Първата интелектуална кражба, или как гърците присвоиха древната история на Македония, част от тракийската цивилизация

„Гоце Делчев е свързан емоционално с нашата, българската история“, но те, Скопие, „е тяхно право да го честват и смятат за техен“, заяви на 5 февруари в ефира на национална телевизия Ангел Димитров, председател на българската част на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Която, съгласно член 8, ал. 2 на българо-македонския договор от 1 август 2017 г., трябва да изчисти многолетния спорен въпрос за българското културно-историческо наследство, ограбвано от Скопие вече 75 години.

         Разговорът с бившия посланик на България в Скопие ясно показа странна, озадачаваща двусмисленост, безпринципност, мекушавост в позицията му.

Ексдипломатът, старателно избягвайки точните зададени въпроси, освен общи обтекаеми фрази, каза, че  било погрешно да се смята Гърция „едва ли не за ментор (наставник) относно историко-културното наследство на Балканите“.

Според А. Димитров, за разлика от средновековния период на скопските историци, било далеч по-лесно да се откажат от тяхната позиция за Древна Македония, че днешната македонска държава е неин естествен и законен приемник“. 

Да, така е. За Скопие, но не и за България. Горният извод е повод да се повдигне принципен въпрос, десетилетия премълчаван. Касае се за най-тънката кражба на историко-културно наследство – интелектуалната. Днешните гърци смятат Македония за интегрална част от тяхната история и култура. Става дума за кражба на част от историята и културата на Древна Тракия, представляваща най-дълбинната част на фундамента на българската духовност и държавност. Това, че в лъскави рекламни брошури и шумни клипове южната ни съседка кани туристи от цял свят с повика „Елате в страната на Орфей!“, е само малка част от проблема.

Да почнем с Орфей… Великият тракийския вожд, мъдрец, прорицател, музикант още древните елински историци Херодот, Тукидид, Страбон и др. ясно наричат тракиец. Самият факт, че Орфей е роден в Пиерия (Югозападна Македония), а двете версии за лобното място сочат Пиерия или планината Пангей (Югоизточна Македония, на изток от устието на Струма), подсказва размера и дълбочината на кражбата. Доказва до къде на югозапад се е

ПРОСТИРАЛ ТРАКИЙСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ АРЕАЛ.

         От ХV в. пр. н.е. чак до VІ век след Христа Македония плътно била населена с тракийски племена, на юг прехвърлящи Олимп планина, в Тесалия. Изворите са категорични: тракийският ареал обхващал освен Древна Тракия и цяла Антична Македония. Атина смята, че тя е елинско държавно творение. Неслучайно на многохилядни митинги в Атина и Солун в протест срещу това думата „Македония“ да влезе в новото название на БЮР Македония най-масов бе лозунгът „Macedonia is Greece!“ („Македония е Гърция“) в смисъл, че е гръцка.

За разлика от малодушните софийски политици, Атина успя да „пречупи Скопие“ и чрез член 7 и 8 го принуди завинаги да се откаже от историко-културни и териториални претенции към Южна (Егейска) Македония. Налагайки името „Северна Македония“, гърците йезуитски създадоха проблем за България, доколко географски в нея влиза и Благоевградска област. В българо-македонския договор (1.08.2017 г.) управляващите псевдодесни и лъжепатриоти извършиха спрямо България три предателски акта: 1) признаха официално коминтерновското творение „македонски език“; 2) неглижирайки името „Северна Македония“, широко „отвориха портата“ за териториални и пр. претенции; 3) чрез двусмисления термин „обща история“ дадоха възможност на Скопие йезуитски да тълкува, без да декларира отказ от кражбата на българската история през Средните векове и Възраждането (VІІ – нач. на ХХ век).

Ареалът на древните траки на север прехвърля Дунава чак до Карпатите. На североизток достига Крим и Меотида (Азовско море). На югозапад траките прехвърляли Епир и планината Олимп, включая Тесалия. На югоизток траките прехвърляли проливите Босфора и Дарданелите в Северозападна Мала Азия, давайки име на две исторически области – Фригия и Мисия. Фригия иде от името на племето фриги, преселили се ок. 1200 г. пр. н.е. от долината на Стримон (Струма), дето били известни под името бриги. А Мисия – от мизите, тракийско племе, част от което се изселва от днешна Мизия ок. 1500 г. пр. н.е. Резултатът: на изхода на Дарданелите бригите-фриги основали знаменитата Троя, възпята от гения Омир в безсмъртните поеми „Илиада“ и „Одисея“.

         Траките, чиято кръв тече в жилите на българите, редом с другите две кръвно-духовни „течности“ – прабългарска и славянска – на югозапад достигали Средна Гърция. След нахлуването от север между 1150 г. и 1130 г. пр. н. е. на елините в три последователни вълни – йонийци, еолийци и дорийци – те постепенно изтласкали траките на север, до планината Олимп.

         На север от Олимп с вековете в обширната област, заключена между: на север до Шар планина и Рила, на изток долината на Нестос (дн. Места), на запад Албанските планини, македонските траки били разделени на 16 племена. По азбучен ред: бисалти, ботиеи, бриги, бризи, дерони, дерсаи, добери, едони, крестони, меди, мигдони, одоманти, пеони, пиери, сатри и синти.

         Под влияние на гръцката шовинистична и скопската македонистка историография, десетилетия наред се премълчава тракийският характер на племената, населявали Македония. 

Има обаче още едно, 17-то племе, което някак „стои в сянка“. Въпреки че от всякъде е обградено от тракийски племена. Единствено голям руски учен, осмелил се директно да го назове, е Генадий Литаврин. „По отношение на Македония важно е да се отбележи, че територията на едноименната византийска провинция не съвпадала с границите на географската област Македония. Дълго време столица на тема (провинция) Македония се явявал Адрианопол (Едирне) [Одрин – бел. Н. Ст.]. Това название нямало етнически смисъл и гърците тук не следва да се обиждат; този топоним възникнал още в тракийската епоха, в периода на управление на Филип Македонски. Думата „македонци“ се явява самоназвание на тракийско племе, а не на гръцко“.

         Продължаващият с десетилетия процес на

РОЕНЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА В МАКЕДОНИЯ

наподобява роенето на пчелните семейства. Когато племето ставало многолюдно, а ресурсите за изхранване недостигали, по-малката част начело с предводител напускало в търсене на ново обиталище. От първия вожд на отроилото се племе иде етнонимът на племето македони. Гръцкият историк Страбон: „Сегашна Македония едно време се наричала Ематия. Това име получила от едного от старите си главатари – Македон. Тая страна владеели епироти и илирийци, но по-голямата й част заемали ботиеи и тракийци. 

Този процес е свързан с две по-стари тракийски племена – едони и мигдони. Хронологически появата на македоните е тъмен процес, доколкото нито траки, нито илири, нито елини имали писменост. Най-вероятно през тъмните векове (ХІІ-VІІІ пр. н. е.), настъпили след Троянската война, нашествието от юг на „морските народи“ и инвазията от север на гръцките племена, се отроява тракийското племе македони.

То „се ражда“ по етно-генетичната линия едони-мигдони. Димитър Даков: „Тракийските племена едони, македони и мигдони са наследници на една и съща етническа общност. По западните граници на едоните били разположени мигдоните: между градовете Пела (Pella) и Амфиполис (Amphipolis). Наименованието мигдони е по-древното название на по-късните македони, разпространили се на запад. Мигдоните произлезли от едоните, тези, за които [контекстуално] намеква Омир в „Илиада“.

В триадата едони-мигдони-македони най-древни са били едоните. Във фундаментален труд „История на племената в Югозападна Тракия през І хил. пр. Хр.“ изследователят Петър Делев пише: „В митологическата традиция като родоначалник на едонците фигурира Едон, смятан за син на Арес и дъщерята на речния бог Нестос Калирое, брат на Бистон и Одомас; други версии го правят син на Пеон и внук на Арес, или брат на Мигдон“.

„Още една свързана с едонците митологическа история – продължава П. Делев – е тази на цар Резос, обезсмъртена от прочутото описание в „Илиадата“ на неговата безславна смърт под стените на Троя в нощта след късното му пристигане на помощ на обсадените троянци. Макар да не посочва изрично племенната принадлежност или географският произход на тракийците на Резос, текстът на „Илиада“ дава достатъчно индикации в това отношение чрез споменаването на бащата на Резос – Ейоней, древно име на реката Стримон (дн. Струма), наследено и от гръцкия град Ейон при устието й“.

Какво говорят изворите за мигдоните? Споменавайки похода на персийския цар Ксеркс към Елада с флота, Херодот казва: „От Енея, последният от споменатите от мене градове, флотата се отправила вече към самия Термейски залив и към областта Мигдония. Най-после стигнала в Терма и в Синд и Халастра на река Аксий (Вардар). Тая река служи за граница между Мигдония и Ботиеида,в която на една тясна крайбрежна ивица лежат градовете Ихна и Пела“.

Едоните населявали долното течение на р. Стримон, а нагоре, последователно следват тракийските племена синти, меди, дентелети. Долината на Нестос (Места) пък била населена с многобройното племе сатри. Името се появява през V в. у Херодот, там дето описва похода на Ксеркс през Тракия през 480 г. пр. Хр. „Те [сатрите] владеели и прорицалището на Дионис, което се намирало в най-високите планини“.

Проф. Христо Данов за сатрите: „Ако сега се придвижим на изток към поселищата на тракийските племена в долината на р. Нестос (Места), ще трябва да споменем преди всичко името на сатрите, за които се говори още у Херодот. Те са включени между Пирин планина и средната и част от горното течение на Нестос. По този начин южната покрайнина на племенното землище на сатрите достига може би до планината Пангей (дн. Кушница)“.

Защо се спираме на сатрите, локализирани в Югоизточна Македония? Защото в техните земи се намирало загадъчното Дионисово светилище. Заради което, когато тръгнал на поход с армията си по северното крайбрежие на Егейско море към проливите за война с Персийската империя, за няколко дена Александър Македонски се отклонил, за да го посети с цел главният жрец-прорицател да му гадае за мисията му на Изток.. 

Още в края на ХІХ век – пише руският учен С. Жебельов – „се налага в историографията тезата, че „обитателите на Македония, лежаща на север от Тесалия, принадлежали към гърците по език и култура“. От друга страна – странно! – „в политическо отношение Македония коренно се отличавала от Гърция. Авторът се конкретизира: „В Гърция господстваща система било съществуването на различни самостоятелни републики, градове-държави, а Македония представлявала единна монархическа държава“. Това е изключително важен аргумент, доказващ фундаменталната отлика на македоните от елините. На Балканите имало още едно племе, създало подобна на македонците държава. Могъщо тракийско племе създало Одриското царство. Случайно ли е това? Македонското царство и Одриското царство – най-могъщите, имали сходна обществено-политическа организация.

Когато Филип ІІ започнал войни с отделните гръцки полиси (градове-държави), постепенно приближавайки се към мощната Атина, в лицето на знаменития оратор Демостен (384-322 г. пр. н.е.), намира изключително умен, компетентен, прозорлив критик. Демостен е от най-достоверните източници за отликата между македоните и елините. Неслучайно в речите си го нарича варвар. Това прозвище тогава не било обидно, а терминологично обединявало негръцките етноси. В третата си реч против Филип, той казва на атиняните: „Ако гърците търпяха някакви обиди от лакедемонците или от нас, то те понасяха тези обиди все пак от истински синове на Гърция. Но за Филип и за това, какво прави той сега, не съдят по такъв начин. Макар той не само не е грък, но и варвар, той не е от такава страна, която би могла да се нарича с уважение. Но това е жалък македонянин, роден от такава страна, където преди и порядъчен роб не можеше да се купи“.  

Не само по своя политически строй македоните и македонската държава се отличавали коренно от елините с тяхната полисна държавна организация, но и в религиозно отношение. Макар политеисти (многобожници) като гърците, македонците почитали тракийския пантеон. За това говори Плутарх от Херонея (45-120 г. сл. н.е.), гръцки писател, биограф и моралист. В известното си фундаментално съчинение „Успоредни животописи“ в частта, посветена на двойката Александър и Цезар, той споменава как бащата Филип и майката Олимпиада били посветени на остров Самотраки. „Съобщават – пише Плутарх – че Филип бил посветен в Самотракийските тайнства едновременно с Олимпиада, когато още бил юноша, а тя момиче, загубило своите родители“. Самотраки влизал в кръга на тракийския етнокултурен ареал.

Древните гърци обаче правели друго. За разлика от съвременните македонисти, крадели интелигентно, с въображение. Затова по-мекото название на тази интелектуална кражба е плагиатство. Да, древните елини плагиатствали от тракийския Пантеон. Но не буквално. Т.е. имената превеждали на гръцки, буквално копирали функциите на тракийските богове. Този процес почва още при Херодот.

КОИ БОГОВЕ ГЪРЦИТЕ ПЛАГИАТСТВАТ ОТ ТРАКИТЕ.

         Херодот: „От боговете [траките] почитат само тия: Арес, Дионис и Артемида (тракийско название Бендида – бел. Н. Ст.). Отделно от народа царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнят се само в негово име и изкарват от него своя произход“.

С този текст Херодот косвено признава плагиатството на горепосочените богове от гърците. Единствената промяна е имената. Тракийските имена смислово са превеждани на гръцки.

Това се вижда от делението на боговете по време на Троянската война. Боговете, поддържащи и даже някои биещи се на страната на ахейците, са Атина, любимата божествена дъщеря на Зевс, и Хера, съпруга на Гръмовержеца. Богът на моретата Посейдон, брат на Зевс, е на страната на троянците-траки. Богът на войната Арес, противно на майка си Хера, също поддържа троянците. Това се отнася и за Аполон и божествената му сестра Артемида, покровителка на плодородието, природата и хората, на децата и жените. 

Също и Афродита, богиня на любовта, е плагиатствана от тракийския пантеон. Как? Елините прикриват кражбата създавайки fake-мита (фалшив мит) за произхода й от остров Кипър, прикрепвайки прозвището Киприда. Хера пък, волооката (по Омир) съпруга на Зевс, споделя същата съдба. Че и тя е открадната от тракийския пантеон научаваме в „Илиада“. Богинята била „родом“ от Ематия, прадревното име на Пиерия, историческото ядро на Македония. Това е същата югозападна част от Македония, дето е роден и антроподемона (човекобог) Орфей.

Хера страстно намразила троянците. Не можела да преглътне обидата и да прости на Парис, синът на цар Приам (откраднал от Менелай хубавата Елена), че не на нея, а на богинята на любовта Афродита присъдил ябълката на Ерида (богиня на раздора). Така смъртно обидените Хера и Атина станали непримирими врагове на Троя. В изпълнение на коварен план Хера намислила с хитрост да приспи съпруга си. Та докато Гръмовержецът спи, да помогне на ахейците на Агамемнон да победят троянците. Излита от Олимп в посока остров Лемнос, обиталище на бога на съня Хипнос. Следният текст в 14-та песен („Измамване на Зевс“) доказва принадлежността на Хера към тракийския пантеон.

„Хера напусна стремглаво високия връх олимпийски,

мина Пиерия близка, Ематия, свидна за нея,

вихром прехвръкна над снежни високи била в планините

на конелюбиви тракийци: с нозе не докосна земята.

И от Атон се понесе над бурните морски талази,

стигна най-после в Лемнос, града на Тоанта божествен.

Срещна във него Съня – на Смъртта той бе брат еднокръвен“.

Елините заимстват от тракийския пантеон основния тракийски бог Дионис. В свещената двойка Сабазий-Загрей той има тъмна, хтонична функция. В Олимпийския пантеон Загрей е преименуван на Дионис. Не само това. Получава унизителна функция – виночерпец на Зевс и другите богове. Но най-високо в йерархията на Олимпийския пантеон заемат място тракийските богове Аполон и Хермес. Аполон в гръцкия пантеон става бог на изкуството, творческото вдъхновение, олицетворявал хармонията, реда и съвършенството. Хермес пък бил не просто Вестителят на Зевс. Бил покровител на пратеничествата и пътниците, бог на търговията и печалбите, изкусен крадец, но и магьосник. Разбира се, това не са автентичните тракийски имена. Само на малцина знаем тракийските названия. На Аполон съответства Сабазий, на Дионис – Загрей. Първият символизира светлото, слънчево начало, вторият – тъмното, хтонично начало.

Че Аполон е взет от пантеона на траките, знаем от Омир. Който в „Одисея“ описва първото премеждие на главния герой. На връщане от Троя към родната Итака буря отнася корабите на Одисей към Северна Егея, в земята на тракийското племе кикони (локализирано по средата между устията на Места и Марица).  Митичният цар на киконите Марон, закрилник на киконския град Исмар, бил жрец на Аполон. В битката с киконите Одисей пощадил живота на жреца, съпругата и децата му. Благодарният жрец обсипал царя на Итака с дарове. Най-ценният от тях не били седемте таланта  красиво изработено злато, а 12 големи амфори с несмесено (чисто) вино. Подаръкът се оказал съдбовен за Одисей. Когато попаднал в пещерата на циклопа Полифем, именно омайното тракийско вино го спасило. С него бил упоен циклопът и с нажежен дървен кол бил ослепен.

Духовно траките били обединени от светло учение:

ОРФИЗМЪТ – СЛЪНЧЕВА РЕЛИГИОЗНА ДОКТРИНА,

на името на откривателя Орфей. Свещено учение из основи проучено от създателя на интердисциплинната наука тракология, големият български учен проф. д-р Александър Фол (1933-2006). В трилогия разкрива тракийския орфизъм, неговото влияние в Древна Гърция и Древен Рим.

         Ето как проф. Фол коментира заниманията с orphica magica: “Пиша за магическото орфическо умение, което включва заклинанията, призоваването на космическите сили, намерението за тяхното управляване и обредни свещенодействия, които трябва да задвижат механизма на съотношението човек-божество. Този механизъм е обикновено задвижван с молитви. Човекът умолява бога да изпълни негово Желание, за да му се случи добро. Магическите действия принуждават, те заставят бога, божествената сила, божествената енергия или космическата енергия да действа в полза на онзи, който го или я заклева”…

         Ученият разкрива мистиката на сакралната божествена двойка Дионис-Сабазий. Последният е син на Великата богиня-майка. „Сабазий е сигурно космическо божество; идентифициран е най-напред с твърдия елемент на Вселената – с камъка. В първичното си осмисляне като скален бог той владее и живата, и мъртвата материя. Затова той може да бъде разчленяван и отново съединяван. Този бог е също хтоничен (подземен), но хтонизмът му пак не противостои на соларността, защото двете начала образуват Космоса, който е всеобщност“.

За култа към Сабазий, който елините плагиатстват от тракийския пантеон, наричайки го Аполон, проф. Фол посочва: „Друго име на сина на Великата богиня-майка е Sabazius. Той е наричан обикновено трако-фригийски бог, защото е почитан и в двете земи. За пръв път името му се появява във формата Sabas, изрязана като скален графит във Фригия. Този теоним е изключително устойчив през цялата Античност, през римската епоха е отнасян към статуарни изображения на Zeus-Sabazius, но и на други мъжки богове. В българския фолклор се е съхранил като Sàbo, и е атрибуиран към изгряващото слънце в края на зимата.

Опит за частично възпроизвеждане на Орфическите мистерии

ВИЖДАМЕ В КВАЗИЕЗИЧЕСКИЯ РИТУАЛ НА ЛЯСКИ ВРЪХ,

в Югозападен Пирин. Това е в община Хаджидимово, Гоцеделчевско. В древността на Ляски връх се събирали траките рано сутрин, преди изгрев слънце, за да извършат ритуала, посветен на Сабазий, светла хипостаза (подстатус), контрадикторна на тъмната, представлявана от Загрей (Дионис). „Сабазий – казва Ал. Фол. – освобождава от бремето на вини и прегрешения този, който е повярвал в него. В това се състои Сабазиевата мистерия. Освобождаването е индивидуално. Затова то е дар на бога за уповаващия се в него и му осигурява пътя към енергийното безсмъртие, което засяга и тялото, и душата“.

В християнската епоха са загубени съществени елементи от орфическия мистериален ритуал. Получил се е синтез между запомненото и предавано от поколения на поколения, с християнски елементи. Принасянето в жертва на черен овен при изгрев слънце над скалната яма-жертвеник е езически свещенодействен ритуал, дошъл от древността. В жертвената яма изтичала кръвта на животното, след което се пускат като дар черното руно на овена, също монети и обредни хлябове.

Християнската част на този синтетичен ритуал се извършва всяка година на Великден. Също ритуал има на св. Христофор (22 май). Светлият тракийски бог Сабазий е заменен със Свети Дух, третото лице на Бога. Хората вярват, че именно скалната яма-жертвеник е обиталище на Св. Дух. Светото място е осеяно с десетки запалени свещи, и пролетни цветя, обвили иконата на Св. Богородица. Ритуалът е съпроводен с хороводно обикаляне около скалната яма (виж фотоса). Ритуалът подробно е изследван, описан и обяснен от проф. Васил Марков.

Ако в древността траките от племето сатри, населяващо тези земи по средното течение на р. Нестос, призовавали бога с викове „Сабазий!“, то в християнските времена с възгласи „Сабо, Сабо, Сабо!“, призовавайки Бога. На Ляски връх този неясен, мътен призив е забравен и заменен с припев от стара народна песен. Жените, участващи в ритуала на Ляски връх пеят: „Ой миленки Свети Духо, кога гръмнеш, кога тряснеш, всичка се земя затриса“.

А Сабазий е изобразен  върху изображение на тракийския конник (Херос), което подсказва за

КОНЯ – ТОТЕМ И ЗООСИМВОЛ НА ТРАКИТЕ.

         На остров Крит тотем бил бикът. За Атина – совата, символ на мъдрост и прорицателство. Ако за елините тотем (животно, считано за родоначалник на племето) бил бикът, за прабългарите – барс, то за траките – конят. Той е свързан със слънчевото начало.

         Затова не е чудно, че върху монетите на редица тракийски племена виждаме изобразен кон. Това се отнася до монетите, сечени преди и по времето на Филип ІІ. Виждаме го и върху тук публикувания македонски боен шлем. Херос, тракийският конник е изобразен на оброчна плоча, намираща се в Археологическия музей в Серес. Отдолу с гръцки букви са изписани тракийски имена, сред които на втория ред четем името на столицата на македонското царство ΠΕΛΛΑ (Пела).

         И накрая: историческото ядро на Древномакедонското царство лежи извън пределите на днешна Република Северна Македония. Двете столици – сакралната Еги и политическата – Пела, лежат на юг от паралела на Солун. Територията на днешна Вардарска Македония била обитавана от могъщото племе пеони ,споменато от Омир в „Илиада“.

         Това се потвърждава и от Страбон: „Пеония се простира на изток от тия племена, на запад от тракийските планини и на север от Македония; през градовете Гортиния и Стоби има достъп към местностите, дето тече Аксий (Вардар), който затруднява прехода от Пеония в Македония. А към юг Пеония граничи с автариатите, дарданците и ардиеите. Пеония се простира и до Стримон“.

         Стоби, отстоящ на 80 км югоизточно от Скопие, на устието между реките Вардар и Черна, е основан от пеоните.

         Изясняването и отстояването историческата истина за Македония трябва да продължи. В един объркан свят, където фалшивите новини и митове за жалост паразитират върху незнанието на хората и подвеждат политиците да вземат погрешни решения.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *