Първият агроном в Сандански, 80-г. Ив. Велков: За 50 г. видях и възхода, и падението на селското стопанство, каня Ревизоро да дойде и види трагедията на лозарите, защото той нарани сърцата ни

Първият агроном в община Сандански Иван Велков навърши 80 години. “Трудът е този, който ме докара до тези години. Благодаря на Бог и съдбата, че ме дари със здраве и сили на тази преклонна възраст. Останах да се трудя и да бъда полезен за лозарите”, това казва за себе си щастливият юбиляр, който продължава да работи на лозето си, да помага на млади лозари и да дава съвети на по-възрастните.
Иван Велков израства в семейство на трудолюбиви хора, занимаващи се със земеделие и животновъдство. От ранни детски години помага в полската работа на родителите си. След завършване на гимназията до влизане в казармата година и половина работи в ТКЗС-то. Приет е във Висшия селскостопански институт в София през 1959 година, но не е записан като студент, тъй като родителите му не са били членове на ТКЗС-то. Той подозира, че причината е информацията, подадена от местното партийно ръководство до институцията. След година и половина той вече е член на ТКЗС-то и е приет за студент.

Ето разказа на юбиляря за житейския му път от завършване на средното образование до ден-днешен:
“Обиден и унизен, след като не бях приет за студент, се върнах в Сандански. Тогава отидох при Рачова, така ме бяха ориентирали. Питам защо се случи това с мен и не съм записан за студент. Отговорът й беше: “Баща ти е кулак”. Боже, този човек, който не познава една буква от азбуката, целия си живот е прекарал сред нивите и кокошките, да бъде наричан кулак… Казаха ми да отида при Иван Димитров, председател на ТКЗС-то. Срещнах се с него и разбрах, че той се познава лично с баща ми, зарадва се, че съм искал да уча за агроном. Останах възхитен от него, и до ден-днешен съм. Природата го бе надарила с богат ум и големи способности. Помня думите, които ми каза: “След като баща ти не иска, ти ще станеш член на ТКЗС, и станах, влязох в ТКЗС-то с 13 декара земя, записани на мое име. С тази земя и отделно писмо до ректора на института бях записан за студент. После ме избраха за зам. председател на АПК в община Сандански. Много често Иван Димитров идваше при мен в канцеларията, за да си говорим. Придобиването на професията агроном го дължа на този човек. Аз съм първият човек, завършил редовно агрономство от местните кореняци санданчани. Завърших успешно през 1964 година и заедно с 10 мои колеги бяхме избрани да стажуваме в Унгария, в Будапещенския агрономически институт. В четвърти курс бях определен от вузовския комитет да обучавам първокурсници, сред които имаше и студенти от Сандански. Над 50 години се занимавам със селско стопанство и съм посветил живота си на земеделието. Аз съм свидетел и живото потвърждение на това, което стана в селското стопанство преди и след демократичните промени. Преминал съм последователно от участъков агроном, отраслов агроном, главен агроном, зам. председател на АПК и председател на ТКЗС – Сандански.

Бил съм в партийното и административно ръководство на Сандански. Нямах никакви близки и познати да ми подават рамо. Моят труд, енергичност и интуитивност и подвижност не можеше да не направят впечатление на тези отгоре. С всички тези качества постепенно изкачвах стълбичките на йерархията сам, без помощ от никого.

Трудовата ми дейност започна като участъков агроном в село Плоски. Попаднах в едно многолюдно село с много, ама много работливи хора. От тях взех пример как трябва да се гледа на работата, която вършиш. Там имаше двутонници и тритонници в тютюнопроизводството. Тогава се създадоха и лозовите насаждания до село Плоски. Селското стопанство мина през различни етапи: уедряване, разкрупняване, специализация и концентрация. Правеха се експерименти от най-висше партийно ниво – далеч от проблемите на селското стопанство. В цялото това развитие най-неудачни се оказаха големите АПК-та. Тогава АПК – Сандански обхващаше района от Кресна до Катунци. Местните кадри бяха изтеглени в едно централно ръководсто в града, далеч от проблемите по места. Това бе груба грешка на ръководството. Накрая се върнахме на старите ТКЗС-та по населени места. Въпреки грешките, които се допуснаха, селското стопанство бележеше ръст и развитие. Пред очите ми израснаха големите лозови масиви и други трайни насаждения в района – зеленчукови градини, големи тютюнови площи. Силни машинно-тракторни станции, тракторни бригади, транспортни бригади, големи кравеферми, овцеферми и свинекомплекси.

Произвеждаше се и се изнасяше голямо количество селскостопанска продукция. Хладилната база в с. Дамяница едва смогваше да преработва зеленчуците. Изнасяха хиляди тонове грозде, домати, праскови и други. Влакови композиции потегляха редовно от гара Дамяница за големите градове и чужбина. “Винпром Дамяница” също изнемогваше, задължаваха се да приемат ежедневно над 1000 тона грозде, равно на 35 000 тона годишно производство. За съжаление в днешно време едва ли се произвеждат повече от 5000 тона, и то годишно. Участвал съм активно в реализирането на всичко това и никога не съм гледал опростенчески на нещата, а пристрастно съм участвал в изпълнението на ежедневните задачи.
Особено показателни са резултатите ми като председател на ТКЗС. Това е време, през което видимо се почувстваха добрите резултати. Подобри се възнаграждението на работниците. Подобриха се и условията на работа. Изградихме мощна тракторна бригада. Със собствена техника изградихме язовир “Калинките”. Много хора сега го наричат Велковия язовир. След него започнахме да изграждаме язовир “Бели брег”. Положихме основите и вдигнахме 8-метрова стена, но промените ни спряха. И до ден-днешен си остана на това положение и едва ли

някой ще се сети за него и го завърши. Нито един от ръководителите на АПК- не се бе сетил, че в този район може да се изградят такива язовири.
Тези язовири са от жизнено важно значение за изключително сухия и горещ район на Сандански. Няма по-рационално нещо от това да акумулираш водите на Сандански. Случи се, въпреки че срещнах много големи трудности от ръководството на “Напоителни системи” в лицето на тогавашния директор Филипов. Той беше твърдо против изграждането на язовирите. Искаше да изгради помпена станция от р. Струма до Сандански. От експертния съвет в Министерството на земеделието в София приеха моята теза, която бе силно аргументирана, както и по-ефективна, и бяха отпуснати средства за обекта, като помпената станция отпадна. Не по-малко от значение е и пътят, който бе изграден, свързващ землището на Сандански от две места – с магистралата и животинския пазар. Признавам си, че през последните години изпитвахме големи трудности с работната ръка. С развитието на промишлеността в нашия край работната ръка от селското стопанство се ориентира към промишлените предприятия. Ние изнемогвахме основно при прибирането на реколтата, като работна ръка останаха предимно пенсионерите. Разчитахме на бригади от учениците, студенти и войници, както и служители и работници от предприятия. Това беше незаинтересована и безотговорна работна ръка.

Всичко това налагаше да се търси промяна. Сполучливият ход се оказа семейният акорд, но не реши проблемите. Аз виждах, че така повече не може да се продължава. Съкратихме двете зеленчукови бригади, но проблемите останаха, защото характерът на селскостопанското производство е такова, че изисква много ръчен труд.
Честно казано, очаквах промени и бях за промените, но промяната означаваше за по-добро, а стана точно обратното. Сега, връщайки се по пътя, който извървях в АПК и ТКЗС в миналото на моя живот, искам да изкажа моята болка и разочарование и това на всички хора от моето поколение за селското стопанство след демократичните промени. Няма да изреждам всичко, което се съсипа, унищожи и осакати. Това се вижда от всички и от всеки, който има нормално зрение. Най-тежкият удар на селското стопанство нанесоха ликвидаторските комисии. Целта им бе да унищожат всичко, създадено от АПК и ТКЗС. Постигнаха го. Питам аз кой им разреши и как се провалиха. Нека да отговорят дали тези хора имат съвест и как за два месеца ликвидираха елитната кравеферма в Сандански. Всичко се разпродаде и изкла. Безумно бе да се срине до основи хладилната база в с. Дамяница, вместо да се развие силна изкупвателна база, както беше в миналото. Сега се вижда една гола поляна. В какво се превърна “Винпром Дамяница”” Питам аз защо не изкупуват грозде от местни лозари.

Той е създаден с такава цел – да развива лозарството в района, защото няма по-благоприятни климатични условия в България от тези в Санданско-Петрички район. Искам да бъда правилно разбран, това не е носталгия по миналото, това е голата истина, това е днешната реалност. През втората половина на септември започва гроздоберът на червените винени сортове. Питам лозарите кой ще изкупува гроздето им, а те ми отговарят: “Ако няма купувачи, ще пълним мазетата и ще варим домашна ракия”, и да не казват господата, че домашната ракия е отровна. Каня Ревизоро да дойде при нас и види трагедията на лозарите, защото той нарани силно нашите сърца. Преди години млади хора с енергия и сърца и с ентусиазъм създадоха масиви от по 50-60 декара. Но с такова безхаберие на политиците и на държавата към този отрасъл останаха разочаровани и огорчени. От години са обявили за продажба масивите си, но няма “глупави” да се хванат . Много пъти съм си задавал въпроса защо се спря износът на всичко след промените. На този въпрос не мога да си отговоря. На управляващите ще им кажа, че без износ не може да се развива силно селско стопанство. При слабо селско стопанство не може да има силна държава. Промените се оказаха пагубни за селското стопанство. Време е да осъзнаят управляващите, че е крайно неоснователно да се отрича този период от развитие преди промените. Това беше времето, когато до всички селища се изградиха пътища и бе прекаран ток, изградиха се читалища, училища, детски градини, здравни служби, столови в предприятия. Първата детска градина в Сандански и досега я знаят и казват, че е детската градина на ТКЗС-то. И след промените продължих да работя в селското стопанство. Създадох 10 декара нови лозя на наша собствена земя. Много ми е приятно да се занимавам с лозарство. Изпитвам радост и удовлетворение. Не ми тежат, иначе бих ги оставил.

Трудът е този, които ме докара до тези години. Благодаря на Бог и съдбата, че са ми дарали здраве и сили на тази преклонна възраст. Продължавам да се трудя и да бъда полезен за лозарите. Не всеки може да се наслади на това – да гледаш как прораства животът в лозата, да обереш плодовете му и да приготвиш този еликсир, червеното домашно вино, което дава много сила и здраве, но не се оценява от много хора.

По моя инициатива изградихме лозарска кооперация “Мелнишка лоза”. Тогава някои се уплашиха, че ще правя ТКЗС, но останаха излъгани. Моята мисия при създаването на кооперацията беше да обединя лозарите и с общи усилия да решаваме проблемите си. Да им предам опита и знанията си. Това е обединение на доброволен принцип. Провеждаме срещи и събрания, свързани с проблемите на лозарството и най-вече с опазването на гроздовата реколта. Към кооперацията има казанджийница с много добри условия за работа и услуга. Членовете на кооперацията са ползватели с предимство. С чувство на голямо уважение и почит се отнасям към всички лозари от района. Не пестя време и сили. Търсен съм от много лозари. Давам указания и съвети на всеки, който ми е поискал. Не съм спестил нищо от това, което знам, предавам го безвъзмездно. И от страниците на най-четения вестник съм давал професионални съвети за проблемите на лозарството.
Записа ЛИДИЯ МАНЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *