Радостина Паньова: Не пиша писма на Дядо Коледа – имам си всичко, което ме прави щастлива

Радостина Паньова е родена на 3 март в с. Елешница, община Разлог. Талантлива изпълнителка на фолклорни песни, която успешно съчетава в себе си традицията на българския фолклор с модерното звучене и визия на настоящето. Наградите й са десетки.

През 2007 г. тя печели награда за фолклорен албум на годината на годишните музикални награди на „Фен тв”, а през 2008 г. е избрана за фолклорна певица на годината. През 2009 г. Радостина печели награда на община Сандански с песента „Моят Свети Врач“.

През 2016 г. Радостина участва на фестивала „Пирин фолк“ – Сандански като специален гост-изпълнител и се представя с рецитал, а през 2018 г. пее на първия Национален фестивал за народно творчество „Фолклорна магия“ в Банско.

В репертоара си има над 500 изворни народни песни и 4 самостоятелни албума. Щастливо омъжена е за свещеник, с когото имат две момченца.

– Радостина, откъде тази любов към фолклорната музика в една съвременна млада жена?

– Всичко започна в Елешница, където съм родена и където израснах. Точно там се зароди любовта ми към народната музика. Бях ученолюбиво, скромно и изключително изпълнително дете. Не обичах да играя с играчки. По-скоро свирех на пиано, ходих на солфеж, пеех… Общо взето, ставах и лягах с мечтата ми да стана певица. И така до ден-днешен аз не спирам да се уча, да чета за музиката и да надграждам музикалното си и културно образование. Пея от много малка, някъде от 6-годишна възраст. И на един коледен концерт в детската градина си спомням, че изпях за първи път фолклорна песен, на която дядо ми ме научи – казваше се „Руси коси имам“. Тогава може би се зароди тази мечта и тогава се влюбих във фолклорната песен.

– А таланта ми съм го наследила от двамата ми дядовци. Целият ни род са музикални. Свирят на различни инструменти. По-голяма част от моя талант е от дядо ми по бащина линия – той пееше много хубаво, винаги са го сравнявали с Костадин Гугов. Тембърът на гласа му беше много приятен и запомнящ се, а самият той знаеше страшно много песни. Когато бях малка, го записвах на един касетофон и впоследствие много от тези песни съм ги записвала в албумите ми. Това беше много интересно, че той знаеше целите текстове на песните, без да сбърка. А пък чичо ми свиреше на акордеон.

– После, естествено, завърших Национално училище за фолклорни изкуства в Широка лъка и там ми бяха най-хубавите години. Там се изградих като личност и човек, научих се да съм самостоятелна. Там изградих стила си на пеене. Запазих много истински приятелства с моите съученици. И до ден-днешен се виждаме и чуваме. А след това завърших начална и предучилищна музикална педагогика в СУ. Та целият ми живот е свързан с музика, много музика. Освен че пея фолклорна музика, аз съм я изучила нота по нота и продължавам да се уча, защото тя е много красива и необятна.

– Преди месец тръгна към Турция, за да търсиш произхода на песента ти „Тежко мина, докторе”. Какъв е казусът с тази песен?

– Това е популярната песен „Тежко мина младостта“, около която избухна конфликт. Повод за напрежението стана самостоятелната интерпретация, която направих върху нея. Последваха претенции, че това е авторска песен. Но истината е, че „Тежко мина младостта“ е абсолютно идентична – текстово и музикално – с турската народна песен „Смокиново дърво пред болницата“, която е част от официалния архив на Турското радио и телевизионно учреждение (TRT), където е регистрирана под № 0020 още през 1953 г. Това беше е поводът да проверя лично това в Турция и да получа устно и писмено потвърждение, защото аз съм с чиста съвест. Събирана е от прочутия изследовател на турския фолклор Нида Тюфекчи и нотирана от Ахмет Ямачъ, като е документирана в региона на Йозгат, Централна Турция. Песента е класифицирана като анонимна народна балада, предавана устно от поколение на поколение.

– Как са защитени авторските права на българските певци, текстописци и композитори?

– Аз бях изключително изненадана, когато свалиха моята версия на „Тежко мина, докторе“ от YouTube. Да си призная, нито аз, нито моят екип го очаквахме, защото в нашето българско самосъзнание това е народна песен. Според Закона за авторското право и сродните му права фолклорните творби не подлежат на авторска защита. Това прави всеки опит за монополизиране или изземване на права върху народно творчество не само морално съмнителен, но и юридически абсурден. Фолклорът е обществено достояние. Той не може да бъде притежаван. Всеки опит за това е културна измама. „Тежко мина младостта“ отдавна е част от балканското и турското културно наследство. В България се изпълнява още от 70-те години на миналия век, особено в Югозападна България и Родопския край. Песните се създават, за да се пеят от целия народ. И независимо дали песента е авторска, или народна, трябва да е разрешено на всеки българин да я пее без претенции. Разбира се, ако е авторска, винаги трябва да се подчертава кои са създателите й, но ако песента е народна, тя трябва да си остане народна.

Българинът е музикален народ, българската музика е най-великата музика в цял свят. Затова пейте, пейте, пейте – това е нашата сила и необикновена енергия на българина. С пеене българинът може да премине през всякакви препятствия и да споделя и най-хубавите моменти.

– Трудно ли е да си певец в днешно време и мислила ли си дали на Запад нямаше да си по-добре?

– То във всяка професия е трудно. Нашата професия е като всички други. Трябва да се работи много, да се стараем, да се раздаваме, за да ни бъде по-лесно. Вярвам, че е трудно повече на хората, които работят това, което не обичат. Аз обичам работата си и всяка трудност за мен я приемам като предизвикателство и се справям с желание.

– Забелязвам на страницата ти във Фейсбук някакви кухненски изяви – това за ПР-а ли е, или наистина обичаш да готвиш?

– Аз обичам да готвя. Майка ми много ни караше да го правим със сестра ми. Да готвим, чистим, перем, гладим – всичко, което една жена трябва да може. Много съм добра в кухнята, особено в българските манджи. С месенето не съм толкова добра, но се надявам моята приятелка баба Дешка скоро да ме научи да правя вкусни баници и питки. И снощи готвих – спаначена супа. Цялото семейство я обожава.

– Коя от всичките над 500 песни, които изпълняваш, ти е любима и с какво я свързваш?

– Най-любимата ми е моята визитна картичка „По друм одам“. Публиката я припозна в мое изпълние и я превърна във фолклорен хит. Благодаря им. Обичам всичките си песни. Всичките съм ги изпяла с много любов.

– Колко народни носии имаш в гардероба?

– Имам една стара разложка носия. Беше на моята баба. Тя ми напомня каква подкрепа беше баба ми за мене и колко вярваше, че ще стана добра фолклорна певица. Изключително красива и достолепна носия. В нея се чувствам като истинска българка. Наистина старата носия носи енергията на предците ни.

– Какво има в жабката на колата ти и на нощното шкафче?

– На нощното ми шкафче винаги има книга, която чета. В момента това е „Орехово желание“. До нея е будилникът, с който се събуждам всяка сутрин в 6:30 часа. Жабката… това е друга история, там има всичко практично.

– Ако имаш възможност, коя част от биографията си би променила?

– Всеки е дошъл с някаква мисия на този свят и всеки си носи кръста, според това което Бог е преценил, че може да издържи. Господ си има грижата за всеки и за всичко. Не искам да се меся в плановете на Бог и да ги променям.

– Като че държиш настрани личния си живот – едва ли много хора знаят, че съпругът ти е свещеник. Опиши накратко най-близките си хора?

– Имам прекрасно семейство, в което има любов, разбирателство, любов и уважение. Бог ни дари с двама синове, които всеки ден ни радват и са нашата гордост. За нас със съпруга ми е важно да научим децата на уважение, вяра, любов, трудолюбие, смирение, доброта. Да бъдат истински хора и да станат най-добрите, в това което им носи най-голямо удоволствие. Стремим се да имат една емоционална интелигентност, защото това според мен е много важна част от изграждането на личността. Благодарна съм на Господ за прекрасните родители, които също са една голяма опора в нашия живот. Благодарна съм за съпруга ми, който винаги ме подкрепя и обича.

– Връщаш ли се често в Елешница и би ли се установила трайно там?

– Елешница е родното ми място, което много обичам. Моят роден дом. Родителите ми живеят там и ми е много приятно, защото у дома си ми е най-хубаво. И за децата ми е много хубаво да стоят там ваканциите, защото домът на такова красиво и автентично място като Елешница носи една мъдрост и там те виждат различни неща от София. Ще се радвам да имам възможност да прекарваме повече време там, споделено със семейството. А дали бих се установила там… Каквото е писано, това. За мен е важно семейството ми да се чувства добре, където и да сме.

– Готова ли си вече с подаръците за Коледа, или традиционно за българина оставяш всичко за последния момент?

– Никога не се подготвям с подаръците отрано, но като човек на изкуството винаги измислям интересни и вълнуващи подаръци, а не стандартни. Обичам да подарявам, много обичам да виждам усмивката!

– А самата ти написа ли писмо до Дядо Коледа и какво си пожела?

– Писма до Дядо Коледа не пиша. Всяка сутрин и всяка вечер се моля и благодаря за всичко, което имам и което ми е дал Господ. Две прекрасни деца, съпруг, семейство, здрави родители. Правя това, което искам и харесвам. Господ ми е дал много и аз го оценявам. Не искам нищо. Нека Господ дава и на хората, които имат истинска нужда. За това се моля също.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА