След Ковид пандемията децата изискват повече гъвкавост от учителите, но правилата в училище останаха старите
Благоевградчанинът Денис Никифоров е психолог с афинитет към позитивната психология. Редовен докторант е в Пловдивския университет, като паралелно практикува с групи и индивидуални консултации. Потърсихме го във връзка с проблемите във и извън училище на децата и младежите и причините, които водят до липса на интерес към учебния материал отслабваща мотивация да посещават учебните занятия. Конкретният повод за разговора ни бе закрита със заповед на началника на Регионалното управление на образованието паралелка в петричка професионална гимназия заради редовно отсъствие на болшинството ученици.
- Денис, учебната година в ПГИТ – Петрич стартира със силно притеснително закриване на паралелка в 11 клас заради непосещаване на часовете от учениците. Като психолог къде смятяш, че се коренят причините за бягствата от училище?
- Този проблем не е нов, още когато аз бях ученик, преди повече от 10 години, много мои познати не ходеха редовно на училище. Оплакваха се, че нямат мотивация да ходят, а част от тях работеха. Ако 50% от учениците в една паралелка не присъстват в часовете, останалите също губят мотивация да ходят на училище. Опитът ми като психолог сочи, че е много важна организацията на учебния процес още в прогимназиалния етап със спазване на отговорностите, нормите и правилата. Учителите трябва да пишат закъснения и отсъствия и да не ги извиняват, ако няма основание, а директорите да не си „затварят очите“. Със сигурност има дефицит на деца и в по-малките училища, в които паралелките са по 1-2 в клас, ситуацията може да се усложни при повече отсъстващи, но не трябва да са за сметка на учениците, които искат да се развиват, да изкарат прилични оценки на матурите и ако имат амбиция, да станат успешни студенти.
- Отсъствия се трупат не само в малките училища, но и в големи гимназии, в които се влиза след сериозна подготовка за кандидатстване. Защо деца със силна мотивация да влязат в определен профил в 9, 10 и 11 клас я губят и не малко от тях прекарват повече време в близкото кафене, отколкото в класната стая?
- Децата са следствие на семейната среда, на родителите и техните норми. Родителите често винят учителите и институцията, т.е. гневът, който остава непреработен в семейната динамика, много лесно се прехвърля навън. Всеки може да стане виновен – учител, директор, лекар и т.н, когато ние не поемаме отговорност за себе си и за детето ни. Всяко дете е проекция на родителите си като симптом и копиране на модели на поведение. Не е достатъчно интересът на родителя към ангажиментите в училище да се ограничава до въпроса „Как мина в училище? “ с дежурния отговор „Добре“. Детето трябва да знае, че е дете на родителите си, независимо на каква възраст е, а който не иска да учи след 10 клас, може да не го прави. Образователната ни система дава право на ученика да се откаже от последния етоп и да не нарушава целия образователен процес. Някои деца пък работят след10 клас и когато знаят, че ще имат оценки и ще завършат, независимо дали редовно ходят на училище или не, мотивацията се губи. Нарушава се цялата система. Като започнем от фамилната система вкъщи и стигнем до институционалната, „трасето“ се оказва с много пробойни и от това страда цялото общество.
- Единици са учениците, които никога не са бягали от час…
- Да, нерядко например ученик, който има повече закъснения, предпочита да отсъства целия ден и да си намери извинителна причина (бележка). За да не се случва това, учителите трябва да създават интересна среда за младите хора, защото в сферата на изкуствения интелект е много трудно да задържим вниманието на младите хора. Те са съвсем различно поколение от моето, а какво остава за по-възрастните! Със сигурност Ковид пандемията много промени процеса на обучение с налагането на онлайн уроците. Децата вече протестират за повече гъвкавост, а правилата в училище продължават да са строги. Оттам се нарушава балансът и ритъмът на отношенията вкъщи, в училище и с цялата дигитална ера, в която живеем. Всеки ученик трябва да знае, че има отговорности не само към учебния процес, но и към самото учебно заведение. Пропуските в работата, незаинтересованост от страна на учениците и слабите им резултати удрят по реномето на институцията и ако се стигне до такава ситуация, екипът от учители, директор и психолог трябва сериозно да се замисли, защото лошата слава бързо се разнася.
- Спомена, че след 10 клас много деца започват работа и това е една от причините за честите им отсъствия от час…
- Да, това като практика е хубаво, защото младите хора стават по-самостоятелни, но само когато се отнася до ваканцията. Проблемът е, че по този начин децата порастват много рано и влизат в ролята на възрастни. Възможност да работят те ще имат цял живот, но пропуснатото време като ученици или дори студенти заради работа няма как после да наваксат. Факт е, че всички дигитални технологии мотивират децата още в гимназиален етап да изкарват пари, да имат дори онлайн бизнес, но натрупаният финансов ресурс не може да оправдае пропуснатото като общуване и емоции. Ако обаче това се случи, вместо да отсъстват системно от училище, смятам, че по-добрият вариант е да има информираност и диалог между класен ръководител, ученик и родител, така че да се намери баланс и да не се загърбва училището.
- Но за успешно завършване на учебната година има лимит на отсъствията, които може да бъдат направени, и ако той се надскочи, следва промяна на формата на обучение…
- Така е. От друга страна, работодателите често не се съобразяват с учебните ангажименти на наетите младежи. Все се стига до въпроса „Можеш ли да заместиш днес колегата ти?“ и това води до конфликти. Бих посъветвал младите хора да работят през ваканциите или почасово, ако е през учебно време, или 1 ден от уикенда. Неприемливо е 5 дни в седмицата да си едновременно на работа по 8 часа и да се опитваш да съчетаеш с училище, няма как да стане. Това важи и за студентите в редовна форма на обучение.
- Практиката ти като психолог какви тенденции улавя в поведението на младите през последните години?
- Занижена самооценка и липса на увереност . Работя и с тийнейджъри, и с млади хора докъм 30-годишна възраст и ми прави впечатление, че въпреки наличните знания, много от тях имат притестнения дали ще кажат вярното нещо в точната ситуация. Приятно ми е да констатирам, че четат много, но пък нямат достатъчно смелост да изразят себе си. Помощ да се справят с този проблем могат да окажат родителите с подкрепата си и като ги провокират да действат. Липсата на смелост младите хора често компенсират с работа, мислят си, че като работят и изкарват пари, това завишава самооценката им. Според мен обаче за подобряване на самооценката е нужна по-голяма гъвкавост и правилно разпределение на приоритетите, ако поставим училището на последно място, то няма как да е ефективно.
- Разпределянето на приоритетите препраща към дисциплината, а тя се възпитава от ранна детска възраст. Какво не трябва да пропускат родителите, за да станат децата им успешни не само в училище, но по-късно в професията и живота си?
- Неслучайно първите 7 години се определят като най-важните в развитието на всеки човек. Още на 1-2 г. се свързваме със света и хората и начинът, по който го е правила нашата майка спрямо нас, показва колко ние се доверяваме на света. Много често доброто дете в ранна възраст става буен тийнейджър или започва да изразява гняв. Много е важно да се изряват емоциите, да се говори за тях и натрупаната излишна енергия да се канализира и насочи в добра за детето посока. Например гневът вместо в сбиване да се освободи със спорт и други активности . Често когато майката толерира срамежливост на 5-годишното си дете, то става още по-срамежливо като порасне. Посланието ни към малкия човек, който се крие зад майка си, когато срещне непознат, трябва да е подкрепа да се осмели да подаде ръка за поздрав. Забелязвам също, че много често между родители и деца няма комуникация, те не си говорят. Сядат на вечеря и 10 минути по-късно тийнейджърът се затваря в стаята, а родителят не знае какво прави, какво се случва в неговия свят, къде е бил, когато казва, че се връща от дискотека в малките часове на нощта. Говоря за деца на 13-, 14-, 15-годишна възраст, които в 22 часа трябва да са си вкъщи.
- Но не можем да затворим децата у дома, като постоянно им забраняваме да отидат на дискотека с връстници или например на концерт, който продължава след 22 ч. Подобни забрани вероятно ще имат обратен ефект.
- Да, така е, но преди да започне да излиза, детето трябва да се е научило на отговорност, не да се прибере в 5 ч. сутринта, а след 2 часа да трябва да тръгне на училище. Мисля, че е полезно хората, които четат интервюто, да знаят, че първите 2 г. след раждането детето е много свързано с майката, след което идва ред на бащата и той трябва да поставя правилата, условията, границите, да изгради авторитет. Момичетата около 9-10 годишна възраст отново се връщат към майката, за да ги запознае тя с женската енергия и прехода от момиче към жена. Ако бащата отсъства – пътува или не взима участие във възпитанието, или родителите са разделени, майката поема цялата функция, но от отношението на бащата зависи какъв ученик ще е детето, какъв тийнейджър ще стане, как ще се отнася към работата си и към ценностите.
- Но какво да правят родителите, които отглеждат сами децата си?
- Най-добре е да се намери друг авторитет, който да поставя правилата. Това може да е дядото, чичото или вуйчото на детето. По-добре за детето е енергията към него да идва от две места, а не единият родител да поеме и двете роли. Когато са само двама в семейството, има опасност родителят да влезе несъзнателно в ролята на приятел и да се нарушат границите родител-дете. Трябва да се знае, че родителят е по-големият, а детето – по-малкото, и на ниво възраст това винаги ще е така, както и на ниво йерархия. Децата са наша еволюция, би трябвало да ни надградят, но винаги остават по- малките на ниво възраст.
- Ако в гимназиалния етап на образование един от значимите проблеми е непосещаването на училище, при малките какво най-често провокира проблемите с дисциплината?
- Това, което забелязвам при малките, е, че е важно да не се загуби интереса им, както и да не се използва методът на сплашването. Децата много бързо разгадават, когато възрастните само казват, без да действат, например предупреждават, че ще напишат забележка, но не го правят. Целодневната форма на обучение има своите плюсове, но и своите минуси. Много често сутрин на училище децата се активни, но след обяд в занималнята се разпиляват и разсейват, и като се приберат у дома, пак сядат да учат. Получава се свръхнатоварване, което води до загуба на интерес към ученето. Ако детето ходи на занималня, трябва да знае, че там трябва да си свърши работата по подготовка на уроците и домашните. Когато се прибере вкъщи, е времето за забавление, за спорт и хобита. Иначе какъв е смисълът да ходи на занималня?!
- Все повече учени алармират за екранната зависимост и опасностите, които носи тя за подрастващите…
- За съжаление много родители дават на децата си още на 2-3 годишна възраст да гледат клипчета на електронни устройства и са спокойни, че те са тихи и не тичат след тях. Но това е изключително опасно и се отразява на психиката и на развитието на подрастващите като цяло. Според мен в училище по никакъв начин не бива да се допуска децата да имат устройства до себе си, независимо от възрастта им. Вкъщи също е важно да има ред и определено време за подобни занимания, защото екранът поглъща децата и често като седнат на компютър или на телефона, изкарват до 2-3 часа след полунощ, а това не само е изтощаващо, а има сериозни последствия върху психиката. Постоянното скролване води до отсъствие от реалния живот.
- Кога децата търсят психолог и кога е добре родителят да подърси психолог за детето си?
- Стана мода напоследък родителите да водят децата си на психолог, а най-често те нямат нужда от това. Има родители, които водят детето си още на 3 годинки на психолог. Но докато вкъщи не се променят нещата, докато няма хармония в отношенията между родителите и те не се справят със своите страхове, психологът е безсилен в работата си с детето. При проблеми на деца с комуникацията например съветвам вкъщи да се играят настолни игри, но ако това не се прави, за 1 час работа в кабинета с детето психологът не може да постигне нищо. Забелязал съм също, че когато психологът след няколко проведени срещи с детето покани родителите, те търсят друг колега, но не и да поемат отговорност и да се потрудят за решаване на основния проблем. Зачестяват случаите родители да водят детето си на психолог 4-5 пъти и изведнъж изчезват, т.е. – когато детето вече има изградена доверителна връзка с психолога, тя се прекъсва без обяснение и без да са изговорени причините. Това освен че е много стресово за детето, може да доведе след години до проблеми с доверието му. Най-честата грешка е родителите да търсят психолог за детето си, без сами да са готови да поемат отговорност да решат проблемите помежду си.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
