Топ теми

Продавачите в Кюстендил с баджове заради психоза за солени глоби

Психоза в Кюстендил накара дори и продавачите на бельо да носят отличителни баджове, а обяснението било, че ако липсва бадж, глобите били солени. Запитани, продавачите дават еднотипни отговори. “Казаха, че ще има глоби”, “Миналата събота са глобявали”, “Една колежка са я глобили 300 лв.”, “Глобата е от 50 лв. до 500 лв.”, “Глобяват”, “Щели да проверяват и който няма – глоба”, и т.н. Те обаче не са наясно нито кой налага въпросните глоби, нито пък да посочат глобен.

От Комисията за защита на потребителя са категорични, че по отношение на търговските обекти не съществува подобно законово изискване. „Що се касае до туристическите обаче, в Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, такова задължение е записано сред изброените изисквания към обслужването от страна на персонала. Например, посочено е, че персоналът в хотелите следва да е с „униформено облекло и отличителни знаци“. Изискванията важат и по отношение на другите туристически обекти като мотели, апартаментни туристически комплекси и пр., както и за заведенията за хранене и развлечения. За всяко несъответствие с изискванията на нормативната уредба, каквото представлява и липсата на отличителни знаци на персонала, в Закона за туризма е предвидена санкция в размер на от 1000 до 3000 лв. Извън законовите разпоредби, всеки мениджър би могъл като част от фирмената политика да въведе изискване към своите служители да носят баджове на работните си места”, категорични са от Комисията за защита на потребителя.

Национална агенция за приходите също не изисква продавач-консултантите в търговски обекти да носят баджове за легитимация. Органите по приходите на НАП /данъчните инспектори/ правят проверки относно спазването на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства: издаването на касови бележки, отразяване на продажбите в софтуер за продажби, ако е инсталиран такъв, дневници за продажби, касова наличност и т.н. Сред тях не фигурира изискване търговците да носят баджове – има други документи за идентификация на обекта и фирмата, които изисква НАП.

„За разлика от законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, където е вменено съгласно Наредбата за административно обслужване: при изпълнението на служебните си задължения всеки служител в държавната администрация носи отличителен знак със снимка и данни за имената, длъжността, администрацията и звеното, към което принадлежи, в трудовото законодателство няма разпоредби, изискващи и задължаващи работниците/служителите да носят табели (баджове), информиращи за име, длъжност, работодател и т.н. Контрол от Инспекция по труда не се осъществява за тяхното носене. Подобни задължения работодателят би могъл да вмени на своите работници/служители в издадения от него правилник за вътрешен трудов ред, който те са длъжни да спазват – чл. 126, т. 10 от Кодекса на труда. Работодателят може при виновно неизпълнение на тези задължения от своите подчинени (нарушения на трудовата дисциплина) да им потърси дисциплинарна отговорност”, обявиха от Инспекцията по труда.

Изработката на един бадж не е кой знае какъв разход – под 1 лв. е, но все пак това са приходи за книжарниците. Положителното обаче е, че вече и в малките магазинчета се знае кой обслужва, а това малко или много повдига качеството на обслужване.

ГЕРГАНА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *