Ресторантьори и хотелиери в Благоевград в колапс, доставките на храни удариха на камък, хората са си вкъщи и си готвят

Ресторантьорите и хотелиерите в Благоевград са в колапс. Ако останалият бизнес в града прави всичко, за да не спре работа и да изпълни сключените договори и поети поръчки, за да осигури заплата на работниците си, обслужващата сфера тръгна главоломно надолу със затварянето на заведения и хотели. Опитите на някои да останат „в бизнеса“ с предложения за доставки по домовете на храна явно за град с размерите на Благоевград не се оказаха особено удачни. Проверка на вестник „Струма“ показа, че работещи кухни, рекламиращи изпълнение на поръчки по телефона, са пред затваряне заради липса на клиенти.

От популярно заведение в кв. „Еленово“ признаха, че се опитали така да задържат поне част от хората си на работа, но видели, че няма смисъл. Оборотен ресторант в центъра на града пък прави едва по стотина лв. оборот на ден през последната седмица с отворената си кухня, в която е оставен да работи само един готвач.

Ето как благоевградски бизнесмени реагираха на въпросите на вестник „Струма“ как се справят в кризисната ситуация, дали съкращават персонала си, очакват ли помощ от държавата и кога и как прогнозират отмяна на наложените рестрикции.

Христо Ковачки, собственик на хотели и ресторанти, концесионер на градската баня и общински съветник:

„Как ще освободя хората, ако го направя, ще ми избягат! Плащам заплати на 18-20 човека, без да работят, но не мога да ги оставя без пари. И кухнята не работи, защото народ няма, а доставки по домовете не се търсят, нали гледам. В кв. „Вароша“ едно македонче направи заведение, сложи табела за доставки и го предупредих: „Губиш си времето, младеж, нищо няма да изкараш“. После ми призна, че не върви. От „Земя и хляб“ също пробваха. Човекът сложи масата на входа, оборудва със спирт и  всички предпазни мерки, изкара няколко дни и от понеделник затвори. Народът си пазарува и си готви у дома, кой ще ти поръчва?! Много служби пуснаха служителите си да работят от вкъщи и в офисите вече няма администрация, която да поръчва обяд например. Надявам се към 15 април ситуацията да се нормализира. При мен всички резервации бяха анулирани, целият хотел беше ангажиран от Американския университет, имах заявени сватби, но всичко отпадна. Загубите трудно може да се изчислят в нашия бранш, защото всички места може да са ангажирани, но може и нито едно да нямаш продадено. Статистика е малко сложно да се прави, но едно 80% в този период на годината обикновено е пълно при мен. Лошото е, че и после няма да можем да заработим нормално и ситуацията ще остане тежка още доста време, защото народът се уплаши. Ние не работим, но токът си върви, прошка няма! Имам приятели с бизнес по центъра и всички се чудим как ще се оправим“.

Красимир Роячки, собственик на две барчета в центъра на града, общински съветник от ГЕРБ:

„Затворихме заведенията и си седнахме вкъщи. Имахме късмет миналата седмица с хубаво време, та успяхме да си почистим дворовете, но персоналът си е на работа – в смисъл, че заплатите им си вървят, даже не са в отпуск. Имам 4 души на щат и пети на половинка, толкова трудно събрах хубав персонал и искам да си ги задържа. Не знам как ще стане, надявам се правителството да помогне. Обещаха да покрият 60% от заплатите, а съм сигурен, че ще има и други мерки за помощ на бизнеса. Предполагам, че в момента правителството изчаква да се ориентира за периода на продължителност на кризата, за да вземе адекватни мерки. Предполагам, че една от тях ще е освобождаване от наем за периода, в който не работим. Мисля, че и при кредитите ще се регулират нещата, защото сега можеш да отложиш вноските, но лихвите си текат, затова се надявам, че ще се направи нещо и в тази посока. Ето, общината премахна тротоарното право, като виждаме, че нещо добро е направено, не можем да не го адмирираме, въпреки че и ОбС щяхме да го отменим, ако въпросът бе внесен за обсъждане. Големият проблем в момента е, че никой не може да каже кога ще приключи кризисната ситуация. Трябва кривата на заболелите да тръгне надолу, да стигне до нулата и оттогава да минат 14 дни, според мен поне месец и половина-два е реалистичен период, но подобна прогноза никой не може да направи. Предимството ни е, че нашата държава предприе навременни мерки, за разлика от някои страни в Европа – като Великобритания и част от Скандинавието. Хубавото е, че около нас и балканските страни реагираха адекватно. Мисля, че всички тези млади и активни хора, около 300 000, които се прибират в България от чужбина и  които може и да останат тук и след това, ще ускорят малко възстановяването на държавата, защото една икономика зависи от хората.

В личен план мисля съвсем доброволчески да помогна на брат ми, който е регионален представител на голяма фирма за пакетирани храни, напоследък работи по 17-18 часа и виждам, че не смогва да зареди търговските обекти. В България има достатъчно храна и хората трябва да са спокойни за това. Радвам се, че в Благоевград, поне в кв. „Грамада”, където живея и го виждам, хората са съвестни, спазват ограниченията при общуване и комшиите си помагат кой с каквото може да облекчи бита на по-възрастните. По темата за готовността да помогнем на обществото и обявената от общината дарителска сметка ми се ще да отбележа, че общинските съветници неведнъж сме го правили, като даряваме заплатите си при нужда, и съм сигурен, че всички колеги в местния парламент ще се съгласят отново го направим, ако кметът обяви, че има конкретна нужда от нещо или от болницата заявят същото. Особено в извънредна ситуация, в каквато сме в момента, подобен въпрос дори не би предизвикал дискусия, а ако не сме го направили досега, то е защото се отложиха заседанията ни. Както декларира и председателят на ОбС, имаме готовност при нужда да се съберем и сме на разположение във всеки един момент на изпълнителната власт и на обществото“.

Кр. Роячки

Васил Костадинов, чиято фамилия има хотел и няколко заведения:

„Не работим. 47 души разчитат на заплата и засега им плащам отпуските, но скоро платените ще свършат. Нито едно наше заведение не работи, нито пък кухните за доставки, защото ако го направя, след това няма да мога да пусна хората на борсата. От това, което четем като разпоредби на правителството, следва, че ако работи заведението, та макар и частично, нямам право да пусна персонала на борсата, дори и ако по-голямата част от хората са си вкъщи. Моите служители вече почти са си изразходвали отпуските, защото през зимния сезон ползват част от тях и сега ги довършват. Няма как да продължа да плащам заплати, като хората и обектите не работят, но никой не го мисли това! Не смятам, че до Великден ще се вдигне карантинният период, очаквам той да продължи докъм края на май. Какво следва след това и как ще се върнем към нормалния начин на живот и работа – не знам, и това няма как да стане от днес за утре – първо, защото хората, не само в нашия сектор, а като цяло, ще са „изхарчени“ в голяма степен финансово. Може би в началото, първите 1-2 седмици, ще има раздвижване по обектите, но то ще е дотолкова, доколкото човек, почувствал се свободен,  ще иска да се пораздвижи. Когато обаче тази еуфория отмине и финансово се осмисли ежедневието, това ще спре и потреблението ще се ограничи значително. Прогнозата ми е, че летният сезон ще е изключително слаб и около 40% от хората, които са били решили да отидат някъде на почивка, ще се откажат от допълнителни харчове. Дано да бъркам“.

На въпрос дали разчита на държавата, В. Костадинов бе категоричен: „В никакъв случай! Виждате, че държавата не прави нищо, за да не плащаме, когато не работим. Вижте – дори и помощите, за които можем да кандидатстваме, държавата плаща 60% от заплатата, останалите ги дава работодателят. За какво говорим тогава?! Нали затова плащаме данъци, осигуровки, защото очакваме, като сме коректни със задълженията, да получим някаква сигурност от тази държава. Къде е сигурността в този момент?! В какво е сигурността ни, в ангажимента ни отново да плащаме ли?! Помощта, която държавата трябва да окаже на бизнеса в моменти като този, е да поеме изцяло разходите на бизнеса. Сега изплащаме отпуските на хората, но когато утре им потрябва почивка, ще трябва да взимат неплатена. И как защитаваме работниците си тогава?!“.

Мнозина бизнесмени предпочетоха да не цитираме имената им, но в неофициални разговори не скриха, че в сферата масово персоналът се осигурява на минимална заплата, а остатъкът от договореното се дава на ръка. Това поражда и проблема с обещаната от държавата помощ за покриване на 60% от възнагражденията, която ще е около 360 лв. на база на доказаните разходи, което не помага особено на бизнеса. Второто притеснение на ресторантьорите е, че въпреки устните декларации досега държавата не е направила реално крачка в опрощаването на наемите за периода на извънредно положение в страната. Всички признават, че са на ръба, засега плащат отпуските на работниците си, но загубите са огромни. Персонал от 30 души означава за собственик на заведение около 30 000 лв. за заплати, отделно за осигуровки, плюс тока (защото хладилниците не могат да се спрат) и наема, и всичко това без 1 стотинка приходи.

Преобладаващото мнение на бизнеса е, че държавата липсва в тази кризисна ситуация, ако не се броят ежедневните отчети на Националния кризисен щаб. Мнозина са притеснени, че заради продължаващото прибиране на гастарбайтери карантината в страната ще се удължи непредвидимо дълго, а полицията не се справя в ромската махала с движението на хората под карантина. Залагат надеждите си на абитуриентските балове, за които имат резервации и се надяват да не бъдат отменени.


Обичайно оживените вечер централни кафенета и ресторанти в Благоевград сега са призрачно тъмни и пусти
Христо Ковачки

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

2 Коментара

  1. Георги Бузов / Благоевград

    Ало Струма,
    Какво сте заоплаквали тези разбойници?
    Защо не ги питате, след като цял месец не са се вествали в общината, ще се откажат ли от заплатите си на общински съветници?
    Хващам се на бас, че няма да се откажат, защото те знаят само да лапат, а не да дават.
    Но приеха предложение да не плащат т.н. тротоарно право, нали? Срам !
    Моля ви, не занимавайте и без това малкото си читатели с такива ” обществено значими” теми и проблеми. Проявете уважение , ако не към читателите, то поне към себе си.
    25.03.2020

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *