни турци площад “Таксим” е сърцето на модерен Истанбул, за други – е сърцето на греха. Турският премиер Ердоган определено е привърженик на втората теория. И затова възнамерява да промени облика на прочутия площад.

В центъра на Истанбул от години бушува същинска война на културите. Предишната градска управа бе твърдо решена да отдели повече място на османското културно наследство – най-вече по площадите, които досега бяха анклав на републиканския модернизъм. Голяма част от населението на града обаче се противопоставя на тези планове, като най-оспорван е проектът за преустройството на площад “Таксим”. Само че премиерът Ердоган държи най-много именно на този проект“.

       „Дойче веле”: „Дворецът на културата “Ататюрк”, издигнат в края на 1960-те, е една от основните забележителности на площад “Таксим”. До 2005-та там редовно се провеждат конференции и концерти. От 15 години насам обаче културният център не се използва – заради липса на концепция за неговото преустройство. Сега покрай казармата, която ще бъде издигната на площада, Дворецът на културата ще остане в сянката на османското минало. Това съвсем точно отговаря на плановете на Ердоган. Защото откакто е на власт, завръщането към османската епоха е един от приоритетите на турската културна политика. Примерите са безчет: Истанбул чества всяка година 29 май – деня, в който Мехмед Втори завладява Константинопол. А когато преди две години Истанбул беше европейска столица на културата, предвиденият за събитието бюджет послужи главно за обновяването на постройки от османско време. За Ердоган градът на Босфора е не само мост между Ориента и Оксидента – той е преди всичко център на османската цивилизация“.

       Тъй като Османската империя с векове води свещена война (Джихад) срещу християнството, от 2002 г., когато Ердоган пое властта, турската политика протича под огнения „дъжд на спомените“ и кървавият покров на османското минало надвисна 2013-та с окървавените от полицията размирици на парка „Гези“ и площад „Таксим“, дето е дворецът на културата “Ататюрк”.

       Но да се върнем… Началото на новия етап на възхода на исляма в Турция астрономически съвпада с началото на ХХІ век. „През 2001 г. в Турция се създават – отбелязва сръбският дипломат и учен Дарко Танаскович – две нови партии: Партията на щастието на Кутан с Ербакан като действителен лидер в сянка, и Партията на справедливостта и развитието, начело с Реджеп Тайип Ердоган. С появата на политическата сцена на тази ентусиазирана партия на ислямисти на средна възраст и неоосманисти от модерен тип се открива качествено нов етап в (ре)ислямизирането на турското общество и държава“.

       Десет години по-късно, приносът на Играч № 1 в Турция – тогава с два мандата премиер – е достойно оценен от ислямския свят. Дарко Танаскович: „Действителният принос на Ердоган е адекватно оценен в световните центрове на исляма и на 9 март 2010 г. той получава престижната саудитска награда на крал Фейсал за служене на ислямската кауза“.

Керем Йоктем, член на Ориенталския институт в Оксфорд: „В сряда, 29 май 2013, малка група от студенти и еколози събориха бариерите и заеха парка Гези, в непосредствена близост до площад „Таксим”, най-символичния от централните истанбулски площади. Заявената им цел беше да спрат строителните предприемачи, изграждащи тук търговски център, който трябваше да бъде разположен в точно копие на военните казарми, разрушени на това място преди шестдесет години – чрез което щеше да бъде разрушена и по-голямата част от парка“.

       Точно преди 10 години (10 юни 2010 г.) US топанализатор Майкъл Рубин, бивш политически съветник в администрацията на президента на САЩ Джордж Буш-младши: „Турция се превърна в ислямска република“. В статия, публикувана на сайта History News Network, пише: „Светска Турция повече не съществува – сега това е ислямска република. Тя е по-близо до Иран, отколкото към европейските демокрации. Ако ислямската революция (1979 г.) в Иран разтърси света, то пълзящата ислямска революция в Турция беше планирана по такъв начин, че остана почти незабелязана. Така или иначе турската ислямска република – това е реалност, и реалност опасна“. Майкъл Рубин счита: „Сегашното ръководство на страната начело със своя харизматичен лидер, използващ демокрацията за постигане на авторитарна власт, изпълни плана за разрушаване на съществуващата политическа система“.

ИМА ЛИ ЕРДОГАН КОНКУРЕНТ?

       На пръв поглед – да. Новият кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Той е смятан за възможен кандидат на опозицията, който може да победи Ердоган на следващите президентски избори. Затова турското правителство всячески се опитва да го спъва, превърнал се в заплаха за Ердоган. Миналият май 2019 г. той победи кандидата на управляващата ПСР на президента Ердоган (бившият премиер Бинали Йълдъръм) и бе избран за кмет на Истанбул. След жалба на ПСР изборът бе касиран и повторен, но Имамоглу отново победи – по-убедително. Година след началото на мандата си Имамоглу има с какво да се похвали: започна успешно да редуцира дълга от 4,5 милиарда евро, натрупан от неговите предшественици от ПСР, спря финансирането на близки до управляващите вестници и религиозни фондации, изтегли над хиляда ненужни общински автомобила от движение, стартира строителство на 22 от обещаните общо 150 нови детски градини. Мнозина гледат на него като на потенциалния кандидат на опозицията, който може да победи Ердоган на президентските избори през 2023 година“.

       Макар Републиканската народна партия, чийто представител е Имамоглу, да е част от Социалистическия интернационал и в този смисъл да е посестрима на германските социалдемократи – отбелязва „Дойче веле” – основаното от Кемал Ататюрк движение продължава да се счита за представител на секуларизираните елити и националистите в Турция, което изключва малцинствата и вярващите. Самият Имамоглу е доста консервативен за модерното ляво“.

       Този наглед модерен политик обаче буди съмнение. „Дойче веле”: „Екрем Имамоглу все още не се е срещнал с представители на малцинствените групи, нито пък е успял да оправдае доверието на кюрдите, благодарение на които успя да спечели кметския пост. В началото на юни м.г. Имамоглу декларира, че се възхищава на Топал Осман – военния, считан за един от основните отговорници за геноцидите над арменците и гърците в началото на 20-и век. При началото на турската офанзива в Северна Сирия, при която бяха изтласкани хиляди кюрди, Имамоглу пък заяви, че се моли за нейния успех“!

       Друга една личност, чието колосално влияние в ислямския свят допреди десетина години не предизвикваше съмнение, можеше да спре настъпването на радикалния ислям, е

ФЕТХУЛЛАХ ГЮЛЕН, ВРАГ № 1 НА ЕРДОГАН.

Редица западни експерти говорят за Гюлен като създател на „постислямското направление на исляма“. А авторитетни мюсюлмански богослови, като убития от радикални мюсюлмани руски богослов Валиулла Махмутович Якупов, наричат учението на Гюлен „Антиислям“. Става дума за умерен ислям, който се обявява против конфронтацията с други религии. Неслучайна е знаковата му среща с папа Йоан Павел ІІ.

Имат ли историческа база тези оценки? Байрам Балджи, US политик и етнограф, изследовател на исляма в Турция, Средна Азия и на Кавказ, в 2016 г. отбеляза: „В Турция след залеза на Османската империя целият елит се учи в западни училища, създадени с участие на йезуитите. Гюлен взе за образец йезуитския модел, основавайки се на своята представа за исляма, създавайки постислямско направление в исляма“.

На 15 юли 2016 г. Ердоган предотврати опит за военен преврат, обвинявайки за него от години живеещия в САЩ проповедник на умерения ислям Фетхуллах Гюлен. Започна системно преследване и арести на хиляди гюленисти, работещи на всички нива на държавното и местно (общинско) управление. 

Нещо повече… Иван Бедров („Дойче веле“, 26.06. 2018 г.): „Вероятно е също така Ердоган да спре да преследва толкова интензивно т.нар. гюленисти, които Анкара обвинява в организиране на неуспешния опит за преврат от лятото на 2016 година. А България ще стори добре, ако спре да предава в чувал всеки посочен от Ердоган. Както направи с Бююк, въпреки отказа на български съд. Както направи с още седем души, опитали се да избягат през нашата граница. И както обеща да направи само преди месец, когато вътрешният министър на Турция представи списък с 14 организации и фирми на българска територия. Нарушаването на човешките права се забелязва не само от малобройна загрижена общност в България, но и от подобна общност в Турция, която със сигурност е по-многочислена“.

БЪЛГАРИЯ Я ОЧАКВАТ НЕПРИЯТНОСТИ,

произтичащи от незаконното предаване на десетки гюленисти, арестувани у нас и, оковани, пратени на Ердоган. Днес тези хора, бездоказателствено обвинени за участие в преврата, лежат в затвора. А техните семейства съдят България за нарушаване на международното частно право. Защото няма законово уредено действащо споразумение между България и Турция за реадмисия (обратно приемане на пребиваващи без разрешение – бел. ред.). Защо?

Наистина, на 5 май 2016 г. тогавашният министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова подписа с турския си колега Ефкан Ака протокол за прилагане на споразумението между Европейския съюз и Турция за реадмисия. Това означава, че България може да връща обратно в Турция нелегални, както и преминаващи през територията ни. Да, но протоколът е невалиден. Защо?

       Още на 5.11. 2016 г. „Дневник“ писа: „Откакто е подписано споразумението за реадмисия между Европейския съюз (ЕС) и Турция, то не е спазвано. Това се разбира от отговор на Министерството на вътрешните работи (МВР) на запитване на “Дневник” по Закона за достъп до обществена информация. От отговора става известно, че споразумението за обратно връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни не действа, защото турската страна не е приключила вътрешноправните си процедури, необходими за прилагането му, тъй като липсва решение на турското правителство. Споразумението бе подписано на 16 декември 2013 г. и влезе в сила на 1 октомври 2014 г. с гратисен период на разпоредбите за реадмисия на граждани на трети страни и на такива без гражданство, с изключение на гражданите на тези страни, с които Турция има сключени двустранни спогодби за реадмисия. Споразумението е следвало да се прилага изцяло от 1 юни 2016 г., но това не се е случило.

И така, идва военният преврат в Турция (15 юли 2016 г.) с последващи арести на десетки гюленисти, арестувани от българските власти по списък, пратен от Анкара.

„Дневник“: „По повод експулсирането на седемте турски граждани през октомври (2016 г.) от МВР обясниха, че споразумението за реадмисия се изпълнява за турските граждани от 2014 г. По думите пък на зам. главния секретар на МВР главен комисар Георги Арабаджиев Турция се явява трета страна по споразумението за реадмисия. “Втора е всяка друга държава от ЕС и първа е България”, поясни тогава той. Министерството дава и статистика, според която през 2014 г. от България са изведени 80 турски граждани, през 2015 г. – 49, а до 27 октомври на 2016 г. са изведени 75 души“.

Както се вижда, МВР най-нагло заблуждава. Не само това. Публично е обявено арестуването само на неколцина гюленисти, а останалите арести и незаконното им прехвърляне в Турция става без знание и разрешение на българските съдебни власти. Знаем какво направи Атина. Когато турски военен хеликоптер с 8 турски офицери кацна на гръцка земя, Атина – и съд, и правителство – отказа да ги предаде на Анкара.

Днес семействата на десетки арестувани от българските полицейски власти, по заповед от най-високо ниво, съдят България в Международния съд. Това означава стотици хиляди евро наказателни суми. Обезщетения, които ще плаща държавата, българският данъкоплатец от джоба си, а не истинските виновници – управляващите. За които не знаем до ден-днешен наясно ли са, че протоколът Бъчварова-Ака е правно невалиден. Защо българският посланик в Анкара Надежда Нейнски не е уведомила Външно министерство, че турската страна не е завършила процедурата по ратификация на протокола за реадмисия! Или пък става дума за тайно устно споразумение между Ердоган и Борисов! Което е най-вероятното обяснение…

Премиерът Борисов, който се хвали, че именно на приятелството му с Ердоган се дължи „нулевото преминаване на българската граница“ от мигранти, прикрива истината. Действията на Ердоган са продиктувани не от грижа за България, а от патологичната му омраза и ненавист към Гърция. Затуй януари-февруари 2020 г. се опита да хвърли върху Европа ПРЕЗ ГЪРЦИЯ нова мигрантска вълна, спряна овреме от пандемията Covid-19. А не след посещението на премиера на 2 март 2020 г., придружен от „ефендито“ Вежди Рашидов (израз на самия Борисов) в Анкара!

Всъщност „тишината“ на българо-турската граница е привидна, измамлива. Преминаването на имигранти през България продължава нощем, благодарение дискретната логистика на корумпирани началници на граничните ни власти. Само че „платеното преминаване“ вече става не през Сърбия, която яко пази границата с България и ни връща обратно мигранти, а през Румъния и Северна Македония. 

Днес Ердоган „си отмъщава“ за унижението, на което бе подложен преди 22 години. През 1994 г. настоящият президент бе избран за кмет на Истанбул. През 1996 г. Партията на благоденствието на Ербакан участва в дясна ислямска коалиция, но след военния преврат през 1997 г. тя бе забранена, а самият Ердоган за пропаганда на възгледи, разпалващи национална вражда, 1998 г. бе осъден на 4 месеца затвор.

Законов повод за отстраняването на кмета Ердоган тогава бе рецитиран в тесен нощен кръг стих от поема на религиозно фанатичен турски поет. Стих, заради който военните го отстраниха и лежа 4 месеца в затвора. В този стих прозира перфидно прикриваното верую на неоосманисткия султан на ислямистка република Турция: „Джамиите са нашите казарми, куполите са нашите каски, минаретата – нашите щикове, а правоверните – нашите войници“…

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *