Психиатърът проф. Дроздстой Стоянов: Затягането на мерките удря пагубно психиката, затворените деца губят комуникативни умения само за три дни

По-меки мерки за справяне с пандемията в сравнение с тези през пролетта прие правителството в сряда. Как ще се отрази повторното ограничаване на комуникациите и социално общуване и как се отразява коронакризата върху психиката ни? На този въпрос отговаря пред clinica.bg акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов. Той е психиатър и бивш национален консултант по психиатрия преди закриването на тези структури през 2019-а. Сега е член на Експертния свет по психиатрия към МЗ. Също така той е ръководител на Катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицински университет – Пловдив.

– Проф. Стоянов, психиката на българина промени ли се в условията на пандемията от Ковид-19?

– Не може да се даде категоричен отговор, защото психиката на българина е колективно понятие. Да се правят изказвания по отношение на цялостната картина на функционирането на преобладаващата част от населението в страната трябва да е извършено представително изследване. Такова у нас не е правено.

– Увеличиха ли се пациентите Ви с депресии и психически нестабилните в резултат на пандемията?

– Със сиурност се увеличава броят на пациентите, които страдат от различни форми на тревожности и депресивни растройства. На първо място, това е панически генерализирано тревожно разстройство, фобия, остри стресови реакции. Всички те са от семейството на острите депресивни синдроми. Това се дължи на свръхекспонирането на темата коронавирус сред широката публика. Наблюдава се изключителна непоследователност в политиките по отношение на тази тема, като се лъкатуши от една крайност в друга. Съвсем логичо е в последните 7-8 месеца хората да губят доверие в инститциите, а оттам да изпитват и чувство на несигурност. Имам най-различни наблюдения, например специфичния феномен коронафобия. Мои пациенти са психически и соматично здрави, но отчаяно търсят контакти със здравните служби при най-незначителни симптоми и дори на такива, които са продукт на техните субективни, несъзнателни преживявания и страхове, без обективно да се нуждаят от хоспитализация или друга форма на медицинско обслужване. В последната седмица мой колега от Медицинския университет, проф. Илиан Дойков, изрично подчертава, че не по-малко от 15 на сто от общо потърсилите медицинска помощ я търсят, без да имат нужда, водени от паниката. Тези хора заемат места и консумират ресурси на здравната система, от каквито нямат нужда. Обострят се всички състояния на тревожност, включително и генерализираното тревожно разстройство и форми на депресия в условията на изолация. Тя, от своя страна, отнема възможностите за перспектива, оптимистичното и конструктивното планиране на бъдещето. Такива пациенти имат затруднение в това да почувстват някакъв морален ориентир за собственото си бъдеще. Те са настроени песимистично, тревожни са, изпадат в още по-тежко състояние и се затварят в себе си. Това са хора неуверени, често пъти с намерения и дори правещи опити за самоубийство. Налице са и различните форми на насилие в семейството. В крайна сметка човекът е еволюирал от животно и има своите инстинкти. Когато обаче не може да отработи тези свои инстинкти в социални контакти, ги отработва в микросоциалните. Той проектира и трасформира собствените си страхове и безпокойство в агресия спрямо най-близките си хора. Всичко това идва като последствие от коронакризата. В същото време сред медиците и помощния персонал се наблюдав синдромът на професионалното изпепеляване. Той нарушава тяхната работоспособност и мотивация.

– Вече девет месеца от пандемията в България. Станахме ли по-мъдри за това време?

– Не бих казал. В най-общи линии агресията и страхът са онези най-стари еволюционни форми на психично функцониране, които се задействат при продължителни кризи. Адаптационният резерв на човека се изчерпва. Ако той може да компенсира седмица, две, два месеца несигурност, когато тя продължи повече, стратегиите за справяне стават неадаптивни. Оттам и отговорите на хората стават еволюционно по-примитивни. Въпросът с частичното затваряне е типичен пример. Предлагат се крайни, драстични и необмислени мерки, за които е доказано през последните шест месеца, че не вършат никаква работа, освен да отслабят донякъде натиска върху здравната система. При по-адекватно администриране на същата тази система не е необходимо да се затварят детските заведения например. Пристъпва се към нерационални действия, които дават пагубен ефект върху микросоциалната функция, без да е ясно, че с тях ще се постигне стабилност. Постоянната принуда да взимаш решения и да вървиш по ръба на несигурността, на хаоса, води до декомпенсация. До мъдрост може да се стигне при посттравматичното израстване, което има начало и край. Когато този травматичен стрес с подобна продължителност няма определен край и е с много неясноти и въпросителни в уравнението на бъдещето, съвсем естествено, вместо до прогрес се стига до регрес в поведението.

– Осъзнаваме ли вече, че сме в една различна реалност, съобразяваме ли се вече с нея?

– Някои от нас вероятно вече са го осъзнали. Това са хората, които имат по-задълбочено, по-внимателно, по-съседоточено наблюдение върху проблема.

– Научихме ли си урока, дължим ли се вече адекватно по отношение на ситуацията Ковид-19?

– Зависи дали се отнася до продавача в плод-зеленчука, или до преподавателя във висше училище. Мерките трябва да са адекватни и построени само върху факти и доказателства на базата на остойностяване на загубите, перфектно аргументирани с чужд положителен опит. Тогава никой не би възразил срещу тях. По моите наблюдения аз виждам една по-голяма предпазливост на хората. Тях ги е страх. Носят маски и на открито, без да са задължени да го правят, ако няма струпване. Улиците, където аз живея и работя, са празни. В Медицинския университет в Пловдив физическият контакт също е много силно редуциран. В здравните заведения също се спазва дистанция. Съкращава се времето за лична комуникация. Моите наблюдения са, че разумните мерки, дори и непредписани, се спазват. Избягват се събиранията. В детските градини и училищата персоналът е изключително стриктен. Хората станаха предпазливи и съзнателни, но не можем да генерализираме дали те са станали по-адекватни по отношение на Ковид-19.

– Затягането на мерките как би се отразило върху психиката на хората?

– Катастрофално. Аз го виждам по децата си, които за една седмица непосещаване на детска градина при всички положени усилия вкъщи губят определени социални норми и изградени комуникативни навици. Те се закрепват трудно в хода на възпитание, но лесно се заличават. Човек е склонен да придобива бързо и трайно лошите навици, а добрите трябва да закрепва с постоянство и усилие. Едно заключено при такива условия ще се превърне в диво животно точно за три дни, възрастният човек за малко повече. Очаквам да се влоши картината на общественото психично здраве, като най-тежките последствия ще са вълна от агресия, самоубийства, разводи, насилие над деца, нетипични поведения в подрастваща възраст, включително злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества. Ще последат противообществеи прояви, но не непременно и само свързани с физическа агресия. Заключваните природни инстинкти, отключени впоследствие, се превръщат в огромен енергиен потенциал. Като изключим очевидното манипулиране от определени задкулисни политически интереси, на психологично ниво, протестите представляват човешката агресия, която е затваряна 45 дни, а после се е оказало, че това е било излишно и необосновано. Енергията, която се изсипа на площада е на хора неудовлетворени и съсипани от карантината, а какво ще е след вторите мерки, да не говорим.

– Какво ще е след вторите мерки?

– Ако се повтори, няма да има общество след това. Тук не сме Австрия, където хората са дисциплинирани и спазват модела на цивилизационната доктрина, но няма да издържат дълго. Там вече се водят активно съдебни дела за превишаване на пълномощията на канцлера. Австрийците все още не са се изсипали по площадите да хвърлят яйца по сградите на властта, но то е защото прагът им на търпимост е малко по-висок. Ако има още трета, че и четвърта карантина, целият ни общетвен ред ще бъде сринат. Американското общество е малко по-близо до нас като манталитет. Знаете какво се случи там през пролетта и лятото.

– През есента обикновено се обострят психичните заболвания. Има ли увеличаване на тези състояния предвид сезона, от една страна, и Ковид проблема, от друга?

– Естествената динамика на тези болести се влошава допълнително без оглед на сезона.

– Въпреки всичко, по време на противоепидемичните мерки и ограничаването на контактите възможно ли е човек да поддържа относително добро психичното си здраве и как?

– Дотук говорих като специалист по психично здраве и психиатър. На този въпрос обаче, като баща на две малки деца – на 3 и 4 години, не мога да дам безпристрастен отговор. Човек, който е сам, и друг с малки дечица вкъщи, при евентуална карантина са двете крайности, двете измерения на ситуацията. Ако човек е сам и е с постоянно пуснат телевизор, откъдето му говорят за Ковид-19, неизбежно ще започне през два часа да си измерва температурата и сатурацията. Ако насителостта на кръвта му с кислород се окаже 99, ще изпадне в шок. Самотният и изолираният, без деца в тази ситуация, ще бъде изцяло лишен от ресурси за справяне със ситуацията. Неговият единствен компенсаторен механизъм е да излезе навън и да общува, ще пазарува в търговския център или ще отиде на културно събитие. Хората с двете малки деца, затворени вкъщи, са в подобно положение, но има и разлики. Няма какво да ги правиш. Не можеш да ги дадеш на баба и дядо, защото повечето съвременни баби и дядовци работят, живеят далече или са умрели. Тези, които са на разположение и свободни всякога да помогнат, са твърде малко. В такава ситуация няма изход за родителите. Къде ще отидеш с тези малките, какво можеш да направиш?! Та с тях дори компютърът не можеш да си отвориш. И филм не можеш да гледаш, защото ще те връхлетят и ще поискат детско. Не можеш да ги оставиш пред телевизора цял ден, защото не бива да се облъчват повече от два часа. При деца под 7 години, застояли се повече от 3 часа пред устройство, стават нерви, раздразнителни, блъскат, чупят. Трябва ли родителите при това положение всеки ден да тичат до магазина, да им носят подаръци, за да ги укротяват, и в края на карантината вкъщи да имаш едно свръхразглезено същество. В такава ситуация е трудно човек да ползва практики за добро психично здраве, като някакво хоби например. Впрочем точно хобито е здравото нещо, на което може да се стъпи, за да се справим със стреса. Могат обаче да си го позволят само тези, които вече са си отгледали децата и разполагат със себе си. Като се има предвид това, родителят на повече от едно дете, принуден да стои вкъщи продължително време, е загубен. С такива хора, ако са живи и здрави, психолозите ще си изкарват прехраната в следващите години.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *