Разруха! Инж. Александър Сливков: От граденото в Благоевград за дипломатическия корпус почти нищо не е останало, приватизацията на „Благоустройствени строежи” беше пълна глупост

Много хора от Благоевград и областта познават инж. Александър Сливков като дългогодишен специалист по пътно строителство, но много малко са тези, които знаят, че той беше един от активните участници в голямото строителство – както преди, така и след посещението на дипломатическия корпус през 1987 г. в бившия Благоевградски окръг.
Предложих му тези две теми за днешния ни разговор, защото през изминалите години те винаги  незаслужено и съзнателно са били оставяни в плътна информационна сянка и защото – както казва древноримският поет Публий Сир „Няма да чуем истината, ако сами не я казваме“. Александър Сливков обаче не е от хората, които се страхуват да кажат истината. Уверете се сами!
– Нито една качествено преасфалтирана улица и тротоар, нито една съхранена зелена площ, ръждясали стълбове и т.н. Защо в Благоевград се стигна до тази тотална разруха на създаденото преди 33 години, когато тук беше на посещение дипломатическия корпус?
– Защото кметовете, които през всичките тези години се упражняваха като стопани на общината, наивно вярваха, че може да се върви напред и като стоиш на едно място. Е, видяхме всички, че това е невъзможно, но не съм сигурен дали те са го разбрали.Като фрапиращ пример на разрухата ще дам състоянието на днешните  бул. „Св. св. Кирил и Методий“, на ул. „Тодор Александров“ и на площад „Македония“, които жителите и гостите на града дълго време заслужено разпознаваха като визитната картичка на Благоевград. Днес тези някогашни икони на европейско изглеждащия областен център са с износена асфалтова настилка, изцяло компрометирани тротоарни платна, унищожени зелени площи и без нито едно новозасадено дърво. Да не казвам как изглеждат останалите улици и площади в съседство с тях.
– Според теб можеше ли да се предотврати всичко това, което сега всички виждаме с очите си?
– Можеше, ако градът беше случил на кмет с визия поне за десет години напред, а не с визия  от рода „ден да мине -друг да дойде”.
– В края на мандата си всеки от досегашните кметове твърдеше в отчета си, че е направил чудеса за града, но проблемът е,  че е нямало признателни граждани, които да отчетат стореното от тях.
– В разказа си „Мъжки времена“ писателят Николай Хайтов казва: „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто – да го направиш“. Нека всеки от читателите сам да се увери колко истина има в кметските дрънканици, като се опита да напише на един лист колко улици са асфалтирали през мандата на кмета „Х“ или кмета „У“, колко тротоарни платна са ремонтирали, колко нови дръвчета са засадили, колко нови паркоместа са осигурили за все по-нарастващия брой автомобили, колко базалтови плочки са подменили, колко зелени площи са спасили от застрояване и колко детски площадки са направили?
– Носталгията по разрушеното помага ли ни изобщо с нещо?
– Не! Но и безразличието не ни помага! Затварянето на очите пред истината – също.
– Вярваш ли, че през следващите 30 години общината ще има някаква дори и теоретична възможност да направи сериозна инвестиция в благоустрояването на града?
– Ако ти приличам на наивник, значи вярвам. Но аз не съм наивник, а строителен инженер с 45-годишен професионален опит, и заявявам, че кранчето за европейски инвестиции вече е окончателно затворено и дори в следващите 130 години в Благоевград няма да видим нито една цяла улица асфалтирана, нито един цял реновиран тротоар, нито един обществен паркинг и нито една детска площадка, ако Общинският съвет не възложи и не одобри изработването на концепция за развитието на града в перспектива поне за десет години напред и общината не започне да заделя собствени средства за капитално и благоустройствено строителство.
– При това положение какво правим – сядаме да ревем или тръгваме да вдигаме въстание?
– Нито едното, нито другото – просто общинските съветници правят това, което правят в белите страни по света – сменяткмета.
– В града ни има 2 университета и 3 колежа, над 50 архитекти и строителни инженери, много специалисти по озеленяване, транспортни и обществени комуникации и т.н. Този потенциал може ли да бъде полезен на Благоевград?
– Може, но от години насам той е тотално обезкървен от липсата на обществена визия за неговото използване.
– Ако ти беше кмет на община Благоевград, какво би предприел за начало?
– На първо време щях да сформирам един обществен съвет, наречен условно „Идеи за кмета“, който да  ми подсказва интересни предложения за архитектурното и благоустройственото развитие на града, транспортната политика, зелените площи и т.н. за период от десет години напред, да речем.
– Кое налага да има такъв обществен съвет към кмета?
– Бърнърд Шоу е казал:„Ако вие имате една ябълка и аз имам една ябълка и ако ние си разменим тези ябълки, то у вас и у мен ще остане по една ябълка. Ако обаче вие имате една идея и аз имам една идея и ние си разменим тези идеи, то у всеки от нас ще има по две добри идеи. В тази връзка преди десетина дни реших да си направя труда и да преброя колко пейки и детски площадки има между пл. „Македония“ и пространството на юг от него до пл. „България”, и колко кръчми и кафенета?
– И какво показа проверката?
– Само 3-4 здрави пейки, 1 детска площадка, 22 кръчми и кафенета с общо 543 маси. Питам аз кмета на Благоевград, гл. архитект и председателя на Общинския съвет – кои обществени нужди налагат цялата тази публична собственост да бъде заета от кафенета и кръчми, и къде в другите областни градове я има тази цигания?
– Ако можеш, ориентирай сега читателите ни за мащаба на благоустройственото строителство, извършено преди 33 години от общинската фирма „Благоустройствени строежи“, на която твоя милост е бил директор близо пет години?
– За една година и половина предприятието произведе и положи над 50 000 тона асфалтова смес. За да имат хората представа какво е това, ще ти кажа, че днес годишно се полагат не повече от 10-ина тона и то главно за изкърпване на дупките в асфалтовата настилка. Малко хора знаят също, че по време  на корпусната програма по улиците на Благоевград за една година и половина бяха положени /по мои спомени/ над 60-70 хиляди кв.м мраморни и базалтови плочки и не остана улица в града и жилищните комплекси, която да не е асфалтирана изцяло. Засадени бяха близо 4000 кв.м храсти и тревни видове.
– Според теб добър ход или грешка беше приватизацията през 1992 г. на общинската фирма „Благоустройствени строежи“?
– Приватизацията се извърши по времето на тогавашния кмет Елиана Масева, със съгласието на цялото „кралско войнство“ – тогавашният Общинския съвет. За мен и на конкурс да се бяха явявали тези хора, пак нямаше да могат да сътворят по-голяма глупост от тази приватизация. Какво е загубил града от нея всеки може сам да оцени чрез дупките по улиците и площадите, чрез хилядите счупени базалтови и мраморни плочки и т.н. и т.н., които отдавна няма кой да ремонтира.
– Малцина знаят, че строителното предприятие „Благоустройствени строежи“ е изпълнителят и на най-големия за онова време инфраструктурен проект – пречиствателната станция за питейна вода. Като директор на предприятието какво си спомняш от нейната „автобиография“?
–  През 1985 г., когато започна подготовката за изпълнението на мащабната строителна програма за посрещането на дипломатическия корпус в Благоевград и окръга, аз бях преназначен от заместник-директор на Пътно управление в директор на „Благоустройствени строежи“, което се водеше като поделение на Строително-монтажния комбинат.
Първоначално изграждането на пречиствателната станция беше възложено за изпълнение на бившето предприятие „Хидрострой“ – район гр. Сандански, но от 1982 г., поради лоша организация и най-вече липса на средства, до 1985 г. на този обект беше изградена карабина само лабораторията и издигната само една железобетонна колона от филтърния цех. Останалата площадка с площ от над 22 декара беше пълна гробница. Когато стана ясно, че дипломатическият корпус ще дойде на посещение в Благоевград, тогавашният кмет на община Благоевград Георги Кехайов успя да я „закачи“ като приоритетен обект в строителната програма, свързана с корпуса. При кого е ходил, какво е правил, какво е обещавал – не съм го питал и до днес, но той осигури финансирането на обекта, а на мен възложи да намеря нужните 40-50 работници и специалисти и да завърша станцията през оставащите 18 месеца.
– Ако правилно съм те разбрал, през цялото време партийното и административното ръководство на града и окръга е знаело, че се „отклоняват“ значителни средства, и то за обект, който официално не е бил е включен в строителната програма, свързана с посрещането на дипломатическия корпус.
– Точно така. Кой каквото ще да си говори днес, ако тогавашният първи секретар на ОК на БКП Лазар Причкапов и кметовете на града Георги Кехайов и Захари Донев не бяха рискували, Благоевград и досега нямаше да има тази модерна не само за времето си пречиствателна станция, чийто технически капацитет е по1500 литра вода в секунда. Другото, което трябва да помнят благоевградчани, е, че това беше третата поред пречиствателна станция в България.
– На пръсти се брояха хората, които си спомнят, че по време на т.нар. корпусно строителство предприятието „Благоустройствени строежи“ беше изпълнител на цялото т.нар. ниско строителство в града – улици, площади, тротоари, зелени площи, осветление и всичко, за каквото може да му мине на човек през акъла.
– Да, така беше, но честно казано, аз не изгарях от желание да се преквалифицирам от пътен инженер в специалист по благоустрояване, но нямах друг избор. Тогава беше така – козируваш и поемаш назначението. Когато видях обаче на какъв хал е наличната техника, какъв батак е по обектите и че касата няма пари дори за аванс на малкото работници, които бяха останали и които бяха тръгнали да напуснат предприятието, косата ми стана на клечки.
Тогава за първи път проявих съмнение във възможностите си и си казах: „Сашо, ако успееш да промениш нещо тук, ще е чудо невиждано“.
– И какво – чудото стана ли?
– За да бъде изпълнена благоустройствената програма, количествените сметки показваха, че предприятието трябва да произведе и да положи над 50 000 тона асфалтова смес, но никой не казваше как може да стане това без нужната техника и без нужния брой работници, и аз трябваше да се оправям сам.
Благодарение на личните ми контакти с колеги от Главно пътно управление успяхме да доставим от с. Гложене, Ловешко, две неизползвани асфалтови бази за производство на асфалтови смеси, които веднага монтирахме на площадката в с. Айдарово. Малко след това доставихме и една асфалтополагаща машина, и тази техника позволи да увеличим производството на асфалтова смес над два пъти и да се справим с нуждите от асфалтова смес за това голямо по мащаб благоустройствено строителство. И както мнозина навярно си спомнят, градът заприлича на истински европейски град.
– Какво може да бъде направено днес, за да си върне Благоевград онзи някогашен облик?
– Трябва да се възложи на общинската фирма „Биострой“ да поддържа цялата градска микроструктура -улични настилки, тротоарни платна, парково осветление, междублокови зелени пространства и т.н.
– Това ще реши ли проблема, който в голяма степен е и финансов?
– Като аргумент за ползата от такава структура, ще припомня на читателите ни, че преди приватизацията в „Благоустройствени строежи“ работеха над 350 души – електротехници, бояджии, майстори в т.нар. ниско строителство – водопровод и каналазиция,  асфалтаджии, майстори в полагането на тротоарни плочки, зидари, дърводелци и майстори в направата на хидроизолации. С тези 350 човека предприятието осигуряваше 25 на сто от чистата печалба на целия някогашен Строително-монтажен комбинат.
– Каква ще бъде ползата от идеята „Биострой” да поеме и благоустройственото строителство?
– Първо, ще има структура, която постоянно ще бъде ангажирана с благоустрояването на града. Второ, ще може да се използва по-рационално наличният кадрови ресурс. И трето – цената на „ремонтите“, които сега  правят частни фирми, ще слезе надолу няколко пъти.
– Възможно ли е това да стане лесно?
– Разбира се! Както преди години е можело да има общинска фирма, която да се занимава с цялата благоустройствена политика на града и общината, така може и сега. Всичко е в пълномощията на кмета и на Общинския съвет, тъй като става дума не само за благоустройствена политика, но и за по-доброто и рационално изразходване на общински средства, които сега отиват в частните фирми, без да се гарантира някакво качество на извършените услуги.
– Дай още един пример, с който да убедиш кмета и общинските съветници от нуждата днешната общинска фирма „Биострой“ да бъде ангажирана и с благоустройствена дейност!
– Да вземем, например, разходите, които общината прави за хоризонталната маркировка на улиците. За нея всяка година общината харчи по един милион лева, без никой да иска от двете частни фирми гаранция въпросната маркировка да издържа поне една година, без да се изтрие. Пита се в задачката – тази „сложна“, „висококвалифицирана“ и прескъпа дейност, за която е нужно да имаш един компресор, 3-ма души нискоквалифициран персонал и да купиш  двеста литра боя, не може ли да бъде изпълнявана от общинската фирма „Биострой“?  Може, разбира се.
– Ами след като може, защо общината продължава да харчи всяка година толкова пари за нещо, което трае от ден до пладне, както се казва, тъй като боята се изтрива за около 5-6 месеца?
– Защото очевидно има много масло на тази филия и всеки от кметовете си е правил и продължава да си прави  една и съща сметка, че ако изпусне филията, втора такава я има, я няма.
– Ако кметът и Общинският съвет останат глухи за предлаганата от теб идея, какво ще стане?
– Ще стане още по-лошо, защото керванът ще продължи да върви към пропастта, без керванджиите да ги е грижа за броя на дупките по улиците и броя на счупените плочки по тротоарите, които грозят от години града и вдигат кръвното на благоевградчани.
– Искаш ли да кажем няколко думи и за другата грозотия в градския пейзаж – някогашните стари и отдавна неизползвани телефонни кабини за обществено ползване.
– Какво има за говорене. Повече от 20 години тези 50-60 бр. ръждясали и изпочупени телефонни кабини изобщо не работят, загрозяват улиците и площадите на областния град, но на главния архитект и на кмета изобщо не им пука за това. И вместо да бъдат премахнати, те продължават да са неизменна част от „европейския облик“ на Благоевград.
– Състоянието на спирките на градския автотранспорт са също част от този пейзаж, нали?
– Безспорно! Виж колко „красиво“ и те се вписват в градския пейзаж.
– Имаш ли и други такива примери?
– Колкото искаш. Говорили сме си с теб например  за крайградския „парк“ Бачиново. Сложих определението парк в кавички, защото въпросният „парк“ , откакто е създаден, продължава да няма т.нар. алеен план и на практика представлява една полуотъпкана поляна, за която общината всеки месец плаща на частна охранителна фирма по 3000 лв. трима нейни гавази да охраняват този „парк“.
– Не съм много добър в сметките, но според мен тази „охрана“ на десет изгнили пейки и двайсетина ръждясали елстълба от парковото осветление гълта от общинския бюджет по 40 000 лв. на година.
Така е, доста пари са, но виновен е не този, който яде баницата, а този, който му я дава. И въпросът, който ми идва сега наум, е – докато общинската фирма „Биострой“  през деня поддържа „парка“, не може ли и да го „охранява“, а вечер тази задача да бъде изпълнявана от 10-12 видеокамери, както е навсякъде по света?
– Като спомена за даването на „баницата“, се сетих, че миналата година в интервю за вестника ти каза, че автомагистрала „Струма“ няма да бъде завършена нито до 2022, нито до 2025 г. Това означава ли, че България ще бъде принудена да върне отпуснатите й за този проект пари от Европейската комисия, които надхвърлят 1.8 милиарда евро?
– Разбира се, защото от 13.2-километровата отсечка от Симитли до Кресна досега не е изкопан дори и един куб. метър пръст, а това е най-трудната и най-сложна за изпълнение отсечка от автомагистралата. Отделно от това, отпуснатите от ЕК пари за тази отсечка са отдавна изхарчени, но явно ЕК не знае тази подробност.
– Безспорно, но наскоро в медиите се появи съобщението, че пътният тунел край с. Железница от автомагистрала „Струма“ щял да бъде прокопан до края на април т.г., а днес ти ми показа една интересна справка за цената на това съоръжение. Може ли да я видят и читателите ни?
– Няма проблем, тъй като тя е публикувана и в интернет. От нея става ясно, че най-трудният за строителство и най-дългият /24,5 км/ пътен тунел в света – Лаердалския в Норвегия, открит през 2000 година, е струвал на норвежците 120 млн. евро, което прави около 5 млн. евро за километър. При пробиването му са изкопани потресаващите 2,5 милиона кубически метра скална маса и съоръжението е  изградено напълно само за 5 години.
        Изграждането на най-дългия пътен тунел в Азия – японският Чжунаншан, с дължина 18 километра, който беше пуснат в експлоатация през 2007 г., е струвал на японците 144 млн. долара, или по 8 млн. долара на километър.
Пътният тунел в Кресненско дефиле, който е дълъг само 2 км и с който се хвалим, че щял да бъде най-дългият в България, е глътнал досега над 125 млн. евро. Това прави по 67,5 млн. евро за един километър, което обстоятелство го прави най-скъпият пътен тунел в света. Повтарям – най-скъпият.
– Как са го направили този номер с цената?
– Играта е много проста – АПИ сключва договора с фирмата изпълнител с предварителното условие, че при възникване на „непредвидени“ обстоятелства индикативната стойност може да бъде променена, разбирай – увеличена. В договора не се посочва никакъв таван в размера на увеличението, няма и изискване изпълнителят да докаже въпросните „непредвидени“ обстоятелства, което на практика отваря вратата за подписването на т.нар. допълнителен анекс и узаконяване на далаверата.
– Неотдавна министърът на транспорта Росен Желязков заяви в Благоевград, че основният приоритет през следващите четири години е окончателното завършване на автомагистрала „Струма“, включително и проблемната 13-километрова отсечка от дефилето.
– Очевидно се забравя, че крайният срок, даден на България от Европейската комисия за построяване на цялата автомагистрала, не е променен и си остава  м. декември 2022 г., като спазването на този срок е първото и най-важното условие, за да бъде зачетено безвъзмездно осигуреното европейско финансиране.
Очевидно също се забравя, че построяването на изнесеното високо над левия бряг на река Струма пътно платно ще реши въпроса с движението само в посока към Благоевград, но не и обратното, т.е. през сегашния участък от дефилето, чието изграждане ще бъде още по-скъпо и бавно.
        В тази връзка като пътен специалист аз не мога да си обясня защо Европейската комисия досега не е направила един пълен инвестиционен и финансов одит, за да се види кой на кого раздава от баницата и кой какво ще получи от нея.
Интервю на ГЕОРГИ БУЗОВ

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *