Рилският игумен Калистрат и неговата Via Dolorosa*! Или как роденият в село Бобошево монах извървя своя честен път на болката /продължение/

Веселин Вучков е роден на 26 декем-ври 1968 година в село Стоб, Кюстендилско. Професор е по
наказателнопроцесуално право в Нов български университет, в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в Академията на МВР. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994), работил е като следовател. Автор е на книгите: „Образуване на досъдебно производство – актуални проблеми“ (2015), „Доказателствени средства в наказателното производство – същност и видове“ (2006), „Предмет и тежест на доказване в наказателното производство“ (2008), „Секторът за сигурност в процес на трансформация: критични разсъждения“ (в съавторство, 2014) и др. Публикува текстове и на историческа тематика. В периода от 2009 г. до 2013 г. е зам. министър на вътрешните работи, след това е депутат от ПГ на ГЕРБ (гражданска квота). От ноември 2014 г. е министър на вътрешните работи, подава оставка от този пост през март 2015 г.


ИЗРАВЯНЕ НА ГРОБА
НА ЦАР БОРИС III;
ПОСЛЕДИЦИ

На 25 април 1946 г. е съставен доклад от разузнавач от ДС – Дупница със сведение, че преди два дни игуменът е говорил по телефона с генерал Мархолев от Двореца по въпроса „за вдигане на тялото на царя от Рилския манастир“. Генерал Лекарски също бил идвал и Калистрат му казал за издадено министерско постановление за вдигане тялото на царя и закарване на друго място, което още не било определено; ударили камбаните и Калистрат „свика всички калугери в черквата на събрание и ги е питал кой с какво становище е по въпроса вдигане телото на царя… Калистрат е настоявал да се препятствува да не го вдигат“. С резолюция върху преписката срещу Калистрат е присъединено и сведение, че на 23 април в 10.30 часа игуменът е събрал всички монаси в черквата и ги е попитал дали са съгласни да се изнесе тялото на царя без съгласието на Светия синод, като казал: „Ако го дигнат насила, ще съставиме протокол и в протокола ще запишеме, че е изваден насила…“.
Ето и автентичния документ-свидетелство от манастирските братя, чийто препис откриваме в архива на ДС:
„Заповед № 8
Рилски манастир, 23 април 1946 г.
В днешното си разпоредително заседание Манастирският събор… под председателството на… игумена Калистрат и в присъствието на членовете… (изброяват се монасите) се занима със следните въпроси и взе следните решения:
Отец Игуменът докладва: 1) на 18-и този месец при него се явил началникът на Държавна сигурност – гр. София и му съобщил, че има нареждане да извади от гроба тленните останки на о. Бозе почившия Цар Борис „““, за която цел има натоварени хора, които да дойдат през последующите нощи и извадят тялото и го занесат неизвестно къде. На това нещо отец игуменът се възпротивил и казал, че без нареждането от Висшата българска църковна власт няма да бъде позволено от него с риск на живота му или задържането му (курсивът мой – В. В.) и категорично и от манастирската управа да се посяга на гроба на Царя, защото този въпрос е от компетенцията на църквата, а не на Министерство на вътрешните работи.
2) Днес отец игуменът получи телефонно съобщение от господин генерал Мархолев от Двореца, че има министерско постановление за изваждане от гроба тялото на Царя и че щяло да дойде някаква група от хора, които да изпълнят това постановление.
Манастирското братство, след като изслуша съобщението на отец игумена и обсъди, реши:
Първо, одобрява начина, по който отец игуменът се е противопоставил на господина началника на Държавната сигурност…;
Второ, да се допусне изваждането на тялото на Блаженопочиналия Цар Борис „““ да стане само след като бъде представено писмено разрешение на Св. синод;
Трето, да се съобщи телеграфически на Негово Блаженство Екзарха и се иска бързото му разпореждане“.
Следват подписите на игумена, монасите и секретаря.
След три дни е съставен и втори Протокол № 10 (26 април 1946 г.) на Манастирския събор в състав от осем монаси, с решение да се одобри текст на телеграма от игумена до екзарх Стефан “ със следното съдържание: „Нареждането Ви да се направи заупокойна молитва над извадения ковчег с тялото на о Бозе починалия Цар Борис „““ и да го придружа до определеното му место категорично бях възпрепятствуван да изпълня от лицата, натоварени с пренасянето останките. Молим нареждането Ви за възстановяване на параклиса. Ключът от църквата е в милицията и не позволяват поставянето на бетонна плоча върху отворената дупка, а искат пълнене с нечиста пръст, което не е в хармония със църковната практика в такива случаи“.
На 26 април 1946 г. е написан подробен доклад от завеждащия участъка в манастира Спасов за „политическите прояви“, но всъщност включващ сведения за посещения на фабрикантите Балабанов и Буров, директорите на Радио София и Радио Белград, и др. А в графата „фашистки прояви“ са включени две сведения: първото – за началник на влак от с. Рила, който говорил за настаняването на руски войници със семействата им в жилищата на български граждани; второто – че на 20 април 1946 г. в канцеларията на ОФ комитета шестима души, вкл. монаси, пиели вино, а сред тях бил Костадин Щъркелов, „занятие художник… понастоящем работи в Рилския манастир, придворен човек на Цар Борис, отнемани му правата след 9-и“.


Какво всъщност се случва в тези наситени с напрежение дни и нощи, как да съпоставим докладите на ДС и официалните манастирски протоколи“
Разкопаването на гроба на царя и пренасяне на тялото му се случило през пролетта на 1946 г., по Великден, в дните, за които разказвам сега. Някои свидетели пишат след години как през вечерта на 24 април 1946 г. монасите и служителите са принудени да се приберат по стаите си, а през цялата нощ са се чували ударите върху мраморната гробница; сутринта на разсъмване са изнесени мраморната плоча и кръстът с надпис, след това е изнесен и саркофагът с тялото. В гроба остава стъкленица с царското сърце. Вътре навсякъде били разхвърляни парчета от бетон, по иконите и прозорците имало огромни количества прах като резултат от тази вандалщина. Саркофагът и принадлежностите към него били закарани (без отклонение по пътя) в двореца „Врана“, където след ден-два екзарх Стефан извършил панихида в присъствието на царицата, децата, близки сродници и приближени на семейството. По-късно и препогребаното тяло на цар Борис „““ в двореца във Врана е изровено и досега е неизвестност.

Калистрат /крайният вляво/ с царското семейство, погребение на цар Борис III, 1943 г.


Спирам се подборно на този въпрос за изравянето на гроба на царя и противопоставянето от страна на Калистрат, тъй като неговото поведение тук се оказва съдбоносно. Според мен това е доминиращата причина за последвалите репресии наред с някои други, които обаче не са основополагащи (например: близост с екзарх Стефан „, провеждане честванията на 1000-годишнината от основаването на манастира, някои други изяви на Георги Димитров пред монашеското братство). За новата власт е било нетърпимо положението царски гроб да приковава внимание в условията на нова „народна република“. Пък и само след месец ще се проведат честванията по повод 1000-годишнината от основаването на манастира…
Тъмните облаци над главата на игумена започват да се сгъстяват. За това допринася и намесата от страна на комитета на Отечествения фронт, образуван в манастира…
Сведенията за атмосферата в манастира и лично за игумена не секват.
Всяко донесение или рапорт за посещения в манастира на чужденци са съпроводени от резолюция със зелено мастило „Към досието на игумена“. Има сведения и за това как руски емигранти от Балабановата фабрика в с. Кочериново, както и живеещи в манастира, правят опити да вземат руско поданство и да се завърнат в СССР.
В началото на 1948 г. милиционерите от подучастъка в Рилския манастир продължават доклади за срещите на игумена, вкл. за настроенията му срещу национализацията. През м. март 1948 г. завеждащият Риломанастирския милиционерски подучастък Ненко Пехливански рапортува за негодуванието на Калистрат в частен разговор срещу национализацията на манастирските фабрики. На 31 март 1948 г. агент „Герчо“ донася: „…на Тодоровден екзархът е държал слово в черквата тук. Между другото е казал, че България много пъти била обречена на гибел, но благодарение на верата е била спасявана, като казал, че и сега България е пред гибел и пропаст, но пак верата ще я спаси“. Донася не само „Герчо“, но и „Самуил“. Следи се и кореспонденцията на игумена.
А секретарят на ОФ организацията докладва до дупнишката милиция за посещение при игумена заради указа за назначаване на общински народен съвет, а Калистрат ги сюрпризирал с думите: „Сега ни се нанася най-големият удар, и то на Разпетия петък“, като допълнил, че „след една година щели да останат в манастира само трима души монаси. Назначете и директор на манастира и всичко да се ликвидира с него“.
Донася и учител от Девическата гимназия във Видин, който завел ученици в манастира и определя манастира като „реакционно котило на монасите“. До средата на м. юни 1948 г. справките продължават неотклонно.

ЗАДЪРЖАНЕ В КИЛИИТЕ НА ДС

И така, Калистрат е задържан на 29 юли 1948 г. Светият синод на БПЦ прави настоятелни опити за освобождаването му, които се оказват безуспешни (на това ще се спра по-долу).
Архивните документи, които през 2010 г. и 2011 г. бяха предадени от МВР на централизирания архив към Комисията по досиетата, свидетелстват, че две имена се открояват като главни дейци около ареста на игумена: тези на Лев Главинчев и Стефан Богданов. Главинчев (1903-1970 ), бивш активист на ВМРО, е всеизвестен със своите жестокости както преди, така и след 1944 г.; от 1941 г. членува в БКП и военната комисия към ЦК; след 9 септември 1944 г. достига до поста комендант на Софийската милиция, прави и кариера в Гранични войски, но през 1951 г. е осъден на затвор заради подкупи и нелегално прехвърляне зад граница на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани; Тодор Живков го реабилитира след Априлския пленум през 1956 г. и го „награждава“ с депутатство и други привилегии; умира в страшни мъки от онкологично заболяване. Главинчев ръководи и групата, която две години преди ареста на Калистрат изравя царския гроб.
Ст. Богданов (1910-1986) е бивш активен участник в нелегалното комунистическо движение със завършена специална школа към Коминтерна в Москва, от 1937 г. е сътрудник на съветското военно разузнаване; съден е и престоява в затвор преди 9 септември 1944 г.; след това е първият ръководител на Отделение „Б“ на Държавна сигурност – контраразузнаването; достига и до поста началник на следствието към ДС; през 1949 г. е арестуван и обвинен в „трайчокостовизъм“, лежи в Бургаския и в Софийския затвори, и в лагера в Белене; освободен е след Априлския пленум през 1956 г.; завързва приятелство с Благой Попов – единият от подсъдимите заедно с Георги Димитров на Лайпцигския процес през 1933 г., който след това прекарва 16 години в сталинските концлагери, преписва неговите спомени, разпространява ги нелегално, изнася ги в чужбина за публикуване; в края на живота си (през 1986 г.) проявява отново смелост и достойнство и пише саморазобличителните мемоари „Две смърти няма, без една не може“, издадени (едва) през 1991 г., в тях описва нечовешките методи за изтръгване на самопризнания, прилагани от него и колегите му непосредствено след преврата през есента на 1944 г., решителния принос на съветските съветници в ДС и МВР, инквизициите, на които е бил подложен в периода 1949-1956 г., и др.

Телеграма до министъра на индустрията срещу изземването на манастирски инвентар, март 1948 г. Архив на Рилския манастир


В папка, съхранявана в Комисията по досиетата, се съдържат листа със специално формулирани въпроси за следствието срещу Калистрат – те очевидно са съставени след задържането на игумена. Въпросите са 53 на брой, разнопосочни са и се отнасят и за много митрополити (24 септември 1948 г.).
И още нещо, което не бива да пропускат изследователите на архивите. Как да си обясним наличието на два вида писмени „признания“ от провежданите следствия“ Едните – собственоръчни, писани с мастило и с ръката на задържаното лице, а вторите – най-често в печатна версия от пишеща машина, в едни от случаите подписани накрая от обвиняемия, в други случай – неподписани.
Отговорът е елементарен: печатният вариант улеснява механиката на „производството“ – съдиите много лесно четат печатния текст, за разлика от ръкописния. Това е и причината в делото срещу Калистрат да откриваме и двата вида писмени следи, макар и съдържащи известни разлики в своето съдържание. Ще напомня и константната практика по време на следствието многократно да бъдат унищожавани и разпокъсвани от страна на следователите саморъчните показания на задържаните лица, когато те не удовлетворяват фалшивата обвинителна теза, докато в крайна сметка не се постигне нужното съдържание. Ролята на съветските съветници, кооптирани към органите на МВР и ДС с цел пренасяне на необходимия „опит“, е изключителна.
В справка от основното действащо лице по време на следствието (Ал. Георгиев – инспектор при следственото отделение на ДС) от 14 октомври 1948 г. е подчертано как е проведено следствието срещу Калистрат. Тази подробна справка намирам за изключително важна, тъй като съобразно своето предназначение за постигане на крайната цел на репресията систематизира изпълнените задачи от следователите от ДС. Тя съдържа биография на Калистрат (живял е в с. Бояна след сключване на брак); не е имал връзки с цар Борис „““, но след неговата смърт се сближил с княз Кирил и царицата, които всеки месец идвали на гроба.
„При вдигане тялото на царя по Великден през 1946 г. Калистрат като игумен… се противил на органите на властта. Това той е направил, ръководен от своите монархофашистки разбирания. След преместването на тялото във Враня той казал на царицата: „Власт, която се страхува от мъртъвци, е слаба власт“. Описва се подробно и противопоставянето му срещу „др. Богданов и Главинчев“, когато дошли в Рилския манастир през пролетта на Великден 1946 г. за вдигане тялото на царя.
Връзките му с чужденци били основно с англичани и американци, тъй като бил „франкмасон и монархо-националист“; близък бил с ген. Блънд (англичанин от контролната комисия), майор Кобл (офицер от американската военна мисия) и подоф. Храбовски (също от американската военна мисия).
В заключение се посочва, че за „финансовите злоупотребления в манастира“ се извършва финансова ревизия и се води отделно следствие от „стопанската милиция“.
Много лични телеграми и писма, включително от чужбина, застрахователни полици и пр. се съдържат в края на този том от оперативната разработка.

СЛЕДСТВИЕ

Ала нека разкажа накратко и за проведеното следствие, защото то се явява едно елементарно „обличане“ в законова форма на всички „резултати“, получени от оперативната „разработка“ (ще спомена, че винаги ме е възмущавала думата „разработка“, когато става дума за организирана държавна дейност; тази дума има своето неизкоренимо битие до днес – за огромно съжаление на академичната общност от областта на сигурността, за преподавателите по т.нар. ОИД, оперативно-издирвателна дейност, в Академията на МВР и в други учебни заведения, а съжалението е най-голямо заради непроменената от седем десетилетия практика на т.нар. оперативни служби в България).
Разрешението за образуване на следствие срещу архм. Калистрат е с дата 2 август 1948 г., а обектът е уличен в следното: „Развива вражеска противонародна дейност и поддържал връзки с легионерския център“. Налице е и резолюция „Разрешавам“.
На 20 октомври 1948 г. инспекторът при следственото отделение на ДС Александър Георгиев (това е скрепено със съгласието на началника на отдел 4-ти, т.е. следствието, Ст. Богданов) предлага архм. Калистрат да бъде предаден на съд по чл. 99-г, ал. 4; чл. 99-б, ал. 2 и чл. 98, ал. 2 от Наказателния закон.
Откриваме и протокол за обиск в помещението на игумена в манастира от 29 юли 1948 г. „съгласно нареждане на др. министър на вътр. работи“, а Ст. Богданов ръководи групата. С дата от другия ден, 30 юли 1948 г., откриваме протокол за личен обиск на игумена, извършен от милиционер от Рилския манастир, като са иззети очила и др.
На 31 юли 1948 г. оперативен работник извършва обиск в дома на Елена Василева Доскова (сестра на починалата отдавна съпруга на Калистрат) в нейно присъствие, иззети са албуми, снимка, една златна монета от 1882 г. и др.
Има и опис на намерените „лични сметко-разписки на игумена“, датата е 31 юли 1948 г., те веднага срещу подпис са предоставени на финансов инспектор. Следва протокол от 31 юли 1948 г. от комисия с участие на монаси и цивилни лица за отваряне на частната каса на игумена в стая № 82, с опис на иззетите банкноти.
Всичко сред материалите от следствието е подчинено на строга подредба. Одобрен е план по сл. дело № 2084/1948 със срокове и отговорници, а крайният срок е фиксиран за след двадесет дни: 20 август 1948 г.! След това е приложен план за разпит на архм. Калистрат. След него – план за документиране на агентурните материали, както и план за следствени мероприятия. Откриваме следния израз: „Да се отпочне непрекъснат разпит на подследствения (по 16 часа на денонощие), като на следователя Георгиев се придаде и следователят Бочо Петров“, при стриктно разпределение на работата (!). А накрая – срок за свършване на следствието: 15 септември 1948 г.
Следва подписана в София от задържания в килиите на ДС Калистрат декларация с дата 2 август 1948 г., съдържаща данни за самия него и придружена от две снимки след ареста. Калистрат описва подробно, че е роден на 28 ноември 1891 г. в с. Бобошево; в момента е игумен; други професии: търговец и земеделец; в кои политически партии е членувал: Прогресивно-либералната партия 1912 г., гр. Дупница – Драган Цанков; вдовец; баща: Васил, майка: Катина; братя и сестри: Михал, Нако, Йорданка Грънчарова, Люба Драганова, Симка Манушева; трима най-близки приятели: екзарх Стефан „, архимандрит Евгений (игумен), д-р Боян Лекарски; какво недвижимо имущество притежава: 25 дка; социален произход: едро селски; пътувания в чужбина: Белгия, Русия, 1912-13-14 г., общо три години с цел следване; в кой полк е служил: Ш.З.О., набор 1891; образование: висше; езици: френски и италиански; отличителни белези: среден ръст, кестеняви очи, бяла брада.
След време, когато обобщава своята работа по следствието, следователят ще допълни накрая на делото върху гърба на последния лист: резултат – на съд; дата – 14 февруари 1949 г.; основание да се достигне до този резултат – показания на лицето.
Така започват десетките страници с протоколи за разпити на игумена Калистрат. Тези купчини от страници имат смесен характер – някои от тях са ръкописни, други са печатни. Първият протокол за разпит е от 10 август 1948 г., следващият носи датата 13 август 1948 г. и т.н.
Ще систематизирам накратко, дори с риск от повторение на информация, някои от обясненията на игумена пред следователите. Това е необходимо, за да забележим постепенната промяна в „процесуалното поведение“ на задържаното лице, както и смесването на истински факти с откровени измислици, вложени в неговите „самопризнания“.

Декларация от 2 август 1948 г. за снемане на самоличност и две снимки на задържания в ДС – София игумен


Ето какво разказва Калистрат на 10 август 1948 г.: „На 58 г. Произхождам от богато търговско семейство. Основното си образование завърших на село, прогимназия в гр. Дупница, а гимназия (първа Соф. мъжка) в София. След завършване на гимназията заминах да следвам в Белгия, в гр. Анверс, в търговската академия“.
По време на следващия разпит обаче Калистрат започва да „признава“ националистически уклон.
Постепенно протоколите за разпит започват да се „попълват“ с все по-саморазобличителни признания. Поддържал политиката на монархията. „Всеки месец на 28-о число те (Кирил и царицата) идваха в манастира за извършване на панихида…“. Това дало възможност на Калистрат да върши някои ходатайства пред Кирил. Признава и че на референдума гласувал с празна бюлетина. Към промяната на Девети септември имал резервирано отношение. Имал негативно отношение към смъртните присъди пред т.нар. Народен съд, „особено за Багрянов“. Описва сблъсъка с Богданов и Главинчев по повод вдигане тялото на царя. „Признава“ и разговора си със секретаря на гимназията в с. Рила и думите си срещу новата власт. „Признава“ своето спречкване с манастирския ОФ комитет и с новоназначения манастирски народен съвет. „Признава“ за думите си срещу национализацията на манастирските имоти, а дори с цел уронване престижа на властта говорел вицове: „Така ние сме говорили за г. Добри Терпешев защо се казва Хасан Ага и за образованието му, и др. Също сме говорили за г-жа Цола Драгойчева, че е първата жена на България и зад нея стои целият български народ, с което искахме да я осмеем, и др. Говорихме също вицове срещу ОФ.
Ала по-категоричните „саморазобличения“ продължават при следващ разпит. Съобразно телеграма на Светия синод до всички ставропигиални манастири се нарежда да бъдат проведени избори за игумен. На 20 ноември 1944 г. бил избран, а изборът бил одобрен от синода. Предишен игумен бил Натанаил, който „се уволни и напусна манастира“. Заменил част от монасите и другия персонал, като назначавал „фашисти“, а при съкращенията през 1948 г. уволнявал „предимно прогресивните служители“. „За главен иконом на манастира аз представих монах Антоний“. С него се запознали през 1942 г. в Пловдивската семинария, където Антоний учел. После го видял при дядо Стефан, който го изпратил в Рилския манастир като послушник. След това Антоний отишъл в казарма, след нея станал монах. Бил способен, пишел по философски теми. Но Антоний се „качил на главата“ на Калистрат с бохемския си начин на живот. „Признава“, че е прекалявал с гостоприемството си на влиятелни лица.
На следващ разпит Калистрат започва „признания“ за близост с англичани и американци. Дори гостувал във вилата на генерал Блънд в София и другаде.
Разказва и за някои от по-важните стопански начинания на манастира. Например „Дестилация „Горхим“ – за обработване на дървени отпадъци, производство на дървени въглища, катран, оцетна киселина, спирт и др.“. С чужденците говорил за статута на църквата при новата власт, за симпатиите си към Никола Петков и пр. С тези свои срещи бил злепоставял властта и увреждал държавните интереси.
Следват разпити на някои служители в манастира за лошата кадрова политика на игумена и неговата особена неприязън към манастирския ОФ комитет. Разпитан е дори млад монах на 26 г. от с. Ресилово, който е бил прислужник на игумена и почиствал стаята му; според него игуменът си носел от София опозиционни вестници и ги четял. Разпитан е и един дупнишки свещеник с лоши сведения за Калистрат. Откриваме и разпит на секретаря на Рилската гимназия, който потвърждава показанията на милиционера: „Когато се изразяваше за имотите и положението, на игумена устата му трепереше и бе посиняла. Неговите думи бяха казани с извънредно голяма злоба към отечественофронтовската власт. Игумена го познавам още като съученик в Дупница, който като дете на богати родители винаги странеше от нас, по-бедните. Харчеше безогледно, защото имаше. Баща му беше кръчмар на едро в Бобошево“.
Разпитани са и двама от манастирските шофьори за пътуванията на игумена. Разпитан е и архм. Климент (Серафимов Кучеров), роден в гр. Одеса, Русия, през 1900 г., живущ в Рилския манастир – той имал известни разногласия с Калистрат по повод манастирското управление. Живеел в Рилския манастир от 1922 г. и имал богословско образование. Несъгласията му били по повод посрещанията на манастирските гости – някои се посрещали богато, други – бедно.
Разпитан е и архм. Варлаам, който е бил съперник на Калистрат при избора на игумен. Той разказва за наличието на известно противопоставяне на монасите през лятото на 1943 г. срещу тогавашния игумен Натанаил, който сам разрешил, без да ги пита, починалият цар да бъде погребан в манастирската църква.

Откриваме и разпити на архм. Сергий (Симеон Марчевски от гр. Тула, СССР, роден през 1878 г.), също монах в Рилския манастир. Той разказва лаконично за гроба на царя и за тежкото положение на манастира, когато неговата гора била национализирана през 1947 г. Описва Калистрат като инициативен: направил кокошарник в м. Пчелина; по негова идея бил построен тютюневият склад в гр. Дупница; комасирал раздробените манастирски земи в Дупнишко чрез специален закон; построил гатер. Разказва дори за плановете на Калистрат да строи електрически инсталации при Рибните езера и пр.
Следствието продължава, нови документи се подреждат във втори том. През декември 1948 г. Светият синод изпраща писмо до МВР с въпрос дали Калистрат има тежко заболяване, но получава отговор, че бившият игумен е добре и няма нужда от основен медицински преглед. Съдържа се и писмо от следствието до софийския областен прокурор, в което е уточнено, че в ареста на ДС са Калистрат и Елена Василева Доскова от София, като ДС моли прокурора да разреши задържането им за десет дни, а после моли за продължаване на ареста с още двадесет дни. На 30 октомври 1948 г. Софийският областен съд с председател на отделение Н. Лютов разрешава на началник на отдел в ДС да се продължи задържането на двете лица с още двадесет дни. Очевидно е, че едновременно с Калистрат е задържана и сестрата на починалата му съпруга.
Саморъчните „признания“ сгъстяват своята окраска. „Самопризнанията“ са на десетки страници, със собственоръчен почерк, отново групирани и наслагвани, на някои места е писано със синьо мастило, на други – със зелено мастило, с молив и пр. Документите по следствието са изпълнени със схеми, стрелки, подчертавания от страна на следователите от ДС в търсене на връзки на обвиняемия.
На 24 ноември 1948 г. е съставен протокол за здравословното състояние на Калистрат, подписан от д-р Андреев и д-р Петков, удостоверяващ наличие на високо кръвно налягане и захарна болест. Бил лекуван с инсулин. В заключение се препоръчват допълнителни изследвания.
На 7 декември 1948 г. е изпратена строго поверителна справка от следовател Ал. Георгиев до помощник-министъра на вътрешните работи за проведеното следствие против Калистрат. Отгоре е поставена резолюция с указание да се докладва на министъра, както и нова, по-голяма резолюция: „Да се отпечата в 4 екземпляра и се пратят на др. др. Димитров, Тр. Костов, Коларов, Югов“. Откриваме и акт от 1955 г., т.е. с много по-късна дата, от който е видно, че са унищожени „излишни материали“, които са се съдържали по следственото дело.

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ за kultura.bg /публикуваме със съкращения/

*“Път на болката“ e къса улица в Стария град на Йерусалим, по която се смята, че е минал с кръстния си товар Иисус Христос към Голгота – мястото на Неговото разпятие.
Следва продължение

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *