HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Първият съдия по бокс в Благоевград Л. Андреев: Пари в клубовете има, но не се използват целесъобразно, отказах се от политиката след провала със спортното училище

Лазар Андреев е роден на 25 август 1978 г. в Пазарджик. Тренира плуване до 13-годишна възраст и поставя редица национални рекорди, последният от които падна едва през 2015 г. В Благоевград се премества за постоянно по време на следването си в ЮЗУ „Н. Рилски”, където завършва специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание”. По-късно става магистър по финанси във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Има дългогодишен опит в частния бизнес с недвижими имоти. Л. Андреев бе сред активистите на ГЕРБ в Пиринско, натрупа стаж и в областната управа. В момента е мениджър по продажби в местна банка, а преди 2 седмици бе произведен в първия съдия по бокс в Благоевград.

 

– Лазар, тренирал си плуване, свободна борба, карате, защо реши да станеш съдия по бокс?

– Събират ми се повече от 3 години и тренировки по бокс, който е от любимите ми спортове още от детска възраст заедно с вдигането на тежести. Боксът се утвърждава като един от успешните спортове в Благоевград, но му липсва точно правоспособен арбитър. Надявам се в това си качество да съм от полза на местните клубове, а и на тези от региона. Когато преди време гледах олимпиада, световно или европейско, мислех, че за България е някаква даденост всеки път да печели медали по бокс, щанги, борба, лека атлетика. С годините това се промени и разбрах защо е така, когато навлязох в нещата не като спортист, а като организатор и ръководител. Така да се каже – от другата страна. Видях как стоят въпросите с финансирането, мениджмънта, управлението на клубовете.

– И защо даденостите изчезнаха?

– Защото пари в спорта и сега има, но не се използват целесъобразно. Не са насочени така, че да стимулират спортистите и треньорите. Потъват в разходи, които, честно казано, за мен не са оправдани.

– Как приемаш факта, че си първият боксов съдия в града, при положение че този спорт се развива тук от десетки години и има 3 клуба?

– Познавам добре председателите и на трите клуба и ги уважавам, а благодарение на поканата на отец Андон Шавулев, който е шеф на „Пирин”, приех това ново предизвикателство. Обичам подобни изпитания и харесвам спорта. За мен спортовете, които са в основата на всички останали, са леката атлетика, свободната борба и боксът. Не изключвам и плуването, защото то е малко по-различно.

– Към последното състезание в зала „Скаптопара” – 1-ви кръг от ДЛОП за юноши и купа България, нямаше особен зрителски интерес, а боксът е атрактивен спорт?

– Организаторите имаха прекалено много работа около състезанието и подготовката на спортистите и не успяха да направят достатъчно реклама на турнира. Но общината е част от тази проява, има хора на заплата и малко им трябва да напишат едно писмо, да поканят директорите на 11-те училища на територията на града и най-малкото учениците, които имат часове по физкултура, да дойдат, за да наблюдават и подкрепят свои съученици и съграждани. Заслужаваше си, защото представянето на местните боксьори беше едно от най-добрите и може би, ако не бяха четиримата италианци в „Локомотив” /Сф/, пиринци щяха да станат първи отборно вместо втори, което също е отлично постижение. Спортистите си свършиха работата, но можеше по едно рамо да им ударят общината и РУО. Преди години, когато аз се занимавах с организация на такива събития, винаги съм известявал писмено РИО – Благоевград. Тогава шеф беше Ивайло Златанов, който е и сега, винаги се е отзовавал добре и е препращал писмата до училищните директори, което позволяваше на учителите по физическо да доведат по 1-2 класа в залата. Това можеше да проработи и сега.

– Защо се провали идеята за спортно училище в Благоевград през 2009 г., на която бе сред главните инициатори?

– Договорките с министъра на спорта Свилен Нейков бяха да подадем документи и съответно да имаме разрешение от финансовия министър Симеон Дянков за бюджет на начинанието. В България тогава имаше 7 одобрени спортни училища и още 2 отпуснати бройки. В разговори със Свилен Нейков той потвърди, че едно от двете одобрени ще бъде в Благоевград. Трябваше да се поработи за промяна на статута на Електрото и Механото, защото и двете разполагаха с доста голям ресурс за развитие на спортно училище, а са и близо до Спортния интернат. Тогава дадохме подготвеното на кандидат-кмета и впоследствие кмет Атанас Камбитов от първа до последна стъпка за спортното училище, а каква е причината да не се получат нещата – трябва да попитате него. Защото всичко, което трябваше да се направи, бяха едни постъпления от негова страна. Впоследствие нямах логично обяснение защо не се случват нещата, при положение че на абсолютно всички нива нещата бяха договорени.

Преди броени дни разбрах, че едно от училищата, което не беше включено в този списък, но вече е работещо държавно спортно училище, е това в Пазарджик. За мен това е пропусната възможност за Благоевград.

– Проблем ли е реализацията да продължи в този момент?

– Никога не е късно за нищо, но доста се забавихме. Въпрос на желание е, а и не са променени кой знае колко условията. Сега може би ще е по-трудно на различните нива, защото тогава ГЕРБ управляваше сама, а сега има коалиционно правителство, в което не се знае кой какви интереси има, за какво ще настоява и дали това изобщо ще попадне на дневен ред за разглеждане. Иначе треньорите все още работят с децата в Благоевград, минимумът за едно спортно училище е 200 ученици, а ние разполагаме с 1400 картотекирани състезатели и сме доста над него. За да се разкрие, са необходими условия за развиване на 14 вида спорт. Това не е малко, но в областта има още 13 общини и ако има спортно училище, тук ще идват ученици от целия регион. Предимствата са, че при завършване има възможности да се излезе с 5 вида професии, и освен че си спортист, имаш и някакъв старт в живота като владеене на някаква работа.

Чуждестранните граждани, които искат да учат, трябва да си платят, това е другата разлика между общинското и държавното спортно училище, имам предвид гърци, сърби, македонци и каквито и да било други.

Разкриването на нови работни места също не е за пренебрегване. Спортното училище подсигурява заплата на треньорите, лагерите на спортистите и екипировката им, което няма да кара родителите да се занимават с неща, които сега са тяхна основна грижа. Не като отидат на състезание да изпадаме в конфузната ситуация, при която един е с къси гащи, друг по потник, трети с платненки, четвърти по анцуг… Когато има спортно училище, това ще бъде решено, всички ще бъдат с еднаква екипировка, за да се знае тяхната принадлежност и да имат самочувствие, което не е никак малко. Защото, когато ходех по състезания, знам какво е да ти се изсипят 40 човека с надпис на екипите „Доростол” /Силистра/ или „Родопа” /Смолян/. Не че ставаха първи, но прави впечатление, да не говорим за „Левски” и ЦСКА, където изрядният етикет беше традиция.

– Имаме над 50 регистрирани спортни клуба, не са ли твърде много за Благоевград?

– Не, всеки има място под слънцето, стига да е професионалист и да развива това, за което се е регистрирал. Не говоря за клубове, които са учредени, защото са чули, че общината дава пари. На принципа – дай и ние да се наредим и да вземем, а дали ще работим, или не, е отделен въпрос. Иначе повечето регистрирани клубове създават условия за конкуренция.

Нещо друго ми прави впечатление, много хора в Общинския съвет, които са минали през спорта, са малко капсулирани. При провеждането на разговори те пречупват финансирането и развитието на спорта през 5-6 вида дисциплини – тези, които са в интерната. И с това приключва всичко. Това не е правилно, защото има и доста други спортове, които са се доказали на по-късен етап. Пример е боксът, който няма зала в комплекс „Пирин”, но става втори отборно в тези тежки времена.

– Доста време беше в политиката, защо се отдръпна?

– Честно казано, основната причина бе това, че не се случиха нещата със спортното училище. Също и пропуснатата възможност в интерната да се направят още 4 зали, на които РЗП-то им бе общо около 760 квадрата и биха приобщили още клубове към комплекса.

– Може ли нещо да те върне обратно?

– Аз се интересувам от политическите процеси, но не виждам гражданско общество. Обществото е разединено, младите хора са без никакви ценности, липсва уважение към семейството, в училище, на улицата… Нещата деградират и не знам какво трябва да се случи, за да се подобрят. Като включиш телевизора, всички обясняват как България е едно прекрасно място, а де факто икономиката на държавата е съсипана, малкият и средният бизнес са на колене, поне от това, което виждам.

Преди няколко дни бях в Гърция, 10-милионна страна, за която само по нашите новини се твърди, че е в криза. Няма никаква криза там. Ако достигнем 70 процента от стандарта им, доста млади хора ще се върнат от чужбина. Вместо да работят в Англия на полето, ще се трудят тук и ще изкарват същите пари. А дори по-малко да са, ще си бъдат вкъщи и няма да са роби. В момента ситуацията превръща българския народ в роб на собствените си управници. Колкото по-нависоко се изкачват хората, личният им интерес се засилва, а той не е свързан с решаването на обществени проблеми. Прави се едно обкръжение, тези хора какво смятат, по 300-400 години ли ще живеят, децата им в България ли ще останат? Примерите сочат, че наследниците на повечето успешни политици живеят и работят в чужбина, развиват успешен бизнес там. Българският народ е сврян в ъгъла на собствената си държава и ако направя паралел с пчелен кошер – когато ти е слабо семейството, идват други, по-силни пчели, убиват ги, взимат им храната и се настаняват в техния кошер. Горе-долу се намираме в такъв период и не се знае още колко време тази земя ще остане наша.

– Даде показателен пример, да не би да си станал пчелар?

– Любител съм. Една сутрин станах и реших да си взема пчели. В момента имам пет кошера. Пчелите си знаят работата, а ние за огромно съжаление бъркаме на всички нива и във всичко.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *