Професорът от Марикостиново д-р Борис Богов – македонец по душа, нефролог по съдба, и златните му правила за здрави бъбреци

Д-р Борис Богов, професорът с уникална фамилия, е чистокръвен македонец, а неговият прапрадядо е бил поп. Бъдещият специалист по бъбречни заболявания се родил в китното селце Марикостиново, което се намира между Петрич и Сандански по поречието на река Струма. В семейството му няма лекари, но той твърди, че от малък живеел с мечтата един ден да цери болните и немощните хора. Завършил средното си образование през 1979 г. в Петрич, след което го приели от раз и завършил тогавашната Медицинска академия.

Първо започнал работа в болницата на град Сандански, а малко по-късно се явил на конкурс в Медицинска академия, спечелил го и започнал кариерата си в столицата. Казва, че причината за това била в известен смисъл случайна. Когато бил ординатор към Института по вътрешни болести, в Клиниката по нефрология обявили конкурс за асистент и негова колежка доц. Режина Джераси много настоявала младият и буден Богов да се яви. Той обаче й казал: „Цял живот да изучавам само два бъбрека, забрави!”. Истината е, че по онова време той мечтаел да стане кардиолог. Но, както често става в живота, по ирония на съдбата се явил на конкурса, спечелил го и до ден-днешен е нефролог, и то сред най-изявените специалисти в областта.

През 2009 година става началник на клиниката, минавайки преди това по всички стъпала на йерархията. Казва, че си обича работата. Бил е изпълнителен директор на болница  „Александровска”, след това работи в „Света Анна”.

Работил е в клиники, където се лекуват най-тежките бъбречни заболявания с имуносупресия. Това е специфично лечение на имунни бъбречни болести – като системен лупус, васкулити и др., което се прави с типични лекарства, които потискат патологичния процес. Те изискват подобрени условия при стационирането им заради податливост към различни видове инфекции.

Безброй са благодарните пациенти, които продължават да се обаждат на доктора и да изразяват своята признателност. Има обаче и недоволни, които обвиняват лекарите, но това е неминуемо, обобщава философски професорът, който е наясно, че всеки съди от собствена камбанария и че хората мразят да признават собствените си грешки и немарливост, каквато нерядко проявяват.

Като всеки македонец, и проф. Богов обича да пее комитски песни и да пие червено вино. Най-много обаче го влече природата и затова не пропуска възможност да излиза сред натурата със съпругата си и трите им деца – две дъщери и един син, също лекар. Пак заради гората преди време станал авджия, но за това увлечение казва, че намира по-рядко време, пък и там ходел заради разходката в планината, а не заради самия лов.

Не е емигрирал, защото е от онова поколение лекари, които не са били лишени от командировки и пътувания навън и в този смисъл не страдат от комплекси. Второ, но всъщност по-важно, е фамилията, семейството, отговорността. За проф. Богов тези понятия имат смисъл и съдържание, не са просто кухи фрази и статуси. „Аз съм от хората, които изповядват вярата, че камъкът си тежи на мястото”, простичко обобщава той пред lekuva.net.

А както се разбира, изкачвайки всички стъпала на кариерното израстване отдолу нагоре, днес той е успял мъж, лекар, баща, съпруг и вече дядо на две внучета. На въпроса как се постига това, отговаря, че е важно човек да знае, може, но най-вече да има реална самооценка за всичко това.

Хроничната бъбречна недостатъчност е най-голямата пандемия, като за 2030 година се очаква да бъде 5-а причина за смъртност у нас и в света, каза проф. Борис Богов и допълва пред bTV тази мрачна прогноза с неопровержимия факт, че няма заболяване, независимо какъв орган страда в човешкия организъм, при което бъбрекът да остане безучастен. Доказано е, че хората със сърдечносъдови заболявания и хронична бъбречна недостатъчност имат двукратно по-висок процент на смъртност.

Около 850 милиона души в света страдат от хронично бъбречно заболяване, но само един от всеки десет знае за това. В България страдащите са близо 700 000 души, но само 10% от тях са диагностицирани. Изводът е, че за разлика от мозъка и сърцето, здравето на бъбреците често е подценявано. Човек търси консултация или помощ от нефролог едва когато кризата и болките са налице. Бъбреците обаче започват да работят неефективно много преди това.

КОЙ РИСКУВА ДА РАЗВИЕ ХРОНИЧНО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ?

Проф. Борис Богов сложи на първо място пациентите с диабет тип 2. Първо трябва да е ясно какви промени настъпват в тялото при диабет. При липса на лечение заболяването може да доведе до различни проблеми, които касаят здравето на бъбреците, сърцето, очите и нервната система. Възможно е повишаване на кръвното налягане и втвърдяване на артериите (развитие на артериосклероза), което може да доведе до заболявания на сърцето и кръвообращението. Първият признак на дисфункция на бъбреците е наличието в урината на албумин (протеин).

Проф. Борис Богов каза, че изчисляването на скоростта на гломерулната филтрация (GFR), серумен креатин, както и изследването на обикновена урина за наличието на белтък и седимент веднъж годишно е достатъчно да бъде регистрирана и хваната навреме хроничната бъбречна болест.

Диабетът също така може да бъде причина за нервни разстройства (невропатия). Невропатията може да причини проблеми с уринирането.

Какви са първите признаци на хронично бъбречно заболяване при пациенти с диабет? Първият признак на хронично бъбречно заболяване при пациенти с диабет е наличието на албумин в урината. Високият албумин също така може да бъде и първи знак за проблеми с кръвообращението, което да доведе до сърдечни заболявания. Ето защо необходимо е лекарят да анализира урина за фини частици албумин (микроалбуминурия).

ПРИЗНАЦИ НА БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ ПРИ ДИАБЕТИЦИ

Първични признаци:

* Наличие на албумин в урината (също и оценка на риска от сърдечни заболявания).
* Чести посещения до тоалетна през нощта.
* Високо кръвно налягане.

Вторични признаци:

* Подуване на глезените и краката, както и крампи в мускулите на краката.
* Високо съдържание на азот, кръвна урея (BUN) и намаляване скорост на гломерулна филтрация (GFR).
* Намалена нужда от прием на инсулин и хапчета за диабет.
* Слабост, бледност и анемия.
* Сърбеж.
* Сутрешна слабост, гадене и повръщане.

Като се има предвид всичко това, не е чудно, че професорът посочва хипертониците като втора рискова група за развитие на хронична бъбречна недостатъчност

Около 27 процента от всички пациенти с артериална хипертония имат и хронична бъбречна болест, уточнява той. Често хората с високо кръвно търсят помощ в късните стадии на болестта, когато няма възможност да с направи кой знае какво за подобряване на състоянието.

Третата група са хора, които имат чисто бъбречни заболявания, каза проф. Борис Богов. Това са хроничните гломерулонефрити като имунни заболявания. Към това трябва да се прибави и злоупотребата с медикаменти. Злоупотребата с медикаменти се нарича полипрагмазия – изключително повишен прием на достъпни лекарства. Според проф. Борис Богов полипрагмазия е включването на повече от 5-6 медикамента в терапевтичната листа на един пациент. Затова всеки човек трябва да прецизира лекарствата, които приема. Те не бива да са повече от три на ден. Ако са повече, това означава допълнителен товар върху бъбреците, който след време може да причини необратими последици.

Колкото е по-възрастен един човек, толкова по-голяма е вероятността да получи хронична бъбречна недостатъчност. Тази връзка идва от факта, че с напредването на възрастта хората започва да приемат повече и различни медикаменти.

КАК ПРИЕМЪТ НА ВОДА СЕ ОТРАЗЯВА ВЪРХУ ФИЛТРАЦИОННИЯ ПРОЦЕС В БЪБРЕЦИТЕ

Една от основните функции на бъбреците е филтрацията на кръвта и отделянето от организма на вредните токсични вещества. Според проф. Борис Богов, без значение дали човек е болен, или здрав, трябва да се приемат около 2000-2500 милилитра вода на ден. Каква да бъде водата също е от значение. Трябва да се пие разнообразна вода, с изключение на така наречените трапезни води. Разнообразяването не е трудно, тъй като в България има страшно много минерални извори с различни по съдържание води. Трапезната вода може да се пие ежедневно, за разлика от киселите и алкални води. Алкалните минерални води (в района на София, Велинград, Хисаря, Кюстендил и други) се назначават при пациенти с определени камъни в бъбреците. Те могат да разрушат стандартната среда, при която се утаяват солите и се образуват камъни.

СТАВА ЛИ ЗА ПИЕНЕ ВОДАТА ОТ ЧЕШМАТА?

Може ли нефилтрираната чешмяна вода да увреди бъбреците? Според проф. Борис Богов може. Сложен е проблемът тази вода, допълни той, тъй като има населени места в България, където може да се пие вода от чешмата, докато в други чешмяната вода не е за препоръчване.

Качеството на водата, която пием, е изключително важен фактор за здравето и нормалната работа на бъбреците. Некачествената вода може да бъде причина за образуване на камъни и за наличието на различни стомашно-чревни заболявания.

ЗЛАТНИТЕ ПРАВИЛА НА ПРОФ. БОРИС БОГОВ ЗА ЗДРАВИ БЪБРЕЦИ

* Пийте достатъчно течности, до 2-2,5 литра за денонощие.

* Избягвайте некачествените води.

* Своевременно се консултирайте с лекар специалист, без значение дали има болка, уроинфекция, хипертония или захарен диабет.

* Отслабнете, ако е необходимо, и поддържайте килограмите в норма.

* Не прекалявайте с фитнеса и не използвайте добавки с протеини, които могат да причинят необратими увреждания на бъбреците.