Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019

Производители без печалба! Цената на черешите падна до 1 лев за килограм

Непрекъснатите валежи унищожиха реколтата от ранни череши в Бобовдолско, изкупната цена за килограм е 1 лв., а берачите искат по 50 ст. Така за производителя остават 50 стотинки, с които да покрие разходите си, а за печалба дори не може да мисли.

Единственият пункт, който изкупуваше череши вчера в района,  се намира на пътя Дупница-Кюстендил, до с. Паничарево.

На него продукцията се плащаше по лев за килограм. Прекупвачът, който е от Кюстендил, не пожела да си каже името, но направи следния коментар: “Реколтата от череши е слаба и некачествена. Аз плащам по 1 лв. за кг, но плодовете не могат да се продават за консумация, отиват директно за преработка. Няма кой да даде 1,50 лв. за такива череши за ядене. Затова от пункта  заминават директно за преработка в италианския цех в Кюстендил или за София, пак за преработка. На нас ни се вижда скъпа цената от 1,00 лв. за кг, на производителите им се вижда ниска, но това е пазарът”, обясни прекупвачът от пункта край Паничарево.

На ден на пункта изкупуват максимум по 1 т череши, за разлика от други години, когато са изкупувани по 3-4 тона на ден. На мястото се засичаме с Костадин Ранов от дупнишкото с. Джерман, който току-що е разтоварил няколко касетки с плодове. Ето какво заяви той за изкупната цена и разходите по производството: “Синът ми е земеделски производител. Сее жито, но отглеждаме и 2 дка череши. Цената от 1лев, на която се изкупуват черешите, е ниска. За да имаме добра печалба, цената трябва да е над 1,50 лв. за кг. Поне 5-6 пъти се пръскат дърветата, прави се пролетно кроене, окопаване… Всичко струва пари. Берачите искат за кг набрани череши да им се плаща по 50 ст., а  тази година и берачи няма. За производителя остава в най-добрия случай печалба около 20 ст. на кг, а е вложил много труд и средства. В Дупнишко няма пунктове за изкупуване на череши. Аз имах два варианта – да ги продам, да пътувам с камиончето до Бобошево или до Паничарево. Растоянието е еднакво, около 15 км в едната посока. Ако не ги предам навреме, плодовете ще станат на джибри”, обяснява Костадин Ранов.

Кметският наместник на с. Шатрово Елена Атанасова също отглежда няколко декара череши, тя също се оплака от ситуацията: “Дъждовете почти унищожиха ранните череши. От влагата плодовете се напукаха и стават само за джибри. Тези, които ставаха за консумация, ги изкупиха за по лев килограма. В момента все още няма изкупвателен  пункт в селото. Реколтата от средно ранните череши е добра. От тях се надяваме да покрием загубите от ранните череши. Средно годишен разход за декар череши е около 1000 лв. В тази сума влизат кроене, окопаване с трактор, няколко пръскания с препарати, които са много скъпи, брането на плодовете и за този, който се грижи за дърветата, остават жълти стотинки. И ако пролетта е дъждовна като тази,  печалбата и разходите са 0 на 0”, заяви Елена Атанасова.

В село Шатрово се намира черешовата градина на бившата Дупнишка околия. Масивите са стотици декари.

Както “Струма” писа, покойният лидер на БСП в Дупница Кирчо Ангелов имаше идея да построи завод за преработка на череши в селото. Мая Манолова, когато беше депутат от БСП, изпрати няколко касетки да почерпи депутатите с череши от Шатрово, с надежда някой от тях да се заинтересува. Но черешите бяха изядени, а мечтата на К. Ангелов така и  не се сбъдна.

В бобовдолското село Мламолово тази година не са продавали черешите на изкупвачи, поради ниската цена, която те определили – 0,60 лв. за кг, а и реколтата била слаба. Димитър Янаков, който отглежда 8 дка с череши, се притеснява, че средно ранните череши няма да узреят навреме. “Аз нямам ранни череши. Но се страхувам, че средно ранните череши няма да узреят навреме от ежедневните дъждове, които се изсипват над селото, и това ще подбие цената им, а и качеството им. Но срещу природата не можем да се борим. Производството ни е на открито под небето”, обяснява Янаков.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *